№ 4247
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110104066 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова претенция от
П. Т. Т., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Т." №** срещу „С. К.“ АД, ЕИК *********,
адрес: град Ш. пл. "О." № ** с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че сключения между тях договор за потребителски кредит № ******/10.09.2023 г. е
нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 22 ЗПК във връзка чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения в
исковата молба:
На 10.09.2023 г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит № ******.
Твърди, че в договора е налице клауза чл. 17, която задължа заемателят в срок от три дни от
получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се
в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменима банкова гаранция, чиято
валидност е най-малко 30 дни след последната вноска. Заявява, че поръчителят следва да
отговаря на конкретни условия, разписани в договора. В случай, че не изпълни
задължението за предоставяне на едно от предвидените обезпечения, заемателят дължи
неустойка в размер на 2384,83 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по
кредита. Посочено, в погасителния план, е че общо дължимата сума по кредита е 3595,59
лева, а в случай, че не е осигурено обезпечение размерът на кредита възлиза на 5980,41
лева, със срок на издължаване десет месеца, фиксиран ГЛП – 36% и ГПР – 42,58 %. Твърди,
че сключеният договор е нищожен като противоречащ на императивни правни норми.
Липсва описание на ГПР, т.е. на данните послужили за неговото изчисляване и
компонентите, включени в него. Описаните в договора такси и разноски, включително
възнаградителна лихва и неустойка, водят до различен ГПР. Действителният ГПР е в пъти
над максимално установения праг. Твърди, че предвидената неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
неоснователното обогатяване на ответника. Предвидено е при забава на потребителя, че на
1
кредитора се дължи лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Кумулирането на неустойка и лихва за забава е недопустимо. Клаузата за предоставяне на
обезпечение е изцяло неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Договорът е нищожен, тъй
като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави. Договорът е нищожен, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
както и срока, в който може да бъде упражнен. Липсва и информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл. 29, ал.4 и 6 ЗПК, както и
размера на лихвения процент на ден. В случая нищожните клаузи на договора не могат да
бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона. Счита, че сключения договор за
потребителски кредит е нищожен, поради противоречието му със закона. Моли за уважаване
на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който заявява,
че предявеният иск е неоснователен. Заявява, че не оспорва сключването на договор за
потребителски кредит с ищеца за сумата от 3000 лева като е сключен от разстояние при
спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУ. Твърди, че в договора е предвидена
възможност за начисляване на неустойка, но кредиторът не е задължен да я претендира.
Заявява, че сключването на договора е инициирано от ищеца чрез създадения личен профил.
Попълнила е заявление, чрез посочване на всички индивидуализиращи белези. Твърди, че й
е изпратена преддоговорната информация и след натискане на бутон „вземи парите“ е
предоставен и проект на договора и едва след това е активен бутона „подпис“, с което дава
недвусмислено своето съгласие. Сключването на договора е съобразено с действащата
нормативна уредба. Твърди, че неустойка не е начислявана и не е събирана като посочва, че
същата е валидна, тъй като представлява съглашение за обезпечение, по отношение на което
не се прилагат правилата на ЗПК, а общите такива на ЗЗД. Посочва, че неустойка се дължи
само за периода, в който не е предоставил неустойка, а ако в последствие предостави –
същата спира да се начислява. Заявява, че неустойката не излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Основната й цел е да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди, а останалите цели целят да реализират точно
изпълнение и да санкционират неизпълнението. Не е въведено законово задължение за
размера на неустойката. Включването в падежните вноски на неустойката е правилно и
съобразено с изискванията на закона. Твърди, че не е налице изначална невъзможност да се
осигури обезпечение, в уговорения срок. Можел е първо да открие лице, което да отговаря
на изискванията и след това да сключи договора. Заявява, че неустойката се начислява само
ако не се представи обезпечение, поради което няма пречка да се предостави и по време на
изпълнение на договора. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
налице сключен договор за потребителски кредит № ******/10.09.2023 г., като отпуснатата
сума по кредита е в размер на 3000 лева; че същата подлежи на връщане в срок от 9 месеца
като дължимата сума по кредита е 3595,59 лева при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПК – 42,58%;
че е налице предвидена клауза /чл.17 от договора/ в срок от три дни от получаване на
заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни
вноски, разходи и неустойки или неотменима банкова гаранция, чиято валидност е най-
малко 30 дни след последната вноска; че при неизпълнение на задължението, вменено в
2
чл.17 от договора, дължи неустойка в размер на 2384,83 лева, в резултат на което сумата по
кредита е 5980,41 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № ******/10.09.2023 г., сключен между „С. - К.“ АД, ЕИК
********* като кредитор и П. Т. Т., ЕГН ********** като потребител. От него се установява,
че кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под
формата на паричен заем в размер на 3000 лева – размер на предоставената главница, при
лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите от 42,58 %. Посочено е, че общата
сума дължима от потребителя към момента на сключване на кредита е 3595,59 лева, със срок
на погасяване 10 месеца. Лихвеният процент, който се прилага при просрочени плащания е
10% като е отразено, че договорът е обезпечен чрез поръчител или банкова гаранция. В чл.
