РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Б., 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120202287 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата
на Ю. Х. Ю. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр.Б. против наказателно
постановление №23-0769-001168 от 02.08.2023г издадено от началник група в ОДМВР-Б.,
сектор „Пътна полиция“–Б., с което за нарушение на 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182
ал.5 вр.ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 800 (осемстотин) лева и
е лишен от управление на МПС за срок от шест месеца.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление поради
неправилност. Счита, че не е доказано авторството на деянието. Не се Претендират се
разноски.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощен
адвокат.
За ответната страна ОД МВР–Б., сектор ПП редовно призована не се явява
упълномощен представител ЮК. Изразява становище, с което моли да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена пред материално и териториално компетентен съд. Подадена е
от лице посочено като нарушител е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите
от закона реквизити. Производството пред съда е надлежно образувано. Разгледана по
същество жалбата е основателна последните съображения:
На 04.05.2022г, в 12,51 часа, в град Б., на път ..., в посока от кв.П. к. към кв.В., до
1
магазин „Е. Б.“ при максимално допустимата скорост за населено място до 50 км/ч, въведена
с пътен знак В26 и допълнителна табела Т2-1300 м, неустановен водач на лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег.№... собственост на Ю. Х. Ю. с ЕГН ********** управлявал със
скорост от 85 км/ч. Отчетен бил толеранс от минус 3% км/ч на измерената скорост, видно от
лист 30 (протокол от проверка на мобилна камера за видеоконтрол). Нарушението било
установено и засечено от мобилно автоматично техническо средство „TFR1-M“ с фабричен
номер 510/07. Изготвен бил снимков материал от клип № 39250/04.05.2022г (на лист 7 от
делото). АТСС било разположена в автомобил с рег.№А 7861 КК (протокол от Приложение
№1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г на лист 31). Изготвена е снимка (на
гърба на лист 31 от делото), въпреки, че съгласно чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.) такава не се изисква.
Издирен бил собственикът на посоченото по-горе МПС. Установено било, че
собственик на 04.05.2022г е бил Ю. Х. Ю. от гр.Б. (лист 8 от делото). Изпратено му е било
съобщение да се яви и да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП. Собственикът не е бил
намерен, с него е бил проведен телефонен разговор на 10.08.2022г от който се установило,
че е в чужбина и не може да се прибере за да попълни декларация по чл.188 ал.1 ЗДвП. Този
факт, че собственикът е бил в чужбина се подкрепя и от справката за пътуване на лице на
лист 17 от делото. Жалбоподателят в разговор с полицейския служител заявил, че желае да
попълни всички документи на адрес в гр.Б. , .... На 05.10.2022г на посочения от Ю. адрес не
е бил открит за да попълни данни за лицето управлявало неговия автомобилна 04.05.2022г
Така и не се установило, кой е управлявал автомобила на жалбоподателя.
На 01.03.2023г е били съставен акт за установяване на административна отговорност
серия GA Х801809 (лист 6 от делото) в едногодишния срок то извършване на нарушението
по чл.34 ЗАНН. В него е описано, че водачът е неизвестно лице, а собственикът на лекия
автомобил отрича да го е управлявал и в същото време не е предприел никакви усилия да
посочи лицето, което на 04.05.32022г е управлявало. Вместо да каже, че се намира в
чужбина и не може да попълни декларация по чл.188 ЗДвП, то той е отклонил полицията на
друг адрес (където пак не е бил открит). От изготвената справка за нарушител издадена от
КАТ (лис 9, 10, 11, 12 и лист 34-39 от делото) е видно че жалбоподателят е системен
нарушител по смисъла на чл.182 ал.5 от ЗДвП. По акта връчен на 14.03.2023г не постъпил
писмени възражения.
Като взел под внимание акта и другите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №23-
0769-001168 на 02.08.2023г в шест месечния срок от съставянето на акта.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и
2
в тяхната съвкупност БРС направи следните изводи:
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - „TFR1-M“ с
фабричен номер 510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение с писмо и Протокол за
проверка (л.29 и 30 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) - при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава акт и въз основа на него и наказателно
постановление в отсъствието на контролен орган. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и
системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Съгласно удостоверение за одобрен тип средство (лист 7 от
делото) мобилното средство за измерване на скоростта е одобрен тип средство за измерване
от БИМ, като съгласно писмо на гърба на лист 7 от делото, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронни фишове не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
3
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. За това е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронни фишове и НП за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-Б..
Атакуваното наказателно постановлание е издаден от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната му. В НП точно е посочено
мястото на извършване на нарушението – в гр.Б., ... в посока от кв.П. к. към кв.В., в
населеното място-гр.Б.. Знак Д-12 „край на Б.“, по път І-6 се намира в началото на
отклонението за а. „Т.“ и след кв.В., поради което районът на кв.П. к. където е констатирано
нарушението е в границите на населеното място-гр.Б.. Допълнително е била поставена
табела Т2-1300 м. При позиционирането и преди активиране на системата за контрол е
спазено изискването да се обозначи мястото на контрол, към което изискване и
задължителното за прилагане на ТР №1/2014г на ВАС. По делото е приложен, попълнен от
служител на Пътна полиция ОДМВР-Б.–оператор със системата протокол по чл.10 от
Наредбата №8121з-532/15г. Протоколът е от датата на нарушението, чийто час попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен
режим по зададените параметри (виж в протокола на лист 31 от делото). В приложения клип
№39250/04.05.2022г на лист 7 от делото е отразено обстоятелството, че в този участък
максимално разрешената скорост е като за населено място е 50 км/ч, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 38 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
4
толерансът от 3%, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Клипът №39250/04.05.2022г попада в номерата на клиповете заснети с
мобилната камера през този ден (протокола по чл.10 от Наредбата на лист 31 от делото).
Понеже мобилното средство е поставено в автомобила изготвената снимка на гърба на лист
29 на гърба не е задължителна. Това задължение съществува единствено когато мобилната
система е поставена извън автомобила в близост до пътното платно.
В протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата е отразено, че полицейски автомобил е бил
паркиран на мястото на нарушението на 04.06.2022г за времето от 13,00 часа до 15,00 часа
(лист 31 от делото).
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения:
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаване на съобщението за съставяне на акт, в
който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай, жалбоподателят е заявил категорично, че той не е управлявал процесния
автомобил. В същото време този автомобил се ползвал от различни лица, които са наети на
работа във фирмите на собственика. Няма упълномощено от собственика на автомобила
лице, което да отговаря за това, кое лице е управлявало автомобила и да съдейства на КАТ
при търсене на извършителя на нарушението. Тази безотговорност от страна на
жалбоподателя не може да го ползва относно това, че като не се е намирал на територията
на РБългария в конкретната дата на нарушението не следва да понесе административна
отговорност. По този начини не е била оборена оборимата законова презумпция за
авторството на нарушението.
В заключение съдът следва да посочи и че наложените на жалбоподателя наказания
са съгласно предвидените в разпоредбата на чл. 182 ал.5 вр. ал.1 т.4 ЗДвП (в редакцията на
тази норма към момента на извършване на нарушението). Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Предвид изложеното
съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъда потвърдено изцяло.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
5
разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0769-001186 от 02.08.2023г
издаден от началник група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което на Ю. Х. Ю. с
ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр.Б. за нарушение на 21 ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 182 ал.5 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800
(осемстотин) лева и е лишен шест месеца да управлява МПС.
ОСЪЖДА Ю. Х. Ю. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр.Б. да заплати на
ОДМВР-Б. разноските за ЮК в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6