РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 14.6.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Снежана Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 14169 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) от Л.И.Д.срещу Прокуратура на Р.Б..
Ищецът Л.И.Д.твърди,
че с постановление от 16.01.2013 г. е бил привлечен като обвиняем по ЗМ
15064/2012 г. на 08 РУП СДВР, пр.пр. № 11609/2012 г. на СРП за престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК. Спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 500 лв. По внесен обвинителен акт било образувано НОХД
4502/2014 г. на СРС, 9 с-в, като с присъда то 16.11.2018 г. подсъдимият бил
признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била протестирана, но
впоследствие протестът бил оттеглен след постановяване на мотивите. Присъдата
влязла в сила на 22.09.20202 г. Твърди се наказателното производство срещу
ищеца да продължило 7 години и 8 месеца, в периода 16.01.2013 г. – 22.09.2020
г. През това време ищецът участвал в 24 съдебни заседания. Притеснявал се от
налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода“, доколкото се твърдяло
повдигнатото обвинение да е било извършено в изпитателен срок на отложено
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“. Авторитетът на ищеца в
обществото бил безвъзвратно загубен. Близките на ищеца спрели да контактуват с
него. Били обтегнати и отношенията на ищеца с жената, с която съжителствал.
Ищецът се притеснявал и от невъзможността да се грижи за сина си К.– роден през
2016 г. Ищецът станал раздразнителен, загубил концентрация, сънят му се влошил.
Дълго време бил депресиран. От приятелския кръг на ищеца останали само 2-3-ма
приятели, наложило се да търси нови приятели. Същевременно се сочи ищецът да се
е затворил в себе си, не желаел да общува с никого. По изложените твърдения претендира
осъждане на ответника да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 30000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
22.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
Прокуратура на Р.Б.оспорва предявените искове. Посочва, че няма доказателства
за твърдените неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение. Ответникът няма контрол върху продължителността на
съдебната фаза. Допълнително се посочва, че в този период ищецът е бил страна
по водени 4 наказателни производства, като три от тях са приключили със
споразумение, а четвъртото – с осъдителна присъда. Ето защо дори да се докажат
вреди от обвинението, по което е постановена оправдателна присъда,
неимуществените вреди не могат да се отграничат от тези по останалите четири
дела. Следва да се отчете и че ищецът е осъждан.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
постановление от 15.05.2012 г. по пр. пр. № 11609/2011 г. на СРП е образувано
восъдебно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК срещу
неизвестен извършител по молба на Н.Г.за извършена спрямо него измама на стойност
455,00 лв. – заплатена сума за доставка на пелети за отопление.
На
22.06.2012 г. и 25.06.2012 г. ищецът е
разпитан по досъдебно производство № 15064/2012 г. по описа на 08 РУП СДВР в
качеството му на свидетел. На 25.06.2012 г. на ищеца са снети сравнителни
образци за извършване на графологична експертиза.
С
постановление от 24.10.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършване
на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК: за това че на
16.02.2012 г., около 13:00 часа, в с. Бистрица, ул. „*****като извършител и в
съучастие с Г.И.С.(помагач), с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у Н.Г., че е доставчик на дървесни пелети и му казал, че трябва
предварително да заплати сумата за доставка на един тон пелети, които щели да
бъдат докарани след няколко дни с камион на място и получил в брой от Н.Г.сумата
от 455 лева, за която сума и доставка Л.Д.му предал квитанция за „Дървесни
пелети“, написана и подписана от Г.С., с което причинил на Н.Г.имотна вреда в
размер на 455 лв. На 24.10.2012 г. е постановено задържане под стража на Л.Д.за
срок от 72 часа, а на 30.10.2012 г. е разпитан в качеството му на обвиняем.
С
определение от 02.11.2012 г. по НЧД № 20223/2012 г. на СРС, НО, 15-ти с-в, е
оставено без уважение искането на П.за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на Л.Д., определена е мярка за неотклонение
„гаранция в пари“ в размер на 500 лв.
