№ 4591
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110139655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника С. С. Б. съществуването на вземане в размер
на сумата от 1 859,72 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, с абонатен № *****, ведно
със законна лихва за период от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 349,80 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 23.12.2022 г., 18,55 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.01.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 3,41 лв., представляваща мораторна лихва за период от
16.12.2020 г. до 23.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. №
****/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
1
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от /фирма/ съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. С. Б. депозира отговор на
исковата молба, в който излага, че е погасил процесните суми чрез плащане,
за което прилага касов бон. Изразява готовност да заплати юрисконсултско
възнаграждение след постановяване на решение по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
с определение от 21.12.2023 г., а и това се установява от съвкупната преценка
на писмените доказателства по делото /удостоверения за наследници,
нотариален акт за продажба № *, том I, рег. № ***, дело № 8/2001 г.,
заявление за откриване на партида от С. С. Б./, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, както и че до процесния
топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна
енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба
стойност. Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на
процесните задължения.
От представени по делото фискален бон от 03.10.2023 г. за сумата от
2473,27 лева се установява, че ответникът е платил процесните задължения,
което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична молба от
04.01.2024 г. и молба от 19.02.2024 г., с която заявява, че процесните
задължения са изплатени в цялост: главница, мораторна лихва и законна
лихва върху главницата, освен юрисконсултско възнаграждение в минимален
2
размер.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен
като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника
на исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на
исковата молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че с плащането от страна на ответника са погасени всички вземания,
освен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира, че
следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение
в размер на по 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за заповедно и
исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК ********* искове,
предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С. С. Б., ЕГН ********** да
бъде признато за установено, че С. С. Б., ЕГН ********** дължи на /фирма/,
ЕИК ********* сумата в размер на 1 859,72 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, с
абонатен № *****, ведно със законна лихва за период от 20.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 349,80 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата в размер
на 18,55 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в
размер на 3,41 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г.
до 23.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № ****/2023 г. по
описа на СРС, 166 състав поради постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН ********** да заплати /фирма/, ЕИК *********
сумата от 50 лева, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната
на ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4