№ 7926
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ИНА М. К.
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110122524 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т“ ЕАД срещу П. М. С.
, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61706/2023 г. по описа на СРС, 69
състав: сумата от 4089,97 лв.,представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. "***, вх. А, ап.7, аб. № 235529 , за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК –09.11.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 724,03
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г.; сумата от 25,20 лв.,
представляваща главница за цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –09.11.2023 г., до изплащане на
вземането, както и сумата от 5,75 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
61706/23г. по описа на СРС, 69с-в, възразена от длъжника.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане.Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост
на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на
задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за
забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда -етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да
се извършва от „МХ Е ООД, което дружество е изготвило изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от
ответницата чрез процесуалния си представител адв. С. К , в който исковете се
оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на валидна облигационна
връзка между страните, както и че липсва валидно сключен договор за
доставка на топлинна енергия. Претендираните суми не били доказани по
основание и размер, липсвали доказателства за реално доставена, потребена и
отчетена топлинна енергия по количество, качество и цена за процесния
период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61706/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
2
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендиранияразмер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
За установяване на обстоятелството, че ответницата е собственик на
процесния имот, по делото са приобщени Нотариален акт за признаване право
на собственост от 31.10.1961г. на нот. при СНС , с който се признава за
собственик на процесния апартамент лицето И.Г.Т. . Видно от приложените
други справки е , че същият е бил неженен и е починал на 11.08.2002г. Брат му
М.Г.Т. е починал преди него - на 11.11.2000г. Видно от справката за
наследници на И.Г.Т., ответницата П. М. С. е дъщеря на брат му М.Т. и
единствена наследница на И.Г.Т.. Отделно от това, от приложената по делото ,
изискана служебно от НБД , справка за постоянен и настоящ адрес на
ответницата П. Сартмаджиева е видно, че към 1980г. същата е заявила като
настоящ адрес адресът на ул. "*** / адрес на топлоснабдения имот/, а към
дата 22.12.2002г. същият адрес е заявен от ответницата като постоянен адрес.
Или ответницата в настоящото производство се явява единствен законен
наследник на И.Г.Т..При горните обстоятелства и съобразно разясненията,
3
дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС,следва, че ответницата като собственик на процесния
топлоснабден имот се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „Т“ ЕАД и ответницата, възникнало по
силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния
период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т“ ЕАД
на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 15.10.2001 г. ОС на ЕС с адрес гр.
София, ул. "*** в която се намира процесният топлоснабден имот, Договор №
****. между „ Т.С.ЕООД и процесната ЕС и приетите по делото документи за
извършено дялово разпределение и за годишни отчети,дяловото
разпределение в сградатав режим на етажна собственост за исковия период се
е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач .
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
4
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация.а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че ФДР "Т.С. ЕООД е извършвала дялово разпределение на ТЕ в
блока след дистанционен отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. За процесния
период 01.05.20г.- 30.04.22г. ответницата не е осигурила достъп на фирмата за
дялово разпределение за отчитане на водомера за топла вода. По данни на
ФДР в процесното жилище имало 5 монтирани отоплителни тела, като не били
монтирани топлоразпределители. За целия процесен период е изчислен
служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела , съгл. чл. 61,
т.6.5 от НТ . В имота според заключението на вещото лице се ползва топла
вода и е начислявана ТЕ за загряване на топла вода, като разходът за топла
вода е изчисляван за 2-ма потребители при норма 140л. на потребител за 1
денонощие.Начислявана е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация по
формула, съгласно приложение към чл. 61, т.6.1.1 от Наредба за
топлоснабдяването, като изчисленото количество топлинна енергия , отдадена
от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект в сградата.Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка
изравнителна сметка, изготвена от ФДР съдържа : ТЕ за отопление,
включваща ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ, отдадена от
отоплителните тела- за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода.
ТЕ за общи части не се начислява. Според заключението на вещото лице
изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване. Вещото лице по техническата
експертиза е изчислило задълженията на ответницата за процесния период на
стойност 4302,42лева, в която сума влиза обща сума за отопление в р-р на
2619,46лв./ сума за сградна инсталация 397,09+ сума за отопление на имот-
2222,37лв./ и сума за подгряване на топла вода в размер на 1682,96лева.
Посочено е още, че в ищцовото дружество са налице съхранени документи за
периодични проверки на топломера в абонатната станция съгласно
5
Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен
контрол и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две
години.
От страна на ответницата по делото не се твърди и не се установява
извършено плащане.
Предвид така установеното, следва да се даде отговор на въпроса какво
е количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи заплащане на
цена, с оглед наведеното от ответницата с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно, за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнениепо чл. 410
ГПК е подадено на 09.11.2023 г., поради което погасени по давност са
вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 23.06.2020 г. Доколкото обаче изискуемостта
на вземането на ищеца за топлинна енергия за м.05.2020 г. е настъпила в по-
6
късен момент - на 15.07.2020 г., съдът намира, че тригодишната давност за
вземанията, дължими за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., не
следва да се счита за изтекла, респ. възражението на ответницата се явява
неоснователно.
С оглед гореизложеното, за определяне на размера на дължимата от
ответницата цена на доставената топлинна енергия съдът взе предвид
заключението на вещото лице, от което следва, че дължимата сума за
начислената от ищеца топлинна енергия е в размер на 4302,42 лв.за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл.
Доколкото настоящата претенция за главница е заявена от ищеца за по-
малка от изчислената от вещото лице сума , съдът намира, че предявеният иск
следва да се уважи изцяло като основателен. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2023 г., до
окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение.Извършването на услугата се
установява от приетата по делото експертиза и от приложените писмени
доказателства -протокол от проведено на ОС на ЕС с адрес гр. София, ул.
"*** , в която се намира процесният топлоснабден имот, Договор № ****.
между „Техем Сървисис“ ЕООД и процесната ЕС, приетите по делото
документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчетии ,
Договор между „Т“ ЕАД и „Т.С. ЕООД/ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от
представените от ищеца писмени доказателства , като същото се претендира
за периода от м. 09.20г. до м. 04.22г. и следва да се счита, че също не е
погасено по давност с оглед на изложените по-горе съображения.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда–09.11.2023 г., до окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
7
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „Т“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за задълженията по
общата фактура.
Доколкото се установи наличие на задълженията за главница, върху
същите се дължи и законната лихва за забава, която не е обхваната от
давността, доколкото се претендира от дата 15.09.21г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението в съда, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва
за забава , начислена върху сумата за дялово разпределение , в размер на 5,75
лв. за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023г. , поради липса на покана ,
предхождаща датата на подаване на заявлението, се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни в
производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на следните
извършени и доказани от него разноски в заповедното производство –96,90 лв.
за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.От общия
размер на разноските –146,90 лв., съразмерно на уважената част от исковете
8
следва да му се присъдят 146,72лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 145,66
лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в минималния размер
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ/. От
общия размер на разноските – 645,66 лв., съразмерно на уважената част от
исковете следва да му се присъдят 644,89лв.
Ответницата е направила искане за присъждане на сторени по делото
разноски в полза на процесуалния й представител , на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА , поради което такива се следват. В исковото производство, съразмерно
на отхвърлените искове , в полза на адвоката , осъществил безплатно
процесуално представителство, следва да се присъдят разноски в размер на
0,48лева за исковото производство, и в размер на 0,48лева за заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. М. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес в гр. София, ул. "***, *** дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на
управление гр. София, ул. **** следните суми,за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61706/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав: сумата от 4089,97лева – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Сердика, ул. "***, вх. А,
ап.7 , с абонатен № 235529 , за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
09.11.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 724,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г.; сумата от 25,20 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023 г.
ОСЪЖДА П. М. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр.
София, ул. "***, *** да заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление
гр. София, ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 146,72 лв.–
разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 61706/23г. на СРС , 69с-в.,
9
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 644,89 лв.– разноски в
настоящото исково производство за държавна такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съразмерно на
уважените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК „Т“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на
управление гр. София, ул. *** да заплати на адвокат С. К. К. от САК със
съдебен адрес в гр. София , ул. *** на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника в размер на 0,48лева за производството по ч.
гр.д. № 61706/23г. по описа на СРС, 69с-в , и адвокатско възнаграждение в
размер на 0,48лева - за безплатно процесуално представителство на ответника
за настоящото исково производство, съразмерно на отхвърлените искове, в
размер на 0,48лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „ Т.С. ЕООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10