Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.03.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9562 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 63095/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 38
състав, е отхвърлен предявеният от В.И.И. /ЕГН **********/ срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД- ***
/ЕИК *********/ установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на „О.Ф.Б.“ ЕАД /ЕИК *********/, че „дългът на В.И.И.
/ЕГН **********/, предмет на изпълнително дело № 20128480400253 на ЧСИ Р.А., е
погасен поради изтичане на давност“, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът В.И.
е осъден да заплати на ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД сумата 300 лв.- разноски по
делото /за юриск. възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от В.И.И. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на процесните
суми, поради погасяването им по давност, с присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „О.Ф.Б.“ ЕАД- *** /ответник по
делото/
оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно
и следва да бъде отменено.
С отрицателния установителен иск по чл.124,
ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право,
като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде
прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания
за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по
приложеното изпълнително дело/ обосновава извод на въззивния съд, че процесното
вземане, представляващо главница по договор за кредит, цедирано от
кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД- цесионер, към 31.10.2019 г. /дата
на подаване на исковата молба по настоящото дело/ е погасено по давност, тъй
като по отношение на него визираният в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок
е изтекъл.
Безспорно
е по делото, че относно процесните вземания /главни и акцесорни/- предмет на обжалваното
първоинстанционно решение, в заповедно производство по гр.д.№ 37920/ 2011 г. на
СРС, 120 състав са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника В.И.И. за следните суми: 1 500 лева- главница по Договор за
кредит от 5.02.2008 г., ведно със законната лихва от 3.09.2011 г. до изплащане
на вземането; 880.46 лева- лихва за периода от 20.05.2009 г. до 02.09.2011 г.
/договорна лихва/; 34.56 лева- заемни такси; 260.75 лв.- разноски по делото /от
които: 48.30 лева- държ. такса, и 212.45 лева- юриск. възнаграждение/.
Въз
основа на издадения на 13.09.2011 г. изпълнителен лист на 27.04.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128480400253 на
ЧСИ Р.А.- с peг.№ 848 на КЧСИ и район на действие- СГС, което е перемирано.
Молбата на взискателя „Банка ДСК“ АД за образуването му съдържа искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи относно имуществото на длъжника И. /запор върху трудово
възнаграждение и запор върху банкови сметки/ и упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ,
поради което има характер на действие, прекъсващо погасителната давност.
По
изпълнителното дело на длъжника В.И. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена на 9.05.2012 г., и са предприети действия по изпълнението,
като са наложени запори върху банкови сметки на длъжника и върху получавано от работодателя
“Професионална защита- Е.“ ЕООД трудово възнаграждение.
Ответникът
„О.Ф.Б.” ЕАД е конституиран като взискател по това дело в качеството на
цесионер по сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор за цесия, въз основа на подадена
на 8.03.2013 г. писмена молба.
Общият
размер на събираемото вземане по издадения срещу ищеца В.И. изпълнителен лист
към датата на образуване на изпълнителното дело- 27.04.2012 г., възлиза на
2 776.84 лв. /1 500 лв. + 880.46 лв. + 34.56 лв. + 260.75 лв. + 101.07 лв.
/последната сума- законна лихва върху главницата//.
Въз
основа на наложения върху трудовото възнаграждение на длъжника И. запор през
периода 26.06.2012 г.- 1.08.2014 г. са постъпили суми по специалната сметка на
ЧСИ, вследствие на което в полза на взискателите „Банка ДСК“ АД и „ОТП Ф.“ АД /последователно/
е преведена от ЧСИ общо сумата 1 250 лв. /124 лв.+ 231 лв.+ 216 лв.+ 221
лв.+ 283 лв. + 175 лв./, за което са представени доказателства по делото /банкови
извлечения и преводни нареждания/ и са направени съответни отбелязвания на
гърба на изпълнителния лист.
