Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д.
№ 11040/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 09.06.2020
г. на К.Д. чрез адв. С.А. срещу Решение № 92656 от 19.05.2020 г. по гр.д. № 6917/2017
г. на СРС в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата в размер
на 6 010,94 лв. считано от 11.07.2019 г. до окончателното плащане на
вземането.
Твърди, че законна лихва се присъжда върху главницата
от датата на подаване на исковата молба, тъй като увеличението на размера на
иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК се счита за едно цяло с първоначално
заявения размер на иска. Неправилно съдът приел, че се касае за хипотеза на чл.
214, ал. 2 ГПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и присъждане
на законната лихва върху главницата от 6 010,94 лв. от датата на подаване
на исковата молба – 02.02.2017 г. до окончателното плащане на вземането. Иска присъждане
на разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден
отговор на въззивната жалба от Национална служба за охрана.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната
част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявена е акцесорна претенция за присъждане на
законна лихва върху главницата от 6 010,94 лв. по иск по чл. 214, ал. 1,
т. 3 ЗОВСРБ вр. чл. 64, ал. 4, т. 3 ЗНСО за заплащане на извънреден труд.
С обжалваното решение горният иск е уважен изцяло в
първоначално предявения размер от 792 лв., а относно увеличения размер на иска
в открито съдебно заседание на 11.07.2019 г. до 7 000 лв. – в размер на 6
010,94 лв. (I – 381г, 382). Прието е, че
законна лихва върху увеличения и съответно уважен размер на главницата следва
да се присъди не от датата на подаване на исковата молба, а от датата на
предявяването му в съдебно заседание на 11.07.2019 г., както и че чл. 214, ал.
2 ГПК не намира приложение, тъй като се добавят главница и лихви, а не лихви
върху вече предявена главница, които са били претендирани изначално.
При увеличение размера на иска същият се счита
предявен за увеличената част от датата на подаване на молбата за изменение на
размера на иска (Решение № 1207 от
27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5202/2007 г., II г. о.; Решение № 6 от
15.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 20/2011 г., I т. о.; Решение № 3205 от
25.XII.1972 г. по гр. д. № 2364/72 г., I г. о.).
С искова молба от 02.02.2017 г. е поискано присъждане
на законна лихва върху главницата в размер на 792 лв. по иск по чл. 214, ал. 1,
т. 3 ЗОВСРБ вр. чл. 64, ал. 4, т. 3 ЗНСО за заплащане на извънреден труд, чието
увеличение е поискано с молба от 11.07.2019 г. до размер от 5 285,38 лв. и
повторно с устна молба в открито съдебно заседание на 11.07.2019 г. по гр.д. 6917/2017 г. на СРС (I - 357, 361г).
Правилно районният съд е присъдил законната лихва
върху увеличения и съответно уважен размер на главницата считано от 11.07.2019
г., а не от датата на подаване на исковата молба, след като правните последици,
свързани с предявяване на иска, за новозаявената му част настъпват от датата на
подаване на молба за увеличение размера на иска.
С оглед на гореизложеното, решението на СРС в обжалваната
част следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал.
6 ГПК въззиваемата страна няма право на разноски за настоящото производство при
липса на искане на за тяхното присъждане.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 92656 от 19.05.2020 г. по
гр.д. № 6917/2017 г. на СРС в частта, с която е присъдена законна лихва върху
главницата в размер на 6 010,94 лв. считано от 11.07.2019 г. до
окончателното плащане на вземането.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.