№ 10423
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110115955 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск, предявен от Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ..,
чрез пълномощника му адв. И. Г. Д.., АК – София, със съдебен адрес в гр. София, ул. „Петър
Парчевич” 14, партер против Л. А. Л., ЕГН **********, с адрес в ...
Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист, издаден на 17.07.2013 г. по
частно гражданско дело № 28408 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав,
Т. Т. е осъден да заплати на Л. Л. следните суми: сумата в размер на 25 000 лева - дължима
главница по издаден Запис на заповед от 20.01.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 2500,00 лева - съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 5571 по описа за 2013 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б.. На
08.04.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 70 лв. – удръжка от трудовото
възнаграждение на длъжника. В периода до 08.04.2017 г. не са предприемани действия по
принудително изпълнение, поради което изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. На 09.06.2016 г. съдебния
изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на ищеца. Т. Т., обаче,
претендира, че с това действие не е прекъсната погасителната давност, тъй като то е
извършено след перемиране на делото и поради обстоятелството, че на 02.12.2013 г. вече е
било запорирано трудовото възнаграждение на длъжника. На 04.08.2020 г. ответникът
депозира нова молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано
изпълнително дело № 406 по описа за 2022 г. на ЧСИ М.М.. Ищецът претендира, че към
датата на образуване на второто изпълнително производство вземането, за което е издаден
изпълнителния лист вече е погасено по давност, тъй като от последното валидно
изпълнително действие, извършено на 08.04.2015 г. е изтекъл тригодишен погасителен
давностен срок.
С тези обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден на 17.07.2013 г. по частно гражданско дело
1
№ 28408 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът
му депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа предявения иск и направените
доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, представя
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва
обстоятелствата, че срещу ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, което е уважено и са издадени заповед за незабавно
изпълнение и издаден изпълнителен лист от 17.07.2013 г. по частно гражданско дело №
28408 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав, че въз основа на
изпълнителния титул е образувано изпълнително дело № 5571/2013г. по описа на ЧСИ М.Б.,
което е прекратено и впоследствие е образувано изпълнително дело № 406 по описа за 2020
г. на ЧСИ М.М.. Сочи, че датата на последното изпълнително действие, извършено в хода на
първото изпълнително дело и годно да прекъсне погасителната давност е 09.06.2016 г.,
когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като ответникът оспорва
доводите, изложени в исковата молба, че с това действие не се прекъсва давностния срок. От
този момент е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с образуването на
изпълнително дело № 406 по описа за 2020 г. на ЧСИ М.М. на 03.08.2020 г. Ответникът
претендира, че в случая не е приложим краткия тригодишен погасителен давностен срок,
тъй като вземането е установено със заповед за незабавно изпълнение, срещу която
длъжникът не е депозирал възражение. Излага и съображения, че по време на висящността
на двете изпълнителни дела давността е спряла да тече.
С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител, поддържа
възраженията, направени в отговора. Не сочи нови доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 17.07.2013 г.
по частно гражданско дело № 28408 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 38-ми
състав, Т. Т. е осъден да заплати на Л. Л. следните суми: сумата в размер на 25 000 лева -
дължима главница по издаден Запис на заповед от 20.01.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 2500,00 лева - съдебни разноски.
По молба на ответника от 24.07.2013 г. и въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 5571 по описа за 2013 г. на Частен съдебен изпълнител
М.Б.. На 08.04.2015 г., на 21.05.2015 г., на 19.06.2015 г. и на 09.062015 г. по изпълнителното
дело са постъпили суми в размер на по 70 лв. На 14.06.2016 г. е получено запорно
съобщение от работодателя на Т. Т., но работодателят е отговорил, че възнаграждението на
длъжника е под минималния размер, поради което не може да бъдат удържани суми.
С молба от 11.09.2018 г. ответникът Л. Л. е поискал прекратяване на изпълнителното
производство и връщането на изпълнителния лист. На 04.08.2020 г. ответникът депозира
нова молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано
изпълнително дело № 406 по описа за 2022 г. на ЧСИ М.М.. С постановление от 24.02.2021 г.
е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника, а с разпореждане от 01.09.2022 г.
е насрочен опис на недвижимите имоти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
2
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане спрямо ответника Л. Л., в
полза на когото е издаден изпълнителния лист. Т. Т. е длъжник по изпълнително дело № 406
по описа за 2022 г. на ЧСИ М.М.. В този смисъл правната му сфера се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул срещу него –
издадения изпълнителен лист, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои имуществени или неимуществени права.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответника към
длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Приложението на чл.
117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение произтича от
установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което е аналогично на
последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази насока решение №
476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Доколкото се касае за заповед за
незабавно изпълнение, която не е оспорена, този срок започва да тече от датата на
издаването на изпълнителния лист – 17.07.2013 г. Давностният срок е прекъснат с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело на 24.07.2013 г. От момента на
образуването на изпълнителното дело на ЧСИ М.Б. – 24.07.2013 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД и с оглед
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало до 26.06.2015 г., когато
е обявено за изгубило значение с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС (в тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС). Погасителният давностен срок е започнал да тече отново
на 27.06.2015 г. След тази дата, давността е прекъсната с подаването на молбата за
образуването на второто изпълнително дело – 03.08.2020 г., както и с извършените
впоследствие действия по принудително изпълнение – вписване на възбрана и насрочване
на опис на недвижими имоти. От момента на образуването на изпълнителното дело на ЧСИ
М.М. до спирането на изпълнителното производство на основание издадена обезпечителна
заповед и до приключване на устните състезания по делото не е изтекъл петгодишния
давностен срок.
По гореизложените съображения съдът счита, че отрицателният установителен иск е
неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 000 лв. (две хиляди
лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: .. против Л. А. Л., ЕГН
**********, с адрес в .. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 17.07.2013 г. по
частно гражданско дело № 28408 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав,
а именно сумата в размер на 25 000 лева - дължима главница по издаден Запис на заповед от
20.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2500,00 лева - съдебни
3
разноски.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: .. да заплати на Л. А. Л., ЕГН
**********, с адрес в .. сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4