Решение по дело №11356/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1775
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20233110111356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1775
гр. Варна, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110111356 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. П. Й., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, срещу „*“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която е
предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата
сумата от 100 лв. /сто лева/, част от сумата от 3 507,08 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на задна броня, лайсна задна броня среда, стоп десен външен, врата багажник, престилка
задна, под багажник, греда напречна багажник, водач среден задна броня, амортисьор, задна
броня, декоративна кора багажник, светлина регистрационен номер и стоп ляв вътрешен на
собствения на ищцата лек автомобил марка „*", с per. № *, причинени в резултат на
реализирано на 15.06.2023 г. в гр. Варна, ПТП по вина на водача на л.а. марка „*", с per. №
*, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на предявения частичен иск
до сумата от 2 707,08 лв., част от сумата 3 507,08 лв.
В исковата молба ищцата Г. П. Й. твърди, че на 15.06.2023 г., около 12,30 ч. в гр. *“
собствения й автомобил „*", с per. №* бил блъснат от л.а. „*", с per. № *, управляван от *.
Сочи, че на тази дата предоставила автомобила си на *, който движейки се по ул. „*“ посока
ул. „*“ на кръстовището с ул. „*“ спрял да пропусне минаващи пешеходци на пешеходна
пътека и бил блъснат отзад от автомобила, управляван от **. Сочи, че за ПТП е уведомил
контролните органи, които след посещение на място са съставили протокол, в който са
посочили за виновен водача на л.а. **, който се е движил с несъобразена скорост. Излага, че
лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието. Сочи, че на
15.06.2023 г. е уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила,
изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите. Излага, че не е получил
полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер на 4 500 лв.,
1
а не в размер на сумата от 992,92 лв., която му е изплатена. Поради тази причина предявява
и настоящия частичен осъдителен иск. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на
разноски.
Ответникът „*“ ЕАД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП, механизма, уведомяването му за
застрахователното събитие и заплащането на сумата от 992,92 лв. застрахователно
обезщетение. Намира претендирания от ищцата размер на обезщетението за завишен, като
излага подробни съображения в тази насока, като оспорва и акцесорната претенция за лихва.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представеното свидетелство за регистрация на лек автомобил „„*", с per. № **се
установява, че като собственик на автомобила е вписана ищцата Г. П. Й..
От представения Констативен протокол за ПТП № 1864887 от 15.06.2023 г. съставен
от **/автоконтрольор при ОД на МВР/ се установява, че на 15.06.2023 г. е настъпило ПТП
между водач на лек автомобил „*", с per. №*, управляван от * и лек автомобил „*", с per. №
*, управляван от водача ***. В протокола са описани причините за ПТП, като виновен за
същото е посочен водача *, на който му е съставен АУАН, доколкото същият при движение
с несъобразена скорост с неговия автомобил блъска спрелия на пешеходна пътека автомобил
на ищцата.
От представения опис заключение по щета от 15.06.2023 г. се установява, че ищцата е
подала претенция за изплащане на обезщетение по претърпените от нея щети по процесния
автомобил „*", с per. № *, извършен е оглед и опис на щетите от застрахователя.
Застрахователят е признал щетите и е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 992,92 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно авхотехническа
експертиза се установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила съобразно
описа на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за части,
труд и боя е 4 707,87 лв. При продажба на скрап цената за изкупуване на автомобила е в
размер на 460 лв. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че пазарната
стойност на автомобила към датата на увреждането е в размер на 4 298,80 лв. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че е налице икономическа тотална щета, доколкото
стойността на ремонта надвишава стойността на автомобила.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно
деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а. „*", с per.
2
№ *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените
имуществени вреди в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест
на ответника е било да докаже, че определеното по процесната застрахователна претенция
обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от
ищцата имуществени вреди, че е заплатил същото, както и че претендираното от ищцата
обезщетение надвишава действителната стойност на същите.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. „*", с per. № *, валидна към датата на
ПТП, настъпило на *г. в град *, между ищеца и застрахования при ответника водач,
последният от които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищцата е
уведомила застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена
застрахователна претенция, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
992,92 лв.
Застрахователят не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към
датата на събитието, настъпилото ПТП, механизма, уведомяването му за застрахователното
събитие и заплащането на сумата от 992,92 лв. застрахователно обезщетение. В тази връзка
и основният спорен въпрос по делото е какъв е размерът на застрахователното обезщетение
за претърпените от ищцата вреди.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Установява се от заключението на вещото лице, че в случая е налице т.нар. „тотална
щета“, доколкото увреждането на автомобила е такова, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка
ремонтът на увредената вещ е икономически необоснован (нецелесъобразен) и дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи по средната пазарна цена на погиналата
вещ.
В случая от заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на
автомобила към датата на увреждането е в размер на 4 298,80 лв. В тази хипотеза,
доколкото е налице тотална щета ремонтът на автомобила на стойност 4 707,87 лв. е
необоснован. Дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно
реално претърпените вреди, които са в размера на 4 298,80 лв. (реалната стойност на вещта),
от които следва да се приспадне сумата, която е заплатена вече от застрахователя (992,92
лв.) и сумата в размер на 460 лв., за която автомобилът може да бъде предаден за скрап. Не
съществува сигурност дали запазените части от автомобила могат да бъдат продадени.
Застрахователят е останал задължен за сумата от 2 845,88 лв., която се следва на ищцата
като застрахователно обезщетение.
С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2 707,08 лв. е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 390 КЗ
предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от
представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено
ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на
административна процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е
изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в
правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето
на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава. /В този смисъл е постановената непроменена практика на ВКС, изразена в Решение
3
№ 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и
др./ В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е
изпълнено от потребителя, поради което и искането за присъждане на мораторна лихва е
неоснователно за периода преди изпълнението на това условие. Ищцата не е ангажирала
доказателства и не е изразила становище относно изпълнение на това изискване.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение. Освен това, извод за тотална щета би могъл да бъде направен единствено в
хода на исковото производство и въз основа на установените суми за възстановяване на
щетите. Не е налице забава на кредитора. С оглед на горното и доколкото вземането за
лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната
лихва, следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 1 138,28 лв., за които са
представени доказателства за плащане, които включват сумите от 108,28 лв. държавна такса,
350 лв. депозит за вещо лице и 680 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата не е прекомерно, поради което
възражението в тази насока е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 2 707,08 лв. /две хиляди
седемстотин и седем лева и осем стотинки/, част от сумата от 3 507,08 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на задна броня, лайсна задна броня среда, стоп десен външен, врата багажник,
престилка задна, под багажник, греда напречна багажник, водач среден задна броня,
амортисьор, задна броня, декоративна кора багажник, светлина регистрационен номер и
стоп ляв вътрешен на собствения на ищцата лек автомобил марка „*", с per. № *, причинени
в резултат на реализирано на *г. в гр. *, ПТП по вина на водача на л.а. марка „*", с per. № *,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от представяне на удостоверение от ищцата за
прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 432, вр.чл. 390 КЗ.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 138,28 лв. /хиляда сто
тридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените с решението суми в полза на ищцата могат да бъдат заплатени по
посочената с исковата молба банкова сметка с титуляр адв. Й. А. и IBAN: *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5