РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. Благоевград, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210102820 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, гр. Благоевград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. Благоевград, ул. „Антон Чехов“ № 3, представлявано от управителя М. И. П., срещу Е. В.
Д., ЕГН **********, с адрес : гр., като е предявен положителен установителен иск - за
установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр. основание
чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ответникът Е. В. Д., ЕГН
**********, с адрес : гр., има задължение към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД -
Благоевград, ЕИК *********, в общ размер на 275,23 лв. (двеста седемдесет и пет лева и
двадесет и три стотинки), от които 230,61 /двеста и тридесет лева и шестдесет и една
стотинки/ лева - главница представляващи стойността на доставена, но неизплатена ВиК
услуга за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., и 44,62 /четиридесет и четири лева
шестдесети и две стотинки/ лева- лихва за забава, дължима за периода от 02.07.2022 г. до
12.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
сторените в исковото и заповедното производство разноски.
Твърди се, че между “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Благоевград, ЕИК
********* (ВиК ЕООД - гр. Благоевград) и Е. В. Д. е налице облигационно правоотношение,
възникнало по повод продажба на питейна вода, отвеждане и пречистване на вода, което е
уредено от общоизвестни “Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. („Общите
условия“) (Доказателство № 5.1) и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
услуги („Наредба № 4“). Сочи се, че съгласно чл. 8 от НАРЕДБА № 4 продажбата на "ВиК"
услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и
одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. В изпълнение на
изискванията на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, общите условия на ВиК ЕООД - гр.
Благоевград са публикувани и влезли в сила. Сочи се, че съгласно тях правоотношението
1
между потребителя и ВиК оператора възниква с присъединяване на потребителя към
водопроводната и канализационната мрежа на ВиК ЕООД - гр. Благоевград и откриването
на партида с абонатен номер. Твърди се, че на името на Е. В. Д. е открита партида за
водоснабдяване на имот, находящ се на адрес гр. с абонатен номер . Сочи се, че по силата на
така възникналата облигационна връзка Е. В. Д. е потребител на услугите доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за недвижимия имот, находящ се на
цитирания по-горе адрес, а ищцовото дружество - доставчик на ползваните ВиК услуги.
Твърди се, че към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната
страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните, поради което се твърди, че като потребител,
ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното
към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Твърди се, че от
страна на ВиК ЕООД - гр. Благоевград е депозирало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в Районен съд - гр. Благоевград срещу Е. В. Д. въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 1950/2024 г. на Районен съд - гр. Благоевград, и е
издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните суми. Твърди се, че към
настоящия момент погасяване на задължението по издадената заповед за изпълнение не е
осъществено, както и не е налице и основание, на което задължението на ответника да е
отпаднало. Твърди се, че между страните е налице валидна облигационна връзка -
правоотношение, възникнало с присъединяване на потребителя към водопроводната и
канализационната мрежа на ВиК ЕООД - гр. Благоевград и откриването на партида с
абонатен номер за процесния имот. Сочи се, че по силата на така създаденото
правоотношение, ответникът се е ползвал от предоставените му услуги, и не е изпълнявал
задълженията си по него. Твърди се, че за периода от 01.07.2022 година до 01.06.2023 година
са издадени на името на ответника 12 бр. фактури.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата
към нея е връчен на назначения на ответника особен представител - адвокат Г. Гълабова,
която в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения
иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.
Излага се, че от посочените в исковата молба фактури не става ясно по какъв начин е
станало отчитането на водомера на потребителя Е. В. Д.. Посочва се, че не става ясно как е
извършен отчета на водомера, без присъствието на ответницата потребител или неин
представител, тъй като при връщане на съобщението за връчване на исковата молба от
постоянен и настоящ адрес е посочено, че лицето е търсено на различни дати и различно
време, но не е намерено. По данни на сем. Петрови ответницата Е. В. Д. от години не живее
в България и не ползва услугите на ВиК. Почти не се прибира на адреса посочен в исковата
молба. Сочи се, че представеното като писмено доказателство справка извлечение към дата
12.07.2024г. за дължими суми към ВиК Благоевград установява, че за процесния период от
01.07.2022гдо 01.06.2023г. са отчетени едни и същи суми, които поражда съмнение в
ответника, че инкасатора е отчел едно и също количество питейна вода в карнетите без да е
отчел стойностите на водомера.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, се явява процесуален
представител, който поддържа депозираната искова молба. По същество пледира за
уважаване на предявите искове. Претендират се и сторените по делото разноски, за което се
представя списък с разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от назначения
особен представител адвокат Г., която поддържа подадения отговор, оспорва предявените
искове, изразява становище за неоснователността им, като се иска отхвърлянето. Депозирано
е и писмено становище по същество на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
2
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1950/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което съдът е издал Заповед № 886/19.07.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Е. В. Д., с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. да заплати на кредитора “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. Благоевград, ул. „Антон
Чехов“ № 3, представляван от М. П. - управител, чрез юрисконсулт Н. В. С. следните суми:
сумата 230, 61 лв. /двеста и тридесет лева и шестдесет и една стотинки/- главница,
неизплатено задължение за доставена ВиК услуга за имот, находящ се в гр. , абонатен № , за
периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2024 г. до окончателното
изплащане; сумата 44,62 лв. /четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/-лихва
за забава за периода от 02.07.2022 г. до 12.07.2022г.; сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/-
заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр.
8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ГПК, като с Разпореждане от 09.09.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Видно е, че в
законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415 от ГПК на 16.09.2024г., ищецът е депозирал на 16.10.2024г.
настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1950/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград. Ето защо и
въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице
правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал. 1
от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Благоевград, като по делото са представени и приети Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД Благоевград.
По делото са приети като доказателства фактури, издадени от ищцовото дружество
фактури, както следва:
1.Фактура № **********/01.06.2023г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.06.2023 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 18,43 лева с ДДС.
2.Фактура № **********/02.05.2023г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 02.05.2023 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 18,43 лева с ДДС.
3.Фактура № **********/03.04.2023г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 03.04.2023 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 18,43 лева с ДДС.
4.Фактура № **********/01.03.2023г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.03.2023 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 23,72 лева с ДДС.
3
5.Фактура № **********/01.02.2023г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.02.2023 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 7,98 лева с ДДС.
6.Фактура № **********/03.01.2023г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 03.01.2023 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 23,14 лева с ДДС.
7.Фактура № **********/01.12.2022г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.12.2022 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 20,46 лева с ДДС.
8.Фактура № **********/01.11.2022г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.11.2022 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 20,46 лева с ДДС.
9.Фактура № **********/03.10.2022г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 03.10.2022 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 20,46 лева с ДДС.
10.Фактура № **********/01.09.2022г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.09.2022 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 18,18 лева с ДДС.
11.Фактура № **********/01.08.2022г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.08.2022 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 20,46 лева с ДДС.
12.Фактура № **********/01.07.2022г., съдържаща информация за отчетените кубици,
стари и нови показания на водомерите, данъчно събитие – 01.07.2022 година, както и
стойността на фактурата, а именно сумата от 20,46 лева с ДДС.
По делото е представена справка извлечение към 12.07.2024 година за дължимите суми
към ВиК Благоевград за абонат 1092495 – Е. В. Д., с отразени фактури, дата на издаване,
главница в размер общо на 230,61 лева, лихва в размер общо на 44,62 лева.
По делото е представена и Справка от електронен карнет /л. 67-70/, съдържаща отчетни
данни за абонат с номер 1092495 – Е. В. Д..
По делото в качеството на свидетел на страната на ищцовото дружество е разпитана
свидетЕ.та К. Х.-М., която посочва, че е работела за периода от месец април 2019 г. до месец
август 2024 г във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, като инкасатор и е отговаряла за
район . Посочва, че когато е ходила на адрес, в началото никой не й е отварял на въпросния
адрес, никой не й е осигурявал достъп, като е оставяла бележки на вратата, но никой не й е
отварял и позвънявал. Съседи и казали, че във въпросни апартамент живеят младо
семейство. Свидетелства, че не може да каже на коя дата, но е влизала в апартамента, като е
отчитала консумацията на вода два пъти най-много, след което мъжът на жената на вайбър и
изпращал 3-4 пъти снимка от водомера. СвидетЕ.та не може да каже дали посочените лица
са собственици на апартамента или наематели. Свидетелства, че за периода от 01.07.2022г.
до 01.06.2023г. мисли, че електронни били кларнетите. По отношение на еднаквите суми в
справката заявява, че същите са служебно отчетени, а когато е имала достъп до апартамента,
е писала реалните стойности, реалните кубици, които е видяла и въз основа на тях е
начислявала стойността. Не може да каже как се казва жената, която й е отваряла вратата.
Твърди, че не познава Е. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.288, във връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с
чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.294 от ТЗ, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
4
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ГПК, като с Разпореждане от 09.09.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Видно е, че в
законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на
съобщението по чл. 415 от ГПК на 16.09.2024г., ищецът е депозирал на 16.10.2024г.
настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1950/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, за
спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5 а от Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Ищецът следва да докаже, че между страните се е развило заповедно производство;
ищецът следва да установи при пълно и главно доказване фактът, че между страните е било
сключено соченото по вид правоотношение по доставка на ВиК услуги, т.е. да установи
съдържанието на същото - т.е. правата и задълженията на страните, доколкото спорното
вземане се поддържа на договорно основание в ИМ, както и че е изправна страна по
същото, както и че за ответната страна като потребител е възникнало задължение -
изискуемо и ликвидно такова в посочения в исковата молба размер и основание, както за
главницата, така и за акцесорното вземане за лихва. Следва да докаже, че именно ответникът
е задължен като собственик или ползвател на имота да заплаща доставеното количество
вода за целия имот. Ищецът следва да докаже наличие на валидни договорни отношения
между страните, регулирани от ОУ, че последните са публикувани в централен и местен
ежедневник, съществуването и размера на вземането си към ответника, съответно начина на
отчитане на изразходено количество вода предоставено от ищеца.
Ищцовото дружество носи доказателствената тежест за установяването че е доставяло
твърдяното количество вода, вярност на данните относно консумирано количество вода,
правилност и вярност на отчитаното консумирано количество вода за процесния абонатен
номер и период.
Ответникът следва да докаже точното изпълнение на своите задължения, както и
основателността на сторените от него възражения. Ответникът носи тежестта да докаже
плащане на задълженията.
Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най- малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и според чл. 3
от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на
5
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба
регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ - наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Благоевград.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т.
1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така
посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите.
Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат качеството на
"потребител" на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че потребители на услугите на ВиК са лицата,
посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Видно е, че нормативната уредба, както и съдебната практика, еднозначно приемат, че
за да може едно лице да има качеството на "потребител", последното следва да бъде
собственик на водоснабдения имот, или да има учредено вещно право - на ползване или на
строеж. Именно предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното
облигационно отношение по повод на предоставяне на водоснабдителни услуги между
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД и Е. В. Д. последният следва да е собственик или да
има съответно вещно право на ползване върху водоснабден имот с адрес гр..
В настоящия случай от страна на ищеца не бе доказано по безспорен и категоричен
начин, че за процесния период – 01.07.2022 година до 01.06.2023 година ответницата се
явява потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Не се доказа същата да е собственик на процесния имот, от страна на ищеца,
6
такива доказателства не бяха ангажирани. Отделно от това видно от данните в развилото се
заповедно производство, както и исковото такова се установи, че по данни на съседи,
ответницата е в чужбина и не се прибира на адреса.
От показанията на разпитания по делото свидетел – К. М. се установи, че на два пъти
когато е ходила да отчита водата са й отваряли, но не може да каже дали посоченото лице е
собственик на апартамента или наемател. Твърди, че не познава Е. Д..
Предвид изложеното, не се установи, че ответницата Е. Д. има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за процесния обект на
потребление, находящ се в гр.
Отделно от горното, настоящият съдебен състав намира и, че ищецът не доказа при
условията на пълно и главно доказване количеството на реално доставените и отчетени ВиК
услуги за процесния период за водоснабдения имот.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че за процесния период е
извършена доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество, но не се доказа, че същите са
правилно начислени и определени по размер на периодично отчитане на количеството
доставена вода, съгласно установени правила, нито какъв е размерът им.
Установи се от показанията на разпитания по делото свидетел, че количествата
изразходвани вода са отчитани служебно, освен в два или три от случаите, при които
неизвестно по делото лице й е предоставяло достъп и данни до водомера.
На следващо място съгласно чл.32, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. В ал.2 и ал.3 е предвидено, че за сгради -
етажна собственост изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период
от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия
период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се
отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се
отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по- кратък от три работни дни преди деня на
отчитането. Съгласно чл.32, ал.4 отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Следователно в Наредба №4 от 14.09.2004г. е предвидено ползваните ВиК услуги да се
заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки
потребител и общия водомер.
Редът за отчитане на потребените количества питейна вода е регламентиран и в
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - в
чл.23, ал.4 от Общите условия е предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, които може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора,
като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
7
Няма твърдения по делото в имота да е имало монтиран водомер, позволяващ
дистанционно отчитане. В настоящия случай няма данни процесният водомер да е бил
подменен с такъв с радиомодул и е следвало да бъде отчитан периодично с посещения на
място или при неосигуряване на достъп да се начислява потребление по служебен ред - чл.
35 ал. 5 и ал. 6 от Наредбата.
По отношение на случаите, в които потребителят на ВиК услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране
на това обстоятелство и начина на изчисляване на разхода на вода е определен в чл.35, ал.5
и ал.6 от Наредбата.
В случая се поддържа и се представят доказателства за извършено реално отчитане на
показанията на водомерите, чиито показания са обективирани както в издадените фактури,
така и в справката от електронния карнет. Видно от Справката от електронния карнет, в
същата е отбелязано, че показанията на водомерите са отчитани от инкасатор, който след
осигурен достъп до водомера, засича количеството на изразходваната вода. В този случай
съобразно цитираните по-горе нормативни изисквания на Наредбата и Общите условия,
извършеното измерване следва да се удостовери в отчет, съдържащ подписа на потребителия
или членовете на неговото семейство, освен в случаите на предвидените изключения.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът съобразно разпределената му
доказателствена тежест, не успя да докаже в производството при условията на пълно и
главно доказване реалното количество доставени ВиК услуги. Изключението на чл.23, ал.4,
изр. последно от Общите условия относно реда за отчитане на водомерите, важи в случаите
на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. В случая ищецът не е
доказал за сочения за водоснабден имот в процесния период да е било проведено
дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет, начина на снемане на данните в
електронния карнет и на отчитаните чрез него количества вода. В случая представеният по
делото документ „Справка от електронен карнет“, представен в табличен вид и наименуван
от ищеца като изготвена от него справка, представлява частен неподписан документ,
едностранно съставен от водоснабдителното дружество, който не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. От ищцовата страна не са ангажирани никакви
доказателства, от които да се установи методологията на отчитане на водомерите и начина
на отразяване на показанията им в електронния карнет, поради което съдът не би могъл да
направи извод, че вписаните в електронния карнет данни отразяват реалното потребление на
ВиК услуги. Посоченият в карнета начин на отчитането на водомерите от инкасатор, не
обуславя извода за наличието на дистанционно отчитане и за използване на електронен
карнет, който в настоящия случай се попълва с показанията от отчитането извършено от
инкасатора на място. Ето защо според съда не са налице основанията, изключващи
приложението на разпоредбата на чл.23 ал.4, изр.1 от ОУ.
Доколкото по настоящото дело не се установи и доказа отчитането да е дистанционно,
т.е. да е приложимо изключението по чл.23, ал.4, изр. последно от ОУ, то отчитането на
измерващото устройство на абоната ответник, следва да е станало в процесния период в
негово присъствие или в присъствието на негов пълномощник или представител. Такива
доказателства по делото обаче не са ангажирани. Видно от представените по делото писмени
доказателства - копия от електронния карнет и фактури, върху тях липсва поставен подпис
на ответника или на негов пълномощник, удостоверяващ проверката на резултатите от
измерващото устройство за процесния по делото период, не са представени изискуемите
отчети с подпис на абоната. Не се установява от писмените доказателства представени по
делото, да е било извършено и засичане на показанията на водомера на абоната, чрез
сравняване на показанията на останалите измервателни устройства в блока и чрез проверка
на общия водомер на входа, по установения в закона ред за това.
Представените по делото от ищеца доказателства - Фактури и Справки от електронен
8
карнет, не са убедителни писмени доказателства, въз основа на които съдът да приеме за
безспорно установено, че ответникът е потребил отразените в тях количества вода. Същите
са едностранно съставени от ищеца и не носят подпис на потребителя и само и единствено
въз основа на тях не може да се приеме за доказано потребеното количество вода. Същите
съставляват частни свидетелстващи документи, носещи подписа само на страната, която ги е
издала, нямат обвързваща за страните материална доказателствена сила относно
материализираните в тях изявления за правнорелевантние факти. По делото не са събрани
други доказателства, които да подкрепят горните частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател факти . От гледна точка на гражданския процес
фактурите представляват частни свидетелстващи документи, които отразяват изгодни за
техния издател факти. След като тя не е подписана от потребителя, доказателствената им
стойност е ниска. Осчетоводяването им при ищеца също не е достатъчно за пълно
установяване на интересуващия настоящото производство факт. Вписванията в
счетоводните книги следва да се анализират от съда във връзка с другите факти по делото
(чл. 182 ГПК). Затова същите не се ползват със задължителна доказателствена сила, а
стойността им се преценява на фона на цялата доказателствена съвкупност по делото (вж. в
този смисъл Решение № 218 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 775/2010 г., III г.о.).
Представените по делото фактури и справка за доставени ВиК услуги до процесния обект, са
едностранно съставени документи от ищцовото дружество и също не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те също
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено
от субекта, сочен като издател на фактурата, респ. на справката. Поради тези правни
съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни
свидетелстващи документи. Представените фактури и счетоводните справки биха били
годно доказателствено средство, в случай че счетоводството на ответника по отношение на
удостоверените в тях стопански операции е било водено редовно съобразно разпоредбата на
чл.55 ТЗ, респ. чл.182 ГПК, но в този случай, за да се приемат тези счетоводни записвания
(по своето правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за
техния издател обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо обективираните в
тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. А такива не
бяха събрани по делото, доколкото не се представят карнети подписани от ответника. При
наведено изрично оспорване от ответната страна, количеството потребена от абоната вода
може да бъде установено с представяне на убедителни писмени доказателства за това по
какъв начин е било извършено отчитането на водомера, в които да фигурира подпис на
потребителя, ако засичането е по друг начин- с необходимата техническа експертиза, а не
със счетоводна такава, която да сумира само сумите по квитанциите, с разпит на инкасатора,
извършил засичането на показанията и т.н.
Да се приеме по настоящото дело, че количеството потребена вода е доказано само въз
основа на представените от ищеца писмени доказателства, означава да се приеме исковата
претенция за доказана само на база твърдения на ищеца и на база на едностранно съставени
от него документи, без да е ясно по какъв начин е установено потребеното количество вода,
посочено в тях.
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи,
че отчитането на водомерите е извършено редовно, в съответствие с нормативните
изисквания, начина на отчитане на консумираните количества вода и начина на снемане на
данните. При липсата на такива доказателства съдът не би могъл да направи извод, че
посочените данни отразяват реалното потребление на ВиК услуги в претендирания размер -
както по общия водомер, така и по индивидуалния такъв, като липсват и доказателства за
отчета на общия водомер.
9
При горните мотиви, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
количеството на реално доставените и отчетени ВиК услуги за процесния период, поради
което претенцията за тяхното заплащане следва да се отхвърли като недоказана. В подкрепа
на изложените изводи е и практиката на Окръжен съд - Благоевград по сходни казуси -
Решение № 539 от 25.09.2023г. по в.гр.д. № 127/2023г. на Окръжен съд - Благоевград;
Решение № 203 от 18.04.2023г. по в.гр.д. № 2/2023г. на Окръжен съд - Благоевград и др./.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция
за присъждане на лихва за забава върху главницата за претендирания период.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. В случая с оглед отхвърляне на
исковете на ищеца не се дължат разноски както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, като същият не е направил искане за
присъждане на разноски, тъй като е представляван от назначен от съда особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, гр. Благоевград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
Благоевград, ул. „Антон Чехов“ № 3, представлявано от управителя М. И П., срещу Е. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. , обективно кумулативно съединените установителни искови
претенции с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.288, във връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД,
във връзка с чл.294 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. , че има задължение към „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - Благоевград, ЕИК *********, в общ размер на 275,23 лв. (двеста
седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки), от които 230,61 лева /двеста и тридесет
лева и шестдесет и една стотинки/ - главница представляващи стойността на доставена, но
неизплатена ВиК услуга за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., и 44,62 /четиридесет и
четири лева шестдесети и две стотинки/ лева - лихва за забава, дължима за периода от
02.07.2022 г. до 12.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение в съда /18.07.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 886/19.07.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1950/2024г. по описа на
РС-Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10
11