Р Е Ш Е Н И Е
№7/22.01.2016 г./град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд на 22.12.2015 г., в публичното съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Методи Величков
Секретар: Росица Игнатова,
като разгледа докладваното
от съдия Методи Величков търговско дело № 569
по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 288 ТЗ вр. с чл. 135 от ЗЗД.
По съображения изложени
в исковата молба, ищецът „Е.-АС” ЕООД гр. П., моли да бъде обявен за недействителен
в частта за ½ идеална част, по отношение на него, договор за дарение на
недвижим имот, сключен с нот. акт № **, т. **, рег. № ***, дело № **** г. на
Нотариус Р. М., вписан с акт № ***т.***дело № *** г., партиди №****, ****, ***,
***, ***, *** в С. п.в. гр. П., с който А.И.Н. и Б. Г. Н. /починала/ са дарили
на А.С.Л. и С.С.Л., самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област П.,
одобрени със Заповед № **** г., съгласно схема № *** г. на СГКК – П. на
самостоятелен обект в сграда на С. п. г. к. и к.гр. П., с предназначение: За
обществено хранене, с площ от 102,75кв. метра, находящ се в ****, разположена в
поземлени имоти с идентификатори № *** и № **** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор № **** при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта: обект с идентификатор № ****, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Ответниците А.И.Н.,
ЕТ „С. АН – А.Н.”, Ц.А.Н. – лично и като майка и законна представителка на
малолетната С.С.Л. и А.С.Л., чрез адвокат К.М., оспорват иска като
неоснователен:
Навеждат доводи, че
у А.Н. не е било налице знание за увреждане интересите на ищцовото дружество,
тъй като към момента на сключване на дарението – **** г. вземането на ищцовото
дружество не е било ликвидно и изискуемо :
Вземанията за 15 000
лв. не са били изискуеми към датата на дарението, а за останалите суми два от
изпълнителните листи са издадени след датата на дарението, а по първия
изпълнителен лист е било подадено възражение и решението на П.районен съд е
влязло в сила отново след датата на дарението.
Навеждат се и
доводи, че у Б. Г. Н. не е било налице знание, че с процесната сделка уврежда
интересите на ищеца.
Навеждат се доводи,
че и у Ц.А.Н. – лично и като майка и законна представителка на децата С. и А. С.
Л., също е липсвало знание, че уврежда интересите на ищеца.
Навежда довод, че
договорът от **** г. е сключен от А.Н. като физическо лице, а не като ЕТ „С.АН
– А.Н.”.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното:
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна,
имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за
предявяването й и не са налице данни за отрицателни процесуални предпоставки,
водещи да нейното погасяване. Касае е се за спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни правни субекти, който е родово подсъден на
Пернишкия окръжен съд. Следователно
исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По делото не се
спори, че управителят на ищцовото дружество „Е.АС” ЕООД С. Л. С. и ответницата Ц.А.Н.
са бивши съпрузи и родители на двете ответници А.С.Л. и малолетната С.С.Л.,
което се установява и от представените две удостоверения за раждане на деца.
Видно от приложеното удостоверение за родствени връзки изх. № **** г. на Община
П. ответникът А.И.Н. и Б. Г. Н. /починала на **** г./ са родители на
ответницата Ц.А.Н. – С. и съответно дядо и баба на ответниците А.С.Л. и
малолетната С.С.Л..
На **** г. между А.И.Н.,
в качеството му на наемодател и „Е. АС” ЕООД, в качеството на наемател, е
постигнато споразумение за прекратяване на сключен между тях договор за наем на
недвижим имот, находящ се в ***, считано от *** г., обектът „К.а. А.” е
предаден заедно с описаното в 14 точки обзавеждане, от наемателя на
наемодателя, като наемодателят А.И.Н. е закупил цялото обзавеждане на обекта,
описано в 14 точки, за сумата от 24 000 лв., платима на равни месечни
вноски от по 1000 лв., считано от датата на подписване на договора. Договорът
/споразумението/ е с нотариална заверка на подписите с рег. № *** от **** г. на
нотариус М.М..
На **** г. „Е. АС”
ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист № ***, издаден по реда на чл.406, ал.1,
вр. с 417 и чл. 418 от ГПК, въз основа на Заповед от *** г. по ч. гр. д. №
1858/2012 г. по описа на П. районен съд. Съгласно този изпълнителен лист А.И.Н.
е осъден да заплати на дружеството сумата от 3000 лв., представляваща главница
по договор за прекратяване на договор за наем на недвижим имот по взаимно
съгласие с нотариална заверка на подписите от **** г., ведно със законната
лихва върху главницата 3000лв., считано от датата на постъпване на заявлението
– *** г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите: 60 лв.
държавна такса и 130 лв. адвокатски хонорар. Явно, че срещу описаната Заповед
за изпълнение е било подадено възражение и е водено исково установително
производство, тъй като с Решение № 738 от 03.01.2013 г., постановено по гр. д.
№ 5095/2012 г. по описа на П. районен съд е признато за установено по иск на „Е.
АС” ЕООД срещу А.И.Н., че същият дължи на
ищеца сумите, по които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № **** г. по ч. гр. д. № 1858/2012 г. по описа на ПРС /по която е
бил издаден и описания изпълнителен лист/. Върху решението няма отбелязване
кога е влязло в сила. С решението А.Н. е бил осъден да заплати на „Е. АС” ЕООД
сумата 260 лв. разноски и за тази сума дружеството се е снабдило с изпълнителен
лист № **** г.
На *** г. „Е. АС”
ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист № ***, издаден по реда на чл.406, ал.1,
вр. с 417 и чл. 418 от ГПК, въз основа на Заповед от **** г. по ч. гр. д. №
1293/2013 г. по описа на П. районен съд. Съгласно този изпълнителен лист А.И.Н.
е осъден да заплати на дружеството сумата от 11 000 лв., представляваща
неплатено задължение по договор за прекратяване на договор за наем на недвижим
имот по взаимно съгласие с нотариална заверка на подписите от **** г., сумата
от 470 лв., представляваща лихва за периода от *** г. до *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението – *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 245 лв.
държавна такса и 350лв. адвокатски хонорар.
С договор **** г.
фирма „С. - АН”, представлявана от А.И.Н.,***, обект „К.а. А.”, с адрес ****,
представляващ помещение в партерен етаж на жилищен блок, със застроена площ от
62,75кв. м. Качеството на ЕТ и на физическото лице, което се е регистрирало
като ЕТ, се сливат и ЕТ не може да се раздвоява юридически /Решение № 487 от
3.05.1994 г. по гр. д. № 1399/93, V г.о. на
ВКС/. По делото не се спори, че към момента на закупуване на този недвижим имот
А.Н. и Б.Н. са били съпрузи и следователно този имот представлява съпружеска
имуществена общност по смисъла на чл.19 от СК /отм./.
С нотариален акт № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус Р.М., А.И.Н. е закупил от Г.Д. Л.
и Д. М. Л., търговски обект – самостоятелно помещение със застроена площ от
След извършването
на преустройство на „К.а. А.” през *** г. гореописаните два имота са били
обединени в един с обща площ от 102,75 кв. м, находящ се на адрес ****, на етаж
нула, без да има други отделни обекти на този етаж.
С нот. акт № **, т.
**, рег. № ***, дело № **** г. на Нотариус Р.М., вписан с акт № **** дело № ****г.,
партиди ****, ***, ***, **, ***, *** в С. п.в. гр. П., А.И.Н. и Б. Г. Н.
/починала впоследствие на *** г./ са дарили на А.С.Л. и С.С.Л., самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град П., община П., област П., одобрени със Заповед № *** г., съгласно схема
№ *** г. на СГКК – П. на самостоятелен обект в сграда на С.п. г. к.и к. гр. П.,
с предназначение: За обществено хранене, с площ от 102,75 кв.метра, находящ се
в ****, разположена в поземлени имоти с идентификатори № *** и № *** и
принадлежи към поземлен имот с идентификатор № *** при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта: обект с
идентификатор № ***, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложеното нотариално дело № *** г., нот. акт № **,
том **, рег. № ***, на нотариус Р.М..
В свидетелските си
показания М.А. С. и Л. З.Л., твърдят, че
сделката е извършена с дарение от бабата и дядото на двете им внучки, тъй като
такава е била волята на бабата, която тогава е била много болна и впоследствие
е починала, като свидетелките не знаят тогава прехвърлителите или някой от тях
да е имал финансови затруднения.
С оглед на така
установена фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд приема за установено
от правна страна следното :
Със споразумението
от *** г., А.И.Н. е закупил от „Е. АС” ЕООД гр. П., обзавеждането /инвентара/
на „К.а. А.”, подробно описано в 14 точки, за сумата от 24 000 лв. Тази
сума е следвало да се плаща на равни месечни вноски от по 1000лв., платими от ***
г. Няма съдебен акт, от който да се установява, че сумата е недължима или че е
изплатена. Следователно „Е. АС” ЕООД гр.
П. е било кредитор на длъжника А.И.Н. за сумата 24 000 лв. Съгласно
приложената към писмената защита на ищеца съдебна практика – Решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о. и Решение 552 от 15.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г.о., не
е необходимо тази сума да е ликвидна и изискуема, а е достатъчно да се
установи, че тя е дължима – нещо което е сторено от ищеца. Направеното
възражение от ответниците в обратната насока, се явява неоснователно.
При наличието на
такова задължение от страна на А.Н. към кредитора „Е. АС” ЕООД гр. П., на *** г.
А. и Б. Н., с нот. акт № **, т. **, рег. № ***, дело № **** г. на Нотариус Р.М.,
са прехвърлили по безвъзмезден начин - чрез дарение, правото на собственост по
отношение на процесния недвижим имот, на внучките си - малолетната С.С.Л. и непълнолетната
А.С.Л.. Първата от внучките е била представлявана от нейната майка и законен
представител Ц.А.Н., а съгласието на втората и било потвърдено от нейната майка
и законен представител Ц.А.Н..
Б. Н. не е имала
качеството на длъжник. Дори тя да не е знаела за съществуващото задължение от
24 000 лв. на нейния съпруг към кредитора „Е. АС” ЕООД гр. П., то това
обстоятелство е правноирелевантно, тъй като процесният иск е предявен за
½ идеална част от сделката.
С тази сделка – за
½ идеална част от нея са увредени интересите на кредитора „Е. АС” ЕООД гр. П..
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД – знанието /за увреждане на кредитора/ се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния казус малолетната С.С.Л. и
непълнолетната А.С.Л., са низходящи на длъжника А.Н., тъй като са негови
внучки. Първата от тях е била представлявана от нейната майка и законен
представител Ц.А.Н., а съгласието на втората и било потвърдено от нейната майка
и законен представител Ц.А.Н.. Самата Ц.А.Н.
е също низходяща на длъжника А.Н., тъй като е негова дъщеря, а освен това е и
бивша съпруга на управителя на ищцовото дружество. С оглед изложеното,
Пернишкият окръжен съд не възприема възражението на ответниците, че
приобретателите не са знаели за увреждането на дружеството-кредитор за ½
идеална част от тази сделка, поради което и не намира, че е оборена
презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Следователно за
½ идеална част от процесната сделка е увреден кредиторът „Е. АС” ЕООД
гр. П., поради което и по отношение на него следва да бъде призната недействителността
на прехвърлителната сделка за ½ идеална част и искът следва да бъде
уважен, така, както е предявен.
Ищецът е направил
разноски по делото в размер на 3261,80 лв., от които 2500 лв. адвокатски хонорар,
693 лв. държавна такса и 68,80 лв. такса за вписване на исковата молба. На
основание чл.78, ал.1, т.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплати тази сума на ищцовото дружество.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
Признава за недействително, в частта за ½ идеална
част, по отношение на „Е. АС” ЕООД,
с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление – ****, в качеството му на кредитор, дарението на недвижим имот, извършено с нот. акт № **, т. **, рег.
№ ***, дело № **** г. на Нотариус Р. М., вписан с акт № **** г., партиди № ***,
***, ***, ***, ***, *** в С. п.в. гр. П., с който А.И.Н. и Б. Г. Н. /починала
на *** г./ са дарили на А.С.Л. и С.С.Л., самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П.,
община П., област П., одобрени със Заповед № *** г., съгласно схема № *** г. на
СГКК – П. на самостоятелен обект в сграда на С.п. г.к. и к.гр. П., с
предназначение: За обществено хранене, с площ от 102,75кв. метра, находящ се в ****,
разположена в поземлени имоти с идентификатори № *** и № *** и принадлежи към
поземлен имот с идентификатор № *** при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта: обект с идентификатор № ***,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото.
Осъжда А.И.Н., с ЕГН **********, ЕТ „С.АН
– А.Н.”***, представлявано от А.И.Н., Ц.А.Н., с ЕГН ********** – лично и като
майка и законна представителка на малолетната С.С.Л., с ЕГН ********** и А.С.Л.,
с ЕГН **********, да заплатят на „Е.
АС” ЕООД гр. П., с ЕИК *********, сумата 3261,80
лв. /три хиляди двеста шестдесет и един лева и осемдесет стотинки/,
представляваща направените от дружеството ищец разноски пред Пернишкия окръжен
съд.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред С. апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването
му на страните.
Съдия: