Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 11.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1866 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на кредитора  "Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***,  срещу длъжника Н.И.Д., по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, произхождащи от Договор за потребителски кредит N 4*********/11.06.2017г., за които е издадена Заповед  N 755/18.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N  1688/2018г. на РС-Кърджали, възразена от длъжника в срока по чл.414 от ГПК, както и по предявени кумулативно съединени осъдителни искове за парични вземания, произхождащи от сключения договор. Исковете се основават на сключен между страните Договор за потребителски кредит N 4*********/11.06.2017г., по който са дължими просрочени вноски към 16.09.2017г.-дата на която за банката настъпва условието по чл.16.2 от договора за автоматично обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на три поредни просрочени месечни вноски с дати 15.07.2017г., 15.08.2017г. и 15.09.2017г., в общ размер от 257.30 лв., която сума се претендира със законната лихва от датата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда на 18.12.2018г..Предявените осъдителни искове са за парични вземания, произхождащи от същия Договор за потребителски кредит N 4*********/11.06.2017г., в размер на сумата 4 365.89 лв., от която 3 457.74 лв. главница, 795.91 лв.  договорна лихва за периода от 15.07.2017г. до 15.06.2020г. и 112.24 лв. обезщетение за забава за периода от 15.07.2017г. до 15.11.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковете на 17.12.2018г. и в случай, че не бъде прието да е настъпила предсрочната изискуемост, ищецът претендира ответника да бъде осъден за тези суми при изрично волеизявление в качеството му на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, материализирано в исковата молба. В съдебно заседание ищецът чрез надлежно упълномощен юрисконсулт поддържа исковете, който с писмена молба прави възражение за прекомерност на уговореното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът Н.И.Д. чрез адвокат пълномощник в срока за отговор оспорва иска при възражение да не е сключил процесния договор с ищеца по причина кражба на документите му за самоличност, поради което подава жалба и е образувано съответно полицейско и досъдебно производство, като изрично твърди, че не е подписвал и попълвал процесния договор за потребителски кредит, искане за декларация за потребителски кредит, фактура,  всички от дата 11.06.2017г, както и писмо на Български пощи с № на обратната разписка R PS 1421004NAA 0, както и уведомление за предсрочна изискуемост на договор N **********, изпратено с писмо № 9117121000476.В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска и претендира за отхвърлянето му.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Спори се между страните дали между тях е постигнато валидно съгласие за сключване на процесния договор.Основното възражение на ответника е, че ищецът не е легитимиран кредитор, защото не подписва оспорените като потребител, кандидат и получател Договор за потребителски кредит N **********/11.06.2017г., Декларация от 11.06.2017г. за получена стока,  Искане-декларация за потребителски кредит от 11.06.2017г. и Фактура N **********/11.06.2017г., е доказано.Съгласно неоспореното по реда на чл.200, ал.3 от ГПК заключение на назначената експертиза на подпис и почерк, подписите в тези документи не са изпълнени от ответника, както и ръкописните текстове, сочещи го за техен автор,  не са изпълнени от него.Заключението наред с образуваното досъдебно наказателно производство N 1386/2017г. на РУ-Хасково, преписка вх. N  2338/2017г. на РП-Хасково, за кражба на документи за самоличност на ответника, в което се намират оригиналите на изследваните от вещото лице неистински документи в частта им, сочеща, че техен автор е ответникът, пряко и пълно доказва както оспорването им и съответно оборването на формалната има доказателствена сила от гл.т. да са подписани от ответника, така и липсата на валидно възникнало между страните правоотношение по договор за потребителски кредит, което обуславя правомощие на съда да отхвърли както установителните искове за парични вземания по чл.422, ал.1 от ГПК, така и осъдителните искове за същите парични вземания, с признаване неистинността на документите, които привидно сочат на възникване на облигационно отношение между страните, и  изключването им от доказателствата по делото, без изпращането им на прокурор, тъй като разследване вече е предприето от надлежните органи. 

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото в пълен размер, възлизащи на 900 лв. за адвокатско възнаграждение и 160 лв. за възнаграждение на вещо лице, като възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно съгласно чл.7, ал.2 т.1 и т.2 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска по чл.422, ал.1 от ГПК и тази на осъдителните искове.

            Мотивиран от изложеното, Районният съд

РЕШИ  :

      ПРИЗНАВА за доказано оспорването истинността на Договор за потребителски кредит N **********/11.06.2017г., Декларация от 11.06.2017г. за получена стока,  Искане-декларация за потребителски кредит от 11.06.2017г. и Фактура N **********/11.06.2017г., в частта им, сочеща за техен автор чрез полагане на подпис и саморъчно изписване на имената на Н.И.Д. в качеството му на  потребител, кандидат и получател, и ги ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото.

     ОТХВЪРЛЯ  предявените от "Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление ***, срещу Н.И.Д. с ЕГН **********,***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК за парични вземания, за които е издадена Заповед  N 755/18.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N  1688/2018г. на РС-Кърджали, произхождащи от Договор за потребителски кредит N 4*********/11.06.2017г., за сумата 257.30  лева главница за неплатени вноски с дати 15.07.2017г., 15.08.2017г. и 15.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.12.2017г.-датата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, както и осъдителни искове за парични вземания, произхождащи от Договор за потребителски кредит N 4*********/11.06.2017г., за сумата 4 365.89 лв., от която 3 457.74 лв. главница, 795.91 лв.  договорна лихва за периода от 15.07.2017г. до 15.06.2020г. и 112.24 лв. обезщетение за забава за периода от 15.07.2017г. до 15.11.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковете на 17.12.2018г.

ОСЪЖДА "Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.И.Д. с ЕГН **********,***, сумата 1060 лв., представляваща разноски по делото.

 Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: