№ 35135
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110171287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по инкорпорирано във въззивна жалба с вх. №
251318/21.07.2025 г. искане на ответника Д. Б. П. за изменение на решение №
13106/04.07.2025 г. по гр.д. № 71287/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за
разноските. Изложени са съображения за недължимост на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищцовото дружество, както и за недължимост на
възложения в тежест на ответника съобразно уважената част от исковете
депозит за СТЕ поради недопустимост на формулираните към вещото лице
въпроси.
В депозирания от страна на ищеца отговор на въззивната жалба ищецът
не взима становище относно разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при
наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същото
е процесуално допустимо. Представянето на списък на разноски по чл.80 ГПК
не е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се иска изменение
на решението в частта относно възложените в тежест на молителя разноски, а
не на присъдените в негова полза такива.
С решение № 13106/04.07.2025 г. по гр.д. № 71287/2024 г. на СРС, ГО,
62 състав предявените срещу ответника Д. Б. П. искове са уважени частично, с
оглед на което и на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
1
уважената част от исковете, а именно: сумата 74, 77 лв. за заповедното и
сумата 521, 57 лв. за исковото производство.
Нормата на чл.78, ал.8, изр.1 ГПК изрично предвижда присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на юридически лица или еднолични
търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Такъв именно е
процесният случай, в който ищецът е представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство, като наред с посоченото, е
направил и изрично искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При юрисконсултското процесуално представителство се презюмира
плащане от представляваната страна, без да се доказва пряко направен разход
за това /решение № 10/29.09.2016 г. по конст. дело № 3/2016 г. на
Конституционния съд на Република България/. За разлика от адвокатското
възнаграждение, което се договаря за всяко конкретно дело и се заплаща
предварително от страната в полза на пълномощника й адвокат,
възнаграждението за осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт се изплаща от представляваната страна /юридическо лице или
едноличен търговец/ на юрисконсулта по силата на съществуващото помежду
им трудово или гражданско правоотношение. Естеството на това
правоотношение не предполага предварително получаване на възнаграждение
от юрисконсулта за явяване по всяко дело. Поради това приложението на
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК не следва да се обвързва с изискване за
представяне на доказателства, че юрисконсултът е възмезден предварително за
работата си по делото /в същия смисъл – и определение № 17 от 26.01.2017 г.
по т. д. № 1193/2016 г. на ВКС, I ТО/.
Изложени са и доводи относно недължимост на възложения в тежест на
ответника съобразно уважената част от исковете депозит за СТЕ поради
недопустимост на формулираните към вещото лице въпроси. В тази връзка
следва да се има предвид, че с определението на съда от 29.04.2025 г. по
чл.140 ГПК е допусната поисканата от ищеца СТЕ, като е определен депозит
400 лв., вносим от ищеца. Оставено е без уважение искането за допускане на
ССЕ.
С оглед изхода на спора, а именно – частично уважаване на предявените
искове, в полза на ищеца са присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
разноски съобразно уважената част от исковете. Неоснователни са доводите,
че този депозит не се дължи – последният представлява извършени от ищеца
разноски и следва да бъде включен в общия сбор на разноските,
пропорционална част от които се възлага в тежест на ответника, съобразно
уважената част от исковете.
Необходимостта от допускане на СТЕ не е предмет на производството по
чл.248 ГПК, като единствено за пълнота следва да се посочи, че такава е
допусната с оглед направеното от ищеца искане за установяване на
обстоятелства, тежестта за доказване на които се носи от него, и предвид
2
оспорванията на ответника.
По изложените съображения не е налице основание за изменение на
решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ инкорпорирано във въззивна жалба с вх.
№ 251318/21.07.2025 г. искане по чл.248 ГПК на ответника Д. Б. П., ЕГН
**********, за изменение на решение № 13106/04.07.2025 г. по гр.д. №
71287/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3