Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София 13.01.2021г.
Софийски градски съд – Наказателно отделение, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар Цветанка Делова и с участието на прокурор Д. Хаджийски, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНЧД № 4130 по описа на 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С определение № 20229532 от 06.10.2020 година по НЧД № 11301/2020 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение, 105 състав по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е образувал производство за групиране на наказания по постъпило искане от страна на осъдения Д.А.Н., наложени му със съдебни актове по НОХД 98/2007г. по описа на Софийски военен съд, с влязла в сила присъда на 18.04.2016г. , а именно лишаване от свобода за срок от десет години, определено и като общо най-тежко по НЧД № 48/2018 г. по описа на СВС и НОХД № 3055/2015 г. по описа на Софийски районен съд , НО, 105 състав, и е оставил без уважение искането на осъдения Н. за приложение на чл. 27, ал. 1 от НК по отношение на наложените му наказания „лишаване от свобода“ като неоснователно. Срещу съдебното определение е депозирана жалба от страна на подсъдимия, изразяваща несъгласие с постановения съдебен акт относно оставянето без уважение
на направеното искане за приложение на чл. 27, ал. 1 от НК и прибавяне на НОХД № 3055/2017 г. към групираните наказания с определение по НЧД № 48/2018 г. по описа на СВС с едно общо наказание от 10 години „лишаване от свобода“.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата счита, че неправилно СРС е отказал присъединяване на наказанията, тъй като намира че конкретният случай попада под изискванията за приложение на чл. 27 от НК.
Прокуратурата моли съда да остави без уважение депозираната жалба и да потвърди първоинстанционния акт.
Осъденият Д.Н. моли настоящата инстанция да уважи жалбата и да направи исканата кумулация на посочените наказания.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява следното:
Д.Н. е осъждан като предмет на анализ в настоящото производство е дали следва наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца по НОХД № 3055/2017г. да бъде прибавено към групираните наказания с определение по НЧД № 48/2018 г. по описа на СВС Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна инстанция хронология, изразяваща се в следното:
С Присъда № 41 от 13.07.2006 г.
по НОХД № 2314/2004 г. на СГС, НО, 18 състав,
влязла в законна сила на 13.11.2007 г. , на осъдения Д.Н. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 12 години лишаване от свобода за престъпление
по чл. 116, ал.1, т. 6, пр.6, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, като изпълнителното деяние е осъществено на 29.12.2002
г., като с Решение № 306/04.09.07г. на
Софийски апелативен съд, НО, 2 състав е изменил постановената присъда и е
преквалифицирал извършеното от подсъдимия Д.Н. в деяние по чл. 115, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК, като е намалил наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК
за срок от 5 години.
С Присъда по НОХД №1014/2015 г. на СРС,
НО, 96 състав, влязла в законна сила на 04.10.2012 г., на Д.Н. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, изтърпяването
на което е отложено с изпитателен срок от 5 години, за деяние, осъществено през
периода на 20.02.1997г. – 21.02.1997 г., квалифицирано като престъпление по чл.
152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1
от НК и престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал.2
вр. ал. 1 от НК.
Д.Н. е осъден по НОХД № 464/2003 г.
по описа на Софийски окръжен съд, с
Присъда № 22, влязла в законна сила на 01.08.2013 г. , за инкриминирани деяния,
осъществени през периода на 12.11.1998г. – 27.11.1998 г., осъществяващи състава
на престъпление по чл. 199, ал.1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 вр. чл. 198,
ал. 1вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 5 години.
С Присъда № 98 по НОХД 98/2007 г. по
описа на Софийски военен съд, влязла в сила
на 18.04.2016 г., осъденият Н. е признат за виновен за осъществяване на състава
на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.20, ал. 2вр.
ал. 1 от НК , извършено на 31.01.1998 г. , като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
С Протоколно определение на Софийски районен съд, НО, 100 състав,
влязло в сила на 13.03.2018 г. е одобрил споразумение, постигнато по НОХД 19910/2015 г., с което Д.Н. е признат за виновен в това, че
на 19.11.2013г. е извършил престъпление
по чл. 313 от НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
С протоколно определение от
05.06.2018 г. СРС, НО, 105 – ти състав е
одобрил Споразумение, постигнато по НОХД № 3055/2017
г., с което Д.Н. е осъден за извършено престъпление на 10.09.2015г.,
осъществяващо състава по чл. 195, ал.1,
т.4, пр.1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 11 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим на
основание чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС.
С Определение № 26 от 30.05.2018 г.,
постановено по НЧД № 48/2018 г., влязло в
сила на 23.08.2018 г., Софийски военен съд е групирал наложените наказания на
осъдения Н. по НОХД 2314/2004 г. по описа на
СГС, НО, 18 състав, НОХД № 1014/2005 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, НОХД № 464/2003 г. по описа на СОС и НОХД № 98/2007 г. по описа на СВС, като е наложил на основание чл.
25, ал. 1 вр. чл. 23 , ал. 1 от НК едно
общо най-тежко наказание, представляващо „лишаване от свобода“ за срок от 10
години, което да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.
1 от ЗИНЗС.
С Определение, постановено по НЧД №
10998/2018 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, влязло в сила на
19.12.2018 г., съдът е извършил прегрупиране на така наложените наказания на
осъдения Н., като е счел че следва да бъде обособена нова съвкупност, състояща
се от наложените наказания на осъдения по НОХД 19910/2015
г. по описа на СРС, НО, 100 състав и
НОХД № 3055/2017 г. по описа на СРС, НО, 105
състав, като е определил едно общо най-тежко наказание, представляващо
„лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим. На основание чл. 59 от НК,
е приспаднато времето, през което Д.Н. е бил задържан по реда и правилата на
НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Като към
така определеното наказание е присъединил наложеното наказание „глоба“ в размер
от 300 лева, наложено по НОХД 19910/2015 г.
Съдът, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Жалбата е неоснователна.
Правилно предходната инстанция е
извела хронологичния анализ на времето на извършване на престъпните
посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове, с оглед на което
при съпоставка между тях, съдът споделя изводите на първостепенния съд относно неприложимостта
към настоящия случай на разпоредбата на чл. 27 , ал. 1 от НК, която дава
възможност когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла
в сила присъда на наказание „лишаване от свобода“, съдът да присъдени изцяло
или отчасти наложеното наказание по втората присъда, ако наложеното наказание е
„лишаване от свобода“ . Настоящата инстанция намира, че правилно е било
извършено отделянето на наложеното наказание по
НОХД № 3055/2017 г. в срок от 11 месеца „лишаване
от свобода“ да се изтърпи отделно и да не бъде включено в определената по НЧД №
48/2018 г. съвкупност. Съображенията в тази насока са, че
конкретното наказание, наложено по НОХД № 3055/2017
г. може да бъде кумулирано с наложените наказания „лишаване от свобода “ по НОХД № 2314/2004, НОХД №1014/2015 г, НОХД № 464/2003 г., но не може да бъде в кумулативна група заедно
с наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 10 години, постановено по НОХД
№ 98/2007г., тъй като присъдата по посоченото дело е влязла
в законна сила на 18.04.2016 г. , а осъденият Д.Н. е извършил инкриминираното
деяние по НОХД 3055/2017г. на 10.09.2015 г. С оглед
на което правилата по чл. 27 от НК не могат да се приложат за наказанията по посочените две дела.
Предвид изложеното съществуват две
възможни кумулации между така постановените наказания по осъществените
престъпни деяния. Първата възможност е групирането, което е направил районният
съд, а другата възможност е наказанието по НОХД № 464/2003 г. в размер на 10 години
„лишаване от свобода“ да бъде отделено от създадената с определение по НЧД № 48/2018 г. съвкупност, но ако се приложи този вариант, то той би
бил по-неблагоприятен за осъденото лице, тъй като би увеличил срока му на
наказанието „лишаване от свобода“. Предвид изложеното намира направените
искания, изложени в жалбата, от страна на защитата на осъденото лице за
неоснователни.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира основания за отмяната или изменението му,
поради което прие, че следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 5 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение на СРС, НО,105
състав Определение № 20229532 от
06.10.2020 година по НЧД № 11301/2020
година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.