№ 587
гр. Видин, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20251320100979 по описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на М. К. П. с ЕГН **********
от гр. ************* ,с която против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ************ и „Ай тръст“ ЕООД,ЕИК
************ , със седалище и адрес на управление: гр. ************ са
предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК
вр.чл. 19 ал.4 ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП.
Твърди се в исковата молба ,че на 21.05.2024 г. между ищеца М. К. П.,
ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател" от една страна и
„Кредисимо" ЕАД, ЕИК ******* в качеството му на „Кредитор" е сключен
Договор за потребителски кредит №2979333 по силата на който Кредиторът е
предоставил на Кредитополучателя сума в размер 3,350 лв., при условия: -
лихвен процент - 20%, -годишен процент на разходите (ГПР)- 21.94% срок на
погасяване - 24 месеца -обща сума за връщане-4,112.05 лв.
Твърди се ,че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, в случай, че
Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение
на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на
Обезпечението: - да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно
Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или - да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
1
КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и
осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на
Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и
четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на
Общите условия относно Обезпечението.
Съгласно чл. 4, ал. 2 в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще
се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този
Договор не би породил действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя.
Като допълнение, ал. 3 пояснява, че ако Кредитополучателят е заявил Кредит
без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет)
дни от подаване на Заявлението.
Излага се,че със сключването на договора за заем ищеца е сключил и
Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора
дружество - „Ай тръст" ЕООД, ЕИК ************, за което дължи
допълнително възнаграждение в размер на 3,216.87 лв.
Подържа се ,че в действителност ищеца, за използването на заем от
3,350.00 лв. трябва да върне не описаните по договор 4,112.05 лв., а
значително по-висока сума - 7,328.92 лв.
Във връзка с изложеното се подържа , че процесният договор за заем е
недействителен на основание неточно посочено ГПР, доколкото
възнаграждението за поръчителя не е отчетено в него, а договорът за
поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. З ЗЗД.
Подържа се и нищожност на чл. 4 от Договор за потребителски кредит
№2979333.Сочи се,че съгласно чл. 4 от Договора за заем, Кредитополучателят
се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване -
предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези условия са създадени
във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото
условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до
услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция.
Твърди се ,че второто условие е формулирано по начин, който дапридаде
вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на
2
Кредитополучателя пред Кредитора и че този поръчител предоставя някаква
реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати
възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща
огромна възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че
представлява възнаграждение за поръчителство. При обезпечаването на
кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от изискването на
чл. 4 от Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде
поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като
възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко
ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи
задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената
идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от
него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само
този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните.
В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма
свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез
който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си
учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за
предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя
на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД с възнаграждение.
Посоченият от "Кредисимо" АД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност. Във връзка с горното се сочи,че потребителят не е имал
право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне,
особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на
дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД - кредитор на длъжника по
договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това
обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за
кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна -
заобикаляне наограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води
3
до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният
максимум.
Подръжа се, че клаузата е и неравноправна ,тъй като правните
последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят
избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора
за потребителски кредит (чл. 4, ал. 2). Въпреки „свободния избор" на
потребителя да поиска или да не поиска обезпечение, кредиторът поставя
приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в
зависимост от предоставянето на обезпечението - в рамките на 24 часа от
предоставяне на обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14
календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По този начин, без
сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде
постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителя
се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок,и което
обуславя неравноправността. Отделно клаузата нарушава и добрите нрави
,тъй като с възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на
дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след
възникване на задължението за връщане на паричната сума и което
задължение има определен размер, без да се отчита дали страната
кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем,
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.
Твърди се , че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е съставена
предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Подържа се , че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е нищожна на
основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,както и Недействителност на договор за
потребителски кредит №2979333 на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК .В тази връзка се излага ,че съгласно чл. 4 от Договора за заем, заемателят
се задължава в кратък срок да предостави обезпечение при крайно завишени
4
изисквания, описани по-горе. Тези условия са създадени във вид да изглежда,
че кредитополучателят има избор, но всъщност първите условието за банкова
гаранция е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до
услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие е
формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема
задължение да е поръчител на заемателя пред заемодателя и че този поръчител
предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се
плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна
възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че
представлява възнаграждение за гаранция.
Сочи се ,че поръчителят „Ай Тръст" ЕООД е дружество, чийто капитал е
собственост на дружеството - кредитор, а именно „Крелисимо" ЕАА, съгласно
справка от ТРP.
Сочи се,че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява
разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя,
който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за
потребителски кредит.
Твърди се ,че Заемодателят по договора за потребителски кредит е
овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Предвид на това,
възнаграждението по договора за гаранция е било предназначено да постъпва
пряко в патримониума на заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран
към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност
представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи,
независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на
обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или
увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора.
Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй
като така се създават права само за едната страна по правоотношението -
кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на
изискването за добросъвестност. Възнаграждението по договора за
5
предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя,
която в случая е задължително условие за отпускане на заема.
