Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Велико Търново, 14.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 512 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.4 от СК.
Ищецът А.Я. П. от гр.*, чрез пълномощника си адв. Е. Р. от АК *, излага твърдения в исковата молба, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 06.08.2007г., първи по ред за двамата, от който имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – Ф. М. И.. В ИМ подробно излага фактите от брачния живот на съпрузите, довели до твърдяното дълбоко и непоправимо брачно разстройство. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака й с ответника с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, с искане за произнасяне относно вината и съединени с него небрачни искове по чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето занапред, иск по чл.149 от СК за издръжка на детето за минало време и иск по чл.53 от СК.
В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.Р. от ВТАК, поддържа предявеният иск за развод. Предвид постигнато между страните в СЗ споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците на развода, съдът допусна преминаване на производството от иск за развод по чл.49 ал.1 от СК в иск за развод по чл.49 ал.4 от СК поради разстройство на брака с постигнато между страните споразумение относно последиците на развода. Страните – ищцата, чрез пълномощника си адв. Р., изрично упълномощена, а ответникът, чрез пълномощника си адв. П.Н. от ВТАК, изрично упълномощена, изложиха устно постигнатото между тях споразумение по чл.49 ал.4 от СК за прекратяване на брака им с развод без произнасяне по вината, уреждащо последиците от прекратяването на брака им, вписано в съдебния протокол.
Ответникът М.И.П. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост и основателност на предявеният брачен иск. В СЗ, чрез пълномощника си адв. Н., изрично упълномощена, заявява, че желае бракът му да бъде прекратен с развод при условията на постигнатото с ищцата споразумение по чл.49 ал.4 от СК за прекратяване на брака им с развод без произнасяне по вината, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
Производството по делото е прекратено в частта относно иска по чл.149 от СК, поради отказ от иска от ищцата.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 06.08.2007г., изд. от Община Велико Търново, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 06.08.2007г. От брака си съпрузите имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – Ф. М. И., родена на ***г.
От свид. показания на А. Ш. К., леля на ответника по майчина линия, преценени по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира, доколкото не се разколебават от други събрани доказателства, се установи, че от м. октомври 2017г. съпрузите не живеят заедно, като ищцата, заедно с детето, живеят в Г., а ответникът живее в И., гр.*. Свидетелят К. установи, че съпрузите контактуват помежду си само относно детето, като мнението й е, че не могат да продължат да живеят като семейство, връзката им е изчерпана.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настъпилата трайна фактическа раздяла и отчуждение между страните, датираща от м.октомври 2017г., установена от свидетелските показания, факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия в различни държави, като не общуват помежду си като съпрузи, а единствено по въпроси, касаещи детето им, родено от брака, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, разбирателство и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод.
С оглед постигнатото между страните споразумение за прекратяване на брака им по реда на чл.49 ал.4 от СК без произнасяне по вината, и съобразно чл.49 ал.3 от СК, съдът не дължи произнасяне по вината.
Съдът намира постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК за последиците от прекратяване на брака за пълно, не противоречащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави, в интерес на роденото от брака на страните малолетно дете Ф. М. И., поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК разноските по делото остават в тежест на всяка страна, както са направени.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ при решаване на делото в размер на 50 лв., вносима от страните по равно, ведно с по 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Съдът на основание чл.7 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”определя ДТ върху споразумението за издръжка за детето в размер на 129,60 лв., вносима от ответника, задължен да заплаща издръжка, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/06.08.2007г. на Община *, между А.Я. ***, с ЕГН ********** и М.И.П. ***, с ЕГН **********, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците от прекратяването на брака, както следва:
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Ф. М. И., родена на ***г., с ЕГН **********, ще бъде при нейната майка А.Я. П., с ЕГН **********, на адрес *****, като при промяна на местоживеенето майката се задължава да уведомява писмено бащата в едноседмичен срок за промяната.
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака на страните малолетно дете Ф. М. И., родена на ***г., с ЕГН **********, ще се упражняват от майката А.Я. ***, с ЕГН **********.
БАЩАТА М.И.П. ***, с ЕГН **********, има право на режим на лични отношения с детето Ф. М. И., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: всяка четна година бащата да взема детето при себе си по време на Великденските празници; всяка нечетна година да взема детето при себе си за една седмица по време на Коледно-новогодишните празници, както и за един месец през лятото на всяка календарна година.
М.И.П. ***, с ЕГН ********** СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря Ф. М. И., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.Я. ***, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.02.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното изплащане, платима по банкова сметка, ***.
СТРАНИТЕ заявяват, че СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ е освободено.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.
ЖЕНАТА А.Я. П. след прекратяване на брака с развод ще носи предбрачното си фамилно име „К.”.
ОСЪЖДА М.И.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА АСЕ Я. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.И.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса върху споразумението за издръжка на детето в размер на 129,60 лв. /сто двадесет и девет лева и шейсет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението, в частта относно прекратяване на брака с развод, подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….