№ 7592
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело №
20231110162330 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
323519/14.11.2023 г., от В. Т. Г., с ЕГН: **********, с адрес: град *********,
чрез адв. К. А. С. – САК, със съдебен адрес: град ***********, срещу
**********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от *********** с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр. 117, ал.2 ЗЗД
(въпреки, че такъв иск не съществува съгласно Определение 4023/20.12.2023
г. по гр.д.№ 1767/2023 на ВКС), с който се иска да бъде признато за
установено, че ищецът - В. Т. Г., с ЕГН: **********, с адрес: град
*********, не дължи по отношение на ответника **********, със седалище
и адрес на управление: ************, сумите: 945.86 лева -главница за
потребена вода през периода 07.10.2009 г. - 07.05.2013 г.; 192.61 лева -
мораторна лихва за забава за периода 06.11.2009 г. - 05.03.2013 г.; 75 лева -
разноски по делото; за които суми е издаден изпълнителен лист от
05.12.2013г. по ч. гр. дело № 14370/2013г., по описа на СРС, 91 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните за
посочените суми се води изпълнително дело с взискател ответникът. Счита,
че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.
Твърди, че на 14.08.2018 г. е наложен запор, а от тази дата до 14.02.2020 г. не
са извършвани никакви изпълнителни действия спрямо ищеца. Счита, че с
изтичането на този срок, изпълнителното дело е прекратено на основание
1
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че погасителната давност е изтекла на 14.02.2023
г. Сочи, че на 13.04.2018 г. е извършена възбрана, но тя не е произвела
действие по спиране на давността, тъй като ищцата не е имала такъв имот, а е
станало грешка. Обстойно и обширно се позовава на съдебна практика.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Изцяло признава
фактите за издадената заповед за изпълнение, за образуваното изпълнително
дело. Оспорва, че е настъпила давността от 5 години, като се позовава на
факти и обстоятелства, които прекъсвали давността. Моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се гледа делото в негово
отсъствие. Прави възражение за прекомерност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. С допълнителна молба поддържа исковата молба. Претендира
разноски в производството съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че
не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
2
предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен
интерес е налице противоречи практика.
Според едната, по-стара, практика такива обстоятелства за правен
интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана
от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния
интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес като положителна (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3448/2017 г., III г. о., ГК).
Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г.,
защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК).
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ищеца е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание.
Друг е въпросът доколко предявеният иск от ищеца ще породи
търсената защита. С оглед изложените индиректни факти и обстоятелства,
ищецът иска да бъде забравен от ответника. Тази защита се осъществява при
съблюдаване на принципа да бъдеш забравен, съгласно ЗЗЛД и GDPR. В този
смисъл е Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. по
описа на ВАС.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
3
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този
води дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя пет годишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
4
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
пет годишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е безправно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
5
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността,
но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не
е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е
осуетявал тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. “в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна
давност от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е.
преди 26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да
тече от перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години
от последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. -не са висящи),
включително и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата
давност започва тече от момента на прекратяването им, респ. от
изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата
26.06.2015 г., или от момента на последното по време предприето в хода
на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците
от осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, прекрати поради перемпция, преди
26.06.2015 г., давността започва да тече от прекратяването. В този
смисъл Решение № 248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
6
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност.
По давността
Процесното вземане е възникнало на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14370/2013 г.
по описа на СРС срещу длъжника В. Т. Г..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез уведомление от
30.10.2013 г., удостоверяващо извършено при условията на чл. 47, ал.1 ГПК
връчване по настоящия адрес на длъжника (л.12 от ч. гр. д. № 14370/2013 г.).
Заповедта е връчена с изтичане срока за получаването й в канцеларията на
съда на 13.11.2013 г. (присъствен ден – сряда). Следователно от тази дата
започва да се брои срокът по чл.414 ГПК, който изтича на 27.11.2013 г.
(присъствен ден – сряда), на основание чл.60, ал.5 ГПК. В този срок
длъжникът може да подаде възражение, за да оспори дължимостта на
вземането. Ако не го направи това, заповедта се стабилизира и влиза в сила.
По делото липсват доказателства длъжникът да е подал възражение и да е
образувано исково производство за установяване на вземания по заповедта,
поради което заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е стабилизирана и е
влязла в сила но 28.11.2013 г., поради което давността на вземането изтича на
28.11.2018 г.
От приобщеното копие на изпълнително дело № 123/2014 по описа на
ЧСИ ****** се установява, че същото е образувано на 17.01.2014 г., въз
основа на молба от взискателя ******** за образуване на изпълнително
производство и изпълнителен лист от 05.12.2013 г., издаден по влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14370/2013 г. по описа
на СРС, 91 състав, за вземания на ******** спрямо длъжника В. Т. Г., за
суми, както следва: 945.86 лева, представляваща незаплатена сума за
потребена вода през периода от 07.10.2009 г. до 07.05.2013 г., ведно със
законната лихва за периода от 27.08.2013 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 192.61 лева за периода от 06.11.2009 г. до
05.03.2013 г. и 75 лева - разноски по делото.
С молбата от 17.01.2014 г. за образуване взискателят е поискал
извършване на действия по чл.18 ЗЧСИ (л.50 от делото).
На 06.02.2014г. е наложен запор на трудовото възнаграждение и на
банкова сметка на ищеца, длъжник в изпълнителното производство, в
******** (л.60-64 от делото). Действието е в рамките на двугодишния срок
от 17.01.2014 г., поради което делото не се е перемирало.
Запорите, наложени в другите търговски банки, съобщенията за които
са връчени на 10.02.2014 г. и на 14.02.2014 г., не са били реализирани по
причина, че ищецът не е клиент на съответната банка (л.63- л.66 от делото).
7
Следва да се посочи, че съгласно т. 5 от ТР №3/2017 г., по тълк. д. №3/2015
г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банката
представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е
върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в
банката, като от значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици. Прието е, че в тази
хипотеза е налице изпълнително действие, за което длъжникът не носи
отговорност за разноски. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г.
по гр.д. № 1672/2023 г. на ВКС, III г.о.
Давност не е текла до периода на приемане на ТР, а именно: 26.06.2015
г. Следователно от тази дата следва да се брои общата петгодишна
погасителна давност, която изтича на 26.06.2020 г. От 26.06.2015 г.
перемпцията е без правно значение.
Перцепцията от извършения запор на 06.02.2014 г. настъпва на
06.04.2016 г., преди 26.06.2015 г., поради което към 26.05.2015 г. делото не е
перемирало. Давността започва да тече от тази дата. Следователно давността
изтича на 26.05.2020 г.
С молба от 18.01.2016 г. взискателят е поискал налагане на запори на
банкови сметки на длъжника, извършване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, налагане на възбрани на притежавани от длъжника
недвижими имоти и налагане на запор на трудовото възнаграждение и запор
на пенсия на длъжника (л.86 от делото). С направеното искане за
извършване на действия срещу ищеца е прекъсната давността, като новата
давност изтича на 18.01.2021 г.
Посочените запори са осъществени, връчено е запорно съобщение до
длъжника (л.134-136 от делото).
С молба от 13.03.2017 г. взискателят по изпълнителното производство е
направил искане за налагане на запори на банкови сметки на длъжника,
извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, налагане на
възбрани на притежавани от длъжника недвижими имоти и налагане на запор
на трудовото възнаграждение и запор на пенсия на длъжника. Същите
действия не са извършени. Няма доказателства, молбата да е нередовна, ЧСИ
да е дал указания за отстраняване на нередовности и взискателят да не ги е
изпълнил, поради което бездействието на ЧСИ не може да се счита за
отегчаващо за взискателя. Ето защо с постъпилата молба, давността се
прекъсва. С направеното искане за извършване на действия срещу длъжника е
прекъсната давността, като новата давност изтича на 13.03.2022 г. (л.139 от
делото).
С последваща молба от 30.01.2018 г. взискателят е поискал налагане на
запори на банкови сметки на длъжника и налагане на запор на трудовото
възнаграждение и запор на пенсия на длъжника. Извършени са съответните
процесуални действия
8
с оглед на което давността е прекъсната на тази дата и изтича на
30.01.2023 г. (л.141 от делото).
На 24.02.2018г. е връчена призовка за принудително изпълнение на
лице от адреса на ищеца (л.146 от делото), с което е прекъсната давността,
доколкото в призовката за принудително изпълнение се съдържа вписване на
обстоятелството, че на длъжника е наложен запор върху вземания от трудово
възнаграждение, по арг. от т. 5 от ТР №3/2017 г., по тълк. д. №3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед на това новата давност изтича на 24.02.2023 г.
На 07.03.2018 г. ищецът е депозирала искане по изпълнителното дело за
заплащане на задълженията разсрочено, като на същата дата е заплатила 10.00
лева (л.142- л. 143 от делото). Съдът приема, че по изпълнителното дело не е
налице сключено споразумение между взискателя и длъжника за разсрочване
на задълженията по изпълнителното дело, което да установява нов падеж на
задълженията на длъжника, доколкото не е налице изрично волеизявление на
взискателя, с което да изрази съгласие за разсрочване на дълга, с оглед на
което волеизявлението за разсрочване на ищцата няма характер на признание
на задължението по изпълнителното дело, което да е от естеството да
прекъсне течението на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. В
посочения смисъл е и възприетото в решение № 26 от 24.07.2018 г. на ВКС по
т. д. № 1853/2017 г., I т. о., ТК, съобразно което изявленията или действията
на страните, насочени към уредба на възникналото между тях
правоотношение, имат значение единствено и само ако са отправени /
извършени помежду им. В противен случай "признанието", по смисъла на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, се приравнява на случайно заявяване на факт, но обвързващо
длъжника, като неизгоден за него, докато по същество то има диспозитивен
характер - материализира волята на длъжника да приеме за съществуващ или
не определен дълг към кредитора. Точно защото е релевантно и
противопоставимо само като адресирано до кредитора, признанието на дълга
не може да се обективира във волеизявления или действия, адресирани до
трето лице, вкл. държавен орган.
На 12.04.2018 г. длъжникът е извършил плащане на сума в размер на
10.00 лева, с което е прекъсната давността само за тази част от общия размер
на вземането по изпълнителния лист (л.153 от делото). Съдът споделя
възприето в решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 145/2012 г.,
II т. о., ТК, решение № 215 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 456/2012 г., II
т. о., ТК, решение № 161 от 3.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1934/2014 г., I т.
о., ТК, съобразно които, частичното плащане на едно задължение не
съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с последиците на
чл. 116 б. „а“ ЗЗД.
Въз основа на постановление от 28.03.2018г. за налагане на възбрана на
02.04.2018 г. е вписана възбрана върху 1/2 идеална част от имот, съставляващ
апартамент 69, находящ се в *********** и таванско помещение № 69 ( л.156
от делото). Съдът намира твърденията на ищеца, изложени в искова молба,
9
че поради грешка са наложени възбрана върху 1/2 идеална част от имот
апартамент 69, находящ се в ***********, които не са собственост на ищеца,
за неоснователни. Не само защото представляват изгодни за нея факти, за
които не са представени доказателства относно собствеността по отношение
на имота, а и с оглед представеното от ищеца писмо от **** от 02.11.2020г.
(л.13 от делото), неоспорено от ответника, от което е видно, че по
издаденото постановление на частния съдебен изпълнител е налице едно
вписване за самостоятелен обект – мазе Т69 за адрес: ***********,
апартамент 69, което фигурира по имотната партида на ищеца В. Г.. От
представения документ се установява единствено, че за посочения имот е
налице грешка при вписването по отношение на лицето ********.
Същевременно и не се твърди изпълнителното действие да е било оспорено с
предприета съдебна искова защита. С оглед на изложеното давността е
прекъсната на 28.03.2018 г. с посоченото изпълнително действие, поради
което давностния срок изтича на 28.03.2024 г.
