ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 424 03.02.2020 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: трети
февруари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа възз.гр.дело №
15
по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „КРЕАТИЗМО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 39, ет.3, представлявано от
управителя Димитър Николаев Панев, подадена чрез пълномощник адв.Д.З., против решение № 2715/25.10.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 167/2019 г. по описа на РС-Бургас, в осъдителната му част, с която „КРЕАТИЗМО“ ЕООД е ОСЪДЕНО да заплати на С.К.Г. от гр.Бургас, със
съдебен адрес ***, следните суми: сумата
от 378.60 лв. нетно трудово възнаграждение за м.август 2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от
973 лв. нетно трудово възнаграждение за м.септември 2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019 г. до окончателното
изплащане; сумата общо от 469.55 лв.,
представляваща сборна мораторна лихва върху трудовите възнаграждения в периода
м.април 2016 г. – м.септември 2018 г., начислена за общ период от 15.05.2016 г. до 09.01.2019 г., подробно
индивидуализирана по месеци и размери в съдебното решение; сумата от 1791.40 лв. обезщетение по чл.224 КТ за неползван
платен годишен отпуск за 13 дни, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 09.01.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 35.33 лв. мораторна лихва върху обезщетението по
чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за периода от 31.10.2018г. до
09.01.2019г., КАКТО и в частта за
отхвърляне на възражението на ”КРЕАТИЗМО“ ЕООД за прихващане със сумата от
общо 1667.53 лв., представляваща стойността на отпуснат от ответника и
невъзстановен от ищеца заем за закупуване на самолетни билети и нощувка за
периода от 15.05.2018 г. до 21.05.2018 г.
Във въззивната жалба на „КРЕАТИЗМО“ ЕООД се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
същото се счита за незаконосъобразно и неправилно в обжалваните му части. Посочва
се, че районният съд е приел, че всички изплатени суми по банковата сметка на
ищеца в общ размер от 75 960.31 лв. са за заплати, при дължим и начислен
размер за периода на трудовото правоотношение от 74 798.60 лв., като
същевременно с това е приел, че е налице забавяне в изплащането на трудовото
възнаграждение, както и останали неплатени заплати. В тази връзка, въззивникът
счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон – чл.76, ал.2 ЗЗД, като
в случай, че е констатирал забавено изплащане на възнаграждението, забавата е
следвало да бъде компенсирана с наличния остатък по банковата сметка на ищеца
преди погасяването на задължението за плащане на заплата. Счита се за
неправилно и становището на съда, че ответното дружество изобщо е било в
забава, като тази неправилност е установена от факта, че по банковата сметка на
ищеца има надплатени суми и по делото не е доказано наличието на каквито и да
било други отношения между страните, извън такива по трудово правоотношение. За
неправилно се счита и становището на районния съд, че между страните е имало
уговорка за изплащане на възнаграждението на 15-то число на месеца, от което са
формирани и неправилни изводи относно приетите размери на дължимата лихва за
забава. В тази връзка се сочи, че работодателят е установил принципното
положение да изплаща възнаграждението на своите работници до 20-то число на
месеца, следващ този, за който се отнася плащането, което е видно не само от
датите на банковите преводи, но и от счетоводните операции на дружеството, като
съдът не е съобразил, че 15-то число на месеца е уговорено само в първоначалния
трудов договор и при предоговаряне на правоотношенията в допълнителното
споразумение от 05.04.2016 г. липсва уговорка, запазваща срока за изплащане на
заплатата, което налага извод, че при предоговаряне на трудовото правоотношение
страните не са запазили действието на уговорката за фиксиран срок на плащането.
Счита се за неправилно и становището на БРС, че щом от извършените по делото
графични експертизи не се потвърждавало подписването на ведомостта за заплати
от ищеца, то следвало от общия размер на заплатената по банковата му сметка
сума да се извади сумата от 2 513.31 лв. – възнаграждение именно за
м.февруари 2018 г. Според въззивника, този извод на съда не кореспондира с
твърденията на самия ищец, че му е платено именно по банков път, като
противоречи и на възприетото експертно заключение, съгласно което всички
плащания са за заплати, като липсва период, за който да не е извършено
погасяване чрез банков превод. Поради това, според въззивника неправилна е
констатацията на съда, че с оглед „изваждането“ на сумата от 2 513.31 лв.
остават дължими 1 351.60 лв., които съдът отнася като плащане за м.август
и м.септември 2018 г. На следващо място,
въззивникът счита за неправилен извода на районния съд за неоснователност на
направеното от него възражение за прихващане със суми, заплатени от
работодателя за пребиваване на ищеца и приятелката му в чужбина, тъй като не
била доказана уговорка за възстановяване на сумата. В тази връзка се сочи, че
по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е бил награждаван с пътуване
до Лондон, тъй като от показанията на св.Спирова е доказано наличието на
тестово закупуване на билети и забавен отказ от закупуването им, поради което
се е преминало към използването им, което изключва твърдението на ищеца да е
бил награден, като фактите по делото сочат, че е било взето решение погрешното
закупуване на билети да се трансформира в пътуване на ищеца и приятелката му.
Според въззивника, от показанията на другите свидетели – св.Панев и св.Шкодров
е установено, че е имало предишни пътувания и на други служители в чужбина, но
срещу възстановяване на разноските по пътуванията им, като св.Панев изрично е
посочил пред съда, че е имало уговорка ищецът да възстанови сумата по
пътуването си, чийто размер от 1 667.53 лв. е доказан и неоспорен от него.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени решението на БРС в обжалваните части и да отхвърли предявените искове
като неоснователни, включително и като погасени чрез прихващане. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
пред двете инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.К.Г.,
подаден чрез пълномощник адв.М.П., в който са изложени подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Оспорват се възраженията на въззивника за липса на
уговорен фиксиран срок за плащане на възнагражденията, като се счита за
незаконосъобразно и лишено от правна логика твърдението в жалбата, че в
допълнителното споразумение от 05.04.2016 г. срок за плащане не бил уговорен. В
тази връзка се сочи, че това споразумение е сключено на основание чл.118, ал.3 КТ и единствената променена клауза от съдържанието на трудовия договор е за
размера на основното месечно възнаграждение на ищеца в посока увеличаване – от
640 лв. на 3077 лв., а въпреки изписването и на други клаузи от съдържанието на
договора е видно, че същите не са изменени, като липсата на промяна в
останалите договорки по основния трудов договор е законово регламентирано от
забраната по чл.118, ал.1 КТ, поради което според въззиваемия е абсурдно да се
твърди, че с допълнителното споразумение се „изключват“ договорките по трудовия
договор. На следващо място се изразява съгласие с изводите на БРС за
недоказаност по основание и размер на насрещното възражение за прихващане на
ответника. В тази връзка се сочи, че от доказателствата по делото е установено,
че между ищеца и синът на управителя на ответното дружество Николай Панев,
който всъщност би същинския работодател, е съществувала близка приятелска
връзка и не е имало уговорка ищецът да връща парите, платени от работодателя за
екскурзията, а е пътувал до Англия на разноски на работодателя като проява на
добра воля към него, като един вид награда или бонус. С оглед на това и тъй
като като нощувките са платени лично от пълномощника на управителя на ответното
дружество (сина му) от личната му банкова сметка, *** и твърдението на
ответника, че по устна уговорка между страните същият е предоставил паричен
заем на ищеца за екскурзия до Лондон.
Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно и
законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените
разноските във въззивната инстанция.
След проверка допустимостта на подадената въззивна жалба
и отговора, съдът намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание
за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 15/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „КРЕАТИЗМО“ ЕООД и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец
С.К.Г..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.