№ 1119
гр.
Пловдив, 16.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело №
771 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалбата на К.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Т., с адрес ***, офис 13, против Заповед
за прилагане на принудителна
административна мярка №
22-1030-000307/30.01.2022г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача К.И.М., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Иска се отмяна за заповедта.
В писмено становище, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа, че М.
се е възползвал от правото си да даде кръв за химическо изследване и
химико-токсикологично изследване, като е посетил в указания срок, болнично
заведение и е дал необходимите биологични проби и урина, предписани му в
издадения талон за медицинско изследване. Направено е позоваване на нормата на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и са изложени доводи, че законодателят не напразно е
използвал съюза „и/или“, като само при кумулативно неизпълнение на двете
условия (да откаже да бъде изпробван с техническо средство и не даде биологични
проби) следва да се налага процесната ПАМ. На следващо място се изтъква, че
отказа не е направен на 29.01.2022г., както е посочено в АУАН и ЗППАМ, а е
направен на 30.01.2022г. около 03.00 часа в сградата на 1РПУ на МВР Пловдив. В
тази насока се твърди, че в талона за медицинско изследване е описано мястото на отказа и времето на
констатираното нарушение. Изложени са възражения, че на датата на връчване на
процесната заповед, на жалбоподателя е връчена още една ЗППАМ на същото
основание – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, т.е. налага се същата ПАМ, както за
отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, така и за
наркотични вещества или техните аналози и отказ да даде биологични проби за медицинско
изследване. Възразява се, че в процесната ПАМ няма конкретика относно това кое
предложение на цитираната разпоредба не е изпълнил и така е санкциониран за
едно и също нещо два пъти. Твърди се неправилно приложение на материалния
закон. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът - началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, в писмена молба-становище поддържа неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на жалбата.
За допустимостта:
Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 15.03.2022г., за което в самата заповед е
направено нарочно отбелязване (лист 16-гръб), а жалбата е подадена директно в
Административен съд Пловдив на 22.03.2022 г. т.е. в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес (от адресат на акта), поради
което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
От
фактическа страна е установено,
следното:
Приобщени по
делото са Акт за установяване на административно нарушение № 581451/30.01.2022
г., талон за медицинско изследване № 088567, Докладни записки от 31.01.2022г.,
от 01.02.2022г. и от 15.02.2022г. (2 броя), Протокол за доброволно предаване и
Справка за нарушител водач.
Според
констатациите изложени в акта, на 29.01.2022г., в 21:00 часа, в гр.Пловдив,
ул.“Димитър Талев“ № 202 посока юг, К.И.М. управлява лек
автомобил БМВ 330Д с рег.№ *** личен, като: отказва да
му бъде извършена проба с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен
номер ARLK – 0008
за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Изрично е отбелязано издаването
на талон за медицинско изследване, според който лицето следва да се яви до 45
мин. от връчването на талона в УМБАЛ „Свети Георги“, като талонът е връчен на
30.01.2022г. в 03:50 часа. Актът е подписан без възражения от К.И.М..
Въз основа на
така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на
основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача К.И.М..
Във връзка с
издадения талон за медицинско изследване следва да се отбележи, че от страна на
жалбоподателя по делото са приложени: Лист от преглед на пациент с дата
30.01.2022г. и посочен час 04:29, както и Протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол и за химикотоксикологично изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според
заключението на протокола от извършените изследвания на предоставените
биологични проби, взети от лицето К.И.М. не се установява присъствие на
наркотични вещества.
От страна на
ответника по делото са представени още: заповед
№
317з – 391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 30); заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. (лист
31) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол
по Закона за движение по пътищата; заповед № 8121К-12530/17.12.2021г. за преназначаване на Й.П.М.на
ръководна длъжност Началник на сектор "Пътна полиция" към отдел
"Охранителна полиция" към ОД на МВР-Пловдив (лист 32)
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от
категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по
реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП,
е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с
АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок,
принудителната мярка се счита за отпаднала.
Оспорената
заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена
от компетентен орган -Началник сектор "Пътна полиция" Пловдив към ОД
на МВР – Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 391 от 06.02.2017г. на
Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, с която началниците на сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни марки. Пак във връзка с компетентността на
органа, издал оспорените заповеди по делото е представена и Заповед № 8121К-12530/17.12.2021г. за
преназначаване на Й.П.М.на ръководна длъжност Началник на сектор "Пътна
полиция" към отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР-Пловдив.
Заповедта е издадена и в предвидена от
закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1
от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
С оглед
разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи. Следователно необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал
МПС и да е отказал проверка за наличието на наркотично вещество. От
граматическото тълкуване на чл.171, т.1 б.“б“от ЗДвП е видно,
че законът
предвижда два начина за проверка дали водачът на МПС е употребил наркотични
вещества – чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества и чрез химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Водачът
на МПС няма право да отказва на контролните органи да бъде проверен
за употребата на наркотични вещества по нито един от двата начина, предвидени в
закона. Достатъчно е да направи само един от двата възможни отказа, т.е. да
откаже да бъде проверен по който и да е от двата начина за проверка употребата
на наркотични вещества, за да осъществи хипотезата на правната норма на чл.171,
т. 1, б. “б“, във връзка с чл.174, ал.3 от ЗДвП и с това съответно да изпълни
условието за налагане на принудителната мярка. След като в разпоредбата на чл.171, т. 1, б. “б” от ЗДвП законодателят
използва граматически съюз “или” в нея (който
откаже да бъде проверен … с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за … химико-токсикологично лабораторно изследване), това означава, че нормата
предвижда двете хипотези алтернативно, а не кумулативно, поради което само
отказът на водача да бъде проверен с тест е достатъчно за отнемането на СУМПС
едновременно със съставянето на АУАН (в този смисъл: Решение № 14243/20.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 9029/2017 г., Решение № 456 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 13701/2017 г., Решение № 8653 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
11849/2018 г.). Съюзът
„и/или“, както се твърди в жалбата е използван при изброяването на начините за даване на
биологични проби, които са два: за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Необходимо е да се отбележи,
че разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП не установява право на избор на
водачите, а единствено, когато не е възможно на място да се извърши проверка с
техническо средство или с тест, в зависимост от обекта на проверка – наличие на
алкохол в кръвта, съответно употреба на наркотични вещества или техни аналози,
контролните органи могат да извършват проверката по друг начин. Установяването
употребата на наркотични вещества е факт от състава на друго административно
нарушение, съответно престъпление – управление след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Законодателя е предвидил задължение
за водачите да се подлагат на проверка, чието неизпълнение подлежи на
административно наказване, а до решаване на въпроса за отговорността, при който
е предвидено наказание "лишаване от право да се управлява МПС за определен
срок", се налага задължително принудителна мярка с цел да не се допусне
управление от водач, който не е проверен, отказва да се подчини на установения
ред на държавно управление и с това поставя под риск живота и здравето на
всички останали участници в движението. Затова законодателят е предвидил, че
при поискване от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да
му бъде извършена проверка и по двата, предвидени в закон начина на проверка на
употребата на наркотични вещества.
Ирелевантно е обстоятелството, че водачът се е
подложил на другата възможна проверка и тя е показала, че той не е употребил
наркотици, след като с поведението си той е нарушил установения от закона ред. Нарушението на
водача е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица,
който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Изрично в чл.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози е указано, че при
съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Т.е талон се издава не
само при отказ, но и след проверка с техническо средство или с тест.
Всеки отказ на отправено нареждане на
контролните органи към водача да се подложи на изследване е самостоятелно
деяние, осъществяващо състава на административно нарушение, съответно
представляващо състав на принудителната мярка. Единственото изключение е обективната
невъзможност да бъде направен тест, за което по делото няма данни, а и не се
твърди от жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя по отношение на датата на нарушението. Видно от съставения АУАН и
приложените по делото докладна записка от 31.01.2022г. като дата и час на
нарушението е посочено: 29.01.2022г. около 21:00 часа, така както е посочено и
в оспорената ЗППАМ. В действителност в издадения талон за изследване е посочено
– 30.01.2022г., 03:00 часа, но тук се касае за „начало на проверката“, а каза
се в случая не е извършена проверка с тест, доколкото има отказ.
Що се отнася до възражението, че на
датата на връчване на процесната заповед, на жалбоподателя е връчена още една
ЗППАМ на същото основание – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, т.е. налага се същата
ПАМ, както за отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, така и за наркотични вещества или техните аналози и отказ да даде
биологични проби за медицинско изследване, следва да се отбележи, че такава заповед
не е приложена по делото. Но дори и да е приложена то според Тълкувателно
решение №13 от 20.12.2021г. по тълк.дело №1/2021г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
макар касаещо административно-наказателната отговорност, отказите по чл.174, ал.3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две
самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата
на чл.18 от Закона за административните нарушения и наказания, и за двете
отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни
административни наказания.
В заключение следва да се отбележи, че
неправилно в описанието на извършеното нарушение в оспорената заповед е
посочено „…и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози“, но доколкото каза се по-горе нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда двете хипотези
алтернативно, а не кумулативно, то само отказът на водача да бъде проверен с
тест е достатъчно за отнемането на СУМПС и това не води до незаконосъобразност
на заповедта.
Принудителната мярка има за цел да
преустанови опасността водачът, който отказва да бъде проверен да продължи да
управлява МПС, точно както и водачът, за който при проверка на място е
установено, че управлява след употреба на наркотични вещества или с по-висока
от допустимата концентрация на алкохол в кръвта. Извършването на двете деяния –
управление след употреба на алкохол или наркотици, както и отказ да бъде
извършена проверка съобразно указанията на контролните органи на място с
техническо средство или тест, е приравнено по правни последици от законодателя,
както в административно наказателния състав, така и при формулиране състава на
принудителната мярка. Всяка една от формите на изпълнителното деяние е състав
на принудителната мярка, който се завършва с обективиране на отказа да бъде
извършена проверка на място с тест за употреба на наркотични вещества като дори
контролните органи нямат право на избор на средството, когато се извършва
проверка на място, освен ако състоянието на водача не позволява това.
Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Тук в т.1 е посочено при отказ извършване на проверка с техническо
средство или тест, а не при избор, като се говори за самото установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Доколкото проверката на място се прави с цел недопускане
управлението на МПС от водачи, които са употребили наркотични вещества или са с
концентрация на алкохол в кръвта над установените пределни норми, не може да
предостави избор на водача, а същият има задължение да изпълни указанията на
контролните органи. Ако водачът има право на избор дали да бъде изпробван с
тест или чрез химико-токсикологично лабораторно изследване, това обезсмисля
проверката на място, като чл.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. сочи, избор на
контролните органи при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози, но не и
избор на водача.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, съответно оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
22-1030-000307/30.01.2022г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за законосъобразна.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000307/30.01.2022г.
издадена от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача К.И.М., до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: