Решение по дело №819/2020 на Софийски градски съд

              Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

           гр. София, 24.03.2021 г.

 

 

                               В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                    Мл. съдия : Мария Малоселска

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 819/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 206659/31.08.2019 г. по гр. д. № 65158/2017 г. по описа на СРС, 50 с - в Д.И.Ш., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, сумата от 498, 89 лв. - главница за доставена топлинна енергия по договор за покупко - продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, надпартерен, е аб. № 012262, за периода за м. 08.2014 г. - м. 04.2016 г., както и сумата от 4, 89 лв. – главница, цена на услугата дялово разпределение за същият период, ведно със законната лихва върху главниците от 15.09.2017 г. (подаване на исковата молба) до окончателното им изплащане.

Със същото решение предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК: *******, срещу Д.И.Ш., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са отхвърлени както следва : за главница - цена за топлинна енергия над уважения размер от 489, 89 лв. до пълния предявен от 857, 14 лв., за цената на услугата за дялово разпределение - над уважения размер от 4, 89 лв. до пълния предявен от 5, 40лв. и за периода м. 05.2013 г. - м. 07.2014 г., както и изцяло са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 174, 58 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и 1, 05 лв. – лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение, и двете за периода 15.09.2014 г. - 28.08.2017 г.

С решението изцяло са отхвърлени исковете, предявени срещу Е.Д.Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2 571, 43 лв. за главница за доставена топлинна енергия за имота, за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., вкл. и сумата по обща фактура за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., за лихва за забава върху нея в размер на 523,72 лв. за периода 15.09.2014 г. - 28.08.2017 г., за заплащане на сумата от 16, 19 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г. и лихва за забава върху нея в размер на 3, 15 лв. за периода 15.09.2014 г. - 28.08.2017 г. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в производството.

 Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, който го обжалва в цялата отхвърлителна част, с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Според ищеца, неправилно СРС се е произнесъл извън предмета на спора по отношение на Е.Г., която не е подала отговор на исковата молба и не е изразила становище по исковете. Ищецът се позовава на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството, оповестени по надлежен ред, в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Излага съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжниците изпадат в забава и дължат лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Поддържа се освен това, че във връзка с публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството са съставени констативни протоколи, а СРС не е дал изрични указания на ищеца да ги представи по делото. Неправилно СРС е отхвърлил част от исковете като погасени по давност, на основание чл. 111 ЗЗД. Позовава се на чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г., в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Според ищеца, задължението за заплащане на сумите по фактурите е изискуемо най - късно до края на текущият месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Излага съображения, че за задълженията, които обхващат периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. общата фактура е издадена на 31.07.2014 г. и те стават изискуеми на  15.09.2014 г., а исковата молба е подадена на 15.09.2017 г. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответникът Е.Д.Г. не е взела становище по жалбата.

Въззиваемата страна - ответникът Д.И.Ш., чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в оспорените части решението е обосновано и съобразено със събраните по делото доказателства и материалния закон. Поддържа се, че ответникът не е потребител на ТЕ и не е в договорни отношения с ищеца. Правилно СРС е приел, че част от претенцията е погасена по давност по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД – за периода 01.05.2013 г. – 15.09.2014 г. Този извод се отнася и до претенцията за лихви за забава. Ищецът не е доказал изпадането в забава на ответника.  Моли да се остави без уважение жалбата, в частта, в която са отхвърлени исковете срещу ответника и да се потвърди решението в тази част.

От своя страна ответникът Д.И.Ш. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която исковете са уважени срещу него за главници за ТЕ и суми за дялово разпределение. Излага доводи, че в тези части решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, събраните по делото доказателства и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че ответникът не е потребител на ТЕ и не е в договорни отношения с ищеца за доставка на ТЕ. Представените пред СРС доказателства касаят друг имот - апартамент № 4, докато ответникът е собственик на ап. 3 на бул. *******, а ответникът е оспорил КП от 28.09.2011 г. представен от „Т.С.“ ЕАД. Поддържа още, че доставката на ТЕ е непоискана търговска услуга, доколкото не са представени доказателства за обратното. Ответникът е оспорил представените от ищеца доказателства, поради което СРС неоснователно е приел за доказано потреблението на ТЕ в периода. Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се отхвърлят, като претендираните о т ищеца разноски за се съобразят с ГПК и Наредбата.

Ищецът „Т.  С.“ ЕАД, както и ответникът Е.Д.Г. не са взели становище по тази жалба.

Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, редовно призовано, не взема становище по жалбите.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на суми за доставена ТЕ, суми за услугата дялово разпределение и лихви за забава върху тях.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.

Решението се оспорва изцяло - от ищеца в отхвърлителната част, а от ответника Д.И.Ш., в частта, в която исковете са уважени срещу него за главници за ТЕ и суми за дялово разпределение.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца, които касаят наличието на облигационно правоотношение с ответника Е.Д.Г., въззивният съд намира следното :

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на  обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

Настоящият състав приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че договор за продажба на топлоенергия, по смисъла на чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода, се установява само между ищеца и ответника Д.И.Ш..

Този извод следва от нот. акт № 072 за покупко-продажба на недвижим имот, т. II, рег. № 7000, н. д. № 272/2004 г. на Нотариус с peг. № 206 на НК, неоспорен от страните, според който ап. № 3, находящ се в гр. София, бул. „*******, на първи надпартерен етаж, е собствен на ответника Д.И.Ш.. Доказателства, с които да се опровергава установения с посочения нотариален акт факт, не са представени от ответника.

От представените от ищеца писмени доказателства не се установява ответника Е.Г. да притежава право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснадбения имот, или да е ползвател по индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Във връзка с възраженията на ищеца в жалбата съдът намира, че независимо от обстоятелството, че този ответник не е подал писмен отговор, в доказателствена тежест на ищеца, на общо основание по смисъла на чл. 154 ГПК, е било да установи наличието на облигационни правоотношения с него, от неизпълнението на които претендира процесните суми. Възраженията на ищеца, че ответникът Г. не е подала отговор и съдът не е следвало да се произнася по въпроса за правото й на собственост, са изцяло неоснователни.

Предвид изложеното, изцяло в съответствие с разпределената доказателствена тежест и при липса на доказателства за облигационно правоотношение с ищеца СРС е приел, че ответницата Е.Д.Г. няма качеството клиент на топлинна енергия и не е материално легитимирана по спора и е отхвърлил изцяло исковите претенции срещу нея.

По жалбата на ответника Д.И.Ш. и жалбата на ищеца срещу решението в частите, в които исковете са уважени срещу този ответник, респективно - частично са отхвърлени, заради погасяване по давност, въззивният съд намира следното :

В съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че ответникът Д.И.Ш. е обвързан с ищеца от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент  № 3, находящ се в гр. София, бул. „*******, на първи надпартерен етаж.

Доколкото в производството не са ангажирани доказателства за опровергаване на това обстоятелство, основателно СРС е направил извод, че между този ответник и ищеца за процесния период е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредена възможност потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

            Установява се, че в исковия период ищецът е подавал в сградата  топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява на база приетата пред СРС СТЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение в сградата е извършвано съгласно реален отчет в края на всеки отоплителен сезон на уредите в имота. Топлоенергията е разпределяна и изчислена съобразно методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

В заключение експертизата определя дължимите суми за топлоенергия за процесния имот за целия исков период от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г. в размер общо на 3 445,76 лв.

Във връзка с основното възражение на ищеца във въззивната жалба - че претендираните в производството вземания по главницата не са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД към момента на подаване на исковата молба 15.09.2017 г., понеже сумите за периода м. 05.2013 г. - 04.2014 г. били обективирани в обща фактура от м. 07.2014 г. и за тях давностният срок не е изтекъл, въззивната инстанция намира следното : 

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

Като се съобрази периода на претенцията по главницата следва, че за част от задълженията за периода от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г. вкл. приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г. Съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е посочил и СРС, за тези задължения потребителят изпада в забава на плащането с изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.

По отношение дължимите суми за топлинна енергия след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

Във връзка с възраженията на ищеца по въззивната жалба следва да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. в една обща фактура, не променя падежа на задълженията и те не стават изискуеми от датата на издаване на общата фактура (м. 07.2014 г.), каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът (изискуемостта) на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ 2014 г. Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на изискуемостта на месечните задълженията с оглед течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на материалния закон уреждащ давностните  срокове.

С подаване на исковата молба на 15.09.2017 г. течението на давността е прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за главница за ТЕ за периода от м. 05.2013 г. до м. 07.2014 г. включително. Настоящият състав споделя крайните изводи на СРС, че тази частта от вземанията на ищеца са погасени по давност.

Следователно искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода м. 08.2014 г. - м. 04.2016 г., които СРС е определил в общ размер на 1 995, 55 лв., на основание чл. 162 ГПК. Тъй като срещу ответника исковете по главницата са заявени само за 1/4 ид. част от тази сума – искът за главница за доставена ТЕ основателно е уважен до размер от 498, 89 лв.

Настоящият състав също приема, че до този размер искът за главницата за ТЕ е основателен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 857, 14 лв. и за периода от м. 05.2013 г. до м. 07.2014 г. искът е неоснователен, като погасен по давност и законосъобразно е отхвърлен. Не са налице основания за промяна изводите на СРС по атакуваното решение в тази част.

Във връзка със уважената и отхвърлена част на претенцията за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г. и в двете жалби не се излагат конкретни съображения.

По тази претенция съдът намира за необходимо да отбележи, че според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от ОУ на договора за доставка на ТЕ от 2008 г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на доставчика  както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.

След преценка на доказателствата по делото въззивният съд намира за установено извършването на дялово разпределение на ТЕ поради което на ищеца се дължи и сума за такова за 1/4 ид. част от установената сума, която СРС е определил по реда на чл. 162 ГПК в размер на 4, 89 лв. Над този размер искът е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен с атакуваното решение.

Настоящият състав не намира основание за промяна изводите на СРС.

Относно частта от решението, в която изцяло са отхвърлени исковете за присъждане на лихви за забава по чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :

Понеже вземанията за лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б. „в“ ЗЗД - 3 години, назад от подаване исковата молба на 15.09.2017 г., за погасените по давност вземания по главницата, посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на чл. 119 ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото.

Въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че за периода, за които вземанията за лихви не са погасени по давност, ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на ответника са публикувани на интернет страницата му. По делото е останало недоказано изпадане на ответника в забава за изпълнение на процесните задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та ТЕ за непогасения по давност период, поради което не се дължи мораторна лихва върху тези задължения.

Следователно в частта, в която претенциите за лихви са отхвърлени изцяло, решението следва да се потвърди - като постановено в правилно приложение на материалния закон.

Основателно съдът е приел за недоказан и искът за лихва върху цена на услуга дялово разпределение, доколкото ищецът не е установил нито изискуемостта на претенцията, нито изпадането на длъжника в забава на плащането й.

Доколкото изводите на СГС съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да се потвърди изцяло, като съобразено с разпоредбите на материалния закон.

Този извод се отнася и до присъдените в решението разноски, които са разпределени от СРС съобразно изхода от спора и доказателствата за реално направени от страните разноски в производството.

            По разноските пред СГС :

При този изход от спора – жалбите и на двете страни няма да бъдат уважени, съдът намира че разноските следва да останат в тежест на страните, както са направени.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 206659/31.08.2019 г. по гр. д. № 65158/2017 г. по описа на СРС, 50 с – в, включително в частта по разноските.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                   

 

 

 

 

 

          2.