№ 1161
гр. Перник, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20251720104462 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от А. К. П.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. **** чрез адв. Ц., срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, район „Младост ІV”, бул./ул.
„Бизнес парк София” № 1, сгр.15, вх.А, ет.4, с която са предявени искове с
правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, и искане да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата в общ
размер на 21151,71 лева от които: сумата в размер на 14785,36 лева -
представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № FL410196 от 11.06.2008 г., сумата в размер на 5513,13 лева -
представляваща договорна лихва за периода от 11.07.2008 г. до 26.01.2011 г. и
сумата в размер на 853,22 лева - представляваща наказателна лихва за
периода от 11.11.2008 г. до 26.01.2011 г., за които суми на 08.02.2011 г. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 573/2011 г. на ПРС, в полза на
„Юробанк и Еф Джи България” АД, вземането по който е цедирано на
ответника, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 294/2011
г. по описа на ЧСИ – С.Д.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото
1
разноски.
Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В срока за отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез ю.к М. са
подали отговор на исковата молба, в който са признали предявените искове.
Поради направеното признание на иска, са поискали от съда на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, разноските по делото да бъдат възложени върху ищеца. В
отговора е противопоставил и възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. Ц.,
който поддържа исковете, и във връзка с направеното признание на иска в
срока за отговор от ответната страна, моли съда да постанови решение при
признание на иска, като им се присъдят сторените разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
Пернишкият районен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца
не му дължи сумата в общ размер на 21151,71 лева от които: сумата в размер
на 14785,36 лева -представляваща главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № FL410196 от 11.06.2008 г., сумата в размер на
5513,13 лева - представляваща договорна лихва за периода от 11.07.2008 г.
до 26.01.2011 г. и сумата в размер на 853,22 лева - представляваща
наказателна лихва за периода от 11.11.2008 г. до 26.01.2011 г., за които суми
на 08.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 573/2011 г. на ПРС, в
полза на „Юробанк и Еф Джи България” АД, вземането по който е цедирано
на ответника, и въз основа на който е образувано изпълнително дело №
294/2011 г. по описа на ЧСИ – С.Д..
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. М. е признал
исковете. Към отговора на исковата молба е представено надлежно
пълномощно на ю.к. М., по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е
упълномощена да признае предявения иск.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба ищецът в съдебно
2
заседание е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от
ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от
ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите
нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага
мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от
ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното
признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска, като признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради
погасяването им по давност.
По разноските:
Ищцата е поискала да й бъдат присъдени сторените по делото разноски,
за което е представила списък по чл.80 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал
от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски
следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не
е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си
поведение и да признае иска.
В конкретния случай, не е налице първата от абсолютно необходимите
кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно
ответника да не е дал повод за образуване на исковия процес с
извънпроцесуалното си поведение.
3
Първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК липсва когато сезирането на
съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В случая,
настоящия съдебен състав намира, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото, защото при образувано на изпълнително производство,
на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно
решение, предявяването на иск по чл.439 от ГПК за оспорване на
изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист (в какъвто
смисъл в случая е било направено и възражение от ищеца за изтекла давност с
предявяване на иска) е единствената възможност за защита на длъжника.
Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и
който е от значение за съществуването му. Подобно възражение ищецът, в
качеството му на длъжник по изпълнителното дело не е могъл да направи пред
съдия-изпълнителя, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях. В този смисъл е и определение № 71 от
21.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 17/2014 г., ІІІ г.о.
Предвид изложеното, и като взе предвид вида на предприетата защита
от ищеца и характера на предявения иск, съдът намира, че няма основание за
извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска. Следва да се
има предвид и това, че ответника, в качеството му на взискател по
образуваното при ЧСИ изпълнително дело не е поискал прекратяване на
производството по същото, въпреки неизвършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и така е поддържал висящност на
изпълнителния процес. Този факт е предопределил необходимостта от защита
на длъжника – ищец, по исков ред да осъществи своята защита чрез
предявяване на иск (като както вече бе посочено - позоваването на изтекла
погасителна давност може да стане само чрез иск или чрез възражение),
поради което и самото признание на иска не е достатъчно да обоснове
приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, в който смисъл е и определение № 205 от
30.04.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1034/2018 г., І т.о.; ; определение № 1220 от
5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК; определение № 3252
от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК; определение №
694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК и др.
4
Ето защо ответника следва да понесе разноските с оглед изхода на
делото, и върху него се възложат сторените от ищеца разноски в хода на
делото.
От приложения списък на разноските е видно, че ищцата претендира
сторени такива в общ размер на 2861,94 лева, от които 861,94 лева държавна
такса, и 2000,00 лева адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за
неоснователно. За да приеме възражението за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно, съдът съобрази правната
и фактическа сложност на делото, което не се отличава с такава от същия тип
дела, обема на извършена дейност по делото от адв. Ц. – изготвяне на иск,
депозирането му в съда, участие в насроченото открито съдебно заседание по
делото, в което е осъществявал и защитата на ищеца, материалният интерес
който е защитаван, както и актуалната практика на Съда на Европейския съюз,
обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022 г., по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и
практиката на националния съд, обективирана в определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, І т.о. и определение № 343 от
15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, ІІ т.о, включително и актуалната
съдебна практика на ОС-Перник, намерила израз в определение №
789/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 578/2024 г. на ПОС, съгласно която посочените
в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията на адвокатската работа, могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но
без да са обвързващи за съда. В тази връзка съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, минималния
размер на адвокатското възнаграждение е от 2226,84 лева. В случая между
ищеца и представлявания му адвокат е уговорено и заплатено такова от
2000,00 лева, което не надвишава предвидения в НВАР минимален размер на
адвокатско възнаграждение, а е уговорено такова под неговия минимум. Както
бе посочено по-горе, регламентираните в Наредбата възнаграждения могат да
служат като ориентир, но не са задължителни за съда. В тази връзка, предвид
изложеното по-горе, съдът намира че ищеца не е заплатил прекомерно
5
адвокатско възнаграждение, поради което и възражението на ответника за
неговата прекомерност е неоснователно, а ответникът следва да понесе
разноските сторени от ищеца в общ размер на 2861,94 лева.
Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, Пернишкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че А. К.
П., ЕГН:**********, с адрес: гр. **** НЕ ДЪЛЖИ на срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, район „Младост
ІV”, бул./ул. „Бизнес парк София” № 1, сгр.15, вх.А, ет.4, сумата в размер на
14785,36 лева -представляваща главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № FL410196 от 11.06.2008 г., сумата в размер на
5513,13 лева - представляваща договорна лихва за периода от 11.07.2008 г.
до 26.01.2011 г. и сумата в размер на 853,22 лева - представляваща
наказателна лихва за периода от 11.11.2008 г. до 26.01.2011 г., за които суми
на 08.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 573/2011 г. на ПРС, в
полза на „Юробанк и Еф Джи България” АД, вземането по който е цедирано
на ответника, и въз основа на който е образувано изпълнително дело №
294/2011 г. по описа на ЧСИ – С.Д., поради изтекъл пет годишен давностен
срок и погасено право за принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, район „Младост ІV”, бул./ул. „Бизнес
парк София” № 1, сгр.15, вх.А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на А. К. П.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. **** сумата от 2861,94 лева, представляваща
разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6