ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град
Враца,05.06.2018 год.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито
заседание на 05 юни 2018 год. в състав:
Окръжен съдия:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
като разгледа докладваното от съдията Досов гр.дело №60/2018
год. по описа за 2018 год.,за да се
произнесе взе предвид следното:
С
определение №106/09.02.2018 год.,постановено по гр.дело №60/2018 год.,исковата
молба на К.И.Б. против "Първа
инвестиционна банка" АД-гр.София е
оставена без движение,като на ищеца са дадени конкретни указания,а именно:
1)Да уточни цената на иска за имуществени вреди-3340000.00 лева (три милиона триста и четиридесет хиляди)
лева или 3340.00 лева (три хиляди триста и четиридесет);
2)Да посочи
ясно и недвусмислено от чии действия е претърпял твърдените имуществени и
неимуществени вреди-от действията на съдебния състав на ВКС,постановил решение №317/2017 год. от 16.01.2018 год. по
гр. дело №2800/2017 год. на ВКС,ІV-то г.о.,или от действия на длъжностни лица
на ответника "Първа инвестиционна
банка" АД-гр.София,изразяващи се в оказан корупционен натиск върху
съдебния състав;
3)Да посочи
кои са конкретните действия на длъжностните лица на "ПИБ" АД или на
съдебния състав,за които твърди,че са противоправни и са в пряка причинна
връзка с понесените от него вреди;
4)Да посочи
и обоснове от какво произтичат твърдените имуществени вреди и как е определен
техния размер,в какво се изразяват понесените от него неимуществени/емоционални
вреди,както и периода,в който е търпял неимуществени вреди.
В изпълнение на дадените указания от ищеца е
постъпила молба вх. №1969/02.03.2018 год.,в която се сочи,че цената на иска на
иска за имуществени вреди е 3340000.00 лева (три милиона триста и четиридесет
хиляди).
В молбата се
сочи също,че решение №317/2017 год. от 16.01.2018 год. по гр. дело №2800/2017
год. на ВКС,ІV-то г.о.,с което съдът е
отказал отмяна на решение по гр.дело №8930/2010 г. на Софийски градски съд с
ответник "Първа инвестиционна
банка" АД-гр.София,е постановено вследствие на корупционен натиск,оказан върху съдебния състав от длъжностни лица на
Банката-служители и банкери.
Конкретните
действия на длъжностните лица на "ПИБ" АД,които ищецът твърди,че са
противоправни и са в пряка причинна връзка с понесените от него вреди,се
състоят в обстоятелството,че с определение №298/11.05.2012 год. по ч.т.дело
№293/2012 год. на ВКС,ТК,І-во отделение е спряно изпълнението на въззивно
решение,с което той е осъдил "ПИБ"АД да му заплати сумата от 6190.00
лева за понесени материални вреди вследствие виновно поведение на нейни длъжности лица,ведно с лихва от 01.12.2005
год.Изпълнението е спряно на основание чл.282,ал.2,т.1 ГПК поради внасяне на надлежно обезпечение,което се равнява на присъдената парична
сума - 11.140.18 лева.Същевременно с определение №357/24.11.2014 год. по т.дело
№3867/2013 год. на ВКС,ІІ-ро т.о. съдът е оставил "без уважение"
молба на Б. внесената като обезпечение за спиране изпълнението по гр.дело
№2238/2011 год. на САС сума от 11140.18
лева да бъде преведена по сметка на съпругата му.
Тази сума,според
ищеца,е останала на разположение на
съдиите от ВКС и затова те (разбирай съдебния състав по гр. дело №2800/2017
год. на ВКС,ІV-то г.о.,) са оставили без уважение молбата му за отмяна на решението
по гр.дело №8930/ 2010 г. на Софийски градски съд.
Имуществените
вреди,които претендира,се състоят от съвкупността от исковите му претенции по
гр.дело №8390/2010 год. на СГС-имуществени и неимуществени вреди за срока,през който е имал наложена
принудителна възбрана за напускане на страната-юли 2002-юли 2008 год.,и
понесените материалните загуби вследствие невъзможността да се яви като главен
свидетел по наказателен процес в Германия и да предяви граждански иск.
А
неимуществените вреди се изразяват в моралното му увреждане, моралното му
ощетяване,принуждаването му да търпи унижение от обстоятелството,че са били
нарушени правата му по КРБ за безпрепятствено придвижване,накърняване на достойнството
му от наложените му ограничения.
Съдът
намира,че с молбата от 02.03.2018 год. ищецът е отстранил единствено
нередовността на исковата молба,посочена в пункт 1 от определение №106/09.02.2018
год.-уточнил е,че цената на иска за имуществени вреди е 3340000.00 лева (три
милиона триста и четиридесет хиляди) лева,а не 3340.00 лева (три хиляди триста
и четиридесет) лева.
Останалите
указания не са изпълнени.
За
настоящият съдебен състав отново остава неясно от чии действия ищецът е
претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди - от действия на съдебния състав на ВКС,постановил решение №317/2017 год. от 16.01.2018 год. по
гр. дело №2800/2017 год. на ВКС,ІV-то г.о.,или от действия на длъжностни лица
на ответника "Първа инвестиционна
банка" АД-гр.София, изразяващи се в оказан корупционен натиск върху
съдебния състав.
Макар и
формално ищецът да сочи,че длъжностни лица на Банката са оказали корупционен
натиск върху съдебния състав,той не сочи в какво се е изразявал този натиск.В
тази връзка съдът не счита,че внасянето пред 2012 год. на обезпечение по реда
на чл.282, ал.2,т.1 ГПК по друго дело,нямащо никаква връзка с гр. дело
№2800/2017 год. на ВКС,ІV-то г.о,може да се определи като противоправно
поведение от страна на Банката и да обоснове твърденията на ищеца за корупционни
действия по отношение на съдебния състав,разгледал гр. дело №2800/2017 год. на
ВКС,ІV-то г.о. и постановил решение по него почти шест години по-късно.
Твърдението за такива действия почива само на
предположение,че внесената през 2012 год. като обезпечение сума от 11140.18
лева е "останала на разположение на
съдиите от ВКС",но предположението не е и не може да бъде
"обстоятелство,на което се основава
искът",по смисъла на чл.127,ал.1,т.4 ГПК.А и съдиите,поименно посочени в
исковата молба,не са посочени като ответници по исковете.Не се сочат като
такива и с уточняващата молба от 02.03.2018 год.
Неясно,извън изложеното по-горе предположение,остава и по
какъв начин внасянето от страна Банката на обезпечение по реда на чл. чл.282,
ал.2,т.1 ГПК уврежда ищеца,т.е не е уточнена
причинна връзка между твърдяното като
противоправно поведение и вреда.
Необосновани се явяват и претенциите за имуществени и
имуществени вреди.
Ищецът съизмерява имуществените си вреди със съвкупността
от исковите си претенции по гражданско дело по гр.дело №8390/2010 год. на СГС, по
което е претендирал обезщетение за неимуществени вреди за срока,през който е
имал наложена принудителна възбрана за напускане на страната-юли 2002-юли 2008
год.,и което е приключило с влязло в сила решение.А сумата от 5000000.00 лева
се претендира като обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца
вследствие на наложена му принудителна административна мярка по чл.76,ал.3 от
ЗБДС по изпълнително дело №2101/1999 год. по описа на СИС при СРС (л.5 от
делото,абзац последен),т.е за същите вреди,които се претендират и като
имуществени по настоящето дело.
При всичко гореизложено съдът намира,че дадените с
определение №106/09.02.2018 год. указания не са изпълнени и нередовностите в
исковата молба не са отстранени.Обстоятелствената част на исковата молба остава
неясна, а противоречието й с петитума очевидна.
Налице е хипотезата на чл.129,ал.3 във връзка с ал.2 от ГПК,при което исковата молба следва да бъде върната на подателя й,а производството по делото прекратено.
Предвид горното,Окръжен съд-Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова
молба вх.№1009/31.01.2018 год.,с която К.И.Б. *** е предявил против "Първа
инвестиционна банка" АД-гр. София
обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 8340000.00 лева,поради
неотстранени в срок нередовности на същата.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело №60/2018 год. по описа на Окръжен съд-Враца.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: