М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 5334 / 2018 г.
по описа на РС – Варна
постановена на 12. 02. 2019 г.
Подс. Р.Р.Н., ЕГН : **********,***,
българин, български гражданин, начално образование, работи, неженен, осъждан, е
предаден на съд с обвинение по :
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1 от НК, затова, че на 28. 12.
2017 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от 480 лв. /четиристотин и
осемдесет лв./, от владението
на М. С. Ч., собственост на „О.– 2“ ООД, без негово съгласие, с
намерение противозаконна да ги присвои.
Представителят
на РП – Варна поддържа така възведеното
обвинение. Счита, че
извършеното от подсъдимия деяние се доказва по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и
направите самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли
съда да му наложи наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано към минималния размер.
Подсъдимият по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е
приел самопризнанието и доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли за наказание в минимален
размер.
Защитата изразява становище, че на
подзащитния й следва
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано към минимума.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка
:
На 28. 12.
2017 г. подс. Р.Р.Н. посетил търговски обект – магазин, находящ се в гр. Варна,
стопанисван от „О.– 2“ ООД. Установил, че свид. М. С. Ч. – продавач –
консултант не бил в непосредствена близост до мястото, където се намирали
паричните средства, формирани от оборота на обекта. Оттам подсъдимият взел
банкноти на обща стойност 480 лв. /четиристотин и осемдесет лв./. Действията му
били заснети с монтирана в търговския обект охранителна камера. По случая било
образувано наказателно производство, като след оперативно – издирвателни
мероприятия деецът бил установен.
Съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна
експертиза : при прегледа на видеофайловите не се установиха следи от манипулации
върху записаната информация. Във видеофайловите е вкопирана информация от
таймкода, който не се прекъсва. Резултатът от сравнителния анализ позволява да
се направи извод, че на видеофайловете е заснет Р.Р.Н., ЕГН : **********.
Съдебно – психиатрична експертиза : Р.Р.Н., ЕГН : **********
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. Налице са
данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества. Синдром на зависимост към хероин и
марихуана. Към момента на извършване на деянието – 28. 12. 2017 г. той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Същият може да носи наказателна отговорност. Неговото
физическото и психично състояние му позволява да възприема фактите, имащи
значение по делото, като може да дава достоверни обяснения за тях. Лицето може
да участва пълноценно в наказателното производство.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена като се позовава на направените
самопризнания на подс. Р.Р.Н. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. С. Д. П., свид. М. С. Ч.,
съдебно – видео – техническа – лицево – идентификационна експертиза, съдебно –
психиатрична експертиза, протокол за доброволво предаване, справки.
Показанията на свидетелите съдът възприе
и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство,
предмет, начин на извършване.
Изготвените
и приети по делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени.
Същите изясняват авторство
и вменяемост. Следва да се акцентира на
изключителните професионализъм и авторитет с които се ползват вещите лица,
както и да бъде отбелязано, че заключенията им са в пълен унисон с
доказателствата по делото.
Останалите
събрани по делото доказателства и доказателствени средства
съдът кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Същите
допринасят за изясняването на осъществяването на състава от обективна и
субективна страна.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подс. Р.Р.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият,
чрез своите действия, е отнел чужди движими вещи – парични средства в размер на
480 лв. /четиристотин и
осемдесет лв./, от владението на Милен Султанов Чернев, собственост на „О.– 2“ ООД. По този начин е прекъснал
владението върху същите, установявайки трайна
фактическа власт върху тях. Съдът
намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така
възведеното му обвинение. В случая са налице и двете
хипотези на чл. 29 от НК, доколкото подсъдимия е извършил престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не
по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено и след като е
бил осъждан повече от два пъти на същото наказание за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено. Същевременно не е изтекъл 5 - годишния срок, предвиден по
чл. 30 от НК. С оглед
стойността на отнетите вещи и
вредните последици, които са не само
имуществените, а и тези които се причиняват на обществото съдът счита, че в
случая не може да се приеме, че деянието не е причинило и не е било в състояние
да причини сериозна вреда. Освен стойността на вещите следва да се вземе в предвид и упоритостта
при извършването, все
обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност на деянието. Горното съдът прие въз
основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдебно – видео – техническа – лицево –
идентификационна експертиза, съдебно – психиатрична експертиза, протокол за
доброволно предаване.
От субективна страна деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото
цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността
на действията му.
Като причини за извършване
на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия
на законовия ред, установен в Република България, стремеж към обогатяване по
неправомерен начин.
Относно вида и
размера на наложеното :
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две до десет
години. Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2
от НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при
условията на чл. 58 А от НК. Но за да бъде
индивидуализирано същото следва
да се отчетат обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение на дееца съдът отчете съдействие за разкриване
на обективната истина, изразени
съжаление и критичност към извършеното, установени
трудови навици, зависимост към психоактивни
вещества и същевременно проявена в конкретния случай изключителна
дързост при осъществяване, а по отношение на деянието относително невисока
стойност на отнетото. Горното обуславя извода за сравнително висока обществена
опасност на дееца и относително невисока на деянието.
Тези обстоятелства мотивираха съда да му наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че
индивидуалната превенция е водеща, с оглед приетото
от съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността
му да извършва престъпления, както и
да осъзнае извършеното. Обръщайки
внимание и на генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо
място да се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване
на подобен вид прояви, чрез адекватни
на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна ще въздействат предупредително върху другите членове на
обществото. В този смисъл
съдът счете за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 58 А, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което с оглед на цялостната престъпна дейност
да бъде търпяно ефективно, при първоначален строг режим. Съдът прие, че по –
голяма снизходителност към дееца ще
е не само неоправдана, но и наказанието не би
съответствало на тежестта на извършеното.
Подс. Р.Р.Н. беше осъден да заплати в полза на ОД – МВР –
Варна сумата от 190. 30 лв. /сто и деветдесет лв. и тридесет ст./,
представляваща направени по делото разноски.
Вещественото доказателство – 1 бр. СД, беше отнето в
полза на държавата, като след влизане на присъдата в законна сила, следва да
остане към материалите по делото.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :