Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3213 29.07.2019 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11742 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Н.Р.Т., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.05.2014 г. – 23.10.2015 г. имал
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална
вода в общ размер на за собствен обект, находящ се в …... За
потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът
дължал и законна лихва, възлизаща на 54,78 лева за периода 31.07.2014 г. –
30.11.2017 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител
с № ..., а отношенията между дружеството
и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното
количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на монтираното
СТИ.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
533/15.01.2018 г. по ч.гр.д. № 720/2018 г. на ПРС, XXI гр.с., връчена редовно
при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок
по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да
бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва претенциите. Нямало доказателства, че именно Т. е декларирал на свое
име партидата във ВиК, при което и нямал качеството на потребител. Обитавал
имот на друг адрес. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли
се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 720/2018 г. на ПРС, XXI гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Дружеството –
ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № .../,
като установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се …., както и, че през процесния
период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да
докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства,
довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна
давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните
съображения:
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя В
и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В
и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК
услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
В производството не е повдиган спор за собствеността
на имота, като това обстоятелство се установява от представения нотариален акт
за дарение на процесния НИ /л.105/, придобит от ответника. Същият фигурира в
базата данни на ищцовото дружество като потребител с № .... Без значение за
спора е, че вписаният постоянен и настоящ адрес на страната е различен, т.к.
принадлежността на правото на собственост за процесния водоснабден имот се
доказва по категоричен начин, а същото е достатъчно, за да се приеме наличието
на качеството „потребител”, според норм. уредба. Отделно, следва да се има
предвид, че имотът е бил водоснабден и са ползвани услугите на ВиК, което се
установява от показанията на св. Т. – инкасатор и факта на полагане на подписи
в карнетите /неоспорени/, без отразяване на забележки или несъгласия с
отчетите. Горното свидетелства за потребление на предоставените от ищцовото
дружество услуги за процесния период, като собственикът на имота – ответник, е
материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения.
Ето
защо, с оглед събраните доказателства, съдът приема, че Т. има качеството „потребител”,
поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода,
която услуга е ползвал в имота.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и
подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от
Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети /л.28-29/, от които е видно, че за процесния период са вписвани само реални показания на монтираното
СТИ, срещу повечето от които има подписи.
Относно начина на отчет и вписаните данни са
ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Т. – с. във
„ВиК” ЕООД. Твърди да е била и. за имота в процесния период, като – винаги е
била допускана до имота и е отчитала показанията на водомера. Подписи са били
поставяни, без да е имало възражения относно записванията и показанията, като
не е извършвано служебно начисление /за карнети на л. 28 и л. 29, които съдържат
данните, относими за исковия период/. Съдът кредитира показанията като ясни,
последователни, житейски обясними и непротиворечиви, вкл. като съобрази чл. 172 ГПК. Няма данни, които да ги опровергават.
Въз основа на
описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин
се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и е ползвал предоставената
вода. Показанията за исковия период са само след реални отчети и снети данни от
водомера, без да е начислявано сл. количество /поради което е и ирелевантен
броят на обитателите в имота, т.к. не се касае за сл. количества/. Възраженията
на особения представител, макар принципно резонни и изразяващи обяснима защитна
позиция, не се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане
търси. Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от
водомерите, за които няма твърдения и данни да са неизправни. Факт е, че в
карнетите са поставяни подписи за потребителя, при което изискванията на ОУ са
спазени.
Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ,
което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното
количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за
битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено
и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.
В
чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност
по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на В и К е такова за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е
необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната. В конкретния случай - за периода 01.05.2014 г. – 12.01.2015 г. вкл. /или за периода от началния търсен с
исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението
по заповедното производство, от когато ИМ се счита предявена, а срокът
прекъснат, но като се вземе предвид падежът на задълженията/, сумата за
главница е погасена по давност. Експертът по ССЕ е посочил, че за периода от 12.01.2015
г. /задължението по фактура от 02.01.2015 г., която от своя страна включва
вземанията от 01.12.2014 г. до 01.01.2015 г., е със срок за плащане до 01.02.2015
г., т.е. не е погасено/ до края на
исковия, задълженията възлизат на: 154,41 лева – главница и 28,82 лева – лихва.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 154,41 лева – главница за периода 01.12.2014 г. /отчетен
период, който не е погасен по давност, т.к. е включен в посочената по – горе
фактура от 02.01.2015 г./ – 23.10.2015 г. и обезщетение за забава за периода 02.02.2015
г. /когато ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактура от 02.01.2015
г./ до 30.11.2017 г. /посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 28,82 лева.
Тези главни и
акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са погасени по давност, а
основание за плащането им е налице. За разликите над посочените суми до пълните
претендирани размери и периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй като
задълженията са погасени по давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия
период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите месечни плащания,
е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до крайния посочен в
исковата молба срок 30.11.2017 г.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете
страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил
искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ;
общо 150 лева – депозит ССЕ; 20 лв. – депозит за свидетел /изплатен/ и 200 лева
– депозит за особен представител. Претендира и юрк. възнаграждение, което е
дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съд. заседания и
извършените процесуални действия. От разноските от общо 445 лева, по
съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 256,58 лева.
Следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер
на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение, определено от съда, предвид
липсата на фактическа и правна сложност. По съразмерност се дължат 43,24 лева.
Ответникът
не е направил разноски, поради което и такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Р.Т.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 154,41 лева - главница, представляваща
неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода
01.12.2014 г. – 23.10.2015 г. и 28,82
лева - обезщетение за забава за периода 02.02.2015 г. - 30.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 12.01.2018 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите над уважените до
пълните претендирани размери, а именно: до 263,01 лева - главница за периода 01.05.2014 г. – 30.11.2014
г. вкл., както и до 54,78 лева – обезщетение за забава за периода 31.07.2014 г.
– 30.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 533/15.01.2018 г. по ч.гр.д. № 720/2018 г. на ПРС,
XXI гр.с.
ОСЪЖДА Н.Р.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: общо 256,58 лева /двеста петдесет и шест лева и
петдесет и осем стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство и общо 43,24 лева /четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното
производство по ч.гр.д. № 720/2018 г. на ПРС, XXI гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП