Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 451 22.12.2017 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесети ноември Година две хиляди и седемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 405 по описа за 2016 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.К.С. в качеството му на синдик на „Маринер” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против „Маринер” ООД – в несъстоятелност, пререгистрирано в Търговския регистър към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.”Булаир” № 9 и с „ФАР“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.“Булаир“ № 9, представлявано от Красимир Николаев Дочев, да бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите по несъстоятелността на сделка на разпореждане с имущество на дружеството – продажба на недвижим имот, изповядана с нотариален акт, вписан под вх.рег.№ 3387, акт.№ 121, том 10, дело № 1496/ 2013г. на Таньо Великов, нотариус с район на действие РС-Карнобат, а при условията на евентуалност на основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите като сключена между свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, като „Фар“ АД бъде осъдено да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот: Поземлен имот пл.№ 000474, площ 182.486 дка, област Бургас, Община Карнобат, с.Раклица с ЕКАТТЕ 62027, местност „Копровец“, имот № 000474 представляващ дървопроизводителна горска площ, вид на горите или вид на подотдела: широколистна гора, при граници и съседи: ПИ № 000476 – дървопроизв.площ на кметство Раклица, Община Карнобат, ПИ № 101009 – залесена територия на наследници на М. Г. Х., ПИ № 000473 – дървопроизв.площ на наследници на М. К., ПИ № 000475 – дървопроизв.площ на кметство Раклица, Община Карнобат и землищна граница. Ищецът твърди, че спрямо „Маринер“ ООД е било открито производство по несъстоятелност с определена начална дата 06.12.2012г., а с решение № 179/ 08.06.2016г. дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието. На 20.08.2013г. е била сключена атакуваната сделка, т.е. в подозрителния период според чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ, като уговорената цена от 55 000 лв. без ДДС е значително по-ниска от реалната стойност на имота или даденото от дружеството значително надхвърля полученото, с което дружеството е било увредено, а това е довело до увреждане и интересите на кредиторите му. Длъжникът е знаел за влошеното си финансово състояние и съществуването на изискуеми и непогасени задължения. Няма доказателства и договорената цена да е била платена от купувача. При условията на евентуалност синдикът счита, че сделката е недействителна като сключена между свързани лица по смисъла на §.1 ал.2 от ДР на НЗ, тъй като „Маринер“ ООД притежава 100 % от дяловете от капитала на „Интерконсултинг“ ЕООД с ЕИК *********, което от своя страна притежава 40 % от акциите във „Фар“ АД. Управителят на „Интерконсултинг“ ЕООД С. Г.също притежава 20 % от акциите във „Фар“ АД. Ако не е така, то налице е свързаност между „Маринер“ ООД и „Фар“ АД, като последното не е представило извлечение от книгата на акционерите съобр.чл.179 от ТЗ относно притежателите на поименни акции. „Интерконсултинг“ ЕООД е притежател на 200 000 поименни акции, видно от заявление А5 в ТР. От друга страна, през август 2013г. „Пътна компания“ АД е станало акционер във „Фар“ АД с 250 000 поименни акции, а мажоритарен собственик на първото дружество е „Маринер“ ООД. Поради това ищецът счита, че между страните е можело да бъдат уговорени условия, различни от обичайните.
Ответните дружества чрез управителите си твърдят, че данъчната оценка е била 21 460 лв., а продажната цена 2 и половина пъти по-висока. Страната по сделката не е свързано лице с продавача. Към момента на сключване на сделката, „Интерконсултинг“ ЕООД не е притежавало акции във „Фар“ АД, поради което не е налице хипотезата на § 1. От ДР на ТЗ. Самата сделка не уврежда кредитора, тъй като дължимото по нея е било платено. Счита, че щом твърди отрицателен факт, то в тежест на ищцовата страна е да докаже съществуването на обстоятелството на свързаност между дружествата. „Пътна компания“ АД е свързано с „Маринер“ ООД, но не и с „Фар“ АД, което по време на сделката – 20.08.2013г., не е било акционер в първото дружество. Апортната вноска е извършена 21 дни след изповядване на сделката. Датата на вземане на решение – 09.08.2013г., не удостоверява нищо, а е било само намерение.
В съдебно заседание ищецът чрез назначения синдик, поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
В съдебно заседание не се яви представител на ответното „Фар“ АД, не бяха направени искания.
Ответното дружество „Маринер” ООД – в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител изрази становище за неоснователност на исковете. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебно-икономическа експертиза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявеният иск е с правно основание чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ и чл.108 от ЗС, а предявения при условията на евентуалност – чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като подадена пред надлежния съд съобразно седалището на длъжника, от лице, оправомощено да представлява дружеството съобразно чл.658 ал.1 от ТЗ, вр.чл.649 ал.1 и 2 от ТЗ като подаде молба с искане за попълване масата на несъстоятелността. Исковата молба е подадена и за действие, което е било извършено от дружеството в несъстоятелност в рамките на двугодишния срок от подаване на молбата, съобразно чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ, респ. тригодишния срок по чл.647 ал.1, т.1 от ТЗ.
Търговско дело по несъстоятелност № 322/2015г. по описа на ОС-Бургас е образувано по молба на кредитор. С влязло в сила решение № 399/ 25.09.2015г. по цит. дело, е открито производство по несъстоятелност против „Маринер“ ООД, ЕИК ********* с начална дата 06.12.2012г., прекратена е дейността на предприятието и е назначена Мая Великова за временен синдик. С решение № 179/ 08.06.2016г., дружеството е обявено в несъстоятелност, постановен е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите, като дружеството е лишено от право да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С определение № 1224/ 23.10.2015г., Д.С. е назначен за постоянен синдик като избран от събранието на кредиторите.
Според нот.а.№ 167, том VІІ, рег.№ 4588, н.д.№ 715/2013г. по описа на нотариус с район на действие РС-Карнобат /л.5 по делото/, на 20.08.2013г. „Маринер“ ООД е прехвърлило в полза на „Фар“ АД правото на собственост върху процесния имот. Уговорено е било, продажната цена от 55 000 лв. да бъде платена по банков път до 31.08.2013г.
Според основното и допълнително заключение на приетата по делото комбинирана съдебно-икономическа и техническа експертиза, на 21.08.2013г. „Фар“ АД е превело по сметка на дружеството сумата от 30 000 лв. с вписано основание „закупуване на гора по ф-ра № 3891/ 20.08.2013г.“, а на 22.08.2013г. е превело още 25 000 лв. със същото основание. Стопанската операция е била отразена в годишния финансов отчет за 2013г. Процесният имот е оценен на 57 416 лв.
Изложената фактическа обстановка, налага следните правни изводи.
По отношение предявения главен иск с правно основание чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ
Извършеното плащане от „Фар“ АД на 21. и 22.08.2013г. по сметка на „Маринер“ ООД на сумата от общо 55 000 лв. няма спор, че е по повод сключената сделка и с него е било погасено изцяло задължението на купувача, да плати уговорената цена. По отношение на двете дружества основанието за това плащане е описаната в заключението на вещото лице издадена фактура. Положителният финансов резултат е възникнал в патримониума на „Маринер“ ООД. Следователно е налице надлежно изпълнение на задължението на купувача да плати уговорената цена и това е станало в срока, залегнал в нотариалния акт.
Чл.647 ал.1, т.3 от ТЗ изисква, при атакуваната сделка даденото значително да надхвърля полученото. Предложената от вещото лице оценка на имота към 20.08.2013г. е 57 416 лв. или с 2416 лв. повече от цената, за която имота е бил продаден. При това положение е ясно, че не е изпълнена законовата хипотеза, тъй като разликата е пренебрежимо малка и поради това иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ
Т.6 от цит.разпоредба говори за сделка, която уврежда кредиторите. „Увреждането“ е фактическо положение, което следва да бъде доказано от ищцовата страна. Това в настоящото производство не беше сторено. Единственият критерий за увреждане, който може да бъде обсъден в процесния случай, е цената на продадения имот. Към казаното по-горе по този въпрос, следва да бъде добавено също така, че данъчната оценка на имота е била 21 460.60 лв. или продажната цена е приблизително 2.56 пъти по-висока от данъчната оценка.
Не се доказа от ищеца и другата предпоставка за прилагане на цит.правна норма – свързаност между лицата по сделката. Проследяването на извършените прехвърляния на акции и дялове в описаните дружества не може да обоснове извод, че е налице „свързаност“ между продавач и купувач по смисъла на § 1. ал.2 от ДР към ТЗ.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, вр.чл.620 ал.5 от ТЗ в полза на съда следва да бъдат присъдени разноски в размер на 214.61 лв. дължима държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.С. в качеството му на синдик на „Маринер” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** против „Маринер” ООД – в несъстоятелност, пререгистрирано в Търговския регистър към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.”Булаир” № 9 и с „ФАР“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.“Булаир“ № 9, представлявано от Красимир Николаев Дочев иск, да бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите по несъстоятелността на сделка на разпореждане с имущество на дружеството – продажба на недвижим имот, изповядана с нотариален акт, вписан под вх.рег.№ 3387, акт.№ 121, том 10, дело № 1496/ 2013г. на Таньо Великов, нотариус с район на действие РС-Карнобат, както и предявения при условията на евентуалност иск, на основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите като сключена между свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, като „Фар“ АД бъде осъдено да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот: Поземлен имот пл.№ 000474, площ 182.486 дка, област Бургас, Община Карнобат, с.Раклица с ЕКАТТЕ 62027, местност „Копровец“, имот № 000474 представляващ дървопроизводителна горска площ, вид на горите или вид на подотдела: широколистна гора, при граници и съседи: ПИ № 000476 – дървопроизв.площ на кметство Раклица, Община Карнобат, ПИ № 101009 – залесена територия на наследници на М. Г. Х., ПИ № 000473 – дървопроизв.площ на наследници на М. К., ПИ № 000475 – дървопроизв.площ на кметство Раклица, Община Карнобат и землищна граница, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Маринер” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, представлявано от синдика Д.К.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 214.61 /двеста и четиринадесет лв. шестдесет и една ст./ дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: