Решение по дело №1076/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 709
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20254430101076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Плевен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430101076 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от КООПЕРАЦИЯ ПАНДА, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление *** против МЕДИЦИНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ-***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в ***.
Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава
претенцията си: Твърди се, че между страните бил сключен Договор *** за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка и монтаж на мебели за
нуждите на сграден фонд при МУ - ***“. Съгласно договора, ответникът се
задължил да извършва дължимите плащания в срок до 30 календарни дни от
датата на съответната доставка.
Твърди се, че в изпълнение на договора, ищецът извършил множество
доставки, всички от които приети от ответника със съответните приемо-
предавателни протоколи. Излага се, че на 14.09.2023г и 15.09.2023г. с товарни
камиони ищцовата кооперация доставила на ответника множество поръчани
от него артикули, на адрес за доставка Ректорат 1 и Ректорат 2 на МУ-***.
Поради допусната от ответника грешка, първоначалната заявка била
1
поправена и изпратена по електронна поща до ищеца на 05.10.2023г.
Доставеното било прието без забележки и съответно издадена данъчна
Фактура №**********/ 06.10.2023 г. за сумата 119 683,94 лв., с падеж
05.11.2023г. Пояснява се, че поръчаните и реално доставени артикули били
подробно описани по вид, количество и цена в приложените към исковата
молба заявка и данъчна фактура.
Твърди се, че ответника не изпълнил в срок задължението си по Фактура
№********** /06.10.2023 г. за сумата 119 683,94 лв., с падеж 05.11.2023г.
Задължението било изпълнено със забава, чрез две частични плащания,
първото на 28.11.2023г. в размер на 60000 лв., а второто на 28.12.2023г. -
59683,94 лв. с ДДС. Поради това и на основание чл.29, ал.2 от Договора,
ответникът дължал неустойка в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки
ден закъснение, но не повече от 10 % от размера на забавеното плащане.
Пояснява се, че общият размер на претендираната неустойка от 3786.04 лв. се
изчислявал по следния начин: Първо плащане на 28.11.2023 г. при забава 23
дни (от 06.11.2023 до 28.11.2023 г. вкл.): 23 дни х 0,1% = 2,3 %; 2,3% по
общата сума по фактурата 99 736,62 лв. без ДДС = 2293,94 лв. Второ плащане
на 28.12.2023г. при забава 30 дни (от 29.11.2023 до 28.12.2023г. вкл.): 30 дни х
0,1% = 3%; 3% по остатъчна сума по фактурата 49 736,62 лв. без ДДС =
1492,10 лв. Общо неустойка: 3786,04 лв.
Твърди се, че на 01.05.2024г. ответникът получил покана за доброволно
изпълнение изх. №606/30.04.2024г. от ищцовата кооперация, като със същата
бил предоставен десетдневен срок за изпълнение на задължението за
неустойка. С писмо изх.№Е01-1442 от 15.05.2024г. на МУ-***, ответникът
отговорил на поканата, с което потвърдил получаването й. С посочения
отговор ответникът потвърдил и приемането на доставката, както и
получаването на предметната данъчна фактура. Срокът изтекъл на
13.05.2024г., от който момент до 29.11.2024г. (датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК) изтекли 201 календарни дни, за който период
ищеца претендира законна лихва за забава в размер на 288,94лева.
Сочи се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и
в производството по *** била издадена съответна заповед за изпълнение,
срещу която постъпило възражение от длъжника. При тези обстоятелства
били дадени указания на ищеца за предявяване на иск за установяване
2
съществуването на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
следните суми: сумата от 3786,04лв., представляваща договорна неустойка,
начислена на основание чл. 29, ал.2 от сключения между страните Договор
№16 от 23.05.2023 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка
и монтаж на мебели за нуждите на сграден фонд при МУ - ***“, дължима за
забавено изпълнение на задължението по Фактура №********** / 06.10.2023
г. за сумата 119 683,94 лв.; ведно със законна лихва за забава за периода от
предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението; сумата от
288,94лв., представляващи законна лихва за забавено плащане на сумата от
3786,04лв. за периода от 13.05.2024г. до 29.11.2024г.
