№ 2320
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110100463 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу В. Б. И. и Б. Г. И., с която са предявено осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане разделно при квоти от 3/4 части за
В. Б. И. и 1/4 за Б. Г. И. на сумата от 2460,90 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. За имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 84, вх. Е, ет. 4, ап. 9, аб. № 142205, ведно със законната
лихва считано от 06.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
405,33 лева за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 41,85 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от 06.01.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9,09 лева за
периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
Сумите се разпределят, както следва: В. Б. И. – 3/4 части, а именно: сумата от 1845,66
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 303,99 лева. за
периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 31,38 лева., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,81 лева за периода от 01.12.2018 г.
до 02.11.2021 г.; Б. Г. И. – 1/4 част, а именно сумата от 615,22 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
1
със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 101,33 лева за периода от 15.09.2019 г. до
02.11.2021 г., сумата от 10,46 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 2,27 лева за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството си на
собственици на процесния топлоснабден имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и
спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно общите условия ОУ от 2014 г.
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на дружеството, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. С уточняваща молба и
в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че лицето Г. З. И. е починал на
04.09.2005 г. и че претенциите представляват задължения на самите наследници.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител. В отговора се оспорва качеството потребител,
наличието на облигационни отношения, както и реално да е доставена ТЕ. Твърди се, че
измервателните уреди в процесния имот са неизправни. Оспорва се договора сключен
между сграда ЕС и фирмата за дялово разпределение, като се сочи, че същият е с изтекъл
срок. Оспорват се и претенциите за лихви и се излага, че липсват доказателства за
поставянето в забава. Моли за отхвърляне на исковете.
С молба от 27.09.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че не оспорва предявените искове, както и
че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докаже погасяване на
2
дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти от 08.01.1991г. се установява, че на посочената дата Г.
З. И. и В. Б. И. са придобили собствеността върху процесния имот, а именно апартамент №
9, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 84, вх. Е, ет. 4. Видно от приетото
удостоверение за наследници на Г. З. И., същият е починал на 04.09.2005г. и е оставил за
наследници двамата ответници В. Б. И. /съпруга/ и Б. Г. И. /син/. При това положение
повдигнатият от особения представител на ответниците въпрос дали В. И. и Г. И. са били в
брак към датата на придобиване на имота през 1991г. е напълно ирелевантен за квотите в
съсобствеността, тъй като и двамата са купувачи по договора за покупко-продажба.
Следователно ако те са били в брак към този момент, имотът е бил в режим на СИО,
прекратена със смъртта на Г. И. през 2005г., което е довело до придобиване от В. И. на 1/2
ид.ч. вследствие на прекратената СИО, и на 1/4 ид.ч. по наследяване от Г. И., или общо 3/4
ид.ч. от имота, докато Б. И. е получил само 1/4 ид.ч. по наследяване. Ако не са били в брак и
имотът е придобит от двамата в обикновена съсобственост, то В. И. притежава 1/2 ид.ч. от
него по силата на сделката и 1/4 ид.ч. по наследяване от Г. И., т.е. отново 3/4 части, докато
Б. И. отново е придобил само наследствената му 1/4 ид.ч. И в двата случая квотите са едни и
същи и са определени правилно от ищцовото дружество.
От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.06.2008г. се установява,
че ответницата В. И. е дарила на внуците си 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния имот, като е запазила за себе си правото на ползване върху имота. С оглед на
това и съобразно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ответницата В. И. е останала страна по
облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД за 3/4 ид.ч. от имота, но
като собственик за 1/2 ид.ч. и като вещен ползвател за 1/4 ид.ч. Развитото в отговора на
исковата молба възражение, че към 05.06.2008г. В. И. е притежавала само 1/4 ид.ч. след като
е дарила само нея, е неоснователно, тъй като от изложеното по-горе се установява, че тя е
3
притежавала общо 3/4 ид.ч. и липсват доказателства да се е разпоредила с останалите. Ето
защо, страни по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди са
именно двамата ответници при посочените в исковата молба квоти. При това положение
подаденото от В. И. заявление-декларация за откриване на партида на нейно име от 2006г. е
ирелевантно, тъй като когато то е подадено от лице, което вече е легитимирано като клиент
на топлинна енергия по силата на закона, заявлението за откриване на партида не е
необходимо и има само счетоводно значение.
