Решение по адм. дело №1006/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на З. Ю. Ч., [ЕГН], Н. А. Ч., [ЕГН] и Р. А. Ч., [ЕГН], всичките с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], чрез адв. М. Р., срещу Заповед № РД-267/19.03.2025 г., издадена от кмета на община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Плътна ограда“, намираща се в урегулиран поземлен имот VI-952, кв. 32 по регулационния план на [населено място], община Карлово, област Пловдив, с административен адрес: [улица], с извършители на строежа - З. Ю. Ч., Н. А. Ч., Р. А. Ч., като наследници на Ч. А. Ч. (А. А. Ч.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частно не е извършила служебна проверка за времето на изпълнение на строеж. Сочи се, че оградата е изпълнена на два етапа. Първият етап е завършен преди 1986г. до височина един метър. Това се изтъква в подкрепа на позицията, че строежът е търпим по смисъла на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на община Карлово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост, тъй като макар и изграден на два етапа, същият в цялост не отговаря на правилата и нормативите по време на неговото изграждане. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. По силата на нотариален акт № 37, том III, н.д. № 917/26.10.1961 г. и удостоверение за наследници № 97/03.04.2025г., издадено от Община Карлово, З. Ю. Ч., Н. А. Ч., и Р. А. Ч. като наследници на Ч. А. Ч. (А. А. Ч.) са легитимират като собственици на Парцел II – ри, пл. № 498, кв.17 по плана на [населено място], урегулиран от 550 кв.м.

6. Според скица № 262/03.05.2019 г., издадена от община Карлово, по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 718 от 1988г., УПИ № IV-952, кв. 32 е записан на З. Ю. Ч., Н. А. Ч., и Р. А. Ч. съгласно акт № 102, т. 2 от 26.01.2009г.

7. На 28.11.2024 г. длъжностни лица при община Карлово, в присъствието на Н. А. Ч., са извършили проверка на строеж: „Плътна ограда“, находящ се в урегулиран поземлен имот VI-952, кв. 32 по регулационния план на [населено място], община Карлово, област Пловдив. В резултат на проверката е съставен Констативен акт № 44/28.11.2024 г., в които е отразено, че имотът и строежът са собственост на З. Ю. Ч., Н. А. Ч., и Р. А. Ч., същите са посочен и като възложители и изпълнители на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като: Плътна ограда, построена по западната граница имотна граница на УПИ VI-952, кв. 32 по регулационния план на [населено място]. Изпълнена от буто бетон с височина около един метър и продължена с бетонови блокчета до височина 2,20 – 2,30 метра, поради денивелация на терена. Общата дължина е около 24 метра. В средната и част, две стоманобетонови колони, отстоящи една от друга на около два метра и с височина два метра, носят стоманобетонова плоча, свързана със съществуваща сграда. На север от тях е изграден навес, за който оградата се явява западна стена. Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

8. Със Заповед № РД-267/19.03.2025 г. кметът на община Карлово, като е възприел изцяло описаната в Констативен акт № 44/28.11.2024г. фактическа обстановка, е наредил да се премахне процесният незаконен строеж. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е VI - та категория, изпълнен без разрешение за строеж, протокол за строителна линия и строителни книжа. Същият не е търпим по смисъла на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.

9. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я. Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице от огледа на място се установява, че процесният строеж представлява плътна ограда по цялата дължина на западната странична регулационна граница на имота. Тя е изпълнена с висок бетонов цокъл /от 65см до 93см/ и бетонови тухли над него. Оградата е укрепена в равнината си със стоманобетонови колони с различно сечение на различни места и на неравни разстояния една от друга. Теренът, на който е разположена оградата е с наклон от север на юг. По дължината й се установяват два различни по конструкция участъка. В първия, започващ от северния край, се констатират 5 броя стоманобетонови колони 15/19см, насадени в бетонов цокъл с височина 65-75см и широчина 20см. На Приложение №1 към експертизата тези колони са означени с номера от К1 до К5. Тези 5 бетонови колони са с височина до 20см под горния край на оградата. Над тях е дозидано с 20см - един ред бетонови тухли. Общата дължина на този участък е 13,71м. Приблизително между колони КЗ и К4 е изпълнен дървен навес, стъпил от запад върху оградата, а от изток върху стената на жилищната сграда в имота. Височината на навеса при оградата е 2,30м, а при жилищната сграда 2,70м. В частта между К4 и К5, в миналото оградата видимо е преустройвана, като от южната страна на тези колони, долепени до тях са изпълнени две нови стоманобетонови колони (25/25см), които са били част от носещата конструкция на сграда, в момента съборена. Височините на тези две колони са 2,60м и 2,72м. От съборената сграда е останала бетонова стълба с бетонова площадка на височина 1,78м, общите размери на които са 1,05м/3,30м. До тях от запад остава долепена оградата от бетонови тухли, която в тази част има височина 2,20м от нивото на терена в двора. Пространството под стълбата и площадката е затворено с керамични тухли, а от юг е монтирана алуминиева врата. Същото се ползва като килер. Общо в целия този участък с дължина 13,96м, обхващащ разстоянието от К1 до К5, включително и двете колони (25/25см) от съборената сграда, процесната ограда има височина от 0,85м до 2,20м, с две надвишаващи тази височина колони, съответно 2,60м и 2,72м. След първия участък оградата продължава на юг след чупка от 10 см. навътре в имота. Ширината й е 15см. Изпълнен е бетонов цокъл с ширина 20см и височини от 0,77м до 0,93м, в него са насадени 3 колони с височина до горния ръб на оградата със сечение 20/15см, на неравни разстояния една от друга. Между колоните и върху бетоновия цокъл тялото на оградата е изпълнено от бетонови тухли с ширина 15см. Общо този участък на процесната ограда има дължина 11,06м и височина от 2,20м, като само между първите две колони височината е 1,45м. Общата дължина на процесната ограда възлиза на 25,02м. Височината й е от 1,86м до 2,20м, като в една част между две колони височината е 1,15м. Визуално се установява, че външният вид на бетона за цокъл и колони на втория участък показва много по-скорошно изпълнение от това на първия участък. Първият участък от север е изпълнен преди най-малко 20-25 години, тъй като видимо има значително изхабяване на бетоновите повърхности и оцветяване и потъмняване в следствие на атмосферни въздействия. Тази стара ограда е била с 20см по-ниска от сегашната височина. В нея е извършено преустройство с цел изграждане на постройка, която в момента е съборена и е останала само стълба с площадка. Вторият участък представлява продължение на първия с подобна по вид конструкция, но по външни белези строителството е извършено в последните 5 години. Оградата може да се определи като строеж от шеста категория по категоризацията на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

Вещото лице намира, че даденото в заповедта описание на незаконния строеж позволява същият да бъде индивидуализиран на терена. Изпълнението на заповедта за премахване на оградата би засегнало описаният дървен навес, който с едната си страна попада върху оградата и не е нареден за премахване. Други обекти не биха се засегнали от евентуалното премахване на оградата.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че старият цокъл е с височина, която варира от 60 см. до 75-80 см. Относно запазването на навеса първо трябва да се извърши временно укрепване и след това да се премахне оградата.

10. По делото се събраха показанията на свидетелите: Х. М. Я. и П. П. М. – съседи на оспорващия.

Свидетеля Я. сочи, че познавам имота на жалбоподателите от 60-те години. Тогава имало каменен зид от изток на запад и от север на юг, във формата на буква „г“. Към 1986 г. този зид бил бутнат и заменен с бетонов дувар, който бил правен поетапно и завършен цялостно през 1989 г. - 1990 г. Височината от горната част нямала метър, от долната част - най-много метър. Преди 2 - 3 години направили зид, допълнително върху бетоновата стена с тухли.

Свидетеля М. твърди, че познава имота на жалбоподателите. Към 1986 г. от западна страна имало дувар - стар зид. След това зидът бил премахнат. Свидетелят бил на 13-14 годишни, когато взел участие в изграждането на новия дувар. Той се правил на части в продължение на две години. Височината била от 50 см - най-ниската част до около метър, защото има денивелация на самия парцел. Наскоро, преди 5 - 6 години, дуварът бил дозидан с тухли.

ІV. От правна страна:

11. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Нормата на § 187, т. 4 от Правилник за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места (отм. ДВ бр. 29 от 10.04.1973 г.) за периода 1960 г. – 1973г. е предвиждала издаване на строително разрешение за направа на огради. Посоченият режим е възприет и в нормите на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1, т. 7 (стара т. 5) и ал. 4 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм. ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г.), действащ в периода 1973 г. – 2001 г.

По аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 6 вр. чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ плътните огради на урегулирани поземлени имоти представляват строежи от VI – та категория. Същите могат да бъдат изпълнени без одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, когато са с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 от ЗУТ. По правилото на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. В тази насока се явяват идентични правилата и нормативите, отразени в чл. 224, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1, т. 7 (стара т. 5) и ал. 4 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм. ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г.), действащ в периода 1973 г. – 2001 г.

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда намира за безспорно, че процесният строеж – плътна ограда на страничната граница урегулиран поземлен имот с височина от 1,86м до 2,20м, представлява строеж от VI – та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице по приетата по делото съдебна експертиза. Налага се изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административен акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.

Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващите притежават процесното строителство и терена като наследници на възложителя на строителсвтото. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

На следващо място, съдът намира за безспорно доказано, че след като първата част на строежа, с височина между 0,60 м и 0,80 м, е изпълнен през 1986 г. – 1990 г., без да са спазени изискванията на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1, т. 7 (стара т. 5) и ал. 4 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм. ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г.), изискващ издаване на разрешение за строеж за този вид строителство, то същият се явява незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Незаконен строеж се явява и оградата във настоящия й вида, изпълнен през 2020 г. с височина от 1,86м до 2,20м, предвид липсата на изискуемото по чл. 48, ал. 9 вр. чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ разрешение за строеж и строителни книжа, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

За да подлежи установеното незаконно строителство на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ допълва хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като въвежда нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Между страните не се формира спор, че оградата в настоящия й вид със завишена височина от 0,6м – 0,80 м до 1,86м - 2,20м, е изпълнена след 31.03.2001 г., поради което тази й част не може да бъде призната за търпим строеж.

Предвид годината на изпълнение на старата част от строежа, относно преценката за търпимост приложение намират правилата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Каза се, предпоставките за прилагане на тази хипотеза изискват и надлежно „деклариране” на незаконния строеж в определения преклузивен срок, а когато това условие не е налице - съответният незаконен строеж не е търпим /така Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 4290 от 05.04.2017 г. по адм. д. № 11368/2016 на Върховния административен съд/.

Оспорващите нито твърдят, нито са налице данни строежът да е бил деклариран в посочения срок. За съда не стои и задължение по служебен почин да изследва наличието на фактически обстоятелства, за които страните не поддържат да са част от обективната действителност. Още повече, на жалбоподателите изрично бе указно, че носят доказателствената тежест да установят фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни за себе си правни последици. Само предвид липсата на предпоставката, касаеща декларирането му в рамките на нормативноустановения времеви интервал, е достатъчно да се заключи, че процесният строеж е нетърпим и в останалата си част.

Възраженията на оспорващия за търпимост на строежа до височината от 60 см, изискват да се съобрази и различието между разпоредбите на чл.225, ал.2 от ЗУТ и тези на §16 и §127 от ЗУТ. Първата разпоредба допуска наличието и на „част от строеж, който да бъде незаконен, а другите две разпоредби допускат придобиване статут на търпимост единствено по отношение на цял строеж. Според настоящият съдебен състав смисълът на първата разпоредба се определя от хипотезите на нейната ал.2, според която е възможно само част от принципно законен строеж да е извършена в отклонение от разрешението за изграждането му или само за част от него да са използвани строителни материали, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1 от ЗУТ, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на закона и т.н. Не така стои въпросът с режима по §16 и §127 от ЗУТ. Доколкото попадащите в тези хипотези строежи са изначално незаконни в тяхната цялост и продължават да бъдат такива и занапред (при текущите норми на ЗУТ), за тях законодателят не е предвидил възможност за частична търпимост, т.е. такава на част от съответния незаконен строеж и това е обяснимо, тъй като основен принцип на ЗУТ е недопустимостта (фактическа и правна) на незаконните строежи (т.е. правилото е, че те следва да бъдат премахвани), като институтът на фактическата търпимост е единственото възможно изключение. В тази връзка, след като целият строеж е незаконен и след като целият подлежи на премахване, е правно обосновано същият да не бъде премахнат единствено и само ако в своята цялост отговаря на условията за търпимост.

Според настоящия съдебен състав подобно изключение би било допустимо единствено при наличие в обема на незаконния строеж на отделни самостоятелни „обекти“ по смисъла на §5 т.39 от ДР на ЗУТ в хипотезите, в които той представлява „реална част от строеж“, в които той би могъл да съществува и да е търпим самостоятелно, стига да отговаря на изискванията на същата норма, т.е. да притежава самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Настоящият случай не е такъв.

Според § 68 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (обн. ДВ. бр.75 от 18.09.1959г., отм. ДВ. бр.69 от 2.09.1977г.), всеки парцел трябва да бъде ограден с подходяща ограда, видът на която се определя от техническата служба при съответния народен съвет. Оградите не могат да бъдат по-високи от 1,50 м от нивото на прилежащия терен. Когато нивото на улицата и парцела или на съседните парцели е различно, височината на оградата се измерва от по-високото ниво. Плътната част на оградите не може да бъде по-висока от 0,60 м. Главният архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, а за София началникът на отдел Архитектура и благоустройство при районния народен съвет може да разрешава оградите и плътната им част да имат по-голяма височина съобразно с характера на населеното място и строително-художествените изисквания.

Съгласно чл. 32 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г., отм. бр. 48 от 26.05.1995 г.), парцелите могат да се ограждат по регулационните линии към съседите с подходяща ограда, ако няма други изисквания за оформяване на вътрешнокварталните пространства. Видът, формата и височината на оградите се определят от техническите служби при народните съвети при издаване на разрешението за строеж съобразно характера на населеното място, зоната, теренните условия и архитектурно-художествените изисквания. Плътната част на оградите е с височина до 0,60 м. Изключения могат да се допускат въз основа на одобрен архитектурен проект.

Видно от обсъдените нормативи процесната ограда не отговаря на техническите изисквания за допустимост на строежите във вида й от момента на изграждането през 1986г. – 1990г. - плътна бетонова ограда с височина от 0,6 м до 0,80 м. Нетърпимостта на подобен вид строителство се застъпва и от трайната съдебна практика (в този смисъл решение № 15646 от 18.11.2019г. по адм. дело № 3158/2019г. на ВАС и решение № 14945 от 06.12.2017г. по адм. дело № 4779/2017г. на ВАС).

Сочената от оспорващия диференциация в котите на оградата съдът намира за неуместна, след като същата като един строителен елемент с общо функционално предназначение е изпълнена още през 1995г. с височина над 0,6м. Именно тази специфика поставя процесния строеж в своята цялост извън института на търпимостта.

Въпросите за запазване на съществуващия навес, са въпроси по изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж, поради което се явяват извън обхвата на настоящия съдебен контрол.

Не се установява и дефицит в степента на индивидуализация на строежа. Административният орган изрично се е позовал на фактическата обстановка, отразена в текстовата и графичната част на съставения констативен акт. Съответствието на нареденото за премахване незаконно строителство по обем и характеристики с наличното на място такова се установява и от заключението на вещото лице, което бе прието без заявени резерви. Задължението на оспорващия като адресат на акта е да премахне не друго, а именно съществуващата в имота му плътна ограда, така както е установена в констативния акт и описана в заповедта на контролния административен орган.

Премахването на установеното незаконно строителство в случая не води до несъразмерност във властническата намеса. Трайното е разбирането в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Релевантните за „необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства се поставят в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна принуда чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви строежи да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.).

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че основният принцип са съразмерност цели да гарантира защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно строителство. Например: законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на тези нужди и т.н. В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него; отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Видно е, че с незаконната ограда оспорващите не целят да задоволят неотложни нужди. Последните се явява възложители и извършител на строеж, изпълнен без оглед на предвидените регулаторни режими, които прочие ако бяха спазени напълно щеше да бъде удовлетворена и нуждата, за която е осъществен строежа. Тест строежът не се явява изпълнен в хипотезата на законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес пред правно нерегулирани обществени отношения. Отделно премахването на незаконния строеж, както е отбелязала експертизата, не се установява свързано с неблагоприятно засягане на законно съществуващо в имота друго застрояване. При липсата на обективни факти и обстоятелства, сочещи на извънредност на случая, напълно се изключва непропорционалността на държавната намеса и наличието на противопоставим частен интерес, който да се нуждае от преимуществена защита.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. По съдебните разноски:

12. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Ю. Ч., [ЕГН], Н. А. Ч., [ЕГН] и Р. А. Ч., [ЕГН], всичките с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], чрез адв. М. Р., срещу Заповед № РД-267/19.03.2025 г., издадена от кмета на община Карлово.

ОСЪЖДА З. Ю. Ч., [ЕГН], Н. А. Ч., [ЕГН] и Р. А. Ч., [ЕГН], всичките с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], да заплатят на община Карлово, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.