17 от договора е отразено, че при договорено обезпечение, потребителят в срок от 3 дни от
сключването на договора, следва да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство или да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор, в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора
за заплащане на задълженията. Отразено е, че третото лице поръчител и банковата гаранция,
следва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия. В чл. 27 от договора е
предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по
кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Приет като
писмено доказателство е погасителния план към договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № ******/10.09.2023 г., от който е видно, че е уговорена
фиксирана вноска, включваща дължима главница и месечна лихва, както и месечна вноска с
неустойка в лема и евро, последната възлизаща съответно на 598,04 лева или 305,77 евро.
Представени по делото са и Общите условия на договора за потребителски кредит
предоставен от разстояние, уреждащ отношенията между „С. К.“ АД и потребителите.
От заключението на назначената ССчЕ се установява, че при задължение, включващо
главница от 3000 лева, ГЛП от 36% и срок на договора от 10 месеца, ГПР възлиза на 42.58
лева и не надвишава пет пъти размера на законната лихва, но при включена неустойка в
размер на 2384,82 лева или общо в размер на 5980,41 лева ГПР се равнява на 435,03 %,
който е много над пет пъти размера на законната лихва. Вещото лице е отразило, че
извършените плащания са за периода от 20.10.2023 г. до 09.07.2024 г. като е погасена
главница в размер на 1293,08 лева, договорна лихва в размер на 458,65 лева, неустойка в
размер на 2752,49 лева, наказателна лихва в размер на 20,04 лева и такси банка – 144,85
лева или общо изплатеното от страна на потребителя възлиза на 4669,10 лева.
По отношение предявената искова претенция с правна квалификация чл. 22 ЗПК във
връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях договор е нищожен като противоречащ на закона, съдът
намира от правна страна следното:
Относими към процесния договор за потребителски кредит са разпоредбите на Закона
за потребителския кредит.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК,
съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в
действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед
постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите
3
да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално
годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин
навсякъде в Общността. В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
При съобразяване на горецитираната легална дефиниция е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42,58 %, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се
формира същият. Нещо повече от тълкуването на договорните разпоредби на процесния
договор, се установява, че потребителят се е задължил да предостави обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция, но дължимата неустойка при непредставяне на дължимото
обезпечение не е включена в ГПР. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото
заключение по назначената ССчЕ, което съдът цени като компетентно изготвено, от което е
видно, че е начислена неустойка. Това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и то без
да се включва възнаградителната лихва, предвид факта, че начислената неустойка е в размер
на 2384,82 лева. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран
и икономически обоснован избор дали да сключи договора за кредит.
4
Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по
заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. От друга страна, включването на неустойката
по своя характер представлява допълнително плащане, дължимо от ищеца, като същото се
отразява и на ГПР. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 42,58 %, а възнаградителната лихва – 36 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 6,58%
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Отделно от това, в договора за кредит от погасителния план се установява, че общият
размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с
разходите по ГПР, а е в размер на 5980,41 лева, включващ и неустойка за непредставяне на
обезпечение. Изрично е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на
неустойката за непредставяне на обезпечение. От приетото по делото заключение по
назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и съответстващо на
останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че ищецът е погасил
почти в пълен размер стойността на неустойката за непредставяне на обезпечение.
Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 от закона начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл е и
практиката на Върховния административне съд, обективирана в решение № 7026 от
5.06.2017 г. по адм. д. № 4974/2016 г., VII отделение.
Освен това годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
финансовата институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора.С оглед гореизложените мотиви процесният договор е недействителен /нищожен/,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В този смисъл е и решение по
5
в.гр.д. № 2564/2021 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Предвид уважаване на главната искова претенция право на разноски има само
ищцовата страна. Последната претендира присъждането на разноски както следва – 600 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, 290 лева – заплатен депозит за изготвяне на
заключение по ССчЕ и 120 лева – заплатена държавна такса. В кориците на делото се
съдържат доказателства за заплащането на всяка една от претендираните суми. Направено е
възражение, от страна на ответника, досежно претендираното от ищеца възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, поради което съдът дължи произнасяне по
същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение възлиза на
600 лева. Заявеното адвокатско възнаграждение съдът намира, че не е прекомерно като
съобрази предприетите процесуални действия за защита на предявената искова претенция,
поради което на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 1010 лева, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Т. Т., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. "Т." №** и „С. К.“ АД, ЕИК *********, адрес: град Ш. пл. "О." № **, на
основание чл. 22 ЗПК във връзка чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, че сключеният между тях договор
за потребителски кредит № ******/10.09.2023 г. е нищожен поради противоречието му със
закона
ОСЪЖДА „С. К.“ АД, ЕИК *********, адрес: град Ш. пл. "О." № ** да заплати на П.
Т. Т., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "Т." №** сумата от 1010 лева, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6