Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260601
гр. Пловдив, 25.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 09.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6461/2020 г. по описа
на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц.К. К.против
Наказателно постановление № 20-1030-008019, издадено от
началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ,
сектор пътна полиция, с което Ц.К. К.е наложена глоба в размер на 500лв. за
нарушение на чл. 126 ЗДвП.
С
жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото отменяне
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.07.2020 г. около
18:30 часа в община Марица, на път втори
клас № II-56- 90 км. Ц.К. К.управлява специален
автомобил МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 416 ЦДИ с рег. № *******, като: 1. извършва
превоз на товар, като натовареното пътно превозно средство надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелство за регистрация,
надвишава с 2150кг. Вози лек
автомобил ТОЙОТА ЛАНД КРУЗЕР с рег.№ ******.
Съдът
намира, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПОРОЦИ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА
НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в
което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение
са винаги съществени, доколкото
непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. Доколкото, както
вече се спомена, АУАН е акта в административно-наказателния процес, аналог на
обвинителния акт, с който се повдига
и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат).
В
тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще съответстват на
императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са
описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по
себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от
субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за
извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на
дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които
се наказва.
Точно такъв е и процесния
случай, доколкото както в АУАН, така и в НП е отбелязан фактическия и правен
извод на контролния орган, че действителната маса на управляваното МПС
надвишава с 2150 кг. неговата технически допустима маса. Липсва обаче, каквото
и да било изложение на факти, което да позволи проверката на този извод.
По-конкретно от
съдържанието на сочената като нарушена правна норма – чл. 126 ЗДвП е видно, че
основните съставомерни обстоятелства, които е следвало да бъдат отразени в АУАН
и НП, за да отговарят те на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН са:
-величината на технически
допустимата максимална маса на управляваното МПС МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 416 ЦДИ с
рег. № *******
- реалната величина на масата на
управляваното МПС, заедно с товара.
Изложение на тези съставомерни
фактически обстоятелства в АУАН и НП липсва изцяло.
В случая констатираните пороци
при описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен
съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са
императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път
от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и
трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020
г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без
те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и
НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика
недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
В конкретния случай допуснатото
процесуално нарушение е още по- съществено, доколкото фактическите и правни изводи в АУАН и НП се опровергават от доказателствата
по делото.
По
делото са приложени справки за техническите данни на двете МПС –натовареното и
носещото. Видно е, че масата в движение на МПС ТОЙОТА ЛАНД КРУЗЕР е 2813 кг., а
масата в движение на МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 416 ЦДИ е 2300 км. Сборът от масите на
двете МПС е 5113 кг. При извършване на елементарни математически операции се
установява, че тази маса 5113 килограма в никакъв случай не надвишава с 2150 килограма (както е посочено в АУАН и НП)
технически допустимата максимална маса на МПС МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР, която е 3500
килограма. Действително налице е известно превишение, но то е съвсем различно
от посоченото в АУАН и НП, а както бе изяснено по-горе деецът не може да бъде наказан без изменение на обвинението за факти
различни от вменените му във вина с АУАН и НП.
Още повече, че по мнение
на настоящия състав в случая актосъставителя и наказващия орган са допуснали нарушение на чл. 52 ЗАНН,
задължаващ ги да извършат пълно и цялостно разследване на обстоятелствата по
делото.
От приложените
писмени доказателства е видно, че контролните
органи са презюмирали, че реалната маса на МПС ТОЙОТА ЛАНД КРУЗЕР към
процесния момент е отговаряла на посочената в талона „маса в движение“. Тоест направено е предположение, че
тойотата, макар и превозвана върху влекач, е била в движение и е била оборудвана с всички части, които нормално би имала в
движение- двигател, купе и други, които биха се отразили на нейната маса.
Законосъобразното
процедиране от друга страна е изисквало, актосъставителят, при спазване на
принципа за дирене на обективната истина, да извърши реална проверка и измерване на действителното тегло на превозваното
МПС към процесния момент. Установяването на нарушението само по
документи в конкретния случай е довело до необоснованост на изводите на
контролните органи и до липса на несъмнена установеност на деянието, а както е
добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Посоченото се
явява допълнително основание за отмяна на НП.
ПО НЕПРАВИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Установените от
актосъставителя факти са подведени под нормата на чл. 126 ЗДвП, според която
при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не
трябва да надвишава допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
В същото време деецът
е наказан въз основа на нормата на чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП, според която се
налага глоба от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за
това ред, управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
От съпоставката на
двете норми е видно, че чл. 177,
ал.3, т.1 ЗДвП не е коректната санкционна норма за нарушения по чл. 126 ЗДвП.
Това е така, доколкото чл. 126 ЗДвП възвежда като нарушение превишаването на масата посочена в свидетелството за
регистрация, а според чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП съставомерно е
превишаването на стойностите,
посочени не е свидетелството за регистрация, а в специална наредба.
Всъщност чл. 177,
ал.3, т.1 ЗДвП въвежда санкция за нарушение не по чл. 126 ЗДвП , а по чл.
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, която гласи: "Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението", като в случая се препраща към Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Че санкционната
норма на чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП не съответства на чл. 126 ЗДвП е и трайната
практика на съдилищата от страната.
Така Решение № 216
от 11.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 2884 / 2019 г. на XIII състав на
Административен съд - Бургас, Решение № 1423 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1889 / 2020 г. на XV състав на Административен съд - Бургас Решение № 1888 от
06.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2288 / 2019 г. на XV състав на Административен
съд - Бургас, Решение от 26.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 118 / 2018 г. на
Административен съд – Перник
Приложената
неправилна санкционна норма е безусловно основание за отмяна на НП.
Следва да се
отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за
първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или
санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно
посочени в НП.
Да се процедира по
обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
действителните правни основания за ангажиране на отговорността му, едва
след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
В този изричен
смисъл, че за съдът не съществува възможност за първи път с решението си да
приложи коректната санкционна норма е и трайната практика на Административен
съд Пловдив.
Така изрично
Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ЛИПСАТА НА МАТЕРИЛАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ
И НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН.
Съгласно чл.167,
ал.3 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието
и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за
сигнализация и маркировка. Общата
маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни
средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
Анализът на
цитираната норма сочи на извода, че правомощията за извършване на проверки за
спазване на общата маса и осовото натоварване на превозното средство са
възложени единствено и само на длъжностните лица на "Агенция "Митници" и Агенция "Пътна
инфраструктура". Със същите компетенции с оглед разпоредбата на
чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДвП са и длъжностните лица на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
В случая процесния
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от полицейски служители - съответно от мл. автоконтрольор и началник
група в ОД на МВР -Пловдив, които не са имали материална компетентност да
установяват и съответно да издават НП за извършено административно нарушение по
чл. 126 от ЗДвП.
Липсата на
материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Така изрично
Решение № 92 от 03.06.2016 г. по н. д. № 78/2016 г. на Административен съд -
Ямбол, Решение № 257 от 01.02.2013 г. по н. д. № 15 / 2013 г. на XIII състав на
Административен съд - Бургас, Решение № 24 от 24.02.2016 г. по н. д. № 20/2016
г. на Административен съд – Ямбол.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на
разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева
изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.
1 от Наредбата в приложимата редакция за
процесуално представителство,
изразило се не само в изготвяне на жалбата, но и получаване книжата по
делото и реално участие в
открито заседание, при материален
интерес 500 лева.
Заплатеният размер от
300 лева се явява на следващо място
обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
По изложените
съображения следва да се присъди целия претендиран размер на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна „Сектор пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-008019, издадено
от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ,
сектор пътна полиция, с което Ц.К. К.е наложена глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 126 ЗДвП
ОСЪЖДА
ОДМВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя Ц.К. К., ЕГН ********** сумата от
300 лева, представляващи разноски за адвокатска защита и съдействие пред
Районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.