Ответникът МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - *** е депозирал писмен
отговор, с който оспорва насочените срещу него искови претенции. Твърди, че
ищеца бил в забава за изпълнение на задължението за доставка. Твърди, че
заявката за доставка била уточнена на 28.07.2023г. Сочи се, че заявката реално
била уточнена и направена, съгласно електронна кореспонденция между
представители на страните - от 20.07. до 24.07.2023г., като на 28.07.2023г. с
писмо на г-жа С.И.- ***, била потвърдена изработката на мебелите за Ректорат
1 и Ректорат 2 на МУ-***. Съгласно договора, срокът за доставка бил 1
работен ден от съответната заявка, а за монтаж 3 работни дни от доставката по
предмета на договора. Доставката била направена със забава на 14.09.2023г. и
15.09.2023г.
При условия на евентуалност ответника релевира възражение за
прекомерност на уговорената неустойка. Оспорва наличието на основания за
търсене на лихва за забавено плащане на вземане за неустойка.
Ответникът въвежда и възражение за прихващане на претендираното от
ищеца вземане с вземане на ответника за неустойка, произтичащо от
процесния договор. При изложените по-горе обстоятелства, на които се
основава възражението за забава в изпълнението на ищеца за доставка,
ответника счита, че има вземане за неустойка в размер на 4288,67лв. Сочи, че
заявката била уточнена окончателно на 28.07.2023г. Съгласно чл.6, ал.2 от
договора, срокът за доставка бил 1 работен ден от съответната заявка, а за
монтаж 3 работни дни от доставката по предмета на договора. Доставката била
3
направена на 14.09.2023г. и съответно била налице забава 43 дни, считано от
30.07.2023г. до 14.09.2023г. Общият размер на дължимата неустойка бил в
размер на 4288,67 лв. без ДДС, изчислен по следния начин: 43 дни х 0,1%=
4,3% по общата сума по фактурата 99 736,62 лв. без ДДС = 4288,67лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е предявен след успешно
проведено заповедно производство и в законоустановения срок от връчване на
указанията на заповедния съд по ***, поради което е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Между страните не е налице спор, че на 23.05.2023г. са подписали след
проведена обществена поръчка приложения по делото Договор *** с предмет
Доставка и монтаж на мебели за нуждите на сграден фонд при МУ – ***, по
отношение на обособена позиция 1:Доставка и монтаж на мебели за нуждите
на Ректорат 1 и Ректорат 2, по предварителна заявка, съгласно техническа
спецификицаия /Приложение №1/, неразделна част от договора.
Представени са и представляващите неразделна част от Договора и
Ценово и Техническо предложение от ищеца във връзка с откритата процедура
за възлагане на обществена поръчка.
Не се спори и е видно от приложения Договор, че в чл.6, ал.2 и ал.3,
страните са се съгласили срокът на доставка да е един работен ден от
съответната заявка по предмета на съглашението, а срокът за монтаж да е три
дни от доставянето на заявката. Тази уговорка е в съответствие с техническото
предложение на изпълнителя към офертата му за участие в обявената от
ответника процедура за възлагане на обществена поръчка.
Според обективираното в чл.7 предаването на стоките е следвало да се
извърши в склада на МУ, за което се издава складова разписка, придружена с
оригинална фактура.
Според регламентираното в чл.5, плащането е било дължимо по банков
път след монтажа на мебелите и издаване на фактурата, при условия на
отложено плащане – до 30 календарни дни от тази дата.
Видно е от отразеното в чл.15, че заявяването от възложителя е следвало
да се извършва с писмена заявка или заявка по тел./факс/ за вида и
количеството на стоките.
4
Видно е също така, че в чл.29, ал.1 и ал.2 от съглашението си страните са
предвидили неустойка за изпълнителя при забавено изпълнение задълженията
му по договора в размер на 0,1% от стойността на продуктите, чиято доставка
е забавена или по отношение на които не са отстранени констатираните
несъответствия в договорения срок за всеки просрочен ден, но не повече от
10% от цената на стоката, за която се отнася забавата. Предвидили са
неустойка в тежест на възложителя за изпълнение на задълженията му за
плащане по договора, в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки просрочен
ден, но не повече от 10% от цената на стоката, за която се отнася забавата.
От приложения препис на фактура №**********/06.10.2023г. за обща
цена в размер на 99 736,62лв. без ДДС или 119 683,94лв. с ДДС е видно, че е
била издадена за цена на мебелите, предмет на доставка по Договора от
23.05.2023г. Във връзка със същата са били издадени приложените складови
разписки №58/20.11.2023г. и №96/20.11.2023г.
Представен е препис на писмена Заявка, изходяща от възложителя с № I-
01-3845/05.10.2023г., адресирана до ищцовата кооперация, като е безспорно,
че в нея са описани вещите, предмет на процесния Договор.
От представените преписи на платежни нареждания от 28.11.2023г. и
28.12.2023г. се установява, че на първата дата ответника е превел в полза на
ищеца сумата от 60 000лв., а на втората дата сумата от 59 683,94лв., като е
безспорно, че това е цената на доставените от ищеца мебели.
Ищецът е представил копие на електронни писма от 05.10.2023г. (на
л.11), изпратени от посочен в него ел. адрес на възложителя до ел.адрес на
изпълнителя, от съдържанието на които е видно, че на сочената дата
ответника е изпратил заявката с посочения по-горе изходящ № I-01-
3845/05.10.2023г.
Представени са от ответника копия на ел.писма, разменени между
същите адреси за периода от 20.07.2023г. до 28.07.2023г. (на л.85 – л.92), от
които е видно, че е била проведена комуникация относно цвят на мебелите и
форма по сочени позиции – от 1 до 4, представляващи бюра. Видно е също
така, че след посочено потвърждение от ел.адрес на възложител за цвета и
форма относно ъгли на бюра, в писмо, изходящо от изпълнител е посочено, че
мебелите се изработват, но са внесени промени, касаещи разположение на
чекмеджета и врати.
5
От представеното от ищеца копие на справка за доставка на пратка
№*********/24.07.2023г. с тегло 147,50кг. е видно, че същата е била с подател
ищеца и получател ответника, като не са налице данни за съдържанието й.
От приложените преписи на писмо, изходящо от ищеца на 30.04.2024г.
(на л.10) и писмо, изходящо от ответника на 15.05.2024г. (на л.21, л.77-78) е
видно, че изпълнителя е заявил пред възложителя претенцията си за
неустойка, претендирана в настоящото производство, като ответника е заявил
в отговора си и възраженията за забавена доставка.
В хода на производството по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства по искане на ответника.
Свидетелят В.М.Г. сочи в показанията си, че работи на длъжност *** при
ответника. Сочи, че по отношение на ищцовата кооперация обществената
поръчка имала две позиции – едната за Ректорат 1 и 2, а другата за вила в ***
и станция ***. Твърди, че към 20 юли започнала кореспонденция по ел.поща
от секретарката, която изпращала имейлите и получавала отговорите.
Уговорен бил един цвят за всички мебели. Твърди, че първо провеждал по
телефон разговор с представител на кооперация „Панда“ – с лице с име С.,
която се била представила преди това лично и си разменили телефонни
номера. След тези разговори разменяли кореспонденция по ел.поща.
Пояснява, че детайлите по поръчката били посочени в техническата
спецификация, а при тази допълнителна комуникация бил уточняван само
цвета. Твърди, че до 28 юли били направени тези уточнения и започнала
изработката. Сочи, че осъществили тази комуникация, т.к. искали
обществената поръчка да се изпълни до началото на учебната година. Св.Г.
твърди още, че на 14.09.2023г. били докарани с Тир елементите на
изработените мебели, свалени били с мотокар и разположени в сутерена и
коридора на сградата. Твърди също, че след това дошли представители на
ищцовата кооперация, които в продължение на близо месец разнесли и
сглобили по стаите мебелите. След приключване на тези дейности била приета
стоката и издадена съответната фактура от възложителя. Свидетелят твърди,
че той е подписал приложената по делото заявка с изх.№ I-01-
3845/05.10.2023г., но заявява, че не може да посочи причината за пускането й
след доставката на мебелите.
