Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 615 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Т.С. ЕАД срещу
постановление на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС, с което е
отказано да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на
взискателя по изп. дело № 2151/2019 г. до размер на 200 лева и съразмерно пропорционалната
такса по изпълнението.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнението и липсата на необходимост от предприемане на действия по
принудително изпълнение от представителя на взискателя за удовлетворяване на
вземането на последния, тъй като длъжникът е сигурен платец и е изпълнил задължението.
Иска се отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Взискателят Д.А.ЕООД е подал възражения по жалбата, с които
оспорва същата, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие, възраженията на насрещната страна и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 2151/2019 г. по описа на ЧСИ
М.П.и с район на действие СГС е образувано по молба от 25.09.2019 г. на
взискателя Д.А.ЕООД по изпълнителен лист от 15.07.2019 г., издаден въз основа
на влязъл в сила осъдителен съдебен акт по гр. дело № 39625/2018 г. на СРС и
определение по гр. дело № 4208/2019 г. на СГС, за заплащане от длъжника Т.С.
ЕАД на адв. В.В.Т.на сумите 350 лева и 15 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение и такса за въззивно обжалване, вземанията за които са
прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 22.07.2019 г.
Молбата на взискателя Д.А.ЕООД е подадена чрез процесуален
представител – адв. К.И.Б.от упълномощеното адвокатско съдружие Б.Л., като с
нея е поискано налагане на запор върху движими вещи и дружествени дялове и
възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Според представения към молбата
договор за правна защита и съдействие от 18.09.2019 г. и платежно нареждане уговореното
и заплатено от взискателя на съдружието адвокатско възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство и защитата при провеждането на
принудителното изпълнение е размер на 350 лева, възложено в тежест на длъжника в
сумата 356.91 лева заедно със сумата 170.63 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ,
с обективираното в поканата на съдебния изпълнител разпореждане за разноските.
На 25.09.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 26.09.2019 г. На
датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение взискателят е подал
молба за налагане на запор върху вземания на длъжника от търговски банки, а не
предприемане на посочените в молбата от 25.09.2019 г. изпълнителни способи.
Последните не са предприемани и наложени от съдебния изпълнител с изпращането
на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, а и изобщо до заплащането на
дълга в процесното изпълнително производство (така мотивите на съдебния
изпълнител). Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до банката на
длъжника на 23.10.2019 г. (около месец след посочване от взискателя на искания
изпълнителен способ), което е получено от нея на 24.10.2019 г., като видно от
приложените по делото съобщения, включително и за вдигане на запора, и мотивите
на съдебния изпълнител банката е изпълнила запора и е изплатила изцяло
дължимата сума от сметката на длъжника на 25.10.2019 г., поради което на 31.10.2019
г. наложеният запор е вдигнат от съдебния изпълнител.
На 27.09.2019 г. длъжникът е направил възражение за
прекомерност на възложеното му адвокатско възнаграждение и е поискал от
съдебния изпълнител същото да бъде намалено в минималния размер от 200 лева
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а съобразно него пропорционално да бъде намален и размерът
на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С разпореждане от 23.10.2019 г. във връзка с така
направеното от длъжника възражение съдебният изпълнител е намалил възложеното
му по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 350 лева на 300
лева, но не и до размера от 200 лева, което е съобщено на длъжника на
28.10.2019 г. и обжалвано от последния. В хода на администриране на жалбата въз
основа на молба от 15.11.2019 г., подадено от взискателя Д.А.ЕООД, с
разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е намалил приетите за събиране
в процесното изпълнително производство разноски за адвокатско възнаграждение до
минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. от 230 лева. Съобщение за
последното е връчено на длъжника на 20.11.2019 г.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата от 04.11.2019 г. е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, видно от съобщението за връчване на обжалваното разпореждане.
Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ
такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за
извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото
лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за
разноските в изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди
това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени
от съда или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК са
посочени изпълнителни способи от представителя на взискателя, представляващи
налагане на запор върху движими вещи и дружествени дялове и възбрана върху
недвижими имоти на длъжника, но посочването им е част от законовите изискванията
за редовност на молбата за образуването на изпълнително производство, поради
което то не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително
действие, предприето от представителя на взискателя. Такова самостоятелно
искане не представлява и посоченият на следващия ден след образуването на
изпълнителното производство способ за принудително реализиране на паричните
вземания по изпълнителния лист – запор върху вземания на длъжника от търговски
банки, доколкото с него взискателят е извършил замяна (изоставяне) на
поисканите с молбата изпълнителни способи, които не само не са приложени, но и
въз основа на които съдебният изпълнител не е предприел никакви действия за
пристъпване към принудително изпълнение, поради което и посочването му от
взискателя е било обуславящо за допустимостта на изпълнителното производство
съгласно чл. 426 от ГПК. Действие по изпълнение, включително и за конкретното
изпълнително производство, не представлява и искането му по чл. 405 от ГПК за
издаване на изпълнителния лист (така и разяснения по Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Възнагражденията по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се
кумулативни, а самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния
размер и са обусловени от спецификата на изпълнителното производство и дадената
от закона изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за
доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави ненужна защитата на
взискателя с предприемане на други (нови) изпълнителни действия по производството.
По тези съображения законодателят е изключил и възможността за възлагане върху
длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които са изоставени или не
са приложени, респ. са ненужни за принудителното изпълнение на дълга – чл. 79,
ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Следователно при наличието само на подадени от
взискателя молби за образуването на изпълнителното производство и за
конкретизиране на изпълнителния способ за принудителното реализиране на
вземанията по изпълнителния лист, посочването на който предпоставя допустимост
на процесното изпълнително производство и който е единствено приложен по него за
погасяването на дълга, заплащането на адвокатско възнаграждение в по-голям
размер от 200 лева за процесното изпълнение се явява прекомерно по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител следва
да бъде отменено относно отказа му да намали възложените на длъжника разноски
за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, в който смисъл е и направеното
от жалбоподателя искане, обуславящо неговата допустимост, а наведените във
възраженията по жалбата доводи в обратния смисъл - неоснователни.
Изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение води
до основателност и на искането на жалбоподателя за размера на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, която следва да бъде намалена до размера
от 67.80 лева с включен ДДС, до който обжалваното разпореждане също следва да
бъде отменено.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Т.С. ЕАД, ЕИК*********, разпореждане от 23.10.2019 г. по изп. дело
№ 2151/2019 г. по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и с район на действие Софийски
градски съд, с което е отказано намаляване на разноските по принудителното изпълнение
за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева и за пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители до размера от 67.80 лева с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.