РЕШЕНИЕ № 260049
/ 7.2.2022г.
гр. Перник, 07.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01142 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е
по искова молба, подадена от “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД срещу
Ц.С.Т., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени
искове: 1. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в
размер на 4191,80 лева, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски
кредит № 30036788318/09.05.2019 г., възнаградителна
лихва в размер на 1284,65 лева, дължима за
периода от 01.11.2019
г. до 04.11.2020 г., сумата от 686,23 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 02.11.2019 г. до 04.11.2020 г., сумата от 49,49 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 04.11.2020
г. до 23.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-24.11.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед № 260094/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6210/2020
г. на ПРС; 2. За осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер на 3819,25 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г. Претендират се и съдебните разноски за производството.
Ищецът твърди, че на
09.05.2019 г. е сключил договор
за потребителски кредит № 30036788318, по силата на който ответницата е получил сумата от 5000 лева в заем,
преведени по банкова сметка ***.05.2019 г. Посочва, че ответницата се е
задължила да върне обща сума в размер от 11973,19 лева, при ГПР от 45,05 %, годишен лихвен процен от 38,30 %, и с включено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги на стойност 4830 лева за срок от 24 месеца на месечни
погасителни вноски съгласно приложен погасителен план в размер на общо 498,90 лева, от които 297,65 лева по кредита и 201,25 лева за
закупения пакет допълнителни услуги с падеж на всяка вноска на 1-во число
от месеца. Признава, че отвеницата е погасила общо сумата от 2499 лева-
5 пълни и една непълна погасителна вноска по договора, като последната му
платена вноска била на 01.10.2019 г. Ищецът твърди, че е изпратил по пощата с обратна разписка до ответницата уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, което е останало непотърсено от
кредитополучателя.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Ц.С.Т., чрез пълномощника
адв. Т.М., е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Твърди, че процесният договор е недействителен.
Намира, че договорената лихва е нищожна, тъй като надминава 5 пъти допостимата
по закон. Оспорва да е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г.,
сключен между “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД като кредитор и ответницата Ц.С.Т. като кредитополучател. По силата
на този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 5000 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сума в общ размер от 7143,19 лв. на 24 месечни вноски от 297,65 лева, с падеж на първата вноска
01.06.2019 г. и
последната на 01.05.2021 г., ден на плащане- 1-во число от
месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 38,30 % и годишен процент на разходите от 45,05 %. Уговорено е още заплащанеот на възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 4830 лева, платимо на 24 месечни равни вноски от 201.25
лева. Общият размер на вноската, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги, възлиза на 498,90 лева, а общото
задължение е на стойност 11973,19 лева.
Предоставено е
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г., от което се
установява, че обсъжданите услугите на стойност 4830 лева се изразяват в
следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата
на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. В
споразумението е уговорено, че кредитополучателят има право, но не е длъжен да
поиска фактическото предоставяне на горепосочените услуги през цялото време на
изпълнение на договора. Посочено е, че 15 % от възнаграждението за
допълнителните услуги, но не повече от 300 лева, представлява стойността на
предоставената услуга приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит.
Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответника, като на последната страница
собственоръчно са изписани
и трите му имена, поради което договорът в тази част служи и за разписка. При
липса на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е доказателство, че
изявлението е направено от страните по него, а от друга - обвързва ответника с обективираните в него факти – реалното
предоставяне от кредитора и
получаване от ответника-кредитополучател
изцяло и в брой на договорения кредит от 500 лева.
Приложени
са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план, подписани от страните по делото.
Представено е платежно нареждане от
10.05.2019 г., от което се
установява, че ответницата
е получила по банковата си сметка,
посочена в договора за потребителски кредит,
сумата в размер на 5000
лева, която е предмет на обсъждания кредит.
В
материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника,
с което го информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем, като към него е приложена
обратна разписка с извършено отбелязване, че е останала непотърсена.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с
обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 6210/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД с вх. № 267116/24.11.2020 г., е издадена
заповед № 260094/15.01.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц.С.Т. *** за вземанията, предмет на предявените установителни искове. В срока по чл.
414 срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване
на вземанията. С разпореждане №
266928/26.11.2020 г. заявлението е отхвърлено за сумата
в размер на 3819,25 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г., като на заявителя са
дадени указания, че може да предяви осъдителен иск за това вземане съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Установителните и осъдителният иск са предявени в срока
по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд,
и са процесуално допустими.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода,
че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма,
а съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (24 месеца, при първа месечна вноска на 01.06.2019 г. и последната на 01.05.2021 г.),
размер на кредита от 5000
лева; фиксиран годишен
лихвен процент (38,30 %), ГПР в размер на 45,05 % и общата сума, дължима от
потребителя в размер на 7143,19 лева, без възнаграждението за
допълнителни услуги от 4830 лева, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива задълженията
за главница, договорна лихва и неустойка. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не
поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните
на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
В договора се съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод
за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за неоснователно и
възражението за нищожност на клаузата за заплащане на договорна лихва. Размерът
на същата е 38,30 %- фиксиран
годишен лихвен процент, който надвишава повече от три пъти размера на законната
лихва за забава. Разбирането, застъпено в съдебната практика за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, е било релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона
за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), докогато в закона не е била
определена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити. При
действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се регламентира по императивен
начин предела на оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г.
се посочва, че законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на
БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %. С поставянето на максимална горна допустима граница на
годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на длъжника
(кредитополучател) от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е
кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за тази промяна,
които са обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за
изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от
30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне на
по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна
дейност е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви
следва да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници,
формиращо 50 % от оборотната дейност (в този смисъл- Решение № 176 от
29.06.2020 г. по в. гр. д. № 234/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Решение №
119 от 29.04.2020 г. по в. гр. д. № 570/2019 г. на Окръжен съд – Враца, Решение
№ 22 от 24.02.2020 г. по т. д. № 11/2020 г. на Окръжен съд – Русе,
Решение № 260048 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 218/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, Решение № 183 от 25.02.2020 г. по
т. д. № 1920/2019 г. на Окръжен съд – Варна, Решение от 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 11513/2019 г. на Софийски градски
съд, Решение № 260123 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 114/2021 г. на Окръжен
съд - Кюстендил и други) До предвидения размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат свободно да се договорят и потребителят може да
извърши преценка дали конкретните
условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния
договор ГПР в размер на 45,05 % са спазени тези изисквания,
съответно клаузата за заплащане на договорна лихва с 38,30% фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна.
От събраните по делото писмени доказателства се доказа
изпълнението на задължението на кредитора да преведе по банков път по сметка на
кредитополучателя размера на кредита от 5000 лева.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2017 по тълк. дело №
8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тези разрешения са приложими и към процесния договор за кредит,
макар и същият да не е банкова сделка. Следователно,
въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на процесните погасителни
вноски, което се липсата на доказателства за връчване на
уведомлението за предсрочната изискуемост на ответницата,
в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е
настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите
биха се явили основателни. Падежът на
всички вноски по процесния договор за кредит е настъпил преди приключване на съдебното дирене по делото, тъй като
падежът на последната погасителна вноска е на 01.05.2021 г. Следователно за ответницата е възникнало задължението да заплати всички
погасителни вноски.
След като
процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне
на тяхното съдържание и
клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността
на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за
допълнителен пакет от услуги „бонус“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се
твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение
е дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само
за „възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и
факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона (правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си
да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а
той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна
клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли
изсковата претенция за сумата от 3819,25
лева –
възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги.
Предвид недействителността на клаузата за
заплащане на възнаграждението за допълнителен пакет услуги, ответницата е
дължала заплащане единствено на главница и възнаградителна лихва, за които
месечната погасителна вноска е в размер на 297,65 лева. С исковата молба ищецът
е направил признание, че ответницата е заплатила общо сумата от 2499 лева.
Съдът цени това признание съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички данни по
делото и приема, че с платената от ищцата сума са погасени първите осем
погасителни вноски за периода от 01.06.2019 г. до 01.01.2020 г. на обща
стойност от 2381,20 лева съгласно представения
погасителен план към договора. Остатъкът от
117,80 лева е погасил лихвата от 117,59 лева на деветата погасителна вноска с
падеж 01.02.2020 г. и 0,21 лева от главницата, включена в същата погасителна
вноска съобразно правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за погасяване на различните
видове задължения към един и същ кредитор.
Следователно ответницата е заплатила
главница на обща стойност 1315,85 лева, поради което при получен кредит в
размер на 5000 лева, ответницата дължи заплащане на главница в размер на 3684,14
лева, включена в погасителните вноски за периода от 01.02.2020 г. до 01.05.2021
г. Ищецът претендира заплащане на договорна лихва в размер на 1284,65 лева, дължима за периода от 01.11.2019 г. до
04.11.2020 г., а ответницата му е заплатила сумата от 1183,15 лева за периода
от 01.06.2019 г. до 01.02.2020 г., поради което
дължи заплащане на сумата от 776,44 лева за периода от 01.03.2020 г. до 04.11.2020
г. съгласно представения погасителен план към договора.
Спорното задължение
касае и размера
и периода на претенцията на
ищеца за лихва за забава.
Съгласно чл. 12, т. 1 от общите условия към договора за
кредит при просрочие на плащането на месечна вноска, кредитополучателят дължи
лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава
върху просроченото плащане, което се равнява на действащата законна лихва. Поради установеното неплащане
в срок на
сумата от 179,85 лева- главница с падеж 01.02.2020 г. и на погасителните вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва, с падежи от 01.03.2020 г.
до 01.05.2021 г., ответницата е в забава и
дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, без да е
необходима покана с оглед чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД. Съобразявайки
всеки падеж и размер на отделните вноски по погасителния план и изчислена от съда на
основание чл. 162 ГПК при
използване на публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по
нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.), мораторната
лихва върху неплатените погасителни вноски за периода на забавата 02.02.2020 г.-23.11.2020 г. възлиза на 122,36
лева, за който размер и период искът за обезщетение за забава се явява основателен и следва да бъде уважен и
отхвърлен за периода от 02.11.2019 г. до 01.02.2020 г. и за горницата до целия предявен размер
от общо 735,72 лева, от които 686,23 лева- лихва за забава за периода от 02.11.2019 г.
до 04.11.2020
г., сумата от 49,49 лева- лихва за забава за периода от 04.11.2020 г. до 23.11.2020 г.
С оглед гореизложението,
предявените установителни искове се явяват частично основателни, а осъдителният иск-
неоснователен.
По
разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски за
исковото и заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в
настоящото производство: 276,77 лева –
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, т. е. общо 376,77 лева. В
заповедното производство разноските са следните: 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 200,63 лева –
държавна такса за предявените в настоящото производство искове, т. е. общо 250,63 лева.
Предвид
изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 172,13 лева - направени
разноски в исковото производство,
и сумата от 114,50 лева
– разноски в заповедното производство, съответни
на уважената част на исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има
право да ѝ се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част
на исковата претенция. Същата обаче не претендира разноски и не е представила
доказателства за такива, поради което и не следва да ѝ се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.С.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3684,14
лева /три хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски
кредит № 30036788318/09.05.2019 г.,
сумата от 776,44 лева /седемстотин седемдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.03.2020 г. до 04.11.2020 г., сумата от 122,36 лева /сто двадесет и два лева
и тридесет и шест стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 23.11.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-24.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед № 260094/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6210/2020
г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу Ц.С.Т., ЕГН **********,***, искове с правна квалификация
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, за признаване за установено, че Ц.С.Т. ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД разликата над
сумата от
3684,14
лева /три хиляди шестстотин осемдесет и
четири лева и четиринадесет стотинки/ до целия предявен размер от 4191,80
лева /четири хиляди сто
деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/,
представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г., разликата над
сумата от 776,44 лева /седемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/ до целия предявен размер от 1284,65
лева /хиляда двеста
осемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2019
г. до 01.03.2020 г., разликата над сумата
от 122,36 лева /сто двадесет и
два лева и тридесет и шест стотинки/, до целия предявен размер от общо 735,72 лева, от които 686,23 лева- лихва за забава за периода от 02.11.2019 г.
до 04.11.2020
г., сумата от 49,49 лева- лихва за забава за периода от 04.11.2020 г. до 23.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-24.11.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед № 260094/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6210/2020
г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
от “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу Ц.С.Т., ЕГН **********,***, иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на Ц.С.Т. да заплати на “ПРОФИ
КРЕДИТ България”
ЕООД сумата в размер на 3819,25 /три
хиляди осемстотин и деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г.
ОСЪЖДА
Ц.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 172,13 лева
/сто седемдесет и два лева и тринадесет стотинки/ -
направени разноски в исковото производство,
и сумата от 114,50 лева
/сто и четиринадесет лева и петдесет стотинки/–
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч.гр.д. № 6210/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
М.Павлова