С
постановление от 16.01.2013 г. Л.Д.е привлечен като обвиняем за същото
престъпление. Разпитан е в качеството му на обвиняем на 24.01.2013 г. С мнение
от 30.01.2013 г. на разследващия полицай по ЗМ 15064/2012 г. се предлага
воденото досъдебно производство срещу Г.С. и Л.Д.да се изпрати на РП София за
предаване на обвиняемите на съд.
На
25.05.2013 г. е внесен обвинителен акт, като с определение от 04.11.2013 г. по
НОХД 7842/2013 съдебното производство е прекратено и върнато на СРП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
На
06.03.2014 г. е внесен обвинителен акт и образувано НОХД 4502/2014 г. на СРС, 9
с-в.
С
разпореждане от 06.11.2014 г. е насрочено открито съдебно заседание на
18.11.2014 г. Първото съдебно заседание е отложено по искане на адв. Ю. –
защитник на Л.Д., при посочена причина адвокатът да е упълномощен
непосредствено преди съдебното заседание. Заседанието на 20.02.2015 г. е
отложено по искане на подсъдимия С.за организиране на защитата си. Ход на
делото е даден на откритото съдебно заседание, насрочено за 05.05.2015 г. и
отложено за призоваване на свидетели. Заседанието на 14.07.2015 г. е отложено
поради неявяване на адв. Д.– защитник на подсъдимия С.. Съдебното заседание на
29.09.2015 г. е пренасрочено поради командироване на съдията докладчик в НИП. На
проведеното на 12.11.2015 г. е приета съдебна графологическа експертиза и са
разпитани трима свидетели. Съдебното заседание на 07.01.2016 г. е отложено
поради причини от здравословен характер, касаещи съдията-докладчик. Насроченото
на 18.02.2016 г. съдебно заседание е отложено поради служебна ангажираност на
адв. Ю.. Съдебното заседание на 31.03.2016 г. е отложено поради заболяване на
подсъдимия С.. Съдебното заседание на 13.05.2016 г. не е проведено поради
неявяване на свидетеля Д.. Съдебното заседание на 15.06.2016 г. е отложено по
искане на адв. Чалъмов – новоупълномощен защитник на подсъдимия Д.. На
проведеното на 17.06.2016 г. съдебно заседание са разпитани двама свидетели. Заседанието
на 13.09.2016 г. е отложено по молба на адв. Чалъмов – защитник на подсъдимия С..
Заседанието на 25.10.2016 г. е отложено поради влошаване на здравословното
състояние на подсъдимия Д.. На проведеното на 14.11.2016 г. и на 03.02.2017 г. съдебно
заседание е разпитан по един свидетел. Съдебното заседание на 18.03.2017 г. е
отложено поради неявяване на свидетели. Съдебното заседание на 21.04.2017 г. е
отложено поради смърт на член на семейството на съдията-докладчик. Съдебното
заседание на 16.07.2017 г. е отложено поради неявяване на свидетели. На
проведеното на 27.06.2017 г. съдебно заседание е разпитан един свидетел. Заседанията
на 10.10.2017 г., 01.12.2017 г., 13.02.2018 г., 13.03.2018 г. са отложени поради неявяване на свидетел. Заседанието
на 23.03.2018 г.е отложено поради влошено здравословно състояние на защитника
Чалъмов. Последният свидетел е разпитан на проведеното на 22.06.2018 г. съдебно
заседание. Пренията са отложени по искане на защитника на подсъдимия С..
Заседанието на 12.07.2018 г. е отложено поради влошено здравословно състояние
на подсъдимия С.. Съдебното заседание на 27.09.2018 г. е отложено поради отпуск
по болест на съдебен заседател. Представени са доказателства за смъртта на подсъдимия
С., настъпила на 23.07.2018 г. На проведеното на 16.11.2018 г. съдебно
заседание е даден ход на съдебните прения. С присъда от 16.11.2018 г. Л.Д.е
признат за невинен по повдигнатото обвинение. Отменена е взетата мярка за
неотклонение „гаранция“. Срещу присъдата е подаден протест на 16.11.2018 г., оттеглен
на 05.06.2020 г. след запознаване с мотивите на присъдата.
По
делото е приета Справка за съдимост за ищеца, в която са отразени осъждания: 1.
Решение от 08.02.2006г на Софийски районен съд, в сила от 24.02.2006 г. по НАХД
№ 6962/05/2005 г. за престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК; 2. По НОХД № 7018/07
г. на СРС е одобрено споразумение в сила от 19.10.2007 г. за престъпление чл. 274
ал.1 пр.1 вр.чл. 54 НК; 3. по НОХД №
30242008 г. , е одобрено споразумение, в сила от 20.05.2008 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1,
вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б" НК; 4. по НОХД № 3024/03 на СРС е
постановена присъда, в сила от 19.04.2010 г.
за извършено престъпление по чл.129,ал.2,вр. ал.1,вр.чл. 20, ал.2, вр. ал.1
и чл.54 от НК, като подсъдимият е осъден на две години лишаване от свобода.на
осн.чл.66, ал.1 НК и е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила; 5. По НОХД № 13148/2009 на СРС е одобрено споразумение за
престъпление по чл.343б,ал.2 от НК,вр.чл.55, ал.1,т.2, б. „б“ от НК; 6. Дело №
16845/10, НОХД, Споразумение на Софийски районен съд, в сила от 13.01.2011 г.
за престъпление по чл. 343в, ап.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн.
чл.343 в, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б" от НК, вр.
чл.42а; 7. Одобрено споразумение по НОХД
№ 21112/12, НОХД, в сила от 12.11.2013 г. за престъпление по чл.343в,
ал.2 вр. ал.1 от НК; 8. Споразумение по НОХД № 3410/2013,в сила от 28.01.2014
г. за престъпление по чл.343,ал.2,вр.ал.1 НК, 9. По НОХД № 22316/2011е
постановена присъда, в сила от 01.10.2014 г . за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, вр. с чл. 303, ал. 1 НК; 10. По НОХД № 21532/2016 на СРС е одобрено
споразумение, в сила от 04.04.2017 г. за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.
ал.1 НК.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.И.И.. Свидетелката сочи, че
е във фактическо съжителство с ищеца от 2007 г. Работела като финансов директор
във фирма, когато икономическа полиция нахлула в офиса й, за да разпитва за
автомобил, регистриран на името на ищцата, с който било извършено престъпление.
Разпитвали я за ищеца. Двамата имали заведение в Кумарица, където отишли
полицаи и задържали ищеца за срок от 72 часа. След това започнали различни
дела. Свидетелката знае и за други наказателни дела срещу ищеца, но това било
единственото дело за измама. До тогава ищецът се занимавал с частен бизнес и
нямал проблеми. Наказателното дело продължило 7-8 години, оправдателната
присъда била прочетена на рождения ден на ищеца и те решили, че ще се успокоят
до подаването на протеста. Поради делото ищецът от спокоен, уравновесен и весел
човек станал изнервен. Започнал да злоупотребява с алкохол. През 2017 г.
свидетелката забременяла, но положението им станало още по-зле, били почти пред
раздяла. Ищецът бил много изнервен и не преустановявал употребата на алкохол.
Бил приел, че ще влиза в затвора и планувал как ще остави свидетелката и детето
им сами. Преди обвинението ищецът бил с нормално телосложение, бивш спортист,
за година и половина качил 20 кг. и продължил с качването на килограмите,
получил подагра, сънна апнея, високо кръвно налягане. Отдръпнал се от приятелите
си, поради изнервеността си станал неприятен за околните. Започнал да
занемарява всичко и не бил способен да изпълнява задълженията си. Загубил
концентрация и интерес. В хода на разпита свидетелката конкретизира, че
злоупотребата с алкохол от страна на свидетеля започнала през 2018 г. Знае, че
ищецът е осъждан за шофиране след употреба на алкохол, не знае дали е имал
други осъждания и кога шофьорската книжка му е била отнета. Често молел
приятели да го возят, но не знае дали това се е случвало многократно или
веднъж. Не знае за други дела.
По
делото е приета Съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.Н.М..
Експертът посочва, че за състоянието, което ищецът описва към минал период от
време, по време на провежданото срещу него наказателно дело, може да се каже,
че вероятно към онзи момент е отговаряло от една страна на адаптационно
разстройство (MKВ 10-F43.2), а от друга е било придружено от хронична
злоупотреба с алкохол (МКБ 10-F10.1). Според експерта наличието на сериозен
стрес, в случая възприеман като психотравма поради обективната сериозна заплаха
за личността на ищеца в контекста на био-психо-социалния модел на психичните
разстройства може да се разглежда и като рисков, и като етиологичен фактор за
възникване и на двете състояния като в случая с алкохолната злоупотреба не може
да се отграничи до каква степен улеснява появата или е причина за нея.
Адаптационното разстройство от своя страна по правило е пряко свързано с
настъпили неблагоприятни, стресогенни обстоятелства и без тях не би настъпило.
По отношение на настъпилите телесни заболявания според вещото лице може да се
каже, че за възникването на някои заболявания наличието на хроничен стрес играе
съществена роля и тези заболявания се наричат психосоматични. Такива в случая
на ищеца могат да бъдат приети метаболитния синдром, артериалната хипертония,
хроничните болки. Обичайно при психосоматични заболявания симптомите започват в
момента, когато човек достига до своят физически и емоционален предел. Този
предел е специфичен за всеки човек. Вещото лице пояснява, че психосоматичното
разстройство е вид дезадаптивен начин за справяне на личността със стрес чрез
телесно боледуване. В заключение се посочва, че повдигнатото обвинение и
наказателното производство очаквано са имали неблагоприятен ефект върху
психиката на ищеца, като с голяма вероятност са довели до адаптационни
нарушения. Ищецът с голяма вероятност към определен момент от съдебното
производство, а именно когато се е почувствал непосредствено застрашен да бъде
осъден и да бъде лишен от свобода, е развил разстройство в адаптацията,
изразяващо се в повишена тревожност, потиснатост, нарушение на съня, обсесивни
мисли, свързани с неразрешимата ситуация, оттегляне от социална комуникация и
влошаване в общото ниво на функциониране. Хроничната алкохолна злоупотреба,
както и постепенната поява на различни психосоматични проблеми могат да се
разглеждат също като дезадаптивни опити за справяне с хроничния стрес. Въпреки
че началният момент на поява на тези оплаквания е относително по-ясен (около
започването на съдебния процес и разпита на свидетелите), не може ясно да се
определи колко време е продължило адаптационното разстройство. Обичайно такова
адаптационо разстройство продължава до 6 месеца, но за по-дълъг период може да
продължи да персистира „опашка" от сравнително по-леко изразени симптоми
на тревожност и/или депресия без да има така тежко увреждане на общото
функциониране. Експертът отговаря, че поради липса па информация, която да
обективизира посочените от ищеца оплаквания, не може обективно да се потвърди
или отхвърли наличието на твърдяните симптоми - безсъние, повишена тревожност,
безпокойство. Може да се приеме за обективно към момента наличието на
затлъстяване и на значителна промяна в начина на живот в посока по-ниско ниво
на функциониране от преди наказателния съдебен процес, по който е оправдан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато
обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно §
1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По отношение на неимуществените
вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на
изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража",
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение
за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено
здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение;
степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване;
наличието на други висящи съдебни производства срещу ищеца
през времетраенето на наказателния процес, от който
се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са
произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни
осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните
изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението;
обществено – икономическата конюнктура в страната и др. В горепосочената
практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера
на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които
са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в
случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени
по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи
обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка
относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на
обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
В конкретния случай по
делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в
закона наказание е лишаване от свобода от една до шест години.
Установява
се, че на ищеца е повдигнато обвинение на 24.10.2012 г. и е задържан за 72 часа.
Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение – „гаранция“ в размер на 500 лв. Преди повдигане на
обвинението ищецът е двукратно разпитван в качеството му на свидетел и са взети
сравнителни образци от почерка му. След привличането отново е двукратно разпитан.
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт, внесен на 06.03.2014 г.