Свидетелката Д. И. Т. излага в показанията си, че работи при ответника
6
на длъжност ***. Твърди, че в средата на месец септември били доставени от
ищеца отделните детайли на мебелите и разположени в сутерена и столовата
на сградата. Тогава не били съставяни документи по приемането им. След това
били сглобени в продължение на две-три седмици, а когато се извършили тези
действия, св.Т. ги заскладила и изписала.
При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че между ищеца Кооперация
„Панда“, в качеството на изпълнител и ответника Медицински университет
***, в качеството на възложител е съществувало правоотношение по сключен
Договор *** за изпълнение на обществена поръчка за доставка и монтаж на
мебели от страна на изпълнителя в полза на възложителя.
С оглед изяснените елементи на писменото съглашение с
представляващите неразделна част от него Техническо приложение и Ценово
приложение, съдът приема, че в отношенията между съдоговорителите е било
ясно при подписването му какви мебели следва да бъдат изработени и
монтирани по вид, размери и количество.
Установи се, че срокът за доставка е бил определен в чл.6, ал.2 на един
работен ден от заявката, а за нея е било уговорено да е писмена или по
телефон/факс/, според чл.15.
С оглед събраните доказателства, съдът приема, че кореспонденцията
между страните по ел.поща през периода от 20.07.2023г. до 28.07.2023г.
представлява заявка в уговорения в чл.15 от Договора смисъл за началото на
срока за изпълнение. Както изрично е отразено в сочения текст, заявяването е
било допустимо по телефон/факс. По конкретното правоотношение това е
било и възможно, доколкото се касае за възлагане по обществена поръчка, в
какъвто случай вида, количеството и характеристиките в детайли до размери,
на подлежащото на изработване, е било определено още при откриване на
обществената поръчка.
Предвиденото в чл.15 за посочване в заявката на вида и количеството
заявявани стоки е свързано с възможността изброените в техническото
предложение мебели да бъдат заявявани и на части, доколкото е посочено, че е
свързано с потребностите и финансовата обезпеченост на възложителя.
При съществуващата в случая яснота още при обявяване на
7
обществената поръчка, какво по количество и вид мебели ще бъде доставено и
монтирано от изпълнителя, при заявяване на цялото това количество
наведнъж, изготвянето на писмена заявка с някакво подробно описание на
отделните мебели, не може да се приеме за необходима предпоставка да
започне да тече уговорения срок за изпълнителя.
Несъмнено е, че в случай на отделни заявки, индивидуализацията на
заявените мебели в писмен вид би било необходимо, за да се очаква
изпълнение на насрещното задължение на изпълнителя.
Възложителят по процесния Договор, обаче, е заявил искането си за
доставка на цялото уговорено количество вещи и това е станало посредством
проведени от св.Венцислав Г. телефонни разговори с лице, което е
осъществявало комуникацията от страна на ищеца, както и разменени
електронни писма относно подлежащия на уточняване цвят, доколкото това е
било и единствения неуточнен детайл на мебелите в техническото
предложение.
Установи се, че в електронно писмо от 20.07.2023г. е било поискано
потвърждение относно цвета, за да започне изпълнение.
Изясни се, че тази комуникация е приключила на 28.07.2023г., когато в
електронно писмо от осъществяващия кореспонденцията за ищеца, е било
посочено, че мебелите се изработват и е била отправена молба за уточнение на
разпределението по стаи за улесняване стартирането на монтажа след
доставката.
Съдът приема, че сочената кореспонденция по ел.поща е била
осъществена, т.к. е безспорно, с оглед представената и от ищеца електронна
кореспонденция, че това са електронните адреси, от които страните са
разменяли писмата си. Не се оспори в настоящото производство, че
представените от ответника в копия ел.писма действително са били разменени,
поради което това не е изследвано с използване на експертни знания.
Предвид установеното, че възложителя е издал на 06.10.2023г. фактура
за изработените и монтирани мебели, съдът приема, че тази дата следва да се
приеме за такава на приемане на изработеното, от когато следва да се брои
срока по чл.5 от Договора за плащане на цената – до 30 календарни дни. При
такова съобразяване, съдът приема, че падежът на задължението на
възложителя за плащане на цената е настъпил на 05.11.2023г.
8
С оглед установеното, че плащането е било извършено на 28.11.2023г. –
частично на сума в размер на 60 000лв. и на 28.12.2023г. на сума в размер на
59 683,94лв., съдът приема, че действително е налице забава при изпълнение
на задължението на възложителя.
Поради това са възникнали основанията, предвидени в чл.29, ал.2 от
Договора за заплащане на неустойка от възложителя в размер на 0,1% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от размера на
забавеното плащане.
При съобразяване установената дата на падеж на задължението за
плащане на цената в размер на 97 736,62лв. без ДДС лв. и извършените
частични плащания, съдът приема, че размерът на неустойката за процесния
период се изчислява на 3 786,04лв. Относно размерът, определен по описания
в договора начин, не е и налице спор между страните, а се спори относно
дължимостта й.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на неустойката. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили,
или не са настъпили в предвидения размер.
Неоснователно е възражението на ответника, че не била дължима
неустойка, т.к. не се твърдели и доказвали никакви вреди от забавата.
Дължимостта на неустойката по никакъв начин не зависи от търпените вреди,
но в случаите на забавено изпълнение на парично задължение несъмнено се
търпят вреди в размер на законната лихва за периода на забава.
Обезщетяването им би било дължимо независимо от наличието на клауза за
неустойка. Размерът на законната лихва може да бъде използван като
ориентир при преценката за прекомерност на уговорената неустойка, наред с
други фактори и в случая, ако се вземе предвид този размер, уговорената
неустойка за процесния период е по-малко от три пъти размера на законната
лихва, като в същото време е определена и горна граница от 10% от цената на
стоката. При тези обстоятелства не може да се приеме прекомерност на
9
неустойката.
Наведените доводи за задължението на ответника да изпраща
уведомления до НАП и Агенция „Митници“ за всяко плащане по договор, на
основание чл.182б, ал.1, във вр. с чл.182а, ал.1 от ДОПК и за задължителна
проверка в такива случаи за непогасени публични задължения, по никакъв
начин не рефлектира върху договорните отношения с ищеца и произтичащите
от тях задължения.
Съдът обсъди и направеното от ответника възражение за прихващане с
насрещно задължение на изпълнителя за заплащане на неустойка, поради
забава в изпълнение на задължението за доставка.
С оглед приетото по-горе, че заявката за доставка на мебелите от страна
на възложителя, в изпълнение на задължението по чл.15, е направена на
28.07.2023г., когато изпълнителя е потвърдил началото на изпълнението за
изработка на мебели при уточнения избор на цвят, срокът за доставка от 1
работен ден, предложен в Техническото предложение, с което е направена
офертата за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и
залегнал в чл.6, ал.2 от подписания Договор, е изтекъл на 31.07.2023г. –
първия работен ден след заявката (при уговорен срок в работни дни). Видно е,
че срокът по никакъв начин не е обвързан от количеството на подлежащите на
доставка мебели.
Този извод не се променя от факта, че е налице съставена подробна
заявка, изпратена по факс на 05.10.2023г., описваща мебелите по техническото
приложение, неразделна част от Договора. При водената кореспонденция по
ел.поща и извършената доставка на мебелите, не може да се приеме, че без да
е приел, че има заявка, изпълнителя е извършил дейностите по изработка и е
доставил такова количество мебели, рискувайки да не бъдат приети и да не
получи плащане в уговорения срок.
Предвид на това, че доставката е била извършена на 14 и 15.09.2023г.,
налице е забава в изпълнение на задължението за доставка за периода от
01.08.2023г. до 14.09.2023г. Забавата обхваща 32 работни дни – предвид на
това, че срокът за изпълнение е уговорен в работни дни, то и периодът на
забава включва само работните дни за времето на неизпълнение.