Сочи се , че възнаграждението за гаранта всъщност представлява
допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.
нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите
на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая сумата, определена за
възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в
размер 3,216.87 лева, разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с
погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С
кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още
от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от
договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в договора е
абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на
законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В
случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на
кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на
3,216.87 лв.,поради което , този разход, който определено е известен изначално
на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е
посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната
недействителност на процесния Договор за заем. В този смисъл, като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11,, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Подържа се също така и нищожност на Договора за предоставяне на
поръчителство,като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД.Сочи се,че с него се нарушава принципът на добросъветност,
справедливост и еквивалентността на престациите. В тази връзка се излага
следното: възнаграждението в общ размер от 3,216.87 лв. се дължи без
насрещна престация. Налице е явно несъответствие в престациите,което е
основание за извод, че добрите нрави са накърнени.
Сочи се,че в случая ,съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на
6
поръчителство, възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на
„Кредисимо" ЕАД - дружеството-майка и заемодател, което на практика води
единствено до увеличаване на дължимата сума по заема.
Подържа се ,че е налице взаимна свързаност на Договора за
предоставяне на поръчителство и Договора за заем, който е и основанието за
сключването на договора за поръчителство/ Дружеството - заемодател е
собственик на капитала на дружеството - гарант.; Договорите за заем и
предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден.; Налице е еднакъв
период на дължимост на сумите по двата договора, с един и същи начален
период и краен срок на погасяване, една и съща главница - чл. 2, ал.
1.,Възнаграждението за поръчителя и за кредитора са в едно общо
Приложение №1 към Договора за поръчителство./
Подържа се в тази връзка,че се разкрива неравноправно третиране на
потребител ,с оглед на това,, че сключването на Договор с точно този гарант,
при тези условия е било задължително условие за сключване на договора за
заем.
Излага се , че възникването на задължение за заплащане на
възнаграждение на дружеството - поръчител, което задължение възниква
непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната
сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната
заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем,
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. С тази уговорка се
достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема
в ущърб на икономически по-слабата страна. В процесния случай това
увеличение е в размер на 3216.87 лв. при главница на договора за заем от
3350.00 лв..
Иска се от Съда да постанови решение ,с което да признае за
установено, че Договор за потребителски кредит №2979333 от 21.05.2024 г.,
сключен между М. К. П., ЕГН ********** и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК *******
е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР,както и да признае
за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2024 г.,
сключен между М. К. П., ЕГН ********** и „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК
************ е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
7
Претендират се и направените разноски.
В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК
ответника „Кредисимо“ ЕАД е оспорил исковите претенции по основание и
размер.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2979333/21.05.2024 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и ищеца, както
и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2024 г. с
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител ищеца.
Не се оспорва,че Договора за потребителски кредит е сключен между
страните за главница от 3350.00 лева, която следва да бъде върната за срок от
24 месеца, при фиксиран ГЛП от 20 % и ГПР от 21.94 %. Не се оспорва и
обстоятелството,че главницата по договора за кредит е изцяло усвоена от
ищеца.
Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочено е ,
че договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията,
които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се
разписва формулата, по която е изчислен. Не оспорват твърдението на ищеца,
че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19
от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната
възнаградителна лихва.
Посочоено е, че възнаграждението за поръчител не е включено като
разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход
по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и
8
разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител
не е известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит.
Оспорено е, че за ищеца било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорено е, че към
момента на сключване на договора за кредит ответникът е знаел какъв е
размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство
Посочено е, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от
ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи
разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство
„Ай Тръст" ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца)
възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай
Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо“
ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.
Посочено е, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната
страна за свързаност на двете дружества - ответници по производството и
наличие на скрито обогатяване на ответника „Кредисимо“ , то това не влече
недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за
предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Това е така, тъй като
сам по себе си договорът за поръчителство, по силата на който другият
ответник „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил по отношение на „Кредисимо“ да
отговаря за задължението на ищеца, договорът за кредит поражда за ищеца
единствено права и поставя същия в по-благоприятно положение, отколкото
би бил, ако същият не беше сключен. Чрез договора за поръчителство е
повишена кредитоспособността на ищеца и същият е получил кредит, който
9
иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по
отношение на ответника „Кредисимо“, ищецът ще дължи на поръчителя
връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на
кредитодателя (главница и лихва), като задължението му няма да бъде
увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за
потребителски кредит.
Поради това, се иска да се приеме, че единствено уговорката за
заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи
на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за
недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД – София в срока за отговор е оспорил
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Не е оспорено твърдението на ищеца, че е сключен Договор за
потребителски кредит между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ ищеца
/кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор
за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и
потребител ищеца. Посочено е, че този ответник е сключил с ищеца договор
за поръчка наименован „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно
същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като
поръчител задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ
част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за поръчителство за
така описаната услуга е дължимо месечно възнаграждение за периода на
действие на договора за кредит. Възнаграждението се дължи само за периода,
за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, същият няма да дължи
възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита.
Посочил е още, че обезпечените и необезпечените кредити на
„Кредисимо" ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни
кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, не са пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията му за погасяване. Поради това,
възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като
същото не отговаря на дефиницията на пар. 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
10
на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция,
за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има
следните три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя,
който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към
датата на сключване на договора. В случай че разходът представлява
възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато
„сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита“. Не се оспорва сключването на процесните договори от страните при
посочените условия.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: не е спорно ,че между ищецът и
„Кредисимо “ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №2979333 от
21.05.2024 г. с отпусната сума от 3350 лв.
Не е спорно,че между ищецът и „Ай тръст“ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.05.2024 г.срещу възнаграждение от
3216.87 лв.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №2979333 по
силата на който Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в
размер 3,350 лв., при следните условия: -лихвен процент - 20%, -годишен
процент на разходите (ГПР)- 21.94% срок на погасяване - 24 месеца -обща
сума за връщане-4,112.05 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили
обезпечение,кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението:(i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД
банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до
48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на
11
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда
действие между страните (чл. 4,ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
В случая няма спор,че във връзка с гореописаната клауза по чл.4.1,
между ищеца и ответника „Ай тръст“ЕООД, е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.05.2024 г.,по силата на който този
ответник се задължил да отговаря пред другия ответник "Кредисимо"
солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит.
За поемане на посоченото задължение, ищецът следва да заплати на
ответника "Ай Тръст" ЕООД,видно от приложение №1 към договора за
поръчителство , възнаграждение ,на месечни вноски, в общ размер на 3216.87
лв .,в срока на договора за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от
ответника "Кредисимо" ЕАД в обратния смисъл.
В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит,
като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което
същият се ползва със законоустановената потребителска закрила,
регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по процесния
12
Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са
коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента
на разходите и крайната дължима от потребителя сума.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал.
1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за
кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка
с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с
договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Няма съмнение ,че ако се включат и разходите за поръчителя "Ай
Тръст" ЕООД, ГПР би нараснал,и то значително , при което положение
потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора като на практика няма информация с колко точно(като сума в лева)
е оскъпяването му по кредита, като последното се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
В посочената хипотеза приложение следва да намери разрешението,
дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, а именно: член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива, разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
13
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се
намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед
посоченото и предявения иск срещу ответника "Кредисимо" ЕАД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В тази връзка следва да се посочи, че договорът за предоставяне на
поръчителство също е нищожен,тъй като същият се явява лишен от
основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той
обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството. Т. е. липсва необходимостта от сключване акцесорния
договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради
липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора,
за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме
наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая
на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно
договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание.
При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указания в
ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това,
че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
14
С оглед всичко изложено и предявеният установителен иск срещу
ответника "Ай Тръст" ЕООД се явява основателен и като такъв също следва да
бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на делото претендираните от ищеца разноски по делото
ще следва да бъдат възложени на ответниците съразмерно..
Ищецът е направил разноски за държавна такса в общ размер от 298.30
лв. ,от които „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати сумата от 167.00 лв.,а
ответникът „Ай тръст „ЕООД- 131.30 лв.
Ищеца се представлява от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съобразявайки,че делото не е с правна и фактическа сложност ,както и
решение по дело С- 438/2022г. на СЕС,с оглед което съдът не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в съответната
Наредба,съдът определя възнаграждение ,на осн.чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
правна помощ по делото на ищеца ,в общ размер от 480 лв.с ДДС/или по 240
лв.с ДДС за всеки от ответниците/ ,което следва да бъде присъдено на
адвокат Д. Д. Г.,вписан в АК-Ловеч с №**** и служебен адрес :
гр.*************.
С оглед определения размер на адвокатското възнаграждение
възражението за прекомерността му се явява неоснователно.
Водим от горното ,Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит
№2979333 от 21.05.2024 г., сключен между М. К. П., ЕГН **********, от гр.
************* и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ************,на осн. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
вр.чл.26 ал.1 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.05.2024 г., сключен между М. К. П., ЕГН **********, от
гр. ************* и „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. ************чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал.
15
4 ЗПК вр. чл.143 и 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ************ да заплати на М. К. П., ЕГН **********, от гр.
************* ,сумата от 167.00 лв.,направени разноски в производството за
държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД,ЕИК ************ , със седалище и адрес
на управление: гр. ************ да заплати на М. К. П., ЕГН **********, от
гр. *************,сумата от 131.30 лв. , направени разноски в
производството за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ************ ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Д. Г.,вписан в АК-Ловеч с №**** и служебен адрес :
гр.*************,сумата в размер на 240 лв.с ДДС , за оказана правна помощ
по делото на ищеца М. К. П., ЕГН **********, от гр. *************.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Ай тръст“ ЕООД,ЕИК
************ , със седалище и адрес на управление: гр. ************ ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Д. Г.,вписан в АК-Ловеч с №**** и служебен адрес :
гр.*************,сумата в размер на 240 лв.с ДДС , за оказана правна помощ
по делото на ищеца М. К. П., ЕГН **********, от гр. *************.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
16