№ 14448
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110174421 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК **********, против Б. Й. Т., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 634,00 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 838841 от 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 26.08.2024 г., до окончателното
изплащане, за която била издадена Заповед за изпълнение от 16.09.2024 г. по ч.гр.д. №
51200/2024 г. на СРС, 154 състав.
В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат от сключен договор за паричен
заем № № 838841 от 31.03.2023 г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в
размер на 800,00 лв., като от своя страна длъжникът се е задължил да върне сумата в срок,
съгласно уговореното задължение. Моли съда да признае за установено, че Б. Й. Т. дължи на
ищцовото дружество сумата от 634,00 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем № 838841 от 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Със
същия навежда твърдения, че изтеглил въпросния заем под натиск и заради друг човек,
негов близък, който изплащал задълженията. Поддържа, че не е взел и стотинка от заема.
Моли съда да му определи сметка, по която да преведе само задълженията по този заем.
Твърди още, че нито веднъж до сега не е уведомяван, че този заем не е изплатен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 51200/2024г. по описа на Софийски районен съд, 154
състав, се установява, че по подадено от /фирма/ заявление е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 28945 от 16.09.2024г. по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – Б. Й. Т., за сумите, както следва: 800,00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 838841/31.03.2023г., ведно със
законна лихва за периода от 26.08.2024г. до изплащане на вземането, 62,96 лева – договорна
1
лихва за период от 31.03.2023г. до 07.07.2023г., сумата от 145,36 лева – мораторна лихва за
периода 01.06.2023г. до 01.07.2024г., 25,00 лева – държавна такса, 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в
срока по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея. С оглед на това, на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на заявителя възможността за предявяване на иск за
установяване на вземанията, съответно по реда на чл. 422 ГПК в указания срок /фирма/ е
предявил настоящия иск.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 838841 към искане №
5037677 от 31.03.2023г., сключен между /фирма/ и Б. Й. Т., съгласно който кредиторът
предоставя на кредитополучателя паричен заем в размер на 800,00 лева, при 7 двуседмични
вноски, при ГПР 56,38 % и фиксиран годишен лихвен процент от 44,5 %, като датата на
първото плащане е 14.04.2023г., а датата на последното – 07.07.2023г. Уговорено е, че
общата сума за плащане е 862,96 лева, както и предоставяне на обезпечение - поръчител
или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. Съгласно чл. 4 от договора, заемната
сума в размер на 800,00 лева била получена в брой при подписване на договора. Чл. 5 от
договора урежда, че договорът следва да бъде обезпечен чрез 1. Безусловна банкова
гаранция, или 2. Поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят на
определени в договора условия. Ал. 2 на същата разпоредба урежда, че кредитополучателят
следва да предостави посоченото обезпечение в срок от три дни от сключване на договора.
От приложение № 1 към договора, представляващо погасителен план по кредит №
838841, се установя, че кредитополучателят следва да направи 7 вноски, като първата е в
размер на 13,84 лева, а останалите шест – от по 141,52 лева. В случай, че
кредитополучателят не предостави някое от обезпеченията по чл. 5 от договора, същият
дължи неустойка от 299,04 лева, с което месечната погасителна вноска става в общ размер
на 166,00 лева, а общата дължима сума по кредита – 1 162,00 лева.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съгласно който на ответника е предоставена информация за
основаните характеристики на кредита, а именно, че общия му размер е 800,00 лева,
предадени в брой в деня на сключване на договора, при 7 двуседмични вноски, като следва
да бъдат платени 1 вноска от 13,84 лева и 6 броя вноски в размер на 141,52 лева. Общият
размер на задължението възлиза на 862,96 лева, от които 800,00 лева – главница и 62,96 лева
– лихва. Посочено е, че договорът е обезпечен с обезпечение по избор на кредитора –
поръчител или банкова гаранция, а фиксираният годишен лихвен процент е 44,5 %, ГПР –
56,38 %. С т. 4.4, потребителят е информиран, че в случай на непредоставяне на
обезпечение, се начислява и неустойка в размер на 299,04 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.79, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 9, чл. 10 и чл.11 ЗПК в тежест на ищцовото дружество е
да установи наличието на валидно правоотношение по договор за паричен заем, по силата
на който е предоставил на ответника съответната парична сума, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок; че вземанията му по договора възлизат на исковите суми. При
доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже евентуално плащане.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е бил сключен договор № 838841 от 31.03.2023 г. за потребителски кредит,
както и че по процесния договор ответникът дължи главница в размер на 634,00 лева.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
2
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да
върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем
(кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите,
а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
В договора е посочен размера на ГПР от 56,38 %, като съгласно от чл. 3, ал. 2 от
договора ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. От
СЕФ и погасителния план към договора се установява, че в случай на непредоставяне на
обезпечението по чл. 5, потребителят дължи неустойка в размер на 299,04 лева, която сума е
включена в общата стойност на дължимите плащания. От това следва изводът, че
3
процесната неустойка следва да бъде включена в ГПР, като следва да се отбележи, че
предоставянето на обезпечение представлява условие за сключване на кредита. Както беше
посочено, изрично в договора е посочено, че в оскъпяването на кредита е включена
единствено договорената между страните възнаградителна лихва респ. посочения размер от
56,38 % не включва неустойката при непредоставяне на обезпечение. С оглед на това,
посочения размер на ГПР не отразява реалния, като не са включени част от разходите по
кредита. С включването на неустойката при изчисления на ГПР, последният ще надвиши
максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което влече неравноправност в
отношенията между страните по договора за кредит, респ. неговата недействителност. С
оглед на това, съгласно чл. 22 ЗПК, когато договорът е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищецът е уточнил, че от сключване на договора било направено едно плащане в
размер на 166,00 лева, с оглед на което претендира единствено сумата от 634,00 лева,
представляваща остатъка от главницата, но не и лихви. Ответникът признава, че дължи на
ищеца сумата от 634,00 лева, което обстоятелство съдът е отделил като безспорно. С оглед
на това искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 634,00
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 838841 31.03.2023г.,
следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият е сторил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса, както и
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът
определи в размер на 100,00 лева, при съобразяване вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител, материалния интерес, липсата на фактическа и правна сложност
на делото, както и, че то се явява типично за него, с оглед предмета на дейност на
дружеството. С оглед на това, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащане на
сторените разноски в исковото производство в размер на 125,00 лева.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по което съдът
дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съразмерно на уважените искови претенции, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 75,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл.422 ГПК иск с правна
квалификация чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 9, чл. 10 и чл.11 ЗПК, че Б.
Й. Т., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, сумата от 634,00 лева - представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 838841 от 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2024 г.,
до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 28945 от 16.09.2024 г. по ч.гр.д. № 51200/2024 г. на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК Б. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/ сумата от 125,00 лева – разноски в исковото производство, както и
75,00 лева – разноски в заповедното производство.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5