Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19.04.2018
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
20 март 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 6819
по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Ищецът „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ-6000“
ЕООД твърди в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия към
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД Пловдив с клиентски номер **********.
С писмо с изх. №
4250239/13.12.2017г. „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив го е уведомил,
че на 04.02.2016г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия
на обект с измервателна точка /ИТН/ № 4111176 в гр. Несебър, ул."Отец
Паисий” №37, на клиент с клиентски номер **********, е констатирано, че
електромера бил манипулиран и не отчитал цялото количество електроенергия.
Предвид установени несъответствия на метрологичните и технически изисквания,
ответното дружество приело, че ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена,
съответно незаплатена и на основание чл.50, и чл.51, ал.2 от Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия от сметката му за ел.енергия за
времето от 203 дни, т.е. от 16.07.2015г. до 04.02.2016г. била коригирана, като
допълнително била начислена ел.енергия на стойност 2490.34 лв.
Предвид това ответното
дружество издало и фактура № **********/13.12.2017г. за сумата от 2490.34 лв.
Допълнителната
електрическа енергия начислена на „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ-60000” ЕООД била начислена
неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР
и ЕВН ЕС, както и при не спазване на установените с ПИККЕ правила. Дружеството
не било уведомено за проверката и не е присъствал на нея. Документите изготвени
от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и връчени по пощата на ищеца били
издадени в нарушение на Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.
На първо място следва
да се отбележи, че от съставения констативен протокол № 220501/04.02.2016г. не
ставало ясно констатирано ли е неточно отчитане на електромера или не. Такива
данни липсвали и в Констативен протокол № 701/25.07.2017г. на БИМ. В протокола
липсвали данни за налични следи от неправомерно манипулиране на електромера, което
от своя страна свидетелства и за липса на данни за виновно поведение на ищеца.
В протокол № 220501/04.02.2016 г. е отбелязано, че същия бил съставен в
присъствието на лицата Кирил Мерсенков и Дионис Тинков, като липсвали каквито и да биле други данни
за въпросните лица. Протокола бил съставен и в отсъствие на ищеца или негов
представител, което от своя страна било нарушение на общите правила.
Съгласно чл.54 от
Общите условия, която разпоредба визира коригирането на сметки едностранно от
ответното дружество, задължава същото, в случай, че метрологична експертиза
установи несъответствие на метрологичните и технически характеристики да е
съставен констативен протокол и клиента да е уведомен в 7 дневен срок за
преизчислените количества електрическа енергия. В настоящият случай тези
срокове не само, че не били спазени, но и такъв протокол не бил пращан на самия
клиент.
Ответното дружество било
нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение с
разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД напълно
неправомерно било начислило електроенергия по фактура № **********/13.12.2017г.
за сумата от 2490.34 лв.
За ищеца не ставало
ясно как ответникът изчислил и периода, за който била коригирана сметката им -
за времето от 203 дни, т.е. от 16.07.2015г. до 04.02.2016г. Съгласно
разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИККЕ при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В конкретния случай липсвали данни относно
обстоятелствата въз основа на които бил определен периода за корекция, както
липсвали и данни при метеорологичната проверка да било установено неотчитане на
ел. енергията.
Липсвали данни за
виновно поведение от страна на ищеца от което да били настъпили вреди на дружеството
и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение, т.е. следва да е
налице действие или бездействие на потребителя „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ- 6000” ЕООД.
Подобни действия или
бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още повече
електромера се намирал извън имота и никой освен служители на „ЕВН България
Електроразпределение АД” нямали физически достъп до тях. Дори и да са налице
неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите
не биле причинени от ищеца. Следва да се има предвид, че съгласно чл.44 от
Закона за измерванията лицата, които използват средства за измерване биле
длъжни да осигурявали техническата им изправност, да ги заявявали и представяли
за последваща проверка в Българския институт по
метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено
за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва
периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане
на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би
следвало да влече като последица ощетяване на потребителя
„СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ-6000” ЕООД, чрез извършване на корекция на сметката му за
минал период.
Тъй като СТИ са
собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническата
изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмото липсвало
информация, затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало
връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава
информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се
определи началният момент от който се била появила отрицателната грешка в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на
ел.енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество, каквото впрочем било налице към настоящият момент, тъй
като сумата ще е недължимо платена.
Поради гореизложеното счита,
че констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани.
Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислената ел.енергия била
неоснователна и твърди, че ел.енергия, на стойност 2490.34 лв. не била ползвана/потребена от ищеца.
Счита, че липсвало
каквото и да било основание за извършената корекционна
процедура. Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че
сумата с начислена на основание разпоредбите на чл.50 и чл.51, ал.2 ПИКЕЕ.
Според чл.45, ал. 1 от ПИКЕЕ когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата
се установила грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за
измерване, които подлежали на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не било известно кога се била появила
установената грешка, количеството електрическа енергия се определяло съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл.47 ПИКЕЕ,
когато операторът извършвал проверка на измервателните системи задължително се
съставял протокол, който следвал да бъде подписан, както от представители на
оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/.
Цитираните норми били въведени с Правилата приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр.98 от
12.11.2013г. и влезли в сила на 15.11.2013г. по арг.
от чл.5. ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата
делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на
държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно
устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята
която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично посочена. В
точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на
делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена можел да
я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която била
извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на
компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения
нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според
който компетентността за издаване на нормативни актове не можела да бъде
прехвърляна, от което следва, че делегирането било изключение, като обхващало
само изрично предвидени в закона предели. Той се потвърждавал и от чл.12 от
ЗНА, според който актът по прилагане на закон можел да урежда само материята,
за която било предвидено той да бъде издаден.
Анализът на
разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за енергетиката води до извод, че
комисията била компетентна да определяла нормативно правила относно принципите,
начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на
неизмерване, неправилно или неточно
измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите
на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се отнасяло не до
отговорността на потребителя на енергия или разпределението на риска от
неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено способите по
които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите
при установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите отнасящи
се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали
форма на Обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те
обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя, докато не бъдело
установено, че неизмерването бил резултат от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на
чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване /в случая
електромерът/ бил собственост на електроразпределителното предприятие,
несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлява
неизпълнение на задължения на доставчика. Това е така, защото той ползвал уреда
за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носил задължение
да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна
отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност
и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като
предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на
облигационното и търговското право - аргумент от чл.3, ал.1 ЗНА. За уреждане на
други отношения от същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗНА, можело да се
издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори
когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало да е в
съответствие с нормите от по- висока йерархия, включително с тези, от които се
извеждали правни принципи, каквито биле чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод
се налагало от чл. 15, ал. 1 и 3 от Закона за нормативните актове. От
гореизложеното следвал извод, че разпоредбата, която регламентирала
отговорността на потребителя и субективното правото на доставчика на ел.енергия
да получил плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно
измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на специалния
закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на
електроенергия. Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт,
какъвто представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни законовата
норма, като установи нормативно методиката, по която следва да ставало
преизчисляването. Отделен оставал въпроса, че в конкретния случай липсвало
каквато и да била констатация за процент на грешка в отчита нето, респективно
за стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия.
На следващо място
следва да се посочи и това, че както, когато не било налице доказана
нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/,
така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/
на СТИ, щом не бил посочен точният период, не можело да се отчете реално
консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
минал период било неприемливо, тъй като допускал доставчикът да получи цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.
Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период"
било произволно определен, без да имал яснота как точно и на базата на какви
данни, бил формиран. В този смисъл счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която
регламентирала едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало
време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната
електрическа енергия, била неравноправна, тъй като създавала в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните
принципи на равнопоставеност между страните и на
защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така
тази клауза противоречала и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в същата
норма. Освен това тази клауза противоречила и в залегналите в ДИРЕКТИВА
2012/27/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност принципи, а именно че фактурирането на
консумираната ел.енергия да се базирала само на действително потребление, без
значение дали ставало дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната
ел.енергия /чл.10,ал.1 и ал.2 от Директивата/. Тъй като не можело нито с
подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогирали разпоредби на закон или
да се нарушавали конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не
обвързвала с действието си страните, съответно - съда - с приложението й.
Поради това ответникът не можел да коригира post
factum потребителската
сметка, щом не бил определен точен период и не била отчетена реално
консумираната електрическа енергия, и щом не била доказано неточното отчитане и
измерване на доставената електроенергия да се дължала на виновно неизпълнение
на произтичащите от договора задължения на ищеца.
Следователно за ищеца
възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, установителен иск, с
който да се признае за установено, че „СТРОЙИНЖЕНЕРНИГ-6000” ЕООД, не дължи на
ответника сумата 2490.34 лв. по фактура № **********/13.12.2017 г. за отчетен
период от 16.07.2015 г. до 04.02.2016 г. представляваща допълнително начислена
ел.енергия, за която се твърди, че е ползвана от ищеца, но не измерена,
съответно незаплатена.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, установителен иск, с който да
се признае за установено, че „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ- 6000” ЕООД, не дължи на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" ЕАД сумата 2490.34 лв. по фактура №
**********/13.12.2017 г., в отчетен период от 16.07.2015 г. до 04.02.2016 г. на
основание чл.124, ал.1 ГПК. Претендира за направените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим. Ответникът твърди,
че претендираната сума била основателно начислена и дължима на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. Моли съда да отхвърли изцяло иска, предявен от ищеца,
като неоснователен. Претендира за направените по делото
разноски. Подробни съображения излага в писмения отговор.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание, чл.124 от ГПК, с който
се иска да се признае за установено по отношение на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД гр. Пловдив, че „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ- 6000” ЕООД,
представлявано от С.Д. Байчева – Дякова не дължи сумата от 2 490,34 лева по фактура № **********/13.12.2017г., за
отчетен период от 16.07.2015г. до 04.02.2016г. за измервателна точка на обект в
гр.Несебър, ул.Отец Паисий № 37, под ИТ № 4111176.
Страните не спорят, че са в договорни отношения: ответникът
разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава
енергия с клиентски номер **********. От представените по делото писмени
доказателства фактура № **********/13.12.2017г., писмо изх. № 4250239/13.12.2017г.,
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 220501/04.02.2016г.
на ЕВН ЕР, справка за коригиране на сметка, известие за доставяне, се
установява, че на 04.02.2016г. е извършена проверка на състоянието на
измервателното средство на адрес в гр.Несебър, ул.Отец Паисий № 37. При
проверката е констатирано, че няма консумация и не може да бъде измерено дали
отчита правилно, поради което се налага демонтаж на електромера за метрологична
експертиза. При проверката са присъствали свидетели.
От приетото по делото заключение на
съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният
електромер е трифазен, двутарифен, статичен, тип ISKRA MT 174,
№ 63934738/2014г. и същият е манипулиран. Върху него е приложена софтуерна
манипулация, която води до промяна на тарифната таблица и на метрологичните му
характеристики. Част от консумираната от ищеца и измерена от електромера ел.енергия
са натрупва в регистър, който не съответства на избраните от клиента тарифни
зони. Същият регистър не се визуаризира, отчита и
остойностява. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните
изисквания и не отчита консумираната ел. енегия. Това
е случай на частично неизмерване на консумираната ел.енергия. Методът на
отчитане на неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването й в
конкретния случай са приложени правилно, в съответствие с чл.50 и чл.51 ал.1 от
ПИКЕЕ.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск има
за предмет установяване на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да
докаже основанието, от което произлиза вземането му,
т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от
ищеца за доставената за процесния
период електроенергия.
В настоящото производство е спорно именно
основанието, поради което ответното дружество иска ищецът да му заплати процесната сума. Ответникът
обосновава това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл.51 ал.1 във връзка с чл.45,
ал.1 от ПИКЕЕ във връзка с чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ. Счита, че в горепосочените разпоредби изрично е предвидена
възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел. енергия да се определя съгласно
процедурата в раздел IХ, чл.51 и чл.45 от
ПИКЕЕ, които имат юридическия ранг на подзаконов нормативен акт.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми
предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа
енергия, както създаването и поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията със средствата за търговско измерване. С други думи законодателят
е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ -
нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите,
които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се
установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IХ от тези правила за оператора за разпределителната мрежа.
След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчик на доставено количество електрическа енергия и сметките за
минал период, не съществува законово основание такава санкция да се уговаря в
договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на извода, че
корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който
също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде
извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба,
даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на
корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011,
II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
От
заключението на вещото лице се установи безспорно, че е налице манипулация,
водеща до пълно неизмерване на ел.енергия.
Съгласно
чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за
търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен
протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се
подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не
присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели,
след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от доказателствата по
делото този ред в случая не е спазен, като клиентът не е бил уведомен за
проверката, нито е присъствал при съставянето на протокола. В протокола са
посочени имената на двама свидетели, които са го подписали, но това изискване
не цели единствено съставянето на протокола от формална страна. Свидетелите са
посочени само с две имена и без адреси, т.е не са индивидуализирани по такъв начин, че в
евентуален съдебен процес чрез показанията си като свидетели да посочат
непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства. Съставеният протокол
представлява неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за издателя му факти, поради което не може да бъде противопоставен на
ищеца. Следва ответникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху
електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК
доказателствени средства. В случая това не е налице, поради което ответното
дружество неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.
По
въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира
сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за доставчика
не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се
обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,
т.6 ит.8 от ЗЗП и поради това са
нищожни по силата на чл.146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Прието е, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия
само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип,
че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е
ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна
промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй
като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които
влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на
ползваното количество енергия.
Действително, с оглед
последните изменения в Закона за енергетиката, в сила
от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично уредено,
чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83 ал.1
т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и
в сила от 12.11.2013г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и начина за
проверка на СТИ, начинът на констатиране
на неправилно отчитане
на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на
Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за
всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както
и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира, че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се
въвежда обективна отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на
Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област
са посочени категорично и конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност. Директива
2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012г. и е влязла
в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени да въведат в сила
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се
съобразят с тази директива до 5 юни 2014г.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а
в тежест на ответника е било да го направи,
че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период от 16.07.2015г. до
04.02.2016г. на стойност 2 490,34 лева по фактура № **********/13.12.2017г., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в размер на 797лв., съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Водим
от горните мотиви и на осн. чл.124 ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул. Христо Г.Данов № 37, че „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ – 6000“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Цар Иван
Асен II № 44, ет.4,
ап.13, представлявано от С.Д. Байчева - Дякова, със съдебен адрес:***, офис 2,
чрез адв. П.К. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”,
ул. Христо Г.Данов № 37, сумата от 2 490,34
лева по фактура № **********/13.12.2017г. за измервателна точка на обект
в гр.Несебър, ул.Отец Паисий № 37 под ИТ № 4111176 за отчетен период от
16.07.2015г. до 04.02.2016г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул.Христо Г.Данов № 37 ДА
ЗАПЛАТИ на „СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ – 6000“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Цар Иван Асен II № 44, ет.4, ап.13, представлявано от С.Д.
Байчева - Дякова, със съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв.П.К. сумата от 797,00 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :