№ 1382
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110207968 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. СТ. Д. (подадена чрез адв. Нона Лъчезарова Н.) срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 2595085, издаден от СДВР за това, че на
11.03.2019г. в 14:21 часа в гр. София, Околовръстен път – до разклона за с. Казичане, с
посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе”, при
ограничение на скоростта от 90 км/ч. за извън населено място, товарен автомобил „....” с рег.
№ .... се движил със скорост от 126 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Г. СТ. Д. е наложена „глоба“ в размер
на 300 /триста/ лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят се позовава на чл.34, ал.1 от ЗАНН и счита, че не е следвало Електронният
фиш да се издава и връчва на 05.05.2021г., тъй като се отнася до нарушение, извършено на
11.03.2019г. Претендира се и за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не била посочена териториалната структура на МВР, на територията на
която е установено нарушението. С тези аргументи се иска СРС да отмени Електронния
1
фиш, а административно – наказателното производство да се прекрати. Иска се и
присъждане на сторените по делото разноски.
Първоначално жалбата е била подадена от „....“ ЕООД. С молба вх. № 53004 от
10.09.2021г. Г. СТ. Д. заявява, че той обжалва цитирания по-горе Електронен фиш и че
поддържа подадената от адв. Нона Лъчезарова жалба, въз основа на която е образувано
НАХД № 7968/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
В съдебно заседание на 30.11.2021г. Г. СТ. Д. се представлява от адв. Н.. Тя заявява,
че жалбоподателят е уведомен за заседанието пред СРС – 10 състав. Защитникът поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. Н. моли съдът да уважи жалбата по
посочените в нея съображения. Не се релевират нови доводи и се преповтаря искането за
присъждане в полза на Д. на разноски, за които се представя разписка за получен адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща свой представител пред СРС и не взема
становище по жалбата. В писмо с вх. № 10330 от 04.06.2021г., с което жалбата и
административно-наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-
наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за
издаване на Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на
разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не
съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. Въззиваемата страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното
нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип «СПУКС» №
11743f0 в гр. София, на Околовръстен път до разклона за с. Казичане, с посока на движение
от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе”. Ограничението за конкретния
пътен участък е 90 км/час за извън населено място. Заявява се, че техническото средство е
преминало последваща метрологична проверка. Изтъква се, че лицето, срещу което е
издаден обжалваният Електронен фиш, не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и
категоричен начин; при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като
правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
Товарен автомобил „....” с рег. № .... е собственост на „....“ ЕООД. Дружеството се
2
управлява и представлява /по отделно/ от Стенли Андрю Джуниър Войчечик и Г. СТ. Д..
На 11.03.2019г. в 14:21 часа в гр. София, Околовръстен път - до разклона за с.
Казичане, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе”,
скоростта на движение на товарен автомобил „....” с рег. № .... била поне 126 км/час при
ограничение на скоростта за извън населено място - 90 км/ч. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации тип ARH CAM S1. Същата е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. и за тази система за
контрол на скоростта на МПС има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 10.09.2018г. до 21.09.2018г. тази
система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка, за която е издаден Протокол
от проверка № 52-С-ИСИ от 26.09.2018г. Според този Протокол допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100
км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-9086 от 11.03.2019г. за времето от 13.00 часа до 15.00 часа на
11.03.2019г. системата за контрол на скоростта на МПС, преминала метрологична проверка,
за която е издаден Протокол № 52-С-ИСИ от 26.09.2018г. с годност за експлоатация до
25.09.2019г., е била позиционирана в служебно МПС в гр. София, Околовръстен път – до
разклона за с. Казичане, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се по
посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 2595085, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя Г. СТ. Д. (като законен представител на
фирмата - собственик на МПС-то „....“ ЕООД) е наложена „глоба“ в размер на 300 /триста/
лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
разрешената скорост на движение е 90 км/час; установената скорост на движение е 126 км/ч.
и превишаването на разрешената скорост е с 36 км/час.
Този Електронен фиш е получен от Г. СТ. Д. на 07.05.2021г. и е обжалван с жалба,
подадена на 19.05.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 9 и лист
10 от делото); справка за собствеността на товарен автомобил „....” с рег. № ....; Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 9086 от 11.03.2019г.;
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
3
2595085 (лист 16 от делото); Ежедневна форма на отчет; писма от Агенция „Пътна
инфраструктура“ с вх. № 70619/15.10.2021г. и с вх. № 73990/21.10.2021г. с приложена схема
(лист 30-31 и лист 50-51 от делото); писмо от ОПП – СДВР с вх. № 70746 от 15.10.2021г.;
писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ с вх. № 72072 от 19.10.2021г.; писмо от
Български институт по метрология с вх. № 73221 от 20.10.2021г. с приложени заверени
копия от Протокол от проверка № 52-С-ИСИ от 26.09.2018г., Допълнение № 20.03.5126.2
към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение №
18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с приложения).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила
за посочените в тях обстоятелства.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с приложение), Протокол от проверка №
52-С-ИСИ от 26.09.2018г. и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-9086/11.03.2019г. се установява, че техническото средство, с
което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните
изисквания, преминало е метрологична проверка и съответно е било технически годно към
процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на л.15 от
делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка №
52-С-ИСИ от 26.09.2018г., то следва, че посоченото в Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-9086/11.03.2019г.
автоматизирано техническо средство/система «СПУКС» № 11743F0 е преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1, за която са били издадени цитираните по-горе Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и Допълненията към него. Същевременно посоченото в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-9086 от
11.03.2019г. техническо средство («СПУКС» № 11743F0) фигурира и в снимковия материал
на лист 9 от делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано и
при заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото
средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация
съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-9086 от 11.03.2019г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил техническо средство, както и ограничението на
4
скоростта за съответното място.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 15 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-9086 от 11.03.2019г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
11.03.2019г., датата на регистриране на документа под № 4332р-9086 : 11.03.2019г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили и проверили въпросния
Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-9086 от 11.03.2019г. са посочени общият брой на констатираните нарушения,
вид и номер на ползваното техническо средство, както и това, че е преминало метрологична
проверка, за което има издаден Протокол № 52-С-ИСИ от 26.09.2018г. с годност за
експлоатация до 25.09.2019г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на
уреда (видно от лист 10 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване
на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от 11.03.2019г.,
тъй като е годно, информативно, относимо, обективно, достоверно доказателство, което
изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
9086/11.03.2019г. се установява, че от 13.00 часа до 15.00 часа на 11.03.2019г. (което
включва и процесния час : 14:21 часа) техническо средство «СПУКС» № 11743F0 е било
позиционирано в град София, на Околовръстен път до разклона за с. Казичане, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Цариградско шосе“ към
бул. „Ботевградско шосе“ при ограничение на скоростта 90 км/час за извън населено място.
За наличието на ограничение на скоростта 90 км/час данни се съдържат и в снимката на
лист 9 от делото, както и в писмата от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 70619 от
15.10.2021г. и с вх. № 73990 от 21.10.2021г., приложената към тях схема и писмото от ОПП
– СДВР с вх. № 70746/15.10.2021г.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 9 от делото се установява регистрационният номер на
автомобила, който е разпознат от системата; датата, часа и мястото на извършване на
5
нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това, че в лентата на движение
на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото в номера на снимката е цитирано техническо средство с
№ 11743F0, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото
средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-9086/11.03.2019г. Освен номера на техническото средство, между
снимката на лист 9 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-9086/11.03.2019г. има припокриване и касателно
мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката
на лист 9 от делото е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните
по-горе писмени доказателства.
Съдът се доверява изцяло и на писмата от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. №
70619 от 15.10.2021г. и с вх. № 73990 от 21.10.2021г. (с приложени схеми), както и на
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 70746 от 15.10.2021г., тъй като те се явяват информативни,
достоверни и непредубедени писмени доказателства. От тях се установява, че на процесното
място към 11.03.2019г. не е имало ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, а е
важало общото ограничение на скоростта за извън населено място - 90 км/час. Освен от
схемата на Агенция „Пътна инфраструктура“ и снимката на лист 9 от делото, ограничението
на скоростта на процесното място към датата на деянието се установява и от писмото от
ОПП – СДВР, цитирано по-горе, както и от Ежедневната форма за отчет и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-9086 от
11.03.2019г. Същевременно не са налице доказателства, които да опровергават този извод,
че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 90 км/час.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то и справка от
информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 2595085 (лист 16 от
делото) са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че
собственик на заснетото МПС товарен автомобил „....” с рег. № .... е жалбоподателят „....“
ЕООД, чийто управител /според общодостъпната информация от сайта на Търговския
регистър/ е Г. СТ. Д., респ. че обжалваният Електронен фиш е съставен на 12.03.2019г. и е
връчен на 07.05.2021г.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен анализ налагат
следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
6
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС, собственикът на същото и връзката на глобеното лице с Дружеството –
собственик на автомобила. Дали посочената в Електронния фиш скорост е действително
измерената и дали е приспадната допустимата грешка на техническото средство при
измерване на скоростта в полза на нарушителя е въпрос по същество. Доколкото в
Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то и тя е над разрешените 90
км/ч., съдът не счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса
на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е описано нарушението
и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената
на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 300 лева/ като е указано в какъв
срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. От
гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден процесният
Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
7
ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че Електронният фиш е издаден на
05.05.2021г. Видно от справката на лист 16 от делото Електронният фиш е издаден на
12.03.2019г., т.е. ден след извършване на деянието.
Вярно е, че от датата на нарушението 11.03.2019г. до датата на връчване на
Електронния фиш 07.05.2021г. са минали около две години и два месеца. За разлика от
АУАН и НП, при издаването на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след
изтичането на който да не може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на
чл.34 от ЗАНН тук не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството,
която да се отнася до Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от
извършване на деянието до връчването на Електронния фиш не може да бъде основание
съдът да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Изтичането на
определен срок от извършване на нарушението би имало значение единствено за
прекратяване на административното производство поради изтекла давност. В случая, обаче,
8
от датата на нарушението /11.03.2019г./ до връчването на Електронния фиш /07.05.2021г./ не
е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на
постановяване на съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и абсолютният давностен
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита,
че са налице основания за прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
9
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
11.03.2019г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 11.03.2019г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 130 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
% при скорост над 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 126
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
10
52-С-ИСИ от 26.09.2018г., според който грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. Тази допустима грешка в случая е
отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като „установена“
скоростта от 126 км/час. Доколкото от приложената на лист 9 от делото снимка следва, че
измерената скорост на движение на товарен автомобил с рег. № .... е 130 км/ч., то след
приспадане на толеранса от 3 %, следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 126 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 130 км/час.
От схемата на Агенция „Пътна инфраструктура“, снимката на лист 9 от делото,
писмото от ОПП – СДВР, Ежедневната форма за отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-9086 от 11.03.2019г. се
установява, че на въпросното място към 11.03.2019г. ограничението на скоростта е било 90
км/час за извън населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 126 км/ч. при ограничение на
скоростта 90 км/ч. в извън населено място водачът на товарен автомобил „....” с рег. № .... е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 90 км/ч. в извън населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и
време със скорост от поне 126 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на водача)
обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 90 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) е с 36 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че в извън населено място не следва да управлява МПС със скорост над 90 км/час
(когато няма пътен знак, задаващ друго ограничение на скоростта) и че щом е измерена
скорост от поне 126 км/ч. значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението
си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
От приложената справка на лист 11 от делото е видно, че собственик на автомобила е
„....“ ЕООД. Публично известен факт /от сайта на Търговския регистър/ е, че това Дружество
се представлява от посоченото в Електронния фиш лице Г. СТ. Д.. Според чл.188, ал.2 от
ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице /както е в процесния казус/, предвиденото по закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото Г. СТ. Д.
знае за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е
управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав счита, че в
случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира
11
административно-наказателната отговорност на Г. СТ. Д. – като управител на Дружеството-
собственик на МПС-то, тъй като не е посочено друго лице, което да е управлявало
автомобила на посочените в Електронния фиш дата, час и място.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 36 км/ч. над
ограничението от 90 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 %) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на Г. СТ. Д. следва да се определи
„глоба“ в размер на 300 лева, тъй като според чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП при превишаване на
разрешената скорост от 31 до 40 км/час в извън населено място нарушителят се наказва с
„глоба“ в размер на 300 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер.
Това не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това обжалваният Електронен фиш се явява
законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Предвид изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. По делото не е доказано въззиваемата страна да е направила разноски и не е
заявила претенции за присъждането на такива. Поради това разноски не следва да се
присъждат и в полза на административно – наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2595085, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на Г. СТ. Д. е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12