РЕШЕНИЕ
№ 9840
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110156327 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. В. М., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Е. Г. А., ЕГН: **********, срещу В. И. М., ЕГН: ********** иск с
правна квалификация чл. 150 СК във връзка с чл. 143, ал. 2 СК.
В исковата молба малолетният ищец, действащ чрез своята майка и законен
представител твърди, че ответникът – негов баща бил осъден с влязло в сила решение да му
заплаща издръжка в размер на 250 лева, по гр.д. № 9238/2018г. на СГС, ГК, ІІ-ри бр.състав
от 02.05.2019 г., като обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили
съществено - с нарастване на възрастта се увеличили и потребностите му, и в страната
настъпили инфлационни процеси. Ищецът твърди, че посещава и извънкласни дейности.
Искането е присъдената издръжка да бъде увеличена от 250 лева на 500 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 12.10.2023 г. Претендира разноски
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор по исковата молба, в
който оспорва исковата претенция за увеличаване на дължимата от него издръжка по
размер, счита, че иска е неоснователен и недоказан, като излага твърдения, че има ново
семейство и две малолетни деца, чиято издръжка следва да осигурява. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, че ищецът Г. М. е син на ответника В. М., както и че с
решение от 02.05.2019 г. по гр.д. № 9238/2018 г. на СГС, ГО, II брачен въззивен състав,
1
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 250 лева, считано
от 14.04.2018 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно служебно изисканата от съда справка от Националната агенция за
приходите, начисленият среден месечен облагаем доход на ответника В. М. за периода
01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е в размер на 3169,82 лева.
Съгласно представените удостоверения за раждане (л.30-31) на 26.04.2021 г. е родена
А. В. М., а на 26.08.2022 г. – А. В. М., като ответникът В. И. М. е баща и на двете деца.
Видно от представената Заповед за прекратяване на трудов договор № 21/25.01.2024
г. (л.60) трудовото правоотношение между „Инфинити“ ООД и ответникът В. М. е
прекратено, считано от 26.01.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие
на страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно ППВС № 5/1970 г., следва да се
разбира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.
150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който
търси издръжка и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на децата, нарастват и
техните нужди и съответно разходи, за съществуване, образование и социално-културно
развитие, като от момента на определяне размера на издръжките със съдебното решение от
02.05.2019 г. до настоящия момент са изминали повече от пет години, пред който период
размерът на необходимата за децата издръжка несъмнено се е увеличил, най-малкото
предвид настъпилите в страната инфлационни процеси. Този извод се допълва от факта, че
при определяне на размера на издръжката малолетният ищец Г. М. е бил на 9 години, а към
настоящия момент вече е на 14 години, което предполага навлизане в различна възрастова
група, с различни потребности и съответно нужда от повече парични средства за
задоволяването им. Поради това, съдът счита, че е налице съществено изменение на
нуждите на издържаните, което е трайно, тъй като не може да се обоснове извод, че е
възможно връщане на състоянието от преди изменението на обстоятелствата.
Във всеки случай, размерът на издръжката следва да се определи и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). В тази връзка съдът намира,
че при определяне на дължимата издръжка не следва да отчита обстоятелството, че считано
от 26.01.2024 г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено, поради това, че
прекратяването е станало по взаимно съгласие на страните, т.е. ответникът сам се е поставил
в невъзможност да реализира доходи в брутен месечен размер от поне 3169,82 лева, на
каквато сума възлиза средния му месечен брутен доход за 2023 г. По делото не се твърди и
не се установява ответникът да има здравословни проблеми, които да му пречат да работи и
да реализира месечен брутен доход поне в посочения по-горе размер, за да осигури
собствената си издръжка и тази на трите си деца. Отделно от изложеното, съдът намира за
житейски нелогично баща на три малолетни деца, на които има законово задължение да
осигурява издръжка, без установени здравословни проблеми, да прекратява трудовото си
правоотношение по взаимно съгласие с работодателя, ако не очаква в близко бъдеще да
започне да реализира поне същите или по-високи доходи от трудова дейност. Съдът намира,
че при определяне размера на дължимата от ответника на ищеца издръжка следва да се
съобрази и обстоятелството, че същият има още две малолетни деца, съответно на 3 години
2
и на 2 години към момента на постановяване на решението, чиято издръжка следва да
осигурява.
При съобразяване на възрастта на непълнолетния към настоящия момент Г. М.,
доходите на майка му и възможностите за реализиране на такива от баща му, както и
обстоятелството, че същият има още две малолетни деца, на които дължи издръжка, съдът
намира, че за издръжката на същия месечно са необходими 500 лева, която следва да бъде
поета от двамата родители, като бащата заплаща по-голям дял, тъй като след развода между
родителите майката изцяло е поела грижите за отглеждането и възпитанието на детето. С
оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че искът е основателен за сумата от 300
лева и осъжда ответника В. М. да заплаща на ищеца Г. М. месечна издръжка в размер на
300 лева от датата на завеждане на иска до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и предвид заявените претенции за
присъждане на такива, право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 854,24 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (платежни нареждания на лист 82 и 83 по делото). На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 170,88 лева
съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е доказал разноски в размер на 800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 29 по делото). Ищецът
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Поради това, размерът на
дължимото възнаграждение следва да бъде редуциран до определения по реда на чл. 7, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 1/2004 размер от 500 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 400 лева разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът дължи на
СРС държавна такса върху увеличението на издръжката на детето Г. М. в размер на 72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размерът на дължимата месечна издръжка от В. И.
М., ЕГН: **********, присъдена с решение от 02.05.2019 г. по гр.д. № 9238/2018 г. по
описа на СГС, в полза на Г. В. М. , ЕГН: **********, чрез своята майка и законен
представител Е. Г. А., ЕГН: **********, от 250 лева на 300 лева (триста лева) месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2023 г. до настъпване на законна пречка за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за месечна издръжка за сумата над 300 лева до
пълния предявен размер от 500 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СРС сумата от 72 лева
(седемдесет и два лева) държавна такса иска на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 69, ал. 1,
т. 7 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН: ********** да заплати на Г. В. М. , ЕГН: **********, чрез
своята майка и законен представител Е. Г. А., ЕГН: **********, направените от ищеца
разноски по делото в размер на 170,88 лева /сто и седемдесет лева и осемдесет и осем
стотинки/ съразмерно на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
3
ОСЪЖДА Г. В. М. , ЕГН: **********, чрез своята майка и законен представител Е. Г.
А., ЕГН: **********, да заплати на В. И. М., ЕГН: **********, сумата от 400 лева
/четиристотин лева/ съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК)
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4