№ 35592
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110107371 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. С. Т. срещу „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „И. А. М.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „Ф. Б.“ ЕООД.
В срока по чл. 211 ГПК е постъпила насрещна искова молба от „И. А. М.“ АД срещу
А. С. Т..
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2025 г. от
13:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от А. С. Т. срещу „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД при
условията на пасивно субективно и обективно съединяване:
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
срещу „И. А. М.“ АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
/15.07.2024 г.;
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Ф. Б.“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция № /15.07.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата А. С. Т. е сключила с първия ответник „И. А.
М.“ АД договор за паричен заем № /15.07.2024 г. за сумата от 2 500,00 лева, при посочени в
договора годишен процент на лихвата /ГЛП/ - 45.00 %, и годишен процеснт на разходите
/ГПР/ - 55,16 %. При сключване на договора за заем, ищецът сключил и договор за
предоставяне на гаранция № /15.07.2024 г. с втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, по силата на
който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията
1
на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на
гаранта в размер на 1 354,95 лева, което било разсрочено заедно с вноските по кредита.
Ищецът излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на
гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани
лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи
плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването
на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия
договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Наред с изложеното изтъква, че в
договора за заем липсва разписана ясна методика на формиране на ГПР по кредита. Сочи, че
договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и поради накърняване на добрите нрави. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „И. А. М.“ АД, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е
посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан
в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен.
Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не
протИ.речи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК се навеждат възражения за нередовност на исковата молба,
поради несъответствието й с изискванията на чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, които са
неоснователни, доколкото по делото са ангажирани доказателства за представителната власт
на адвокат Н. М. – л. 2 от делото, и за платена държавна такса – л. 6 от делото.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „И. А. М.“ АД е предявил насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, за осъждане на А. С. Т. да заплати на „И. А. М.“ АД сумата в размер на 1 688,41 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № /15.07.2024 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателно плащане, както и сумата в размер на 139,57
лева, представляваща договорна лихва за периода 23.10.2024 г. – 12.02.2025 г., а в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ГПК за заплащане на сумата в размер на
1 467,93 лева, представляваща неизплатен остатък от чистата стойност по кредита, ведно
със законната лихва за периода от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по НИМ А. С. Т. не депозира писмен отговор.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По първоначалните искове с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „И.
А. М.“ АД
2
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № /15.07.2024 г. с „И. А.
М.“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, който протИ.речи на императивни
материалноправни норми, заобикаля закона, накърнява добрите нрави или е неравноправна.
УКАЗВА на ответника „И. А. М.“ АД, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за паричен заем №
/15.07.2024 г. е действителен.
По първоначалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Ф. Б.“ ЕООД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на гаранция №
/15.07.2024 г. с „Ф. Б.“ ЕООД с посоченото в исковата молба съдържание; че същият е
нищожен на сочените в исковата молба основания – поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално поради накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ответника „Ф. Б.“ ЕООД, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за предоставяне на гаранция
№ /15.07.2024 г. е действителен.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД срещу А. С. Т.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „И. А. М.“ АД, че е в негова доказателствена
тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и А. С. Т. е
възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем № /15.07.2024 г. с
посоченото в НИМ съдържание; че е предал на заемополучателя уговорената в договора
заемна сума; уговорения падеж на връщане на заемната сума; изискуемостта на вземането;
че част от съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва,
както и размерът на същата.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск А. С. Т., че е в нейна доказателствена
тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване погасяване в срок на
задълженията по договор за паричен заем № /15.07.2024 г.
По иска по чл. 23 ЗПК
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „И. А. М.“ АД, че е в негова доказателствена
тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване размера на чистата стойност на
кредита.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск А. С. Т., че е в нейна доказателствена
тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване погасяване на чистата
стойност на кредита в размер на предоставената му главница.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в
оспорените договори.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба и в насрещната искова молба, при депозит в размер на 420,00 лева, вносим поравно
от А. С. Т. и „И. А. М.“ АД – по 210,00 лева от всеки от тях, в 3-дневен срок от връчване на
настоящото определение.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от
отговорите на исковата молба.
Да се уведоми вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4