Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
Гр.Бяла, 16.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, втори
граждански състав, в откритото заседание на единадесети март, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: Ивелина Бонева
при участието на секретаря Мариета Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Бонева гражданско дело № 906 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила
е искова молба от „А1 България” ЕАД, гр.София, чрез адвокат А.П., преупълномощена от АД “Попов,Арнаудов и Партньори“ с предявен е иск по чл.422 от ГПК против Б.Д.Ж., с която молят
съда да постанови решение, по силата на което да признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми,
а именно: 1.Сумата от 227,13 (двеста двадесет и седем цяло и тринадесет ст.)
лева -главница;2. Сумата от 72,30 (седемдесет и две цяло и тридесет ст.) лева -
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 227,13 лева за
периода от 02.02.2017 г. до 13.04.2020 г.; 3. Сумата от 711,01
(седемстотин и единадесет цяло и една ст.) лева - неустойка; 4. Законна лихва
от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 14.04.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.Претендират се разноските по
заповедното и исково производство.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез
назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, депозира отговор
на исковата молба, като счита исковете
за допустими, но неоснователни, като оспорва същите по основание и
размер.
Съдът след като взе
предвид доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу Б.Д.Ж., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д № 214/2020г по
описа на PC - БЯЛА. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което с разпореждане на заповедният съд от 23.10.2020г. на
заявителя е указано правото му в месечен срок да предяви вземането си по заповедта,който
в законоустановения срок и на основание
чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е предявил установителен иск. От
приобщените по делото писмени доказателства се установява,че между ищеца и
Б.Д.Ж. е сключен договор с номер ********* от 02.07.2015 г.Същия е с рамков
характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги
(мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и
продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни
на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор, именно:
С Приложение № 1 от 02.07.2015 г. , А1
България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв. с ДДС (12,50 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение №1. Срокът
за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и
изтича на 02.07.2017 г.
С Приложение № 1 от
17.09.2015 г. , А1 България е предоставил на ответника мобилна интернет
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл.3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението,
и изтича на 17.09.2017 г.
С Приложение № 1 от 05.11.2015 г., А1 България
е предоставил на ответника мобилна интернет абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 34,90 лв. с ДДС (29,08 лв. без ДДС),
съгласно чл.3.1 от Приложение № 1.
Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 05.11.2017 г.
С Договор за продажба на изплащане от
05.11.2015 г.,А1 България е продал на ответника продукт -
ToshibaSatelliteL50-C-23NBIa+SIM6 Сърф XL . Устройството е предоставено в пакет
с горепосочената мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 05.11.2015 г. За това обстоятелство
свидетелства чл. 3 от договора за продажба на изплащане. Същият е сключен за
срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски,
всяка в размер на 30,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Предаването на вещта от продавача на купувача е удостоверено с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1
към договора.
С Приложение № 1 от
06.05.2016 г., А1 България е предоставил на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен
план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС
(16,66 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение №1.Срокът за ползване по
абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
06.05.2016 г.
С допълнение към
Приложение № 1 от 06.05.2016 г., А1 България е предоставил на ответника
допълнителен пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен интернет за
SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лв. с ДДС (3,33 лв. без
ДДС), съгласно чл. 3 от допълнението. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от допълнението, и изтича на 06.05.2018 г.
За процесния
период на ответника са издадени следните фактури: Фактура №
**********/12.01.2017г.; Фактура № **********/13.02.2017г.; сметка №
**********/25.01.2017г.; сметка № **********/25.01.2017г.; сметка №
**********/25.01.2017г.; сметка № **********/25.01.2017г.; сметка №
359/25.01.2017г.
С оглед направеното от
страна на особения представител на
ответника оспорване истинността на подписа на Б.Д.Ж., положен в Договор №
********* и приложенията към същия, както и Договор за продажба на изплащане №
********* и приложенията към същия,с протоколно определение на основание чл.193
от ГПК е открито производство по
оспорване истинността на подписа на Б.Д.Ж., положен в Договор № ********* и приложенията към същия,
както и Договор за продажба на изплащане № ********* и приложенията към същия и
допусната и назначена СГЕ.От заключението на последната се установява,че
подписа на Б.Д.Ж.
положен в оспорените документи е изпълнен
от ответника.
При така установените по
делото факти, съдът достигна до следните правни изводи: При условията
на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно
основание вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по
ч.гр.д.№214/2020 г. по описа на БРС Заповед №89/26.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Настоящият иск е предявен след
успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата
на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави
допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от
установяване на оспореното вземане за главница и законна лихва със сила на
присъдено нещо по отношение на длъжника.
По иска с правно
основание чл.79 ЗЗД: Установените по делото фактически обстоятелства сочат на
възникнало между страните договорно правоотношение за продажба на
далекосъобщителни услуги и продукти на изплащане. В качеството си на Оператор, ищцовото дружество е изпълнявало добросъвестно своите
договорни задължения, като е предоставило в полза на ответника следващите му се
мобилни услуги при условията на сключения между тях Договор, които услуги той е
ползвал,предвид липсата на твърдения и оспорвания в обратната насока, но не е
заплатил дължимата за тях цена,като бланкетното
оспорване от страна на ответника на ползването на мобилни услуги и техният
отчет, се явява неоснователно. Според доказателствата по делото едновременно с
горепосочените договори страните са сключили, съответно са обвързани и от
договори за придобиване от ответника на устройства /мобилни апарати/ на
изплащане. Разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ дава легално определение на
договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят
се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в
хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения
извод, че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг, като видно от
отбелязването върху хартиените носители на същите, лизингодателят
е изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване
лизинговите вещи за процесния период. От друга страна
ответника, в чиято тежест е това не е ангажирал доказателства за връщане на
предадените му мобилни устройствата или погасяване на задълженията за лизингови
вноски в уговорения срок, поради което съдът приема, че е същия дължи претендираните лизингови вноски, респективно, че
предявеният иска следва да бъде уважен. При спазване правилата за разпределяне
на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към
ищеца, като е заплатил дължимите суми или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е
ангажирал доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане
на претендираното от него парично задължение. По този
начин същото се явява доказано от ищеца във вида и размера, претендиран
с исковата молба.
По иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД: Съгласно чл.86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.Изчислено за периода 02.02.2017г. до
13.04.2020г,по реда на чл.162 от ГПК същото е в размер на 72.30лв. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника за наличие на изтекла погасителна давност по отношение дължимото
обезщетение за забава.Тук е мястото и да се посочи,че съгласно разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.
03. 2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.), спират да текат от 13. 02. 2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и
други срокове , предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Искът по чл.92 ЗЗД
съдът счита, че е недопустим, поради което следва оставянето му без разглеждане
и прекратяване производството по делото в тази му част.Съдът счита, че за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на установителен
иск за тази претенция,т.к. с влязло в сила разпореждане от 23.04.2020г.
заповедния съд е отхвърлил заявлението на ищцовото
дружество в частта относно претендираната със
заявлението неустойка по договора.
Относно разноските: Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния
иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. При този изход на делото на ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него съобразно уважените искови претенции разноски,които
в заповедното производство са в размер на 111.00лв.,а в исковото в размер на 218.72лв.
Водим от гореизложеното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194,ал.2 вр.чл.193,ал.2 от ГПК, направеното от особения представител
на ответника Б.Д.Ж., ЕГН **********
оспорване истинността на подписа на Б.Д.Ж., положен в Договор № ********* и приложенията към същия,
както и Договор за продажба на изплащане № *********
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр.София, ул."Кукуш" № 1, срещу Б.Д.Ж., ЕГН **********,
че същия дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 227,13
(двеста двадесет и седем цяло и тринадесет ст.) лева –главница,представляваща
неизпълнение на договорни задължения,произтичащи от Рамков договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане №*********; Сумата от
72,30 (седемдесет и две цяло и тридесет ст.) лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата на главницата от 227,13 лева за периода от 02.02.2017г. до 13.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.04.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 89 от 26.06.2020г. по
ч.гр.д. № 214/2020г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ,като процесуално
недопустим предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
ул."Кукуш" № 1, срещу Б.Д.Ж., ЕГН ********** иск за признаване за
установено дължимостта на сумата в размер на 711.01лв.,
представляваща неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги и продукти
на изплащане №*********.
ОСЪЖДА Б.Д.Ж., ЕГН ********** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. "Кукуш" № 1 , сумата от 111.00 лв. /сто и
единадесет лева/, разноски по заповедното производство, както и сумата от 218.72
лв. /двеста и осемнадесет лева и 72 стотинки/ разноски по исковото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/