№ 6969
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110169192 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осми април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 69192 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, с ЕИК **************, представлявано от
изпълнителния директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против О. Б. Х., с ЕГН **********, от гр.
*****************************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
на 18.07.2024 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за осъждането му да заплати на заявителя сумата
от общо 32,12 лв., от които: сумата 25,87 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец юни 2021 г. до месец април 2023 г.,
сумата от 6,25 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент 50, находящ се в гр. ******************, с абонатен №
******, за периода от месец юни 2021 г. до месец април 2023 г., но не е заплащал дължимата
цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 32,12 лв. за целия имот.
Излага твърдения, че Е.С. е сключила договор с „Д.Е. – гр. София за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на О. Б. Х., че същият дължи на
„Т.С. – гр. София сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 32,12 лв., от които:
сумата 25,87 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец юни 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 6,25 лв. - лихва за забава за
периода от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима
от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника О. Б. Х., с който оспорва исковите претенции. Оспорва наличието на
облигационни отношения между страните. Позовава се на влезли в сила решения на съда
между страните. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на искова молба. Оспорва
качеството си на абонат, като твърди, че абонатната станция на бл. 811, вх. В, е била
изключена през 2006 г.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 43908/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.08.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която О. Б. Х. е осъден да заплати на „Т.С. сумата от 25,87 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. *****************************, абонатен № ****** за периода от
месец юни 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 6,25 лв. - лихва за забава за периода от
15.08.2021 г. до 11.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
18.07.2024 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено от длъжника възражение и дадени
от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен
между ищеца и „М.Е., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № 576-IV от
22.04.2003 г., сключен между „М.Е. и Е.С. на сграда, находяща се в гр. ******************,
е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в
сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на
собствениците.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за
3
покупко-продажба на недвижим имот № 199, том I, рег. № 1232, дело № 188 от 11.03.1999 г.
на нотариус с рег. № 065, действащ в района на СРС, се установява, че О. Б. Х. е придобил
собствеността върху апартамент № 50, находящ се в гр. ******************, ******.
От представените от ответника заверени преписи от съдебни решения, а именно:
Решение № 415870 от 28.05.2018 г. по гр.д. № 68237/2017 г. по описа на СРС, 141 състав, и
Решение № 8352 от 21.07.2022 г. по гр.д. № 49937/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, се
установява, че за претенциите на ищеца срещу ответника за предходни периоди са били
отхвърляни, като в мотивите към решенията съдът е приел, че топлоснабдяването на имота е
прекратено.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Д.Е. са били изготвени
изравнителни сметки, като за процесния имот и за процесния период няма начислявана
топлинна енергия за отопление на имот и за отдадена от сградна инсталация, както и за
битово-горещо водоснабдяване. Вещото лице също така установява, че за процесния период
изравнителните сметки са на стойност 0 лв., както и размерът на сумите за потребена
топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 0 лв., от които
начислената сума по фактури е в размер на 0 лв., сума за връщане от изравнителните
периоди – 0 лв., като няма предишни неплатени и просрочени суми и няма начислени лихви
по тях. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция
са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 26.10.2023 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот – апартамент № 50, находящ се на адрес: гр. ******************, ******,
на който адрес е открита партида на абонатен № ******. По делото не се спори, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот по силата на сделка покупко-
продажба. Спори се за доставянето на топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
4
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция
доказателства се установява по безспорен начин, че за процесния имот и за процесния
период няма начислявана топлинна енергия за отопление на имот и за отдадена от сградна
инсталация, както и за битово-горещо водоснабдяване. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период
изравнителните сметки са на стойност 0 лв., както и размерът на сумите за потребена
топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 0 лв., от които
начислената сума по фактури е в размер на 0 лв., сума за връщане от изравнителните
периоди – 0 лв., като няма предишни неплатени и просрочени суми и няма начислени лихви
по тях.
Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че за процесния имот и за
процесния период липсва потребление на топлинна енергия в твърдяното количество от
ответника. Ето защо исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде
5
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явяват и предявените
акцесорни искови претенции за присъждане на мораторна лихва и законната лихва върху
главницата, дължима от 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, с ЕИК **************, представлявано от
изпълнителния директор И.И.Е., против О. Б. Х., с ЕГН **********, от гр.
*****************************, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване по
отношение на ответника, че О. Б. Х. дължи на „Т.С. сумата 25,87 лв. /двадесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец юни 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 6,25 лв.
/шест лева и двадесет и пет стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до
11.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 18.07.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.Е., със седалище и адрес на
управление: гр. *********************, с ЕИК *********, представлявано от управителя
О.И.Д., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК **************.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7