Решение по дело №623/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 603
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20217050700623
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Варна, ………….

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в публично заседание проведено на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Добринка Долчинкова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 623/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“Елви – Д С “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, ул.“Еделвайс“ № 31, представляван от  Д. К. С., ЕГН: **********, чрез адвокат Г.С., срещу Решение № 260038/15.01.2021г., постановено по н.а.х.д. № 2487/2020г. на Районен съд гр. Варна, петнадесети състав.

          С обжалваното решение Районен съд гр. Варна е потвърдил Наказателно постановление (НП) № КХ-008/13.01.2020г. на Директора на ОДБХ гр. Варна, с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за храните (ЗХ), на ЕТ “Елви – Д С “, ЕИК *****, представлявано от Д. К. С., ЕГН: **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 42, ал.2 от същия закон.

          Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът  ЕТ“Елви – Д С “, който чрез адвокат С. го обжалва.

          В жалбата се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решението. Изложени са твърдения в насока, че същото е постановено в нарушение правото на защита. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

          Ответникът по касационната жалба с депозирано възражение от 22.03.2021г. чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е Р оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Направено е искане решението да бъде оставено в сила.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

          Административен съд - Варна, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218 , ал.2 от АПК, прие за установено следното :

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК и е процесуално допустима .

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

          За да постанови своя съдебен акт, с който потвърждава НП  № КХ-008/13.01.2020г. на Директора на ОДБХ гр. Варна, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 16.12.2019г. служители на ОДБХ гр. Варна, сред които св. Желязкова, съвместно с полицейски служители извършили проверка в търговски обект – смесен магазин за търговия с няколко групи храни, находящ се в гр. Долни чифлик, ул.“Еделвайс“ № 31, стопанисван от ЕТ “Елви – Д С “. По време на проверката обектът е функционирал, като зад щанда се намирал продавача, който предлагал стоки на клиенти. В обекта имало функциониращ касов апарат. В хладилните витрини имало колбаси, млечни и месни продукти. На рафтове в обекта имало поставени хляб, плодове, зеленчуци и други хранителни стоки. По време на проверката и до приключването й на проверяващите не било представено Удостоверение за регистрация по закона за храните, като в магазина присъствала и управителката на обекта. Такова удостоверение не било представено и впоследствие, при насрочената допълнителна документална проверка. Предвид горното било прието, че ЕТ “Елви – Д С “ е нарушил разпоредбите на чл.12, ал.1 от Закона за храните, поради което спрямо същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

Позовавайки се на разпоредбите на чл.49 и чл.28 от ЗХ, въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от лице в рамките на неговата компетентност, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен служител. Приел е, че и АУАН и НП  съдържат изискуемите реквизити съобразно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до извода, че по безспорен начин се установява, че ЕТ е допуснал нарушение на чл. 12, ал.1 от ЗХ, което е установено при извършена проверка от длъжностно лице в на ОДБХ гр.Варна търговски обект – смесен магазин за търговия с няколко групи храни, находящ се в гр. Долни чифлик, ул.“Еделвайс“ № 31, стопанисван от ЕТ “Елви – Д С “, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 42, ал.2 от ЗХ.

          Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Те са направени след прецизна оценка на доказателствата по делото и правилно приложение на закона.

Към датата на постановяване на настоящото решение, съгласно § 2 от ПЗР на Закона за храните е отменен ЗХ, който е бил в сила към датата на извършване на нарушението и издаване на наказателното постановление. На осн. §3 от ПЗР на действащия ЗХ започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства и производства по издаване на разрешителни и удостоверение се довършват по досегашния ред. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. Съгл. ал.2 на същата разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Установеното с разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗХ /отм/ задължение за правните субекти за регистрация на обект, в който се извършва производство и търговия с храни в страната е налице и в сега действащия ЗХ в разпоредбите на чл.23, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗХ. Съобразно посочените разпоредби производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, като компетентен орган за регистрация за целите на Регламент /ЕО/ № 852/2004 е директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни. Съгласно §1, т.6 от ДР на Закона за храните „Дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Тази разпоредба сега действащия ЗХ припокрива правната уредба на чл.12, ал.1 от ЗХ, действала към датата на извършване на нарушението. В нови ЗХ за неизпълнение на това задължение е предвидена санкция съобразно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 – глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лева, която не е по-благоприятна за нарушителя.

          Настоящата инстанция счита изложените с касационната жалба възражения за неоснователни, като следва се отбележи, че същите преповтарят направените пред въззивния съд възражения. Разпоредбата на чл. 12 от ЗХ въвежда императивно изискване производството и търговията с храни да се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. В осемте алинеи на правната норма са посочени условията, на които трябва да отговарят тези обекти, компетентният орган, редът и сроковете за извършване на регистрацията. В тази връзка и предвид текстовото описание на нарушението става ясно, че отговорността на ЕТ “Елви – Д С “ е ангажирана за нарушение на изискването за регистрация на обекта по чл. 12 от ЗХ. Наред с това следва да се отбележи, че конкретния състав на нарушението е посочен в административнонаказателната разпоредба на чл. 42, ал.2 от ЗХ, а именно производство или търговия с храни в обект, нерегистриран по този закон. Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, няма спор, че касаторът е извършил нарушение на чл. 12, ал.1 от ЗХ, поради което правилно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност по чл. 42, ал.2 от същия закон. Доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя относно регистрирането на обекта не са представени в административнонаказателнонто производство. Такива не са били предоставени и пред въззивната инстанция независимо от предоставената възможност за представяне на копие на удостоверението за регистрация.

Неоснователно е и възражението за необоснованост на оспореното решение. Касационните жалби се разглеждат съгл. чл.63 от ЗАНН от административния съд по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основния и не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.

С оглед изхода на спора, основателно се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

          Предвид горното, касационната инстанция намира жалбата на ЕТ “Елви – Д С “ за неоснователна. При извършената проверка по чл. 218 от АПК съдът счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

          Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260038/15.01.2021г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 2487 по описа на съда за 2020г.

ОСЪЖДА ЕТ“Елви – Д С “, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, ул.“Еделвайс“ № 31, представляван от  Д. К. С., ЕГН: **********, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Варна сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                                                                                               

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: