Решение по дело №192/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 60 от 28.01.2025 г., постановено по НАХД № 18 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на ЕТ„Н.-Н. К.-С. К.“, гр. Велико Търново, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Със същото решение Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София е осъдена да заплати на ЕТ„Н.-Н. К.-С. К.“, гр. Велико Търново, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие по делото.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита, се че районният съд неправилно е приел, че електронният фиш е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като Електронните фишове на Агенция „Пътна инфраструктура“ се издават по образец, утвърден от председателя на Управителния съвет на АПИ. Твърди се, че процесният електронен фиш е издаден по утвърдения образец от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като същите са изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Счита се, че са неправилни изводите на съда и относно нарушение на принципа на пропорционалност. Сочи се, че Директива 1999/62/ЕО е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни на ЕС трябва да постигнат, като отделните страни членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на тези цели. Посочва се, че типично изражение този основен принцип намира и в разпоредбата на чл. 9а от Директивата, с която е заложена цел на държавите членки, да установят контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Посочва се още, че с последното изречение от същата норма са изложени и три специални условия, необходими за постигането на тази цел, а именно установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, поради което волята на европейския законодател в този случай трябва да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия. Счита се, че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Счита се, че изолирането на съразмерността, като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект води до неправилност на постановеното съдебно решение. Посочва се, че наложеното наказание е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Сочи се, че не става ясно как районният съд е стигнал до извода за несъразмерност, доколкото не са посочени конкретни критерии за това. Твърди се, че описанието на нарушението е ясно и конкретно, като същото е подведено под съответната административно-наказателна норма. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От ответника е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е подадена писмена защита от юрисконсулт И., която поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. По делото е подадено писмено становище от адв.Х., която счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени доводи. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък в размер на 650лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и съгласно решението на СЕС съдебният акт на районния съд е правилен и следва да бъде оставен в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно пълномощно за касационната инстанция и е допустима.

Съгласно чл. 218 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, касационната инстанция установи основание за недопусимост на оспореното решение.

Производството по делото пред РС Плевен е образувано по подадена от ЕТ„Ники-Николай Колев- С. жалба, против Електронен фиш № №**********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл.187а ал.2 т.З вр. чл. 179 ал.Зб от Закона за движението по пътищата на ЕТ„Н.-Н. К.-С. К.“ със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, [улица]ет. 3 ап. 6, представлявано от С. К. с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.

За да постанови решението, в мотивите РС Плевен е приел, че с Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********- за това, че на 21.10.2020 г., в 09:05 часа, е установено нарушение № B2F27698EB0506E053031F160A787A, с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р450 рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.Ю, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471.

С обжалваното решение, РС Плевен е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на основание чл.187а ал.2 т.З вр. чл. 179 ал.Зб от Закона за движението по пътищата, на ЕТ„Н.-Н. К.-С. К.“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.

Съдът намира, че решението е недопустимо. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по подадената от ЕТ„Н.-Н. К.-С. К.“ жалба против ЕФ № **********, издадена от АПИ, а по ЕФ с №**********, издаден от АПИ, който не е предмет на делото. Ето защо съдът приема, че като РС Плевен не се произнесъл по жалбата против ЕФ № **********, с която е бил сезиран е постановил недопустим съдебен акт.

С оглед изложеното, на осн. чл.221 ал.3 от АПК решението на РС Плевен следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по подадената от ЕТ„Н.-Н. К.-С. К.“ жалба против ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция , издаден от АПИ София.

По искането за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 60/28.01.2025г., постановено по НАХД № 18 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.