Р Е Ш Е Н И Е
***, 07.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ
-ри гр.състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Х. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
5774 по описа за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** със седалище и адрес на управление: *** против Д.С.Л. ***, в която
се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 4267/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната
за периода 01.12.2016г-30.04.2016г. топлинна енергия в размер на 1790,04лв главница
и сумата 724,48лв лихва за забава за периода
02.02.2009г.- 07.06.2016г. и не е погасил задълженията
си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата 643,46лв., от която
565,98лв. представляваща главница
за периода 01.11.2013г-30.04.2016г. и сумата 77,48 лв лихва за забава за периода 04.01.2013г.- 07.06.2016г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на
чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който признава предявения иск.Прави възражение за прекомерност на разноските в исковото
производство.
С оглед
направеното признание на иска, ищецът в съдебно заседание е изразил становище
съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да се произнесе с решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Съдът намира,
че са налице предпоставките
за постановяване на решение при
признание на иска, по реда
на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично
заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в рамките
на предявеният му размер.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата
на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява
въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което
същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между
страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237,
ал.3 от ГПК
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско
възнаграждение, 50лв за държавна такса. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Съгласно чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение
при интерес при интерес до 1000 лв. минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лв. С оглед на което на осн. чл.
78 ал. 5 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300
лв за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати и сумата 180 лв за юрисконсултско
възнаграждение и 50,30 лв представляваща държавна такса представляваща
направени разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, че Д.С.Л., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на кредитора ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** сумата 643,46 лв,представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия, от която 565,98 лв
главница за периода 01.11.2013 г.– 30.04.2016 г. и сумата 77,48 лв представляваща лихва за забава върху главницата
за периода 04.01.2013 г. до 07.06.2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.06.2016 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д. 4267/16г. по описа на ***.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.Л., ЕГН **********,*** да заплати на *** ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законен
представител *** сумата 300 лв за
юрисконсултско възнаграждение, и 50лв за държавна такса, представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Д.С.Л., ЕГН **********,*** да заплати на *** ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законен
представител *** сумата 180 лв за
юрисконсултско възнаграждение и 25,30 лв представляваща
деловодни разноски направени в заповедното производство съобразно уважената
част от иска.
Решението се постановява по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: