№ /11.06.2021 год.,
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 757 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС
и е образувано по жалба от „Магазин Ж.“ ЕООД – --------------, представлявано
от управителя Ж.Д.Ж., против Заповед за налагане на принудителни
административни мерки №73-ФК/23.03.2021г на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на
осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка –
запечатване на стопанисвания от дружеството-жалбоподател магазин за хранителни
стоки, находящ се в -------------- и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателите излагат подборно мотивирани съображения в подкрепа
на твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на
императивни изискуемо съдържание и противоречие с целта на закона. На първо
място твърдят, че в заповедта не са посочени нито фактически основания, нито
мотиви (извън бланкетните такива) за определяне срока на ПАМ; на второ място поддържат,
че в случая е нарушен и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С тези
съображения претендират отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание представляващият
Ж. се явява лично и поддържа изцяло жалбата на посочените в нея основания.
Ответният административен орган –
началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Е.А, е депозирал молба
с.д.№6180/23.04.2021г, с която оспорва
жалбата като неоснователна, излага аргументи за неоснователност на всяко от
поддържаните от жалбоподателите основания; настоява за отхвърлянето на жалбата
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
„Магазини Ж.” ЕООД стопанисва
търговски обект – магазин за хранителни стоки в --------------. На 14.03.2021г от
15:57ч до 18:30ч инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна извършили
проверка на обекта, при която според отразяванията в съставения на същата дата
ПИП извършили конктролна покупка на хранителен продукт на ст-ст 0.89лв., заплатени
в брой с две монети от по 50ст. Плащането било прието от продавачката М.С., която
върнала съответното ресто, но без да отчете тази продажба чрез издаване на
касов бон от въведеното в експлоатация и функциониращо в обекта фискално
устройство с ИН DY494136, и ИН на ФП №36652609. Тази констатация
била отразена в ПИП, в който е вписано, че показваният от устройството час
съответства на астрономическия, че последния предхождащ контролната покупка
касов бон е от 14:16ч; че КЛЕН не е изведен поради блокиране на ФУ (такъв бил
изведен и приложен по преписката при насрочената документална проверка на
22.03.2021г), а също и установената разлика от 208.74лв. при извършената
съпоставка между разчетената касовата наличност от ФУ от 137.27лв. и фактическата
такава от 346.01лв. За установеното при
проверката административно нарушение - гореописаното нерегистриране на
извършена продажба на ст-ст 00.89лв. чрез издаване на касов бон от ФУ в обекта,
квалифицирано по чл.25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ
вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, против дружеството бил издаден АУАН от 22.03.2021г.
На осн.чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем Заповед №73-ФК/23.03.2021г,
с която административният орган приложил спрямо дружеството ПАМ - запечатване
на търговския обект за срок от 14 дни. Според изложеното в мотивите й, така
избраната продължителност на ПАМ органът съобразил с вида и тежестта на
извършеното нарушение нерегистриране на продажба на стока на ст-ст 00.89лв., и
последиците от него – отклонение от данъчното облагане; работното време на
обекта – от 7:00ч до 20:00ч без почивен ден; други нарушения – установена
положителна разлика от 208.74лв. между фактическата наличност и тази, отчетена
от ФУ; предходно административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ, за което с НП №441386-F483848/10.06.2019г, в сила от 05.10.201г; изискуеми
публични задължения в размер на 1 919.04лв. към 23.03.2021г по ЗДДС,
ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО; наложителната защита на обществения интерес чрез
предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Отчетен е и
фактът, че с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация,
както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Посочено е, че издаването на касов бон е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при
съответните предпоставки; че извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина и организация в търговския му
обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство, а целта на
ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното деклариране на движението на стоки и на
реализираните обороти. Твърди се, че при неприлагане на ПАМ ще възникне възможност от извършване на
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, засягащи пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално
извършени продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, а за
извършването на промяната в организацията на дейността е необходим определен
срок. Не на последно място е изложено, че при определяне на срока е спазен
принципът за съразмерност; че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца,
а целта й е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният – недопускане вреда за фиска.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, се установява въз основа на писмените доказателства
по административната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената
фактология съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Оспорената заповед е издадена
от компетентен административен орган съгл.Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на
Изп.директор на НАП, а в производството по издаването й не са допуснати
съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно условието, което поставя цитираната
правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на установения
законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон или
бележка от кочан, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съдът в настоящия си състав намира,
че със събраните още в хода на административното производство доказателства това
правилно квалифицирано нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин –
нерегистрираната продажба е извършена в 15:57ч в магазина за хранителни стоки
на дружеството, касов бон на ст-ст 0.89лв. не фигурира в КЛЕНА от ФУ за този
час и след него, а последният предходен издаден касов бон е от 14:16г.
Независимо от гореизложеното,
съдът в този си състав споделя възражението за липса на мотиви в заповедта
относно определената продължителност на срока на ПАМ, като счита, че част от
съображенията на административния орган се неотносими към казуса, други са
общи, а конкретизираните такива не са доказателствено обвързани. На първо място
нарушаването на утвърдения ред за данъчна дисциплина чрез неиздаване на касов
бон за реализирана продажба представлява елемент от фактическия състав на
нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, респективно –
основание за прилагане на ПАМ, поради което очевидно не може да служи и като
мотив за определяне на срока й. Тежестта на извършеното нарушение – при това
неконкретизирана с оглед конкретната неотчетената ст-ст на продажбата от под 1
лв.; последиците му, представляващи отклонение от данъчното облагане; и
работното време на обекта единствено са изброени от административния орган, но
в заповедта липсва конкретика и анализ на същите, които да позволят на съда да
прецени законосъобразността на извода на административния орган, че те
обосновават определения срок на ПАМ. Цитираното в заповедта, но непредставено
по делото НП, в сила от 05.10.2019г, независимо от вида на санкционираното с
него нарушение, не удовлетворява изискването за квалифициране на извършеното на
14.03.2021г нарушение като повторно с оглед изтичане на срок, по-дълъг от
предвидения с §1 ал.2 от ДР на ЗАНН, т.е. то е ирелевантно при преценката на
тежестта на нарушението. Такива се и цитираните в оспорената заповед публични
задължения в размер на 1 919.04лв. към 23.03.2021г, тъй като без
конкретика и доказателства за кои данъчни периоди се дължат, е обективно
невъзможно да се приеме дори че са просрочени. Установената разлика от 208лв.
между касова и фактическа наличност в момента на проверката е обяснена от
продавачката в изготвения от нея опис на паричните средства като невъведени в
касата служебни средства, и това твърдение нито е проверено, нито е опровергано
от данъчните инспектори, т.е. не може да се цени като косвено доказателство за
системност на неотчитането на извършените продажби чрез издаване на касови
бонове от ФУ. Целите на ПАМ (да се защити обществения интерес, да се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения, да гарантира
еднаквото спазване на законовите норми от всички лица, да превъзпита нарушителя
към спазване на законите вкл. чрез промяна на организацията на дейността му) са
установени от законодателя в чл.22 от ЗАНН, поради което също не могат да
дублират значението си и като основания за определяне на по-дълъг срок на ПАМ
от минималния. Заключението, че в обекта
съществува организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, твърдението, че при неприлагане на ПАМ съществува възможност
за извършване на ново нарушение, както и цитираните бъдещи значителни и трудно
поправими вреди за фиска, са изцяло декларативни – такова е и твърдението, че дружеството има
изискуеми публични задължения при липсата на ангажирани доказателства за
тяхното основание и падеж, поради което съдът не следва да съобразява правните
си изводи с тях.
При прилагането на ПАМ по реда
на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, т.е. при наличие на материалноправните предпоставки, установени
с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ – поради това възраженията за
несъответствие с целта на закона на жалбоподателите са несподеляеми. При
определяне на продължителността на ПАМ обаче органът действа в условията на
оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на
закона, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да
бъде приложена за конкретно избрания от него срок. Поради това липсата на
мотиви в това отношение е особено съществено процесуално нарушение, защото
касае продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно – налагане
чрез властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на
съответния правен субект, независимо от неговата воля. Същевременно липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява и нарушение на
императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като обективно лишава
съда от възможност на извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, и
поради това е основание за незаконосъобразност на същия по см.чл.146 ал.3 от АПК. Констатираното нарушение – липса на мотиви относно продължителността на
ПАМ, е особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
производството, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
В заключение на изложеното
като несъмнено основателно по очевидни причини се преценява и възражението за
нарушаване на принципа за съразмерност при определяне срока на ПАМ. В
конкретния казус се касае за нерегистрирана продажба на стойност 89 (осемдесет
и девет) стотинки, а срокът на запечатването на обекта и забраната на достъпа
до него е определен в средния размер от 14 дни по чл.186 ал.1 от ЗДДС. При такава
минимална стойност на неотчетената продажба според настоящия съдебен състав
самото прилагане на ПАМ е в противоречие с целта на закона, понеже ще причини
по-големи вреди от вече настъпилите, изразяващи се в нереализиране на оборот от
търговския обект за срока на запечатването му, съответно – и липса на
постъпления към фиска.
При този изход на делото
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна, а
жалбоподателите не са претендирали такива.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
за налагане на принудителни административни мерки №73-ФК/23.03.2021г на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на
НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисвания от „Магазин Ж.“ ЕООД – ------------,
магазин за хранителни стоки в ------------ и забрана на достъпа до него за срок
от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: