РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Бургас, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102767 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени от П. А. В. с ЕГН **********,
срещу „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бс, ул. „“ № , ет. , представлявано от управителя В. Г. К,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за:
• признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 00000147/31.07.2023г. на управителя М. Л,за прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради „намаляване
обема на работа“ и съответно отмяна на същата;
• възстановяване на ищеца на заеманата от него преди прекратяване
на трудовото правоотношение длъжност „Техник, технолог на месо и
местни продукти“, с код на длъжността по НКПД 31193019 и с код по КИД
1020 „Преработка и консервиране на риба и други водни животни без готови
ястия“ при ответника;
• осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение, което към момента
на предявяване на иска и за периода 01.08.2023г. - 09.11.2023г. възлиза на
1
сумата от 8819,22 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 11.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
По твърдения в исковата молба, по силата на сключен между страните
Трудов договор № 00000219 от 14.05.2021г. ищецът е заемал длъжността
„Техник, технолог на месо и местни продукти“, с код на длъжността по НКПД
31193019, и с код по КИД 1020 „Преработка и консервиране на риба и други
водни животни без готови ястия“ при ответното дружество. С предизвестие,
връчено на ищеца на 30.06.2023г., трудовият договор бил прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа. За
прекратения трудов договор била издадена процесната Заповед №
00000147/31.07.2023г., връчена на ищеца на 01.08.2023г., с която е разпоредено
на последния да се изплатят също така обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът счита така извършеното уволнение за незаконно. Сочи, че в
нарушение на чл. 329 КТ работодателят не е извършил подбор, а дори и да
беше извършен такъв, то ищецът е притежавал по-висока квалификация и по-
голям трудов и професионален опит от работниците, чието трудовото
правоотношение не е прекратено и които са останали да работят в
предприятието на ответника. Застъпва също така, че в случая не е налице
действително намаляване на обема на работа, което да е засегнало и заеманата
от него длъжност, т.е. да е намалял обемът на работа по отношение трудовите
функции, изпълнявали от ищеца. В тази връзка счита, че реалната причина за
прекратяване на трудовото му правоотношение е тази, че му е предстояло
придобиване право на пенсия, което от своя страна е щяло да доведе до
възникване на задължение за работодателя за заплащане на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, на
основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Сочи също така, че уволнението е извършено
при нарушение на закрилата по чл. 333 от КТ, доколкото за него липсва
предварително разрешение от Инспекцията по труда, а ищецът има
онкологично заболяване и наред с това към датата на връчване на
предизвестието е бил в платен годишен отпуск.
Отправеното по същество искане до съда е за уважаване на главния иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него акцесорни такива, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, е депозирал
отговор на исковата молба. В същия се застъпва становището, че исковете са
допустими, но изцяло неоснователни.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ответникът излага, че
ищецът П. А. В. е работил при ответното дружество „Рибекс трейдинг" ООД
2
считано от 14.05.2021г. до 01.08.2023г., когато със Заповед №
00000147/31.07.2023г. трудовият договор с него за длъжността „техник
технолог на месо и месни продукти“ е прекратен на основание чл. 328, ал. 1,т.
3 КТ, считано от 01.08.23г. Твърди се, че В. е постъпил на работа през м. май
2021г., като необходимостта от неговата работа е била на обект на
предприятието в гр. Камено, свързан с обработката на рапани. Там той е
работел с още един технолог. След приключването на производството на
рапани, било преценено той да продължи работа в обектите в Бургас. През
2022г. започнал преработката на лангустини, с която се занимавали около 150
общи работници. С оглед договора с доставчика на лангустини за преработка,
тази дейност рязко намалява в края на 2022г. и е окончателно преустановена. В
търсене на продукти за преработка в предприятието в края на 2022г. се
започнала преработка на снежен рак, която се оказва изключително трудна и
трудоемка работа, с нисък финансов ефект. Драстично намаляла и
преработката на рапани, която се осъществявала по принцип в летния период
и уловът на които рязко намалял поради климатичните промени. При тази
ситуация работодателят нямал друг изход освен да извърши оценка на обема
на производство и ангажираните в него хора, вкл. и технолозите, и за да
съхрани предприятието и то да остане на пазара, макар и в много по-нисък
обем работа/дейност. При драстичното намаляване на обема на работата
намаляла и необходимостта от общи работници, съответно - и на технолози,
които следят и контролират тяхната работа във всеки един аспект. Ответникът
твърди, че било налице реално намаляване на обема на работата, поради което
прекратил трудовите договори на четирима от технолозите, един от които бил
и ищеца.
Ответното дружество оспорва твърденията, че е нарушил защитата, която
предвижда разпоредбата на чл. 333 от КТ, като сочи, че към момента на
уволнението работодателят не е бил уведомен, че служителят страда от
онкологично заболяване. Оспорва и твърдението, че уволнението е извършено
в момент, в който работникът е ползвал платен годишен отпуск.
Ответникът счита, че доколкото искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ е неоснователен, то неоснователни са и обусловените от него искове
по 344, ал. 1, т. 2 и т. 3. Излага и допълнителни съображения в тази насока.
Сочи, че след решението по гр.д. 4862/23г. на Бургаския районен съд
(което е отменено по реда на отмяната) работодателят е изпълнил
задълженията си по закон и е възстановил В. на предишната му работа-
Заповед № РД-11-01/27.11.23г. на управителя на дружеството. На 29.11.23г.
В. е внесъл Заявление вх.№ 56/29.11.23г., с което на основание чл. 327, ал. 1, т.
12 КТ е отправил искане за прекратяване на трудовия договор с него, както и
искане да му се заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Въз основа на това
3
заявление трудовият договор с В. е бил прекратен със Заповед №
00000162/30.11.2023г., считано от 01.12.2023г. и му е заплатено и обезщетение
по чл. 222,ал.З КТ в размер на 2 брутни заплати.
Освен това ответникът твърди, че след решението по гр.д. 4862/23г. на
Бургаския районен съд, е заплатил в полза на ищеца сума в общ размер на
14304,91 лв., от които 8819,22 лв., главница за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
КТ, както и лихва за забава за периода 11.08.2023г. до датата на извършване на
плащането, както и разноски по гр.д. 4862/23г. в размер на 5100 лв. Сочи още,
че с Решение № 640/29.03.2024г. по гр.д. 7657/2023г. по описа на РС Бургас,
ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца и сумата от 734,87
лв., представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от
10.11.2023г. до 19.11.2023г., ведно с дължимата законна лихва, както и
разноски в размер на 300 лв. Твърди, че всички суми и по това решение са
заплатени на В. с платежно от 16.04.2024г., за сумата от 1084,92 лв.
По делото е прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане,
направено от ответната страна, с което се иска при условията на евентуалност
и при уважаване на предявените от ищеца искове, да бъде извършено
прихващане между заплатените от ответното дружество суми в общ размер на
2733,51 лв. по изп. дело № 1787/2023г. по описа на ЧСИ С. Н. и сумите, които
ще бъдат присъдени на ищеца.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа всеки от предявените искове,
като моли същите да бъдат уважени. Излага подробни съображения в тази
насока. Претендира и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба и формулираното искане
по същество, пледира за присъждане на сторените по делото разноски, като
представя списък по чл. 80 ГПК и оспорва размерът на разноските, поискан от
ищеца. С депозирани след заседанието писмени бележки ответната страна още
веднъж подробно излага доводите си досежно неоснователността на исковата
претенция.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
По делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието, че
ищецът е работил в ответното дружество по силата на трудов договор №
219/14.05.2021 г., като е заемал длъжността „техник технолог на месо и месни
4
продукти“ с код по КИД 1020 „Преработка и консервиране на риба и други
водни животни без готови ястия“. Безспорно е, че с предизвестие и на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовият договор на ищеца е прекратен,
както и че за прекратяването на трудовия договор е издадена Заповед №
147/31.07.2023 г., връчена на ищеца на 01.08.2023г.
Безспорно между страните е, че последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца е било това за м. 07.2023 г. и същото е в размер
2657.85 лв.
Към доказателствата по настоящото дело са приобщени всички книжа по
гр.д. № 4868/2023г. по описа на РС Бургас. Производството по това дело е
аналогично с настоящото, като е приключило с неприсъствено решение, с
което са уважени предявените от ищеца В. срещу „Рибекс трейдинг“ ООД
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Така постановеното съдебно
решение е било отменено с Решение № 372/23.04.2024г. на ОС Бургас,
постановено по в.гр.д. № 293/2024г. по описа на съда.
По делото е представено трудовото досие на ищеца, към което са
приложени трудовият му договор, длъжностна характеристика, както и всички
други документи, свързани с трудовото правоотношение между страните,
включително допълнителни споразумения към Трудов договор №
219/14.05.2021г.
В трудовото досие на ищеца се намира Предизвестие, с което същият е
уведомен, че съгласно чл. 328 от Кодекса на труда, му е отправено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 – намаляване на обема на работа, считано от
01.08.2023г. Приложена е и Заповед № Заповед № 147/31.07.2023 г., връчена
на ищеца на 01.08.2023г.
Представено е и Заявление от 23.11.2023г. с което същият уведомява
работодателя „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, че с Решение № 2336/20.11.2023г.
по гр.д. № 4862/2023г. на РС Бургас е възстановен на предишната си работа
като „Техник, технолог на месо и месни продукти“ в дружеството, поради
което считано от 27.11.2023г. започва работа отново. Със Заповед № 11-
01/27.11.2023г. ищецът е възстановен на работа на посочената длъжност, като
заповедта е получена от него на 27.11.2023г.
Със Заповед № 247/27.11.2023г. на ищеца е разрешено ползването на
платен годишен отпуск за 4 дни, считано от 27.11.2023г. до 30.11.2023г.
Видно от Заявление от 29.11.2023г. ищецът е поискал от управителя на
ответното дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от
01.12.2023г. да бъде прекратено трудовото му правоотношение във връзка с
5
придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По делото е представено платежно нареждане (лист 81), видно от което
ответното дружество е заплатило по сметка на ищеца сумата от 14 304,91 лв.,
като основание за плащането е посочено „гр.д. 4862/2023 на БРС“ а като още
пояснения е посочено „обезщетение и разноски по делото“.
Със Заповед № 162/30.11.2023г. отново е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество, като основание на
прекратяването е посочено – заявление от П. А. В. с входящ номер № 56 от
29.11.2023г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ.
По делото е приложен Доклад от извършен подробен анализ на
производствения цикъл свързан с обработка на суровини от „Рибекс
Трейдниг“ ООД, изготвен от Николай Стоянов - Организатор производство. В
същия е посочено, че компанията трябва да намали състава на технологичния
си екип за да запази конкурентноспособност на пазара, поради факторите
изложени в доклада, сочещи на намален обем от работа, свързана с
преработка на рапани и лангустина.
Представена е Заповед № 06-01/01.06.2023г. (лист 128), от която е видно,
че на основание чл. 329 от Кодекса на труда поради намаляване на обема на
работа и броя на продуктите, обработвани от предприятието, което води до
необходимостта от оптимизация на трудовите ресурси в компанията,
включително съкращаване на длъжността „Техник, технолог на месо и местни
продукти“, е определена комисия, която е била натоварена със следната
задача: Да извърши подбор между работниците и служителите в Рибекс
Трейдинг ООД, които заемат длъжността „Техник, технолог на месо и местни
продукти“, както и да се направи преценка на квалификацията и начина на
изпълнение на задачите, възложени на работниците и служителите, заемащи
съответната длъжност в предприятието на база изрично посочени критерии.
Критериите, посочени в заповедта са Ефективност на работата на
служителите; Качество и начин на изпълнение на възложените задачи;
Ангажираност с внедряване на нови идеи и подобряване на процеса; Спазване
на хигиенните норми и правила спрямо стандартите наложени от
предприятието; Спазване на работното време, почивки и въведени вътрешни
правила; Компетентност спрямо работния процес; Спазване на технологичния
процес ,спазване на ДПП , спазване на ТД към всеки обработван продукт;
Резултат от проведените вътрешнофирмени обучения.
В посочената заповед е указано на комисията да постави
средноаритметична оценка получена от всеки член на комисията, поставена на
всеки служител на позиция „Техник, технолог на месо и местни продукти“.
Видно от представения Протокол от извършен подбор от назначената
6
комисия, в същия са оценявани С. К, Р. М П. В., Д.Б, Д. Р. и А.О.– всички на
длъжност „технолог“. В заключението към доклада е комисията е предложила
Прекратяване на договора на ищеца поради недостатъчна ефективност в
изпълнението на задълженията и липса на необходимата квалификация за
адаптация към новите производствени изисквания, непоследователно
изпълнение на работните задачи и ниска производителност в сравнение с
други служители на същата позиция, недостатъчното владеене на
необходимите умения и техники за ефективно управление на работни процеси,
които са от съществено значение за позицията.
С протоколно определение от 12.09.2024г. съдът е открил производство
по реда на чл. 193 от ГПК за установяване идентичността на подписи,
положени срещу името на ищеца на Протокол № 1/ 2023 г., находящ се на стр.
162 и Протокол от обучение № 6/ 2023 г., находящ се на стр. 163 от делото.
В тази връзка е допусната и изготвена Съдебно-почеркова експертиза,
вещото лице по която, след използване за сравнителен материал от почерка на
П. В. - негови свободно положени подписи в документи, приложени по делото,
е приело, че подписът срещу № 7 на името П. В. /технолог/ в Протокол от
обучение № 1 /2023 год. от дата 19.01.2023 год. на- „Рибекс Трейдинг” ООД-
НЕ Е ПОЛОЖЕН от П. А. В.. Приело е още, че подписът срещу № 8 на името
П. В. /технолог/ в Протокол от обучение № 6 /2023 год. от дата 17.03.2023 год.
на- „Рибекс Трейдинг” ООД- НЕ Е ПОЛОЖЕН от П. А. В..
По делото е изготвено заключение и по допуснатата Съдебно-
икономическа експертиза. В същото вещото лице сочи, че видно от
приложената справка за производствената програма на „РИБЕКС
ТРЕИДИНГ“ ООД има заложено намаление на количествата на извършените
услуги ,продукция и изобщо обема на работа, с изключение на артикула
„Снежен рак“, но неговият обем като количество не е достатъчен за
натоварване на техника и хора и за повишаване на финансовия резултат на
компанията. Вещото лице е установило, че към датата на извършване на
подбора в „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД е имало шест служители назначени на
длъжност „Техник технолог на месо и месни продукти“ и трима на длъжност
„Контрольор качество“.
От представени щатни разписания и справка за актуално състояние на
действащите трудови договори, декларирана и обявена пред НАП, експертът е
приел, че след уволняването на ищеца П. В. няма назначени нови служители
на длъжност „Техник технолог на месо и месни продукти“ и длъжност
„Контрол качество“. Установява се, че към 31.11.2024г. в дружеството работят
67 човека, от които 1 на длъжност „Техник технолог на месо и месни
продукти“. От заключението е видно, че към датата на подбора в дружеството
е нямало друга свободна длъжност, която да отговора на квалификацията на
7
ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
допуснатите полза на страните свидетели.
В показанията си свидетелката - Р. Т. М. сочи, че познава П. В. от
времето, когато са били колеги в „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД от 2021 г.
Свидетелката работила като технолог 2 години и 3 месеца. От 01.04.2021 г. до
01.08.2023 г. и двамата с ищеца са били на еднакви позиции. Свидетелката
твърди, че има наблюдения над работата на В. и сочи, че същият е спазвал
работното време и е изпълнявал задълженията си както трябва. Твърди, че П.
В. е знаел как да работи с машините и техниката, защото той имал опит и
преди това е работил в тази сфера. Излага, че нейното трудово
правоотношение било прекратено едновременно с това на ищеца, считано от
01.08.2023г. М. твърди, че по времето, когато бил прекратен нейният трудов
договор е имало новоназначени служители, един от които била А. Същата
започнала работа през пролетта на 2023г. Свидетелката излага, че образование
„технолог“ са имали ищецът В., лице с името Б, както и главният технолог –
Й. Другите лица са нямали такова образование. Преди постъпване на работа
пък опит на такава длъжност са имали П., Б, Й. и Калина.
Свидетелката сочи, че често служителите са имали обучения, за които са
получавали сертификати, при успешното им завършване. Получавали са и
обратна връзка как са се справили с обученията. Излага, че обученията са
провеждани от Д. Р, която е била технолог, след което се е качила в
администрацията. Същата провеждала обученията за работа с продуктите –
изисквания, температура, как да се опаковат и изпращат.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката Н. К. Х. сочи, че заема
длъжност „главен технолог“ в „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД от 2019 г., откакто
е отворена фабриката за морски продукти, като за периода от месец май 2022г.
до октомври 2023г. е ползвала отпуск за отглеждане на дете. Излага, че
първоначално ищецът е работил в едно производство в гр. К което
дружеството взело, за ни да обработва част от рапаните, тъй като цехът в гр.
Бургас нямал достатъчно капацитет. След приключване на тази дейност,
дружеството взело ищеца в цеха в гр. Б, защото дейността по обработка на
лангустини се развивала добре и имало нужда от повече технолози.
Свидетелката сочи, че технологът следва да наблюдава работата на работника,
наблюдава хигиената на процеса, да са почистени масите, работниците му да
са с работни облекла, да са с маски и шапки. Техникът следвало да си гледа
неговата група от 20-30 човека, разделена по процеси.
Тъй като обработката на лангустина изисквала много работна ръка, в
дружеството имало момент, в който имало 13 технолози. Когато обработката
на този продукт престанала, вече нямало нужда от поне седем технолози.
8
Свидетелката твърди, че последно лангустина се е обработвала през януари и
февруари 2022г. След това започнала работа със снежен рак. Този продукт
обаче се обработвал основано на машина, а не на ръка.
Свидетелката сочи, че дружеството има годишна програма за обучение на
персонала. След всяко обучение се съставял и попълвал протокол, в който се
посочва датата на обучение, оценката на служителя, който го е преминал,
както и подпис на провелия обучението и преминалия през него. Хубанова
излага, че служителите, които преминават през обучението подписват тези
протоколи, но преди в тях да са нанесени оценките. Сочи, че служителите
подписват, че са преминали през обучението, а тя и нейна колежка
впоследствие поставяли оценка на всеки служител. Сочи още, че тези оценка
се взимат предвид при евентуално бонусиране на служителите.
Х. сочи, че има лични впечатления от работата на ищеца. Твърди, че той е
един тих и кротък човек, който не се е забелязвал, сливал се с обстановката. Тя
говорила с него неведнъж, защото на тази длъжност, която заемал той,
трябвало малко по-остро да се подхожда към работниците, които контролира,
но той това не го можел. Свидетелката заявява, че в дружеството има лица на
длъжност „технолог“, без да притежават такова образовани. Излага, че тя е
такова лице, което няма образование за технолог, като в дружеството няма
такова изискване за образование на „технолог“.
В полза на ответната страна е разпитан и свидетелят Н. С. С, който
сочи, че е бил „Председател по комисията по подбор“. Също така твърди, че
заема длъжността „организатор производство“ в „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД,
от м. ноември 2022 г. Негова задача била да организира производството в
дружеството, както и да анализира същото.
Свидетелят заявява, че със заповед на управителя, бил назначен като
„Председател на комисия“, която е съставена от четирима членове, в която са
включени още А. К., В. К. и Е. К. По критериите, които били зададени със
заповедта от управителя, членовете на комисията трябвало да извършат
проверка на чек листи, документи, оценки и анализ на текущото състояние.
След това те изготвили доклад, който бил представен на управителя на
фирмата. Свидетелят сочи, че критериите били определени от управителя и по
тях комисията е оценявала служителите. Тези критерии нямали нищо общо
със стажа и образованието на оценяваните. Поради това членовете на
комисията не са вземали под внимание трудовия стаж и образованието, а само
критериите, които са зададени в подбора, който са направили, като не е било
водещо за тях стажът и образованието, защото това не е било изискване.
Стоянов сочи, че има преки наблюдения за обема на производство, което
за периода от 2021 г. до 2023 г. намаляло, поради различни фактори.
Намаляването на производство на рапан, поради климатичните особености,
9
намаляване на производството на лангустина, поради приключване на
договорните отношения било анализирано много внимателно. Свидетелят
изготвил доклад към управителите на дружеството и ги запознал, че
ситуацията не е благоприятна за компанията и трябва да се предприемат
мерки за стабилизиране на дружеството.
На поставени въпроси от страна на процесуалния представител на ищеца
свидетелят отговаря, че комисията по подбора е работила само с документи -
чек листи, анонимни анкети, оценки, като комисията е работила само и
единствено на база на изпълнението на професионални задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Предмет на разглеждане е правото на работодателя (ответник) да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя
(ищец) на посоченото в издадената заповед основание.
В настоящия случай като такова се сочи разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3
КТ, от Кодекса на труда - „намаляване на обема на работата“.
Оспорването на уволнението от страна на ищцата е обосновано с
твърдения за неговата незаконност, поради неспазване на императивните
разпоредби на закона при провеждане на процедурата по уволнение, в това
число ненадлежно проведена процедура по подбор съобразно нормата на чл.
329 от КТ и нарушение на предварителната закрила по чл. 333 от КТ.
При така наведените фактически твърдения, в тежест на ищеца бе да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че с
ответника са били страни по валидно възникнало трудово правоотношение;
оставането си без работа, неговата продължителност и причинната му връзка с
уволнението, както и размера на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, което е получил преди уволнението. В тежест на ответника е
да докаже законосъобразността на цялата процедура по уволнението на ищеца
на посоченото в заповедта основание, в т.ч. и с оглед основанието за
прекратяването му в настоящия случай - че е било налице реално намаляване
на обема на работата по отношение на трудовите задължения на ищеца и че е
извършен подбор при спазване изискванията на чл. 329 от КТ.
На първо място следва да се обърне внимание, че ищецът е предявил
исковете по настоящото дело още на 11.08.2023г. като е било образувано гр.д.
№ 4862/2023г. по описа на РС Бургас. Същото е приключило с неприсъствено
решение № 2336/20.11.2023г., с което всеки от исковете е бил уважен, като
уволнението е било признато на незаконосъобрзно, ищецът е бил възстановен
10
на заеманата преди уволнението длъжност, както и му е било присъдено
претендираното обезщетение. Вследствие на постановеното решение ищецът
е започнал отново работа в ответното дружество, а последното му е заплатило
присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ.
Така постановеното неприсъствено решение е било отменено по реда на
чл. 240 и следващите от ГПК, поради което и спорът между страните е
възстановил своята висящност, като ищецът изрично е заявил, че поддържа
всеки от предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
именно поради отмяната на неприсъственото решение. Предвид това съдът
намира, че дължи произнасяне по исковите претенции на П. А. В., доколкото
същият изрично е посочил, че ги поддържа.
За да е налице законосъобразно уволнение поради съкращаване в щата е
необходимо да бъде установено наличието на следните определени в закона
предпоставки: да е било налице валидно трудово правоотношение за
длъжност, която е съществувала в щатното разписание; да е налице промяна в
щатното разписание с намаляване на числеността на длъжността; да е налице
извършен подбор при наличие на повече от едно лице, заемащи една и съща
длъжност, както и да са получени разрешенията, необходими в хипотезите на
чл. 333 от КТ.
Както вече беше посочено по-горе, по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е прието, че ищецът е работил в ответното
дружество по силата на трудов договор № 219/14.05.2021 г., като е заемал
длъжността „техник технолог на месо и месни продукти“ с код по КИД 1020
„Преработка и консервиране на риба и други водни животни без готови
ястия“. Безспорно е, че с предизвестие и на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
трудовият договор на ищеца е прекратен, както и че за прекратяването на
трудовия договор е издадена Заповед № 147/31.07.2023 г., връчена на ищеца
на 01.08.2023г. Безспорно между страните е и обстоятелството, че последното
брутно трудово възнаграждение на ищеца е било това за м. 07.2023 г. и същото
е в размер 2657.85 лв.
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците
притежава по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен
контрол. В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
съдът следва да провери основават ли се приетите от работодателя оценки по
законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от
работниците квалификация и ниво на изпълняваната работа. Предмет на
установяване по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
незаконност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е
фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано
с изпълняваните от служителя трудови функции, съответно премахването на
11
конкретната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата
на предприятието. Когато тези факти са установени, трудовият договор със
служителя е прекратен при наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Настоящият състав намира, че е правно ирелевантно дали управляващият
орган е съставил нарочен документ, определящ кои и колко длъжности да
бъдат съкратени. След като обемът на работата е намалял и това е свързано с
изпълняваните от определена длъжност с конкретни трудови функции,
работодателят разполага със законно основание да прекрати трудовия договор
с изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. В този смисъл
е Решение № 12 от 25.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о., ГК.
Разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ по императивен начин определя
случаите, в които подборът е право на работодателя и в които той е
задължителен да го извърши, както и критериите за извършване на подбор.
Законът не съдържа изискване за формата на подбора, поради което
извършването му може да се установява с всички допустими от ГПК
доказателства. В тежест на работодателя обаче е да ангажира доказателства, че
е извършил подбор, когато такъв е бил задължителен, и че го е извършил по
критериите на чл. 329, ал. 1 КТ - по-висока квалификация и по-добра
работа. Квалификацията е обективен факт - тя включва притежаваното от
работника или служителя образование по съответната специалност, степен на
образование, както и наличие на допълнителна професионална квалификация,
установена по съответния ред. За разлика от този критерий качеството на
работа се изразява в преценката на работодателя за точното, качествено и
ефективно изпълнение на трудовите задължения. Тази преценка е субективна
- дава се от субекта на работодателска власт и не би могла да се замени от
преценката на съда, който не може да добие пълни впечатления за трудовите
умения, навици и опит, проявяващи се единствено в производствения процес.
Поради това ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на
правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя (злоупотреба
с права), съдът не може да елиминира преценката на работодателя за
качеството на работа на съответния работник или служител. В тази смисъл е
Решение № 14 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2008 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай съдът намира, че от доказателствата по делото с
категоричност се установи изпълненото задължение на работодателя да
извърши подбор. Установи се още, че действително е намалял обемът на
работа в предприятието, доколкото е преустановено преработването на част от
продуктите, а други значително са намалили своя обем. В този смисъл са
събраните по делото доказателства, в това число изготвената и приета по
делото съдебно икономическа експертиза, както и събраните гласно
доказателства от разпита на свидетеля Н. С. Това обстоятелство се установява
12
и от представените по делото писмени доказателства от ответната страна, а
именно Доклад от извършен подробен анализ на производствения цикъл
свързан с обработка на суровини от „Рибекс Трейдниг“ ООД.
Въпреки действителното намаляване на обема на работа в ответното
дружество, както и че същото е извършило задължителния в случая подбор, по
делото се установи, че подборът не е извършен съобразно императивните
изисквания на нормата на чл. 329, ал. 1 от КТ, като при същия не са заложени
всички кумулативно предвидени критерии, а именно по-висока квалификация
и по-добра работа. Видно от представената Заповед № 06-01/01.06.2023г., на
основание чл. 329 от Кодекса на труда, поради намаляване на обема на работа
и броя на продуктите, обработвани от предприятието, е била определена
комисия, която е била натоварена със задачата да извърши подбор между
работниците и служителите в Рибекс Трейдинг ООД, които заемат длъжността
„Техник, технолог на месо и местни продукти“, както и да се направи
преценка на квалификацията и начина на изпълнение на задачите, възложени
на работниците и служителите, заемащи съответната длъжност в
предприятието на база изрично посочени критерии. Критериите, посочени в
заповедта са Ефективност на работата на служителите; Качество и начин на
изпълнение на възложените задачи; Ангажираност с внедряване на нови идеи
и подобряване на процеса; Спазване на хигиенните норми и правила спрямо
стандартите наложени от предприятието; Спазване на работното време,
почивки и въведени вътрешни правила; Компетентност спрямо работния
процес; Спазване на технологичния процес ,спазване на ДПП , спазване на ТД
към всеки обработван продукт; Резултат от проведените вътрешнофирмени
обучения.
От така предвидените от управителя на ответното дружество критерии се
установява, че работодателят е заложил единствено оценка на качеството на
работа на служителите, които участват в подбора, но не и тяхната
квалификация. Това обстоятелство се установява не само от самата заповед за
провеждане на подбора, но и от представените доказателства за начина на
оценяване на работниците, както и от разпита на свидетеля Н. С. С, който е
бил „Председател по комисията по подбор“. Същият заяви, че по критериите,
които били зададени със заповедта от управителя, членовете на комисията е
трябвало да извършат проверка на чек листи, документи, оценки и анализ на
текущото състояние, като тези критерии нямали нищо общо със стажа и
образованието на оценяваните. Поради това и членовете на комисията не са
вземали под внимание трудовия стаж и образованието, а само критериите,
които са зададени в подбора, респективно за комисията не са били водещи
стажът и образованието, защото такова изискване не е имало. Свидетелят
изрично заяви още, че комисията е работила само и единствено на база на
13
изпълнението на професионални задължения от служителите.
Предвид горното съдът намира, че работодателят не е изпълнил
императивните изисквания на закона и не е провел процедурата по подбор в
съответствие нормата на чл. 329, ал. 1 от КТ, доколкото не е заложил като
критерий квалификацията на работниците. Следва да се държи сметка, че
работодателят не е длъжен да придаде сериозна тежест на квалификацията на
своите работници или служители, които участват в подбора, а напротив,
свободен е да оцени този критерий с най-малка стойност при изготвяне на
заключението си. Съдът не може да проверява тежестта на различните
критерии, които работодателят залага при извършване на подбора на
служители, но е обвързан от проверката дали императивно предвидените
критерии са предвидени. Доколкото в настоящия случай това не е изпълнено,
процесната процедура по подбор е опорочена, респективно извършеното въз
основа на нея уволнение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид така формирания извод на съда относно незаконосъобразността
на извършеното уволнение, основателна се явява и претенцията на ищеца за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. В
проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, изрично е посочил, че поддържа всеки от предявените от него
искове.
Действително от доказателствата по делото се установи, че след
постановеното неприсъствено решение, ищецът е започнал отново работа при
ответното дружество. Тези обстоятелства се изясниха от са Заявление от
23.11.2023г., с което В. е уведомил работодателя „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД,
че с Решение № 2336/20.11.2023г. по гр.д. № 4862/2023г. на РС Бургас е
възстановен на предишната си работа като „Техник, технолог на месо и месни
продукти“ в дружеството, поради което считано от 27.11.2023г. започва работа
отново.
Установи се още, че със Заповед № 11-01/27.11.2023г. ищецът е
възстановен на работа на посочената длъжност, като заповедта е получена от
него на 27.11.2023г., като впоследствие със Заявление от 29.11.2023г. ищецът е
поискал от управителя на ответното дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т.
12 от КТ, считано от 01.12.2023г. да бъде прекратено трудовото му
правоотношение във връзка с придобиване правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. С последваща заповед трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено, като основание на прекратяването е посочено – заявление от
14
П. А. В. с входящ номер № 56 от 29.11.2023г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12
от КТ.
Въпреки горното и предвид факта, че след процесното уволнение ищецът
е започнал отново работа на същата длъжност при ответника, като
впоследствие отново е бил освободен, съдът счита, че това е станало само
вследствие на постановеното неприсъствено решение, което по-късно е
отменено. Именно отмяната на това решение възстановява висящността на
настоящия спор, поради което и съдът дължи произнасяне по предявените
искове, включително и този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Както вече беше
посочено, доколкото уволнението беше прието за незаконосъобразно, то
основателна е и претенцията за възстановяване на заеманата длъжност.
Следва да се държи сметка, че постановяване на решение в този смисъл
не означава, че ищецът ще подаде заявление за възстановяването му на
заеманата от него преди уволнението длъжност в законоустановения 14
дневен срок, особено предвид изразената от него воля за прекратяване на
правоотношението на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ.
По иска с правно чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ:
Претенцията по този ред също е обусловена от заключението на съда
относно законосъобразността на извършеното уволнение. В тежест на ищеца е
да докаже, че след атакуваното уволнение е останал без работа за
претендирания от него период, както и размерът на трудовото си
възнаграждение, въз основа на което да се изчисли дължимото обезщетение.
Както вече беше посочено, между страните е прието за безспорно, че
последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било това за м.
07.2023 г. и същото е в размер 2657.85 лв.
П. В. претендира обезщетение за оставането му без работа за периода
01.08.2023г. - 09.11.2023г., което възлиза на сумата от 8819,22 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
От представените доказателства по делото, в това число трудовото досие
на ищеца и изготвената съдебно-икономическа експертиза се установи, че в
процесния период ищецът не е започвал работа при друг работодател след
процесното уволнение, поради което и предявеният иск за посочения период е
основателен. Основателен е същият и по размер, предвид приетото за
безспорно брутно трудово възнаграждение.
От доказателствата по делото се установи, че след постановяване на
неприсъственото решение, на 30.11.2023г. (повече от един месец преди
депозиране на молбата за отмяна на неприсъственото решение) ответното
15
дружество е заплатило доброволно по банков път и по сметка на ищеца сумата
от 14 304,91 лв. Като основание за плащането е посочено „гр. д. 4862/2023 на
БРС“, а като още пояснения „обезщетение и разноски по делото“. Видно от
самото неприсъствено решение се установи, че в полза на ищеца е присъдена
сумата от 8819,22 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за
периода 01.08.2023г. – 09.11.2023г. Със същото решение в полза на ищеца е
присъдена и сумата от 5100 лв., представляваща сторените по делото
разноски.
Ответникът е ангажирал и доказателства, че между страните е бил налице
съдебен спор и досежно обезщетение по чл. 225 от КТ, за разрешаване на
който е било образувано гр.д. № 7657/2023г. по описа на РС Бургас. С решение
№ 640/29.03.2024г. съдът е осъдил ответното дружество да заплати на П. В.
сумата от 734,87 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 от КТ, за
периода от 10.11.2023г. ди 19.11.2023г. Така постановеното решение не е
обжалвано от ответника. Нещо повече, „Рибекс Трейдинг“ ООД е заплатило
доброволно и таза присъдена сума, имаща качеството на обезщетение за
оставане без работа.
Предвид горното и предвид факта, че плащането на посочената в
решението сума от 8 819,22 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 от
КТ, е извършено след датата на образуване на първоначалното дело между
страните, и преди приключване на съдебното дирене в настоящия процес, то
следва да се приеме, че това плащане има качеството на такова, извършено в
хода на процеса и следва да бъде.
Въз основа на гореизложеното се налага извод, че в настоящото
производство предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е доказан по
основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
- например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа
или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
16
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършеното на 30.11.2023г. плащане е погасена изцяло претендираната от
ищеца суми, респективно извършеното в хода на процеса доброволно плащане
в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект,
поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл.
235, ал. 3 ГПК.
От горното следва изводът, че към момента на приключване на съдебното
дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото съдебно предявеното вземане е в пълно
погашение, това предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ.
Предвид гореизложеното съдът не дължи произнасяне по предявеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане на сумата по
претендираното обезщетение за оставане без работа със сумата от 2733,15 лв.,
представляваща сторени от ответника разноски в хода на производствата
между страните.
По разноските:
При този изход от спора всяка от страните има право на присъждане на
сторените от нея разноски в хода на процеса. Следва да бъдат присъдени и
разноските по в.гр.д. № 293/2024г. по описа на ОС Бургас, в което
производство е отменено постановеното неприсъствено решение по гр.д. №
4862/2023г. по описа на РС Бургас.
Ищцовата страна претендира присъждане на сумата от 5100 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. № 4862/2023г. по описа
на РС Бургас, като е представен Договор за правна защита и съдействие от
07.08.2023г., видно от който за всеки от трите иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ ищецът е заплатил възнаграждение в размер на по 1700 лв. в брой.
От представения по гр.д. № 2767/2024г. Договор за правна защита и
съдействие от 28.05.2024г. е видно, че ищецът и адвокат П. са договорили, че
правната помощ ще бъде предоставена безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗА, като въпреки това са определили възнаграждение по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 933 лв., възнаграждението по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ в размер на 1000 лв. и това по т. 3 от същата разпоредба в размер на 1190
лв. или общо сумата от 3123 лв. Ищецът претендира и сумата от 2 200 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 293/2024г. по описа
17
на ОС Бургас.
На първо място съдът намира, че искането на ищеца за присъждане на
разноски в прозивдоството по отмяна на неприсъственото решение не следва
да бъде уважено, доколкото спорът между страните не е решен в негова полза.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски единствено по
настоящия спор, заплатени по гр.д. № 4862/2023г., както и разноски в
производството по гр.д. № 2767/2024г. Следва да бъдат присъдени разноски за
всеки от исковете, макар претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да е
отхвърлена, тъй като до този изход от спора се стигна поради плащане от
ответника в хода на процеса. Предвид това съдът намира, че дружеството
работодател е дало повод за завеждане на иска, респективно следва да понесе
отговорността за разноските и за него.
Също така съдът намира, че така предвиденото от ищеца възнаграждение
по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ в общ размер на 8 223 лв., е
прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на спора, както и
нормативно установените размери на адвокатските възнаграждение в Наредба
1 за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията на същата към
датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие и макар този
акт да не е задължителен за съда. Съдът счита, че фактическата сложност на
процеса, множеството съдебни заседания, както и необходимостта от правен
анализ и изготвяне на становище по събраните доказателства и изготвените
експертизи, не предполагат присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер, поради което сумата от 3 500 лв. напълно отговаря на
предоставената защита в полза на В., съответно съдът определя разноски в
полза на последния именно в този размер. Както беше посочено, ответното
дружество вече е заплатило разноски в полза на ищеца в размер на 5100 лв.,
присъдени по гр.д. № 4862/2023г., поради което и в настоящия процес в полза
на П. В. такива не следва да бъдат присъдени, доколкото последният е
получил дори повече от дължимата му се сума.
При този изход от спора по делото в полза на ответното дружество следва
да бъдат присъдени разноските, сторени от същото в производството по в.гр.д.
№ 293/2024г. по описа на ОС Бургас. Същите възлизат на обща стойност от
706,39 лв., от които 226,39 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода от спора по настоящото дело в полза на ответното
дружество не следва да бъдат присъдени разноски за отхвърлената претенция
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като както съдът вече изложи, „Рибекс
Трейдинг“ ООД е дало повод за предявяване на иска, а последният е приет за
неоснователен само поради факта, че в хода на процеса дължимата сума е
заплатена по сметка на ищеца.
18
Отделно от горното, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в общ размер на 452,76 лева,
от които по 50 лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и
352,76 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумите, заплатени от
бюджета на съда за изготвяне на допуснатите и изготвени експертизи в
процеса, а именно сумата от 580 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на П. А. В. с
ЕГН **********, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради
„намаляване обема на работа“ със Заповед № 00000147/31.07.2023г.,
издадена от управителя на „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „ № , ет. , на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.;
ВЪЗСТАНОВЯВА П. А. В. с ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „Техник, технолог на месо и местни продукти“, с код
на длъжността по НКПД 31193019 и с код по КИД 1020 „Преработка и
консервиране на риба и други водни животни без готови ястия“ при „РИБЕКС
ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Б, ул. „“ № , ет. , на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОТВХЪРЛЯ предявения от П. А. В. с ЕГН ********** срещу
„РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б, ул. „“ № , ет. , иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, което към момента на предявяване на иска и за периода
01.08.2023г. - 09.11.2023г. възлиза на сумата от 8819,22 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, поради плащане в
хода на съдебното производство, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
225 КТ.
ОСЪЖДА П. А. В. с ЕГН **********, да заплати на „РИБЕКС
ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Б, ул. „“ № , ет. , сумата от 706,39 лв. (седемстотин и шест лева и тридесет и
19
девет стотинки), представляваща сторените от ответната страна разноски в
производството по в.гр.д. № 293/2024г. по описа на ОС Бургас, на основание
чл. 78, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА „РИБЕКС ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „ , ет. , ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Бургас, сумата от
1032,76 лева (хиляда тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща държавни такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок, считано от 20.02.2025 г. – деня, в който съдът е посочил, че
ще обяви решението си, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
20