№ 764
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110211688 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба Х. Т. К., ЕГН: **********, чрез процесуалните и
представители адв. Я. и адв. Б. против електронен фиш серия К
2892437/19.07.2019г. на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 400,00 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен,
недоказан и явно необоснован, издаден в нарушение на материалния и на
процесуалния закон, което нарушавало правото му на защита. Сочи се, че не е
посочено дали фишът подлежи на обжалване и ако – пред кой орган. На
следващо място се правят оплаквания, че не е предоставена декларация на
жалбоподателката, която тя да попълни, посочвайки кой е управлявал МПС
преди да бъде издаден фишът. Посочва, че нарушението е заснето с мобилна
радарна система, а според ТР №1 от 26.02.2014г. на ВАС заснемането на
нарушението можело да се извършва само със стационарна система. Излагат
се и доводи, че не е посочена дата и издател на ЕФ, както и че не е приложена
извадка от клипа и не е ясно дали има и друг автомобил на платното за
1
движение по това време. Навеждат се доводи, че недостатъчно ясно е
посочено мястото на нарушението, отделно, че неправилно е посочена
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Сочи, че няма
данни техническото средство да е било обозначено с пътен знак Е-24. Иска от
съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалните му
представители са представени писмени бележки, от чието съдържание става
ясно, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Претендират
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата
страна – ОПП СДВР, изразява становище, че издаденият акт е правилен и
законосъобразен и иска от съда да бъде потвърден. В съдебното заседание
административнонаказващият орган не се представлява. Постъпили са
писмени бележки от процесуалния му представител юрк. Христов, който иска
от съда да потвърди обжалвания акт със същите доводи. Претендира разноски
в произовдството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 19.07.2019г. в 14:37ч. с техническо средство номер 11743f0,
фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет в гр. София, по бул.
„Брюксел“ с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към Аерогара
София до представителството на „Мазда“, лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА4127ТР, който се движел със
скорост от 73 км/ч., при ограничение на скоростта 40 км/ч. като е отбелязано,
че превишението на скоростта е от 33 км/час.
Видно от приложената справка от база данни КАТ, собственик на
процесния лек автомобил е именно жалбоподателката, обстоятелство, което
не се оспорва.
Издаден е електронен фиш серия К 2892437/19.07.2019г. на СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Х. Т.
К. е наложена глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.
2
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото разписка, същият е връчен на
жалбоподателя 09.11.2021г. Настоящото производство е образувано по жалба,
подадена от жалбоподателя на 18.11.2021г.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип – ARH CAM S1, тип „СПУКС“ № 11743f0, е одобрена и
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, на 07.09.2017г., със срок на валидност на одобряването 07.09.2027.
Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е
една година, като мобилната система с № 11743f0, е преминала ежегодна
проверка като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до
100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч. Видно от
представения часови график мобилната система е била монтирана в служебен
автомобил СА6403ММ. Средството е преминало последваща проверка на
26.09.2018г., като резултатите от същата били обективирани в протокол № 52-
С-ИСИ/26.09.2018г. Срокът на валидност на проверката е една година,
съгласно Заповед № А-333 от 29.05.2014 г. /публикувана в ДВ, бр. 49/ 2014 г.
/, издадена от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията,
поради което и към датата на констатираното нарушение – 19.07.2019 г.
средството за измерване отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и
е годен и надежден способ за измерване и установяване на превишената
скорост.
Видно от представения по делото проект за организация на движението
на посоченото място – в гр. София, в гр. София, бул. „Брюксел“ с посока на
движение от бул. „Цариградско шосе“ към Аерогара София до
представителството на „Мазда“ – ограничението на скоростта е въведено с
пътен знак В 26, указващ допустима скорост на движение от 40 км/ч.
Посочено е също така, че знакът се намира в населено място – на територията
на град София, т. е. без съмнение жалбоподателят е наказан за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен
знак В-26 и е по-ниско от общото ограничение за населено място (50 км/ч).
Правилно е словесното и цифровото описание на нарушението в атакувания
електронен фиш, съответно правната квалификация.
3
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 2892437 от 19.07.2019г. СДВР; свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на
превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед № 8121з
931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване
на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш;
протокол № 52-С-ИСИ/26.09.2018г., от последваща проверка на системата,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система, както и от проект за
организация на движението в района на гр. София, бул. „Брюксел“ с посока
на движение от бул. „Цариградско шосе“ към Аерогара София до
представителството на „Мазда“. Събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
посочените по-горе доказателствени източници, от правна страна се
установява:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срещу подлежащ на обжалване
властнически акт, от което следва, че същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, респ.
електронен фиш, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
електронният фиш е издаден от компетентния за това административен орган,
в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на процесуалните правила
и материалния закон ЗДвП. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-931 от
30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 от същата заповед наказателни
постановления могат да бъдат издаване от началникът на група
„Административна дейност“ в ОПП при СДВР на обслужваната територия.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС – като по този начин са спазени всички
изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По дефиниция електронният фиш не
носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено.
Във връзка с възражението на жалбоподателят, че в съдържанието на
фиша липсва информация дали подлежи на обжалване, пред кой орган и в
какъв срок, следва да се посочи, че на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във
връзка с 189, ал. 8 от ЗДвП има законосъобразно образувано съдебно
производство, а правото на защита на административнонаказаното лице не е
5
ограничено. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения – разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
е специална норма и като такава дерогира общите норми на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което издаването на процесния фиш въз основа на приложения
по преписката снимков и писмен материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ е
законосъобразно и съответстващо на действително осъществилата се
фактическа обстановка при спазване на изискването за съответствие между
словесното описание на твърдяното за извършено нарушение и неговата
правна квалификация /с цифри и словесно/, ведно с релевантната санкционна
разпоредба. (Така и решение № 6041 от 14.10.2015 г. на АдмС - София по адм.
д. № 7673/2015 г., решение № 2465 от 8.04.2015 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 11571/2014 г. и др.). Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и
естеството на електронните фишове, които съгласно закона представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 76 км/ч., допустимата
грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 73 км/ч., поради което не е налице процесуално
нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при
издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е
намалена на 73 км/ч.
От материалноправна страна, от анализа на доказателствените
източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния
фиш дата, час и място с техническо средство било заснето движение на
процесния лек автомобил със скорост от 73 км/ч при ограничение от 40 км./ч.
в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1
от ЗДвП като е установено превишение с 33 км/ч Управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 като за
конкретното превишение от 33 км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.
4 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева към момента на извършване
на нарушението. Размерът на санкцията е фиксиран такъв. В електронния
фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето и с
автоматизирано техническо средство – мобилната система за видеоконтрол на
6
нарушенията на правилата за движение тип – ARH CAM S1, тип „СПУКС“ №
11743f0. Този факт се установява и от приложения по делото клип и протокол
за последваща проверка. Посредством последното писмено доказателство,
съдът установи и вида, типа, регистрацията, техническата годност и
изправност на това техническо средство, периодичните технически прегледи.
Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо
средство – ARH CAM S1, тип „СПУКС“№ 11743f0, представлява мобилна
система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия
периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство. А съгласно §
6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП – „Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните
технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото
обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. Именно в това се
7
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със
задължителната съдебна практика и като взе предвид обстоятелството, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът намира, че
използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е
допустимо нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез
електронен фиш, при спазването на останалите изисквания на закона.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8
от ЗДвП е регламентирано задължението на определените от министъра на
вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в
сила от 09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП,
като по този начин е отпаднало и изискването за обозначаване на поставено
автоматизирано техническо средство. Поради това съдът намира, че и
дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на ВАС разрешения
във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните технически
средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата на МВР, който предвиждаше задължението местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи. Следователно, за законосъобразното издаване на
електронен фиш в случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен
техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол,
8
не е необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак
Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП,
съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства
за поставен знак, предупреждаващ използването на техническо средство за
контрол на скоростта – ARH CAM S1, тип „СПУКС“№ 11743f0, към датата на
нарушението – 19.07.2019 г. са изпълнени всички законови изисквания и
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч.
в населено място, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Ето защо електронният фиш са явява законосъобразно издаден и следва
да бъде потвърден.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. В
нейна полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лева – по нахд № 16734/2021г. и също толкова в настоящото
производство.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К 2892437/19.07.2019г. на
СДВР, с който на Х. Т. К., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 400,00 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА Х. Т. К., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от
160,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по нахд № 16734/2021г. по описа на СРС, НО, 116 състав и в
настоящото производство.
9
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10