Проведени са
Наказателното
производство общо в досъдебна и съдебна фаза е продължило от 24.10.2012 г. до 22.09.2020
г., като на досъдебна фаза е продължило за времето от 24.10.2012 г. до
повторното внасяне на обвинителен акт на 06.03.2014 г., а в съдебна фаза – до
оттеглянето на протеста и постановяването на прекратително определение, в сила
от 22.09.2020 г. На една инстанция са проведени общо 28 съдебни заседания, като
5 от тях са отложени по причини или искания, касаещи подсъдимия Д., 6 от
отлаганията на заседанията касаят организация на защитата на подсъдимия С.. По
отношение на останалите отлагания 4 от тях са свързани с влошено здравословно
състояние или уважителни причини, касаещи съдията докладчик, а 4 от тях –
неявяване на свидетели. Процесуално следствени действия са извършени в 7
заседания. Следва да се отчете, че съдът е насрочвал заседанията в относително кратки
интервали от време, в някои от случаите – двукратно в месеца. В обобщение –
около 1/3 от отлаганията на съдебните заседания са по причини, свързани с
двамата подсъдими.
Съдът
намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото наказателното
производство е разгледано в относително продължителен период.
Съдът намира, че от значение за спора и твърдението за
неимуществени вреди е периодът от повдигане на обвинение до влизане в сила на
присъдата, през който действията на ответника могат да се счетат като
обосноваващи отговорност по реда на ЗОДОВ. Съдът не споделя възраженията на
ответника действията му, свързани с продължителността на производството, да са
от значение само в досъдебната част.
Кредитирайки
събраните гласни доказателства съдът приема за установен негативния ефект от
наказателното производство за психичното здраве на ищеца. Установи се, че в
този период ищецът е ограничил социалните си контакти, преустановил е
полагането на дейност по трудово правоотношение, станал е раздразнителен,
влошили са се отношенията с неговата партньорка, ищецът е станал раздразнителен
и е срещал трудности в полагането на грижи за роденото от съвместното им
съжителство дете.
Същевременно
обаче съдът не кредитира изцяло събраните гласни доказателства във връзка с
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Прави впечатление изборен подход на
свидетелката при препредаване на факти, касаещи паралелно протичали наказателни
производства срещу ищеца и влиянието му върху неговото здраве и функциониране.
Съдът
кредитира изводите на вещото лице, че по повод наказателното производство ищецът
е страдал от адаптационно разстройство (МКБ 10 F43.2.), съпътствано от хронична
злоупотреба с алкохол (МКБ10.F10.1). Следва да се отчете
обаче, че експертът сочи, че обичайната продължителност на подобно разстройство
е 6 месеца и след този период остатъчните симптоми се засягат със същата
интензивност общото функциониране на съответното лице. Наред с това съдът
намира, че не може еднозначно да се заключи, че констатираните от вещото лице
адаптационно разстройство и хронична злоупотреба с алкохол следва да се отнесат
единствено към процесното наказателно дело предвид обстоятелството, че след
2012 г. ищецът е подсъдим по още 4 наказателни дела от общ характер. В хода на
проведеното интервю пред вещото лице-психиатър ищецът е посочил, че е започнал
злоупотребата с алкохол през 2012 г., към който момент не е бил привлечен като
обвиняем за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Не се установява ищецът да е
потърсил помощ от специалист за преодоляване или частично повлияване на
констатираните заболявания, засегнали психичното му благополучие. Причините
ищецът и с днешна дата да не упражнява труд са изцяло от субективен характер, най-малкото
считано от влизане в сила на оправдателната присъда..
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за основателност на предявения иск по отношение на неимуществените
вреди следва да бъде частично уважен.
Съгласно
т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 8500
лв., като за разликата до 300000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 118,90 лв. – държавна такса и депозит за вещо лице, както и
адвокатско възнаграждение на адв.
Ю. в размер на 414,7 лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на Л.И.Д., ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 8500,00 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение,
за което е оправдан с присъда по НОХД 4502/2014 г. на СРС, ведно със законната
лихва от 22.09.2020
г.. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 30
000,00 лв.
-
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 118,90 държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на адв. И.В.Ю. от САК, адрес:
***, Търговски дом, ет. 3, к. 308 на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 414,7
лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: