РЕШЕНИЕ
№256
гр. Враца, 27.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 01.07.2021
г. /първи юли две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 171 по описа на АдмС – Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Д.И.П. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0309-000057/26.03.2021 г.,
издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата и в
допълнително представено по делото писмено становище по хода на делото и
съществото на спора, се релевират доводи за нищожност на оспорената заповед,
поради издаването ѝ от материално некомпетентен орган. Развиват се съображения за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради несъответствие на описаната в нея фактическа
обстановка с действителната такава, като се твърди, че жалбодателят не е
извършил посоченото нарушение и липсва основание за издаването ѝ. В тази връзка се отправя искане за прогласяване нищожността на оспорваната
заповед, а в условията на алтернативност, за отмяната ѝ като
незаконосъобразна.
Ответникът – мл.
автоконтрольор в РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата, тъй като от представените доказателства се установява, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и моли същата да бъде
оставена в сила.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.
1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 26.03.2021 г., а жалбата против нея е
депозирана при органа на 29.03.2021 г., с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 26.03.2021 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН № GA232625 от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово за това, че на същата дата,
около ** в *** по *** срещу Кметството, с посока на движение към кръстовището с
*** е управлявал собствения си лек автомобил Ауди А6 с рег. № ***, като при
проверка от страна на полицейските органи отказал да бъде изпробван с техническо
средство Дръг Чек 3000, с фабричен № ARNK-0961. Издаден му е
талон за медицинско изследване № ***, като водачът собственоръчно записал, че
отказва да даде кръв за лабораторен анализ. Констатираното в АУАН е прието за
виновно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на място са иззети СУМПС №
***, контролен талон № ****, СРМПС № *** и два броя регистрационни табели с № ***.
Въз основа на
съставения АУАН на същата дата – 26.03.2021 г. е издадена оспорената в
настоящото производство ЗППАМ № 21-0309-000057/26.03.2021 г., от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово, с която на жалбоподателя на
основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и му е
отнето СУМПС.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН № GA232625/26.03.2021 г.
в който е изложена същата фактическа обстановка, Докладна записка рег. № 309р-4409/29.03.2021
г., Докладна записка рег. № 309р-4662/31.03.2021 г., талон за изследване № ***,
Справка за първоначална регистрация на МПС Ауди А6 с рег. № ***, Справка за нарушител/водач и Заповед №
369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените
длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да
обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая оспорената
заповед е издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Враца, РУ – Оряхово, чиято
компетентност е установена от т.2.3 на приложената по делото Заповед №
369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно
отбелязването в нея, е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП.
Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което не е нищожен
административен акт и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни,
като и в самия акт е посочена упълномощителната заповед на Директора на ОДМВР –
Враца.
Обжалваната заповед обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена
при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона.
Доводите в тази връзка са следните:
Заповед № 21-0309-000057/26.03.2021
г. на мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово е издадена в писмена форма и е подписана от своя издател, но няма
необходимото съдържание, разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, а липсата на относими към
диспозитива на акта мотиви, е съществен порок във формата на акта. Фактическите
основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната
мярка е отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство Дръг Чек 3000 и
отказ на същия да даде кръв за лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В представените с
административната преписка Докладни записки също е посочено, че поради
съмнение, че П. управлява МПС под въздействие на наркотични вещества, полицаите
имали намерение да го тестват с техническо средство за наличие на такива
вещества, при което водачът отказал, а в последствие отказал и да даде кръв за
лабораторен анализ въз основа на издаден талон за медицинско изследване. От
правна страна за нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1, а словом е посочено, че водачът отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Нито в оспорената заповед,
нито в АУАН, въз основа на който е издадена са изложени каквито и да било
данни, липсват доказателства, а дори и твърдения, че оспорващият е отказал
проверка за установяване наличието на алкохол в кръвта.
В случая е налице противоречие между фактическите установявания и
правното основание за прилагане на мярката. За да бъде изпълнено изискването за
мотивираност на административния акт, какъвто безспорно се явява ЗППАМ, е
необходимо да бъдат изложени конкретните фактически основания и правилното им
съотнасяне към относимата законова разпоредба, послужила за постановяване на
мярката. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП включва в състава си няколко
различни и самостоятелни хипотези, всяка от които съставлява отделно нарушение,
тъй като се осъществява с отделно деяние и макар всяка от тях да води до
прилагане на мярката по чл. 171, ал. 1, б. „б“, в заповедта волята на издателя
следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише
за кое административно нарушение се налага конкретната мярка.
При това положение е
налице непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на
възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35
от АПК, съгласно който ИАА се издава след като се изяснят всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Доколкото допуснатите нарушения на
административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ № 21-0309-000057/26.03.2021 г.
и са ограничили правото на защита на лицето спрямо което е приложена, същите
следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание
за отмяна на оспорения акт.
По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на
държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и
следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на
издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на
основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички
нормативноустановени за това условия. Недоказването от страна на административния орган, че
оспорващият е отказал и по двата способа да бъде изпробван за алкохол, както е
посочено в оспорената заповед, обосновава правния извод на настоящия съдебен
състав, че в
конкретния случай не е налице правопораждащият фактически състав, липсва
основание за упражняване на правомощието на административния орган да отнеме
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя на посоченото правно
основание, поради което и процесната преустановителна ПАМ е приложена в
нарушение на закона, при липса на визираните в нея материалноправни
предпоставки. Следователно ПАМ е приложена за недоказано
административно нарушение.
Така издаден
оспореният акт не съответства и на целта на закона, тъй като функцията по
обществено управление, възложена на администрацията не предполага произволно
прилагане на принудителната мярка, а само в точно
изброени в закон или указ случаи. Те трябва да са точно посочени в правната
норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени в нея. Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането
на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на
всички нормативноустановени за това условия.
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неспазване
на установената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно
прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В случая са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5
от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
От страните по делото
не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗППАМ № 21-0309-000057/26.03.2021
г., издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ - Оряхово, с която на Д.И.П.
*** е наложена ПАМ по чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП – Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: