№ 481
гр. Благоевград, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210201531 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Б. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
... против Наказателно постановление (НП) № 25-1116-003536 от 16.09.2025г.
на Началник група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР са му отнети 10 /десет/ контролни точки.
С жалбата изразява недоволство от обжалваното наказателно
постановление, като се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени същото, като незаконосъобразно. Твърди се от жалбоподателя, че при
издаване на АУАН и НП са допуснати груби процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се, че при тръгването на
автомобила управляван от жалбоподателя, същият е поставял
обезопасителния си колан, когато е бил спрян за проверка от контролните
органи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и не взема становище по
същество, като производството е протекло по реда на чл.64 ал.4 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
1
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраният по делото доказателствен материал съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2025г. около 18.12 часа в гр.Благоевград и по ул.“Преслав“ в
посока на движение от ул. „Г. Андрейчин“ към ул.“Калин“ жалбоподателят К.
Б. К. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Е3282НС, собственост
на .. К. от гр.Благоевград, без да използвал обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила. Същият бил спрян за проверка от свидетелите Г. С. К.
и П. И. К., двамата полицаи при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Благоевград, предвид това, че същите визуално възприели, че жалбоподателят
управлява автомобила, като по време на движение не използвал
обезопасителен колан с който същият е оборудван. При проверката на място,
актосъставителят Г. С. К., в присъствието на свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на акта П. И. К. и на жалбоподателя К. Б. К.,
съставил на последния, Акт за установяване на административно нарушение
серия (АУАН) GА № 4155201 от 08.09.2025г. (лист 7 от делото), като
установеното административно нарушение било квалифицирано по чл.137А
ал.1 от ЗДвП – водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато
е в движение, не използва обезопасителен колан, с които моторните превозни
средства е оборудвано. Акта е връчен лично на жалбоподателя с разписка и
срещу подпис, непосредствено след съставянето му, като обяснение и
възражения било отбелязано „нямам възражения“. В законоустановения срок
писмени възражения срещу акта не са постъпвали. Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение, на
16.09.2025г. надлежно упълномощеният представител на
административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВР –
Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от
02.12.2021г. (лист 10-11 от делото), издал атакуваното Наказателно
постановление № 25-1116-003536 от 16.09.2025г. (лист 6 от делото), с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева, както и на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение му отнел 10
/десет/ контролни точки. НП е връчено с разписка лично на жалбоподателя на
17.09.2025г. срещу подпис, като в законоустановения срок, на 17.09.2025г. чрез
Районен съд – Благоевград (по НАХД № 1446/2025г. с вх. № 24798 от
17.09.2025г.) до компетентния наказващ орган постъпила и разглежданата в
2
настоящото производство жалба (лист 4 от делото).
Разпитаните в качеството на свидетели актосъставителят Г. С. К., в
присъствието на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на
акта П. И. К. потвърждават, че на процесната дата са били на работа и са
извършвали проверки на МПС движещи се в гр.Благоевград по ул.“Преслав“.
Спрели за проверка лек автомобил, управляван от жалбоподателя, тъй като
визуално и от разстояние установили, че водачът управлява без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобила му бил оборудван. При
извършване на проверката други нарушение не били установени, поради което
на място на проверката, за констатираното нарушение свидетелят Г. С. К.
съставил акт за установяване на административното нарушение на водача, в
присъствието на свидетеля П. И. К., който се връчил срещу подпис. Двамата
свидетели поддържат изцяло изложените в акта констатации, както и
подписите си, положени за актосъставител и свидетел при установяване на
нарушенията.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят
К. Б. К. (лист 12-13 от делото) е правоспособен водач на МПС с категории В,
М и АМ, както и същият е наказван и за други нарушения по ЗДвП,
включително и такова, като процесното по чл.137А от ЗДвП.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП и правилно и
законосъобразно е санкциониран за същото.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган
(Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР), и в указаните сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Доказателства в противна насока в хода на делото не се
представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации
на акта за установяване на административно нарушение, които при условията
на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното.
Изложените в тази връзка възражения жалбоподателя за нарушения свързани с
процесуални нарушение, респ. несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и
т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на
нарушението са неоснователни. Видно от акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата
при които са извършени нарушенията са точно и конкретно посочено, както в
АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме
наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените
и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на
кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
3
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административни нарушения по ЗДвП и е наложил съответни
наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта
непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да
представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано
и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в
процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен
в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя К. Б. К. и свидетеля
П. И. К., който е свидетел, присъствал при извършване и установяване на
нарушението, както и при съставяне на акта.
Деянието осъществено от жалбоподателя представлява от обективна
страна административно нарушение и правилно е квалифицирано от
административно наказващия орган, като нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДвП.
Предвид тази разпоредба „водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани”. Безусловно се установи от доказателствата по делото, че К. Б. К.
е проверен от контролните органи именно на 08.09.2025г., като повод за което
е било, че същият е управлявал автомобил на посоченото в акта място в
гр.Благоевград без да ползва обезопасителен колан при управление на
автомобила, с каквито последният е бил оборудван. С това си поведение на
бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДвП същият
е осъществил от обективна страна състава и на вмененото му
административно нарушение и правилно за това на основание чл.183 ал.4 т.7
предл.1 от ЗДвП е санкциониран. В тази връзка неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че същият е бил в процес на поставяне на
обезопасителния колан, който сочи, че тъкмо тръгвал и бил изминал около 5
метра, когато поставял колана си и бил спрян от проверяващите и това не е
било забелязано от проверяващите, тъй като липсват по делото събрани
надлежни доказателства подкрепящи подобни фактически изводи. Дори
напротив, разпитаните по делото свидетели са категорични, че именно поради
4
това, че жалбоподателя управлявал автомобила си без поставен
обезопасителен колан, с какъвто този автомобил е оборудван, което възприели
визуално при движението на автомобила са спрели същия и проверили водача
му, в случая жалбоподателя, като именно за тава му нарушение съставили и
процесния акт за установяване на административно нарушение
Същото е извършено от жалбоподателя виновно от субективна страна,
тъй като К. Б. К., като правоспособен водач на МПС, към момента на
проверката е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени
и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.137а ал.1 от ЗДвП и
при преценката си с оглед налагане на административното наказание
правилно на основание чл.183 ал.4 т.7 пред.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя наказания „Глоба” в императивно установен размер от 100
/сто/ лева или 51,13 евро. Това обстоятелство обуславя извода, че така
определеното наказание е правилно определено по вид и размер и като такова
съответства на изискванията на чл.27 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно е
приложена и обнародвана в ДВ бр.1 от 2013 г., Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, като за процесното нарушение на
К. Б. К. и на основание чл.6 т.18 от същата, са му отнети 10 /десет/ контролни
точки. По изложените съображения неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че без никакво правно основание са му отнети десет
контролни точки.
Предвид изложеното съдът намира разглежданото административно
нарушение за осъществено от жалбоподателя К. Б. К., както от обективна, така
и от субективна страна, което предвид липсата на каквито и да било
процесуални и други нарушение обуславя потвърждаване на санкционния
акта, като законосъобразен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с
ал.9 от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1116-003536 от
16.09.2025г. на Началник група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на К. Б.
5
К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ..., за административно нарушение
по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 /десет/
контролни точки.
Решението може да се обжалва в 14 – дневен срок, считано от
съобщаването му на страните пред Благоевградски административен съд.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6