№ 30
гр. Пазарджик, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20225220101274 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху
идеална част от недвижим имот и за частична отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на
констативен нотариален акт за собственост върху имота въз основа на
давностно владение и наследство.
Ищците Т. М. М. с ЕГН ********** от **0; В. М. М.а с ЕГН **********
от гр. Ст**, ет.2 и Т. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. ** твърдят, че като
наследници на Д. Т С., починал на 19.11.1996г. и *** Х С., починала през
1991г., наследяващи от коляното на техните две дъщери ** Д. М.а, починала
на 24.11.2015г. и ** Д. **, починала на 26.08.2021г., притежават по 1/6 ид. част
от един недвижим имот, представляващ УПИ XI-14, в кв. 3 по плана на с. *,
общ. Септември обл. Пазарджик, у**, с площ от 1430 кв.м., ведно с
построените в имота: масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 70 кв.м.; гараж с площ от 11,25 кв.м.; второстепенна постройка с площ от 4
кв.м. и второстепенна постройка с площ от 9 кв.м., при съседи: УПИ I-7, УПИ
XII-13, УПИ X-15, УПИ XIII-9 и улица. Твърдят, че приживе синът на общите
наследодатели Г Д. С., починал на 14.01.2022г., се е снабдил с констативен
нотариален акт №185 от 08.10.2019г., том VІІ, рег. №12640, н.д. №1300/2019г.
по регистъра на А. И. – нотариус с рег. №423 в НК, с който е признат за
собственик на целия имот въз основа на давностно владение и наследство,
след което е продал същия на своя син – ответника Д. Г. С. с ЕГН **********
от гр.**, съгласно договор за продажба, обективиран в нотариален акт №100
от 30.09.2021г., том VІІІ, рег. №15141, н.д. №1425/2021г. по регистъра на А. И.
1
– нотариус с рег. №423 в НК. Ищците оспорват признатото от нотариуса право
на собственост върху техните идеални части от имота, както и продажбата им
на ответника Д. С., при твърдение, че праводателят никога не ги е владял,
следователно не ги е придобил по давност и не е могъл да ги прехвърли на
сина си. Искат от съда да установи, че всеки от тях е собственик на 1/6 ид.
част от имота и на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени констативния
нотариален до размера на техните дялове. Претендират присъждане на
съдебни разноски. Искът е предявен срещу приобретателя и настоящ
собственик на имота Д. Г. С., както и срещу останалите наследниците на
праводателя: И. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Пло**; Д. Г. С. с ЕГН
********** от гр. ** и С. Г. И. с ЕГН ********** от гр. **. По отношение на
ответника С. Г. И. производството е прекратено поради недопустимост на
иска, тъй като същата се е отказала от наследството на Г Д. С..
Ответникът И. Д. С. оспорва иска. Твърди, че дължимите данъци за
имота през периода от 2011 г. до 2019 г. са заплатени единствено от
наследодателя Г Д. С., срещу когото е съставен акт за установяване на данъчни
задължение №766-2016-1/2016 г. на Община Септември, въз основа на който е
образувано изпълнително дело срещу наследодателя. Твърди, че ищците не са
декларирали своите части от имота и не са заплащали дължимите данъци за
тях. Поддържа, че след смъртта на общите наследодатели *** С. и Д. С.
единствено тя и съпругът й Г С. са владели имота, полагали са грижи за него и
са заплащали всички данъци и режийни разноски повече от 15 години.
Ответниците Д. Г. С. и Д. Г. С. и двамата, представлявани от особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорват иска при твърдение, че приживе
единствено техният баща Г С. е владял имота и се е грижил за него, а
фактическата власт върху него му е предадена от неговия баща. Демонстрирал
е намерението си да придобие идеалните части на останалите наследници чрез
действия на облагородяване и подобряването на имота. Ответниците твърдят,
че ищците не са посещавали имота от времето, когато са били деца. Знаели са,
че той принадлежи на Г С., понеже такава била волята на общия наследодател
и негов баща Д. Т С..
Районният съд въз основа на събраните по делото доказателства и на
закона прие от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск за собственост е допустим, както по
отношение на настоящия собственик на имота отв. Д. Г. С., така и срещу
наследниците на праводателя му Г Д. С., които са приели на наследството.
Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за
собственост и срещу наследниците на праводателя се обуславя от съставения
констативен нотариален, с който приживе наследодателят е признат за
собственик на целия имот и по този начин е оспорил правото на собственост
на ищците върху тяхната наследствена част от имота. Това оспорване се
поддържа и от част от неговите наследници, което ги прави надлежни
ответници по иска за собственост.
2
За уважаването на иска ищците следва да установят, че страните са
сънаследници на общите наследодатели Д. Т С. и *** Х С., както и че
процесният имот е част от оставеното от тях наследство. С оглед
легитимиращия ефект на констативния нотариален акт, с които в полза на
прекия наследодател на ответниците е признато право на собственост въз
основа на придобивна давност и наследяване, ищците следва да докажат
наличието на обстоятелства, които изключва давностното владение на прекия
наследодател на ответниците върху техните части от имота. Тежестта за
оборване на владението се носи от оспорващата страна, тъй като изводите на
нотариуса за съществуването на удостовереното с констативния нотариален
акт правото на собственост се считат за верни до доказване на противното, (в
т.см. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС).
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Между страните не е спорно, установява се и от представените
удостоверения за наследници, че те са законни наследници на *** Х С.,
починала през 1991г., и Д. Т С., починал на 19.11.1996г. Наследодателите са
оставили трима низходящи – един син Г Д. С., починал на 14.01.2022 г. и две
дъщери: ** Д. **, починала на 26.08.2021 г., чийто наследник е ищцата Т. Н. Д.
/заедно със своята сестра ** Н. **, която не е страна по делото/, както и ** Д.
М.а, починала на 24.11.2015 г., чиито единствени наследници са ищците В. М.
Б. и Т. М. М.. Делът на всеки ищец от наследството на общите наследодатели е
1/6 ид. част.
Между страните няма спор и се подкрепя от представената скица на
поземлен имот №33 от 15.06.2022 г., че общия наследодател Д. Г. С. е бил
собственик на процесния имот.
Видно от представения констативен нотариален акт №185 от
08.10.2019г., том VІІ, рег. №12640, н.д. №1300/2019г. по регистъра на А. И. –
нотариус с рег. №423 в НК, синът на общия наследодател Г Д. С. е признат от
нотариуса за изключителен собственик на наследствения имот на основание
давностно владение и наследство, след което е продал имота на своя син –
ответника Д. Г. С., което се установява от представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот №100 от 30.09.2021г., том VІІІ, рег. №15141, н.д.
№1425/2021г. по регистъра на А. И. – нотариус с рег. №423 в НК.
Спорът между страните се свежда до това, дали сънаследникът Г Д. С. е
придобил по давност наследствените дялове на ищците, респ. дали е продал
същите на сина си.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от
2012 г. на ОСГК на ВКС, при възникването на съсобственост в резултат на
наследяване, съсобственикът, който единствен упражнява фактическата власт
върху общата вещ се счита за владелец само на своята част и за държател по
отношение частите на останалите съсобственици. Установената презумпция
3
на чл.69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато се
докаже, че я държи за другиго, не се прилага в случаите, при които
съсобствеността е възникнала от наследство. За да придобие някой от
сънаследниците правото на собственост върху целия имот по давност,
необходимо е той да извърши действия, с които да демонстрира по отношение
на останалите сънаследници промяна в своето субективното отношение към
вещта. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
сънаследникът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, респ. този
сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е.
да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги
уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях никакво
съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно от
гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи и
намерението (анимусът) на сънаследника да държи чуждата идеална част от
имота за себе си /Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на I г.о. на
ВС/. Изменението на основанието на владението следва да достигне до
знанието на другите съсобственици /Решение № 2831 от 29.10. 1979 г. по гр. д.
№ 1103/79 г. на I г.о. на ВС/. Необходимо е сънаследникът да е извършил
такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите
съсобственици е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат
отблъснати от владелеца. Счита се, че сънаследникът е отнел владението
върху имота от останалите съсобственици, ако не ги допуска да го използват
по никакъв начин.
По делото не са събрани доказателства, че сънаследникът Г Д. С. е
извършил действия от вида на горепосочените, с които по ясен и категоричен
начин да е демонстрирал пред останалите сънаследници – неговите сестри **
Д. ** и ** Д. М.а или пред ищците своето намерение да придобие техните
идеални части. Напротив, от представената по делото декларация по чл.14
ЗМДТ, подадена от него на 26.08.2019 г. /малко преди да поиска от нотариуса
да го признае за изключителен собственик на имота/ самият той е декларирал
имота като съсобствен с останалите наследници на Д. Г. С..
Упражняването на фактическа власт върху имота само от сънаследника
Г Д. С. също е спорно, тъй като от показанията на свидетелите Д. ** ** и ** Ц.
** се установява, че след смъртта на общите наследодатели *** Х С. и Д. Т С.
имотът не е обитаван постоянно, а само е посещаван периодично от
наследниците. При това положение прекият наследодател на ответниците не е
придобил по давност частите на ищците от имота и за тези части договорът за
продажба между него и ответника Д. Г. Д. не е произвел прехвърлително
действие. Ето защо установителният иск за собственост се явява основателен
и следва да се уважи, като всеки от ищците бъде признат за собственик на 1/6
ид. част от имота.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК съдът намира следното:
4
Този иск няма самостоятелен характер, а може да бъде предявен само
при условията на обективно съединяване с иск за собственост. Касае се до
акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне е изцяло обусловено от изхода
на спора по вещния иск.
Съдът формира извод, че главният иск е основателен, което означава, че
част от правото на собственост, признато с оспорения констативен нотариален
акт, не съществува до размера на притежаваните от ищците общо 3/6 ид.
части. Ето защо нотариалният акт следва да се отмени в тази част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищците съдебни разноски. Според представените
доказателства и списъците по чл.80 ГПК разноските на ищцата В. М. Б. с в
размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; разноските на Т.
Н. Д. също са в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, а
разноските на ищеца Т. М. М. са в размер на 2665 лв., от които 50 лв. – внесена
държавна такса за исковата молба, 15лв. – внесена държавна такса за частната
жалба, 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 1600 лв. - внесен
депозит за особен представител на ответниците Д. Г. С. и Д. Г. С.. Сумата от
1600 лв. следва да се разпредели само между тези двама ответници, тъй като
разноските за особен представител касаят единствено техния интерес.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на ответниците И. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Пло**; Д. Г. С. с
ЕГН ********** от гр. ** и Д. Г. С. с ЕГН ********** от гр. **, че всеки от
тримата ищци Т. М. М. с ЕГН ********** от **0; В. М. М.а с ЕГН **********
от гр. Ст**, ет.2 и Т. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. **, е собственик на 1/6 ид.
части (общо 3/6 ид. части) от недвижимия имот, представляващ УПИ XI-14, в
кв. 3 по плана на с. *, общ. Септември обл. Пазарджик, у**, с площ от 1430
кв.м., ведно с построените в имота: масивна двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 70 кв.м.; гараж с площ от 11,25 кв.м.; второстепенна
постройка с площ от 4 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 9 кв.м., при
съседи: УПИ I-7, УПИ XII-13, УПИ X-15, УПИ XIII-9 и улица.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност и наследство №185 от 08.10.2019г.,
том VІІ, рег. №12640, н.д. №1300/2019г. по регистъра на А. И. – нотариус с рег.
№423 в НК, В ЧАСТТА, с която на Г Д. С. с ЕГН ********** от гр. ** е
признато право на собственост върху притежаваните от ищците общо 3/6 ид.ч.
от гореописания имот.
ОСЪЖДА ответниците И. Д. С., Д. Г. С. и Д. Г. С. да заплатят на ищцата
В. М. Б. съдебни разноски в размер на 1000 лв.
5
ОСЪЖДА ответниците И. Д. С., Д. Г. С. и Д. Г. С. да заплатят на ищцата
Т. Н. Д. съдебни разноски в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА ответника И. Д. С. да заплати на ищеца Т. М. М. съдебни
разноски в размер на 355 лв.
ОСЪЖДА ответниците Д. Г. С. и Д. Г. С. да заплатят на ищеца Т. М. М.
съдебни разноски в размер на 2310 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6