Последната
удръжка от трудово възнаграждение на В.И., получавано от работодател „ПЗ Е.“
ЕООД, датира от 1.08.2014 г. /л.164
от делото на СРС/. След тази дата няма данни и доказателства да са извършвани
преводи по специалната сметка на ЧСИ, нито да са извършвани изпълнителни
действия по отношение имуществото на длъжника И.. Изисканият от съда препис от
изпълнителното дело е получен с писмо на ЧСИ от 23.03.2020 г., като според
изготвена от ЧСИ електронна справка с дата 18.12.2019 г., приложена към
цитираното писмо, на взискателите са изплатени суми в общ размер на 1 250 лв.,
представляващи „неолихвяеми суми по изпълнителен титул“.
Основателен, при установената по
делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца И. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесното главнично вземане, представляващо дължима
главница по договор за банков кредит, поради изтичането на предвидения в закона
общ 5- годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД/ с начална дата- 2.08.2014 г., и крайна
дата- 2.08.2019 г., след която
вземането следва да се счита погасено. Без оглед на твърдените прекъсване и
спиране на погасителната давност, обосновани с претендирането на процесното
вземане по съдебен ред- чл.417 ГПК, и предприемането на действия по
принудителното му събиране по изп. дело № 20128480400253 на ЧСИ Р. А. с peг.№
848 на КЧСИ, считано от 1.08.2014 г., когато според приложените писмени
доказателства по искане на взискателя е предприето и извършено последното
изпълнително действие- запор /изпълнителен запор/ върху трудовото
възнаграждение на длъжника /обстоятелство, за което не се спори между страните,
а и не се опровергава от събраните доказателства/, предвидената в чл.110 ЗЗД 5-
годишна погасителна давност е започнала да тече и към 2.08.2019 г., т.е. преди
образуване на настоящото съдебно производство е изтекла.
За
начална дата на приложимия давностен срок, определена съобразно даденото в т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателно разрешение,
според което „когато
взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие“ /т.е. в случая- 1.08.2014
г./, следва да бъде приета 2.08.2014 г., поради което и към 31.10.2019 г.,
когато е подадена исковата молба по настоящото дело, визираният по- горе 5-
годишен давностен срок е изтекъл, вследствие на което и събираемото вземане
вече се явява недължимо и по отношение на него валидно принудително изпълнение
не би могло да бъде осъществено. Без правно значение за прилагане последиците
на погасителната давност е дали съдебният изпълнител е издал постановление за
прекратяване на изпълнителното производство или не, тъй като перемпцията при
посоченото прекратително основание настъпва по право. Ако се е осъществил
съставът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече нова погасителна давност-
съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД.
Предвид
изложеното, тъй като към датата на образуване на настоящото съдебно
производство /31.10.2019 г./, непогасената част от изпълняемото право- предмет
на издадения на 13.09.2011 г. изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20128480400253 на ЧСИ Р. А.- с peг.№ 848 на КЧСИ, възлизащо
на сумата 1 500 лева- главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва от 27.04.2012 г. до окончателното й изплащане, а според издадена от ЧСИ
на 30.07.3019 г. подробна сметка /л.6-9 от делото на СРС/- възлизащо на 3
155.30 лв. общо, не е съществувала,
поради погасяване на вземанията по давност, предявеният от В.И. установителен
иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК като основателен и доказан за посочената
сума следва да бъде уважен.
Във
връзка с наведените от ответника доводи, поддържани и в отговора на въззивната
жалба, следва да се отбележи следното: Съгласно чл.116, б."б" ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат
отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.116,
б."в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Подаването на заявление за издаване на заповед по реда
на чл.410 и чл.417 ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част
от исковия процес, поради което и не прекъсва погасителната давност за
вземанията. Разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД са изключителни и доколкото
заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК не поставя началото на исков процес, нито
на изпълнителен процес, то нито прекъсва, нито спира погасителната давност за
вземанията /в този смисъл т.10 и т.14 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК/.