На 10.04.2018г. частният съдебен изпълнител е издал постановление за
налагане на възбрана, въз основа на което на 13.04.2018 г. е вписана възбрана
върху 1/16 идеална част от недвижим имот на ищеца – апартамент № 69,
находящ се в *************** (л.158 от делото). От налагане на възбрана
на 13.04.2018 г. по цитираното изпълнително дело следва да се брои новият
давностен срок. С насочването на изпълнението чрез налагане на възбрана
върху посочения имот - апартамент № 69, находящ се в ***************, е
прекъсната давността, считано от 10.04.2018 г., следователно новата давност
изтича на 10.04.2023 г.
Следва се посочи, че валидността на посоченото изпълнително действие
не е оспорена от ищеца, а в хода на настоящото производство е въведено
възражение относно валидността на възбрана по отношение на имот на адрес:
***********, апартамент 69.
На 24.01.2020 г. е подадена молба от взискателя ********, с която е
направено искане за налагане на запори на банкови сметки на длъжника,
извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, налагане на
възбрани на притежавани от длъжника недвижими имоти и налагане на запор
на трудовото възнаграждение и запор на пенсия на длъжника. С направеното
искане от взискателя ******** за извършване на действия срещу длъжника е
прекъсната давността, като новата давност изтича на 24.01.2025г. (л.165 от
делото).
Както се посочи (в т. 10 по-горе), молбата за изпълнение, в която се
съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, не
е предприемане на принудително изпълнение. Съобразно т. 9 по-горе, новото
искане за нов способ прекъсва давността независимо дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело.
В процесния случай от налагане на възбрана на 10.04.2018 г., до сега
няма никакви извършени действия на ЧСИ. Следователно в срок от две
10
години, изпълнителното дело е прекратено по право ex lege, поради
настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно: на 13.04.2020 г.
С постановление от 04.08.2023г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело,
поради перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Причината е била, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Както споменахме по-горе, перемцията няма
право значение да давността. Давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство. Наложеният запор ще прекъсне
давността, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски,
не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане. В
случая ЧСИ не е дал указания за отстраняване на нередовности, поради което
извършените действия по принудително събиране прекъсват давността,
поради липса на указания на ЧСИ (л.165 от делото).
По делото се установи, че въз основа на искане за извършване на
изпълнителни действия от взискателя с молба от 24.01.2020 г. (л.165 от
делото) е прекъсната давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист. Това искане от взискателя е извършено две години след предходното
прекъсване на давността на 24.02.2018г. с връчване на призовка за
принудително изпълнение на лице от адреса на ищеца (л.146 от делото).
Следователно с направеното на 24.01.2020 г. искане от страна на взискателя е
прекъсната давността, като давността изтича на 24.01.2025 г. Към момента на
приключване на съдебното дирене, този срок не е настъпил и искът се явява
неоснователен.
В допълнение на изложението
С постановление от 10.12.2020г. съдебният изпълнител е постановил
вдигане на наложената възбрана върху на 1/2 ид.ч. от имот на адрес:
***********, апартамент 69 (л.172 от делото).
С постановление от 24.08.2023г. е постановено и вдигане на наложената
възбрана на 1/16 ид.ч. от апартамент № 69, находящ се в ***************
(л.186 от делото).
В периода от налагане на възбрана върху имот на ищеца чрез
вписването на 13.04.2018 г. (л.158 от делото) до вдигане на възбраната на
30.08.2023г. (л.186 от делото), както и в периода от налагането на запор от
06.02.2014г. в ******** (л.62 и л.67 от делото) до вдигане на запора на
29.08.2023г. (л.179 от делото) върху банковите сметки на ищеца е бил
наложен запор на парични средства, като посочените изпълнителни способи
са имали действие. Поради това съдът приема, че наложеният запор е
действал до 29.08.2023г., а възбраната върху втория имот – до 30.08.2023г.
Наложеният запор, съответно вписаната възбрана, имат действие от
налагането им/вписването до настъпване на някое от посочените в Решение
№ 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3129/2015 г., II т. о., ТК,
11
обстоятелства, а именно: погасяване на задълженията на длъжника,
реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя,
респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната
мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното
производство.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и
оспорването на ищеца да бе успешно проведено, на 04.02.2018 г. е връчено
запорно съобщение на работодател на ищеца (л.142 от делото), с оглед на
което от тази дата се счита наложен запор върху вземанията на ищеца за
трудово възнаграждение, както и на 24.02.2018г. е връчена призовка за
принудително изпълнение на лице от адреса на ищеца (л.146 от делото),
като доколкото в призовката се съдържа посочване за налагане на запор на
вземанията на ищеца, с тези действия отново е прекъсната давността по
отношение на процесните вземания, по арг. от дадените тълкувателни
разяснения в т. 5 от ТР №3/2017 г., по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
По отношение на обстоятелството дали давността е настъпила преди
издаване на ИЛ, съдът не може да се произнесе, тъй като ищецът няма
средство за защита с такъв иск, тъй като защитата му се осъществява в срока
по чл.414 ГПК, когато е следвало да възрази. Ето защо съдът не може да
разгледа основанието, че вземането е възникнало преди 2013 година и е
погасена по давност. Това възражение може да се упражни само от длъжника
в срока по чл.414 ГПК и последващ иск за това основание е недопустим, тъй
като има други правни средства за защита.
Заключение
С оглед изложеното, следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен
и недоказан, предявения от В. Т. Г., с ЕГН: **********, с адрес: град
*********, чрез адв. К. А. С. – САК, със съдебен адрес: град ***********
срещу ********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от ***************, отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр.чл.117, ал.2
ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено , че ищецът В. Т. Г., с
ЕГН: **********, с адрес: град *********, не дължи на ********, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: ************, сумите: 945.86
лева - главница за потребена вода през периода 07.10.2009 г. - 07.05.2013 г.;
192.61 лева - мораторна лихва за забава за периода 06.11.2009 г. - 05.03.2013
г.; 75 лева - разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 05.12.2013г. по ч. гр. дело № 14370/2013г., по описа на СРС, 91 състав,
поради обстоятелството, че претендираните суми са погасени по давност.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има разноски, на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 ГПК. Същото се определя съгласно Наредбата за заплащане на
12
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 360 лв.
Съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение на ответника
следва да бъде определен в минимален размер. Това е така, поради факта, че
отговорът на искова молба не представлява резултат от сложен труд, с оглед
използвани бланкетни текстове, копиране на съдебна практика. Освен това
делото не е сложно от фактическа и правна страна. Делото е протекло в едно
съдебно заседание, без присъствие на процесуален представител на
ответника. При тези съображения най-справедливото възнаграждение на
ответника следва да бъде 100.00 лева.
Ето защо В. Т. Г., с ЕГН:**********, с адрес: град *********, следва да
бъде осъдена да заплати на ********, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от ***************, сумата от
100.00 лева (сто лева), представляващи разноски в настоящото производство,
на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан , предявения от
В. Т. Г., с ЕГН: **********, с адрес: град *********, чрез адв. К. А. С. – САК,
със съдебен адрес: град *********** срещу ********, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: ************, представлявано от
***************, отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД , с който се иска да бъде
признато за установено, че ищецът В. Т. Г., с ЕГН: **********, с адрес: град
*********, не дължи на ********, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ************, сумите: 945.86 лева - главница за потребена вода
през периода 07.10.2009 г. - 07.05.2013 г.; 192.61 лева - мораторна лихва за
забава за периода 06.11.2009 г. - 05.03.2013 г.; 75 лева - разноски по делото,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.12.2013г. по ч. гр. дело №
14370/2013г., по описа на СРС, 91 състав, на основание, че претендираните
суми не са погасени по давност.
ОСЪЖДА В. Т. Г., с ЕГН: **********, с адрес: град *********, да
заплати на ********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от ***************, сумата от 100.00 лева
(сто лева), представляващи разноски в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
13
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14