Съобразявайки определения размер на неустойката в чл.29, ал.1 от Договора –
0,1% за всеки просрочен ден, съдът приема, че дължимата такава от
10
изпълнителя за срока на забава от 32 работни дни се изчислява на 3 191,57лв.
При такова съобразяване, съдът намира, че направеното от ответника
възражение за прихващане е основателно до размера на сумата от 3 191,57лв.,
в какъвто е възникналото в тежест на изпълнителя задължение за неустойка на
основание чл.29, ал.1 от процесния Договор.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният от ищеца
установителен иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от
594,47лв. и следва да се признае за установено съществуването на вземането
на ищеца за неустойка, присъдено в заповедното производство до размера на
тази сума, а в останалата част до пълния претендиран размер от 3 786,04лв.
иска следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане с вземането на
ответника за неустойка в размер на 3 191,57лв.
Ищецът е претендирал обезщетение за забавено плащане на търсеното
вземане за неустойка за периода от 13.05.2024г. до 29.11.2024г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че върху
вземането за неустойка не е дължима лихва.
Както приема ВКС в практиката си, при положение, че е налице паричен
дълг, макар и под формата на неустойка, то няма основание да се отрече
възможността при неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение и
под формата на законна лихва в рамките на допустимите от законодателството
предели. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че
тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А
когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за
плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по
смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на
неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като
задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от
факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя
обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението
на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка. /Решение №
1418/03.10.2002 г. по гр. д. № 2313/2001 г. V г. о. на ВКС; Решение №
11
597/06.06.2005 г. по т. д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
При съобразяване на горното, съдът намира, че за забавено плащане на
установената в размер на 594,47лв. неустойка е дължима мораторна лихва за
процесния период, изчислявана в размер на 45,37лв., при използване на
онлайн калкулатор за законна лихва. Следва да се признае за установено
съществуването на вземането за обезщетение за забава до този размер, а в
останалата част до пълния претендиран размер от 288,94лв. иска следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По същите съображения следва да се признае и вземането за законна
лихва върху главницата от 594,47лв. за периода от депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски заповедното производство в размер на
586,80лв. за адвокатско възнаграждение и 82лв. за държавна такса или общо
разноски в размер на 668,80лв. Съразмерно частта от вземанията, чието
съществуване се установи, ответника дължи на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 107,01лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски в размер на 82лв.
за държавна такса и 813,60лв. за адвокатско възнаграждение или общо
895,60лв. Съразмерно уважената част от иска ответника му дължи разноски в
размер на 143,30лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 740лв., съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК, за които са налице доказателства. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца му дължи част
от тези разноски – в размер на 621,60лв., съразмерно отхвърлената част от
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.92, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че МЕДИЦИНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - ***, ЕИК:***, с адрес *** ДЪЛЖИ на КООПЕРАЦИЯ
ПАНДА, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
12
сумата от 594,47лв., представляваща неустойка по чл.29, ал.2 от Договор ***
за забавено изпълнение на задължението по Фактура
№**********/06.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 45,37лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 594,47лв. за периода от
13.05.2024г. до 29.11.2024г., които суми представляват част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение №3995/02.12.2024г. по *** по описа
на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване на вземането за неустойка
над размера на сумата от 594,47лв. до пълния претендиран размер от
3 786,04лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на
Медицински университет - *** за сумата от 3 191,57лв., представляваща
дължима от Кооперация Панда неустойка по чл.29, ал.1 от Договор *** за
забавено изпълнение на задължението за доставка на мебели, а иска за
съществуване на вземането за мораторна лихва над сумата от 45,37лв. до
пълния претендиран размер от 288,94лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК МЕДИЦИНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - ***, ЕИК:***, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
КООПЕРАЦИЯ ПАНДА, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 107,01лв., представляваща деловодни разноски за заповедното
производство и сумата от 143,30лв., представляваща деловодни разноски за
исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК КООПЕРАЦИЯ ПАНДА,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ***, ЕИК:***, с адрес ***, сумата от
621,60лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част
от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13