Прекъсването и спирането на погасителната давност /както и на придобивната
давност/ е свързано с предявяването на иск /вкл. иска по чл.422 ГПК/, какъвто в
настоящия случай, поради липсата на подадено от длъжника възражение срещу
заповедта за изпълнение, не е предявен от кредитора, поради което и материално-
правни последици като прекъсване и спиране на погасителната давност в случая не
са настъпили /в този смисъл ТР от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 /2013 г. на ВКС-
ОСГТК- т.9/.
В
случая заявлението по чл.417 ГПК и издаването на изпълнителен лист на 13.09.2011
г.- въз основа на издадената от СРС заповед за незабавно изпълнение, не са
прекъснали, нито спрели погасителната давност за вземанията. Съобразно дадените
в ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10, тълкувателни разрешение и
разяснения, погасителната давност се прекъсва с предприемането на
изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да
бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и
следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността,
но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък
от дълга, извършването на разпределение.
Прекъсването
на погасителната давност въз основа на сключеното между страните на 18.06.2013
г. споразумение за разсрочване на дълга /арг. чл.116, б.“а“ ЗЗД/, доколкото
предхожда последното й прекъсване в рамките на осъществяваното срещу длъжника
принудително изпълнение, датиращо от 1.08.2014 г., в случая е ирелевантно за
приемане на изводите по съществото на спора.
При
тези съображения, тъй като погасителната давност за процесните вземания-
главница по договор за кредит и законна лихва, е била прекъсната на 1.08.2014
г., след което е изтекъл общият 5- годишен давностен срок, през който период от
време кредиторът е бездействал, вземанията са погасени по давност /акцесорното-
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД и чл.119 ЗЗД/ и искът за признаване несъществуването
им като основателен следва да бъде уважен.
Поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и основателност
на релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи, обжалваното решение,
което е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде
постановено решение, с което по предявения от В.И. установителен иск по чл.439 ГПК да бъде призната недължимостта на останалата част от дълга- предмет на
издадения на 13.09.2011 г. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20128480400253 на ЧСИ Р. А.- с peг.№ 848 на КЧСИ, възлизаща на
сумата 1 500 лева- главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва от 27.04.2012 г. до окончателното й изплащане, а според издадена от ЧСИ
на 30.07.3019 г. подробна сметка /л.6-9 от делото на СРС/- възлизащо на сумата
3 155.30 лв. общо.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът-
въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 510 лв.- разноски
за първоинстанционното производство /60 лв.- държ. такса, и 450 лв.- платено
адв. възнаграждение/, и сумата 105 лв.- разноски за въззивното производство
/платена държ. такса/. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв въззиваемото дружество
дължи да заплати на адв. М. П. сумата 300 лв.- адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на въззивника И. във
въззивното производство.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 10.07.2020 г., постановено по гр. дело № 63095/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО,
38 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от В.И.И. /ЕГН **********/ срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД- *** /ЕИК *********/
установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, че В.И.И. /ЕГН **********/ не дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД /ЕИК *********/
останалата част от дълга- предмет на издадения на 13.09.2011 г. изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20128480400253 на ЧСИ Р. А.-
с peг.№ 848 на КЧСИ, възлизаща на сумата 1 500 лева- главница по договор
за кредит, ведно със законната лихва от 27.04.2012 г. до окончателното й
изплащане, а според издадена от ЧСИ на 30.07.3019 г. подробна сметка /л.6- 9 от
делото на СРС/- възлизаща на сумата 3 155.30 лв. общо.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД- ***
/ЕИК *********/ да заплати на В.И.И.
/ЕГН **********/ сумата 510 лв. /петстотин и десет лева/- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и сумата 105 лв. /сто и пет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД- ***
/ЕИК *********/ да заплати на адв. М.П.
от САК сумата 300 лв. /триста лева/-
адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на
въззивника В.И.И. /ЕГН **********/, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.