РЕШЕНИЕ
№ 2045
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110206878 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А. С. Д. от с. Доганово, община Елин Пелин е обжалвал наказателно
постановление /НП/ №21-4332-009623 от 19.05.2021г. на Началник Група ОПП-СДВР,
с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са спазени изискванията за задължително съдържание по чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е посочено кой е собственик на автомобила и въз
основана, на какви доказателства е установено това. Твърди, че автомобила не е негова
собственост, а то ползвал само на конкретния ден от него познат, поради което и не
може да му се вменява вина за неговата надлежна регистрация. На следващо място,
самата разпоредба, която е посочена като нарушена – на чл.140, ал.1 от ЗДвП не
въвежда задължения, поради което и няма състав на административно нарушение, за
което да се предвижда наказание. Липсват мотиви от наказващия орган за наложеното
наказание по размер, както и мотиви да не се възприеме случая за маловажен на осн.
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено по изложените в същата съображения.
Наказващият орган не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
С НП на А. С. Д. е наложено наказание глоба, в размер на 200лв. и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 22.01.2021г., около 20:45ч. в
гр. Банкя по ул. София управлява лек автомобил „Мерцедес Е200”, рег.№********, с
посока от ул. „И. ш.“ към ул. „Х. А.“ и пред №***, е установено, че МПС е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на 28.01.2020г. -
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено, въз основа на АУАН серия GA, бл.
№365558/22.01.2021г. и постановление от 22.04.2021г. на прокурор при СРП по пр.пр.
№10553/21г. на СРП за отказ да се образува ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, служебно изготвени преписи от пр.пр.№10553/21г. на
СРП, писма от ОПП-СДВР с вх.№127209/21.06.2022г. и вх.№283340/2.12.2022г. с
приложения под опис, както и писмо от „Е. И.“ ЕООД с вх.№99226/10.04.2023, с
приложения под опис.
Разпитани по делото са свидетелите В. П. П. - актосъставител, В. Р. В. и Д. Г. Д.
- присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта, който нямат
конкретни спомени за случая, поради множеството еднородни такива. Разказват, че
когато при извършена проверка установят от служебен таблет, че автомобила е с
прекратена регистрация, сверяват чрез справка от ОДЧ, от където разбират, че
регистрацията на МПС е служебно прекратена, основанието и момента на
прекратяване. След предявяване на АУАН потвърждават, че такова е констатираното
нарушение, тъй като водачът в законоустановения срок след придобиване на
автомобила не го е регистрирал по надлежния ред.
Разпитан по делото е свид. Е. П. П., според който жалбоподателят когато
управлявал автомобила се разбрало, че е с прекратена регистрация, поради което той
не могъл да го купи и да го кара и затова го предал на вторични суровини.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че
е с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание, включително по т.4, тъй
като е направено разбираемо, точно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. При съставяне и връчване на АУАН са
спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от
2
оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи по т.1.2.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и
постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради което не се
прилагат правилата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и по-конкретно по
т.5 и т.6. Съдът вече обоснова наличие на съдържание в описанието на нарушението и
обстоятелствата на извършване, поради което не счита, че следва да повтаря, при
положение, че съдържанието на НП е идентично със съдържанието на АУАН. НП е
издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи по т.2.10, а на съда служебно е известно, че в ОПП-
СДВР има само една сформирана Група АНД.
Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна се потвърдиха от
показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни и
незаинтересовани, а и потвърдени от приобщените писмени доказателства - справка за
регистрациите на процесното МПС.
Тук е мястото, съдът да посочи, че в АУАН и НП вписаната за нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, макар да не съдържа преки задължения към
водачите, предписва, че МПС-тата трябва да са регистрирани по съответния ред, за да
се допуснат по пътищата за обществено ползване. Това е в синхрон с посочването в
текстовата част на акта и НП, че регистрацията е прекратена.
Видно от приложените писмени доказателства - справка от ОПП-СДВР, не
жалбоподателят, а друго лице е собственик на автомобила към датата на проверката по
документи - В. Г. Б.. Според тази справка, по електронен път е получен договор за
покупко-продажба на 27.11.2019г. и от тогава е собственост на купувача по него - В. Г.
Б.. Задължение на собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл.4, ал.1
от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /Наредбата/, вр. чл.143, ал.15 от ЗДвП, като представи
превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрация или
промяна в регистрацията, в срок до два месеца от придобиване на собствеността.
Категорично се установи, че жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС, а е управлявала същото на процесната дата, поради което, той няма задължение
3
да го регистрира на свое име в двумесечен срок.
Не се установи по категоричен начин, субективния елемент, а именно
жалбоподателят да е уведомен от собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация на същото. Според показанията на свидетелите и писмото от ОПП-СДВР,
собственикът не се уведомява за служебно прекратената регистрация, както и за датата
на прекратяване, тъй като е длъжен да знае закона, а именно задължението си да
регистрира автомобила в двумесечен срок от сключване на договора за покупко-
продажба.
Видно от приобщените писмени доказателства - справка от ОПП-СДВР, на
28.01.2020г. регистрацията на МПС е прекратена служебно, за което собственикът - В.
Г. Б. не е бил уведомен, тъй като контролните органи считат, че след като
задължението му е по закон, той е длъжен да знае закона, т.е. да знае, че при
неизпълнение на задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията служебно
ще бъде прекратена. Това е така, но в случая основното е да се знае, от кога е
служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в закона не се предписва, кога се
извършва служебното прекратяване. След като собственикът на МПС не е знаел за
датата на прекратената регистрация, няма как да се изисква от този, на когото е
предоставил автомобила - жалбоподателя, да знае тези обстоятелства, имащи значение
за субективната страна на деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По тази причина, контролните органи трябва да съобщават на собствениците на
МПС, кога - на коя дата регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото само тогава те ще носят отговорност, че не са
регистрирали автомобила си по надлежния ред, съответно задължение да съобщават
това обстоятелство на лицата, на които предоставят автомобила.
След като е получил материалите по пр. пр. от СРП, наказващият орган
неправилно е издал НП и е наказал жалбоподателя, че на 22.01.2021г. е управлявал
МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото това е
същото деяние, за което прокурор от СРП е отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, при изложени аргументи за липса
на субективен елемент за знание, че водачът управлява МПС без надлежна
регистрация, поради служебното й прекратяване. Така, както за извършване на
престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК се изисква умисъл и за реализиране на
административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП се изисква
умисъл от наказаното лице, по вече изложените горе съображения. Наказващият орган
е следвало да установи по категоричен начин, че Д. е знаел, че регистрацията на
автомобила, който управлява е прекратена служебно, към датата на проверката, което
не е сторил.
Що се отнася до представените писмени доказателства в полза на
4
жалбоподателя, че процесния автомобил е предаден за излизане от употреба,
потвърдено от показанията на свид. Петров, съдът оценява като неотносими, тъй като
от представените доказателства от „Е. И.“ ЕООД удостоверение и декларация се
вижда, че предаването на МПС е станало след датата на деянието.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания по
размер, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.
По делото няма доказателства за сторени разноски от жалбоподателