Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Ихтиман, 11.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Ихтиман, пети състав, в открито
съдебно заседание на 04.06.2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието секретаря Надя
Борисова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 293/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет.
Образувано е по искaне, депозирано Дирекция
"Социално подпомагане" – гр. Ихтиман, малолетната Й. С. С. да бъде
настанена извън семейството – в семейство на роднини – Н. и Г. Я.– леля и чичо по
бащина линия.
Изложени са твърдения, че
детето е в риск. Било е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, поради което, предвид изтичане на срока за
настаняване на детето в семейството на неговите леля и чичо по бащина линия, то
следва да бъде настанено отново при същите за срок от 18 месеца или до промяна
на обстоятелствата. Твърди се, че родителите към настоящия момент не са
демонстрирали наличието на достатъчен родителски капацитет, за да бъде
променена мярката по чл. 26, ал. 2 ЗЗДет.
В съдебно заседание Дирекция
"Социално подпомагане" – Ихтиман, представителят на РП-Ихтиман и
майката на детето И.К. поддържат молбата.
Роднините Н. и Г. Я. смятат,
че най-добрият интерес на детето предполага то да се отглежда от неговите
родители, но нямат против да бъде настанено в тяхното семейство.
Детето изразява
становище, че желае да бъде настанено в семейството на своите родители.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1
ЗЗДет. съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗДет. може да
вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДет.) извън
семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 1
ЗЗДет. хипотези, а именно: 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; 3) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по чл. 11 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата.
Законът за закрила на
детето отдава приоритет детето да бъде отглеждано в неговата семейна среда,
като в изключителни случаи е предвидено то да бъде настанено извън семейството,
ако важни причини налагат това.
В
конкретния случай от доказателствата по делото, включително представения
социален доклад, становище,
Решение № 120/2018 г. по НДВ № 1287/2018 г. на САС, Решение от 30.06.2016 г. по
ВНОХД № 219/2016 г. на СОС, Присъда № 2/2016 г. по НОХД № 242/2015 г. на РС -
Ихтиман, може да се направи извод, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4
ЗЗДет. – детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, поради което следва да бъде изведено то
семейството.
С
Присъда № 2/2016 г. по НОХД № 242/2015 г. на РС – Ихтиман, потвърдена с Решение
от 30.06.2016 г. по ВНОХД № 219/2016 г. на СОС, изменена в частта относно
размера на наказанието на С.С., родителите С.М.С. и И.Г.К. са признати за
виновни в това, че при условията на съизвършителство са причинили на
малолетното си дете Н. Симеонова, сестра на детето Йорданка Симеонова, средна
телесна повреда, изразяваща се във временна опасност за живота - създаване на
реална опасност за живота, обусловена от намален сърдечен дебит, намалено
кръвоснабдяване на вътрешни органи, което е могло да доведе до многоорганна
недостатъчност и без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ е
могло да се стигне до евентуално фатален изход – престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В мотивите
на съдебните актове е прието, че родителите са предоставяли на детето
лекарствен продукт Клонидин, което резултирало в инвалидизирането му, с цел да
бъдат получавани помощи от държавното обществено осигуряване заради
здравословното му състояние. Вследствие актовете на насилие спрямо неговата
сестра Н. Симеонова, детето Й. . е изведена първо по административен, а
впоследствие по съдебен ред от семейството и настанена в семейството на роднини
– Н. и Г. Я. – леля и чичо по бащина линия, за срок от 3 години или до промяна
на обстоятелствата, който е изтекъл. Към настоящия момент Н. и Г. Я.полагат
необходимите грижи за детето, същото има правилно социално, психическо и
емоционално развитие, като здравния му статус е добър. Бащата С.С. е условно
предсрочно освободен от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода
и понастоящем се намира във Великобритания, където работи краткосрочно, а
майката И.К. е изтърпяла наложеното ѝ наказание. Същите са изразили
желание за реинтеграция на детето Й. С. в семейството им. Провежда се активна
социална работа, но по мнение на ДСП – гр. Ихтиман, има необходимост от
провеждане на още дейности и същите не са напълно готови за реинтеграция.
Съгласно
чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет, основни принципи при осъществяването на
закрилата на детето са: зачитане и уважение на личността му; отглеждане на
детето в семейна среда; осигуряване на най - добрия интерес на детето. В § 1,
т. 5 ДР ЗЗДет се съдържа дефиниция на понятието "най - добър интерес на
детето". Този текст изисква цялостна преценка на желанията и чувствата на
детето; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта,
миналото и други характеристики; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В
случая от установеното по делото може да се направи, че детето Й.С.е жертва на
психическо насилие в семейството, тъй като в нейно присъствие е осъществен акт
на физическо насилие – средна телесна повреда спрямо нейната сестра. Няма
съмнение, че извършено насилие в присъствието на дете представлява акт на
психическо и емоционално насилие спрямо него предвид изричната разпоредба на
чл. 2, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие. Може да се направи
извод, че ако детето бъде върнато в семейството на своите родителите е налице сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, тъй като същите са предоставяли медикаменти
на неговата сестра с цел влошаване на здравословното ѝ състояние, което
има като последица предоставяне на средства от държавното обществено
осигуряване. Към настоящия момент, видно от социалния доклад и изразеното
становище на представител на ДСП – гр. Ихтиман, работата с родителите И.К. и С.С.
не е приключила, поради което на реинтеграция в семейството им все още е
непрепоръчителна. С оглед на това, предвид добрите грижи, които полагат до
настоящия момент и изразеното желание, както и от майката И.К., най-добрият
интерес на детето Йорданка Симеонова предполага спрямо нея да бъде приложена
мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини – леля и чичо по бащина
линия Н. и Г. Янкови за срок то 18 месеца или до промяна на обстоятелствата.
Водим
от горното и на основание чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 2 от Закона за закрила на детето,
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА детето Й. С. С., ЕГН **********, в семейство на родини – Н.М.Я., ЕГН **********
и Г.С.Я., ЕГН **********,*** за срок от 18
МЕСЕЦА или до ПРОМЯНА НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, считано от
влизане постановяване на решението.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДет.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: