№ 14094
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д. СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело №
20211110173876 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Колос- 33“ ЕООД съществува
вземане от „Софийска вода“ АД за сумата от 1250.00 лева, представляваща част от сума в
общ размер на 4450.00 лева, събрана в хода на проведеното срещу ищеца производство по
индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 1755/2021г. по описа на
ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 по описа на КЧСИ въз основа на издадения в полза на
ответника по гр. дело № 23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, изпълнителен лист, което
вземане е било погасено по давност към датата на принудителното му удовлетворяване, за
която сума по ч. гр. дело № 31026/2021г. по описа на СРС, 26 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че срещу него и в полза на ответното дружество по гр. дело №
23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, бил издаден изпълнителен лист въз основа на
постановеното по същото дело решение, влязло в сила на 05.12.2015г. Поддържа, че от тази
дата до 05.03.2021г., когато в хода на образуваното срещу него въз основа на коментирания
изпълнителен лист изпълнително дело № 1755/2021г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински бил
наложен запор върху вземанията му за суми по банкови сметки в „Централна кооперативна
банка“ АД, кредиторът „Софийска вода“ АД не проявил активност за събиране на
вземанията си по изпълнителния лист, поради което и доколкото същите били установени в
влязло в сила решение, след което били изтекли повече от 5 години, вземанията на
дружеството били погасени по давност към датата на принудителното им събиране.
Поддържа в тази връзка, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело
преди изтичане на петгодишния давностен срок не прекъснало течението му, доколкото в
същата не се съдържало искане за предприемане на конкретно действие по принудително
изпълнение или възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Тъврди, че въз основа на наложения
запор по изпълнителното дело била събрана сумата от общо 4450.00лева, от която в
настоящия процес претендира възстановяване на част, възлизаща на сумата от 1250.00 лева.
Претендира разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че доколкото в подадената на
27.01.2021г.- преди изтичане на петгодишен срок от влизане в сила на решението по гр. дело
№ 23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, на съдебния изпълнител било възложено
правомощието по чл. 18 ЗЧСИ да проучи имуществното състояние на длъжника и да
определни изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането, като запорите върху
банковите сметки на длъжника били наложени след по- малко от месец от образуване на
изпълнителното дело, и съобразно формираната по въпроса съдебна практика, следвало да
се приеме, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело било прекъснато
течението на петгодишния давностен срок по отношение на вземанията по изпълнителния
лист. Изяснява, че ищецът в настоящия процес е предявил и отрицателен установителен иск
за установяване недължимостта на сумата, предмет на настоящото производство, по който е
постановено решение от 07.12.2021г., с което искът е отхърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По така предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК процесуално задължение
на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че в хода на воденото
срещу него принудително изпълнение по изпълнително дело № 1755/2021г. по описа на
ЧСИ Милен Бъзински е събрана сочената от него сума, както и момента, в който това е
сторено.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи: 1/
възникването в праната му сфера на вземанията по процесния изпълнителен лист, което
обстоятелствао не е спорно в настоящия процес, а и е установено със сила на пресъдено
нещо по гр. дело гр. дело № 23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, съобразно изричните
твърдения и на двете страни, както и 2/ осъществяването след влизане в сила на решението
по гр. дело № 23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, и преди изтичане на петгодишен
срок от този момент, на действия, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
Установява се от представеното по делото в заверен препис решение №
4466/07.12.2021г., постановено по гр. дело № 31038/2021г. по описа на СРС, 27 състав, и
влязло в сила на 21.11.2022г., че същото е образувано по предявен от ищеца „Колос- 33“
ЕООД по реда на чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск за установяване
недължимостта на сумата, предмет и на настоящото производство, поради погасяване към
датата на принудителното й събиране на правото на иск (в материалния смисъл на
понятието) на кредитора „Софийска вода“ АД, т. е. на правото му да събере по
принудителен ред вземанията си по издадения по гр. дело № 23526/2012г. по описа на СРС,
72 състав, изпълнителен лист, поради изтичане на законоустановения петгодишен давностен
срок след влизане в сила на решението по посоченото дело и допуснато през този период
бездействие на кредитора. С решението си СРС, 27 състав е отхвърлил така предявения иск,
с което със сила на пресъдено нещо е установено, че към датата на осъщественото срещу
„Колос- 33“ ЕООД принудително изпълнение, в частност към датата на събиране на сумата,
предмет и на разглеждания по настоящото дело иск, по изпълнително дело № 1755/2021г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 по описа на КЧСИ, вземанията на взискателя
„Софийска вода“ АД не са били погасени по давност, респ. че са подлежали на
принудително удовлетворяване.
С оглед на така установеното, доколкото отрицателните твърдения на ищеца в
настоящото производство, обосноваващи претенцията му, са напълно идентични с
изложените при предявяване по реда на чл. 439 ГПК на отрицателния установителен иск
срещу „Софийска вода“ АД, и доколкото по арг. от нормите на чл. 297 и чл. 299, ал. 1 ГПК
2
настоящият съдебен състав е длъжен да съобрази силата на пресъдено нещо, в случая
установителното действие на същата, на решението, постановено по гр. дело № 31038/2021г.
по описа на СРС, 27 състав, преграждаща възможността за повторно разглеждане на вече
правно установените с решението по чл. 439 ГПК твърдения, с настоящия съдебен акт не
биха могли отново да се разглеждат по същество твърденията за проявено от кредитора
бездействие, респ, обоснованото с тези твърдения възражение за погасяване на процесното
вземане по давност към датата на принудителното му събиране.
Ето защо и доколкото, както бе изяснено, с посоченото решение е установено, че към
датата на принудителното събиране по изпълнителното дело на процесната сума от 1250.00
лева, вземането за нея не е било погасено по давност, предявеният в настоящия процес иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщането й следва да бъде отхвърлен само на това
основание.
Независимо от горното и за пълнота следва да се изясни, че в хода на настоящия
процес, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест и изричните указания в
тази насока, не бе установено реалното събиране на сочената сума от съдебния изпълнител в
хода на провежданото срещу ищеца производство по индивидуално принудително
изпълнение.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника, комуто в случая
такива не следва да бъдат присъждани, доколкото не е заявявана претенция да са реално
извършени.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК частичен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Колос- 33“
ЕООД, ЕИК *********, съществува вземане от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, за
сумата от 1250.00 лева, представляваща част от сума в общ размер на 4450.00 лева, събрана
в хода на проведеното срещу „Колос- 33“ ЕООД производство по индивидуално
принудително изпълнение по изпълнително дело № 1755/2021г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински с рег. № 838 по описа на КЧСИ въз основа на издадения в полза на „Софийска
вода“ АД по гр. дело № 23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, изпълнителен лист, което
вземане е било погасено по давност към датата на принудителното му удовлетворяване, за
която сума по ч. гр. дело № 31026/2021г. по описа на СРС, 26 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3