Неоснователен е и доводът, че ответниците не са обвързани от общите условия на
ищцовото дружество. Към процесния по делото период са приложими общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД в редакцията им от 2016г., а видно от представеното по делото
копие, те са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. Съгласно чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота е имало четири броя отоплителни тела с
поставени уреди за разпределение /ИРРО/ и в сградата не се е ползвала топла вода. С оглед
на това, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е начислявана, а дължимата
такава е единствено за отопление на имота и за сградна инсталация. Доставената топлинна
енергия за отопление е начислена по реда на т. 6.5. от приложението към Наредба 16-334 и
Наредба № Е-РД-04-1 поради неосигурен от потребителите достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение в имота, за което са представени надлежни протоколи за неосигурен
достъп от третото лице – помагач. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена
по реда на т. 6.1.1 от Приложението към Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Данните от
протоколите за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово
разпределение и същите съответстват на отчетеното по общия топломер. Вещото лице е
установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и
Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява,
че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на
03.09.2018г. и 15.06.2021г. и съответства на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на общия топломер, както и на извършените изчисления при разпределението на енергията
за сградна инсталация. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално
доставената топлинна енергия след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за
доплащане в размер на 770,42 лева/ се равнява на 2436,54 лева. Същевременно от
4
експертното заключение по ССчЕ се установява, че с изравнителните резултати за
възстановяване не са прихващани вземания от предходни периоди, както и че ответниците
не са извършвали плащания на процесните суми. Доказателства за плащания липсват и по
делото. С оглед квотите в съсобствеността, ответницата В. Б. И. дължи 1827,40 лева, а
ответникът Б. Г. И. дължи 609,13 лева. До тези размери исковете се явяват основателни, а за
разликата до пълните предявени размери от 1845,66 лева – срещу В. Б. И., респективно
615,22 лева – срещу Б. Г. И., исковете следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение /с клауза за
автоматично продължаване на срока/ се установява, че дяловото разпределение за имота е
възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за дялово разпределение и протоколи за неосигурен достъп,
услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за процесния период от м.10.2018г. до м.04.2020г. стойността
на услугата дялово разпределение е в общ размер на 41,85 лева. Поради тази причина
предявените осъдителни искове за цена на тази услуга са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия. Видно от експертното заключение по
ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. върху главницата за
5
топлинна енергия от 2460,90 лева се равнява на 405,33 лева. Следователно съдът по реда на
чл. 162 ГПК изчисли размера на мораторната лихва върху реално дължимата главница от
2436,54 лева на 401,32 лева. Съобразно квотите в съсобствеността, ответницата В. Б. И.
дължи мораторна лихва в размер на 300,99 лева, а Б. Г. И. дължи 100,33 лева. До тези
размери исковете се явяват основателни, а за разликата до пълните предявени размери от
303,99 лева – срещу В. Б. И., респективно 101,33 лева – срещу Б. Г. И., исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове срещу двамата ответници
за заплащане на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. до 02.11.2021г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците, обаче, не
са сторили разноски, поради което такива не им се дължат. Ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 150,11 лева, за депозити за възнаграждение на вещи лица в общ
размер на 500 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител в общ размер на
800 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
100 лева, или общо 1550,11 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца се дължат
разноски в общ размер на 1530,20 лева. От този общ размер ответникът В. Б. И. дължи
1147,65 лева, а ответникът Б. Г. И. дължи 382,55 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 84, вх.
Е, ет. 4, ап. 9, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1827,40 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 84, вх. Е, ет. 4, ап. 9, аб. № 142205, ведно със законната
лихва считано от 06.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 300,99 лева
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и сумата от
31,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018
6
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от 06.01.2022г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1147,65 лева, представляваща
сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 1827,40 лева до пълния претендиран размер от 1845,66 лева;
предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 300,99 лева до
пълния претендиран размер от 303,99 лева, както и предявения иск за сумата от 6,81 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2018г. до 02.11.2021г.
ОСЪЖДА Б. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо
Кънчев“ № 89, ет. 3, ап. 9, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 609,13 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 84, вх. Е, ет. 4, ап. 9, аб. № 142205, ведно
със законната лихва считано от 06.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 100,33
лева представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и сумата
от 10,46 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от 06.01.2022г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 382,55 лева,
представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на
топлинна енергия за разликата над 609,13 лева до пълния претендиран размер от 615,22
лева; предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 100,33 лева
до пълния претендиран размер от 101,33 лева, както и предявения иск за сумата от 2,27 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2018г. до 02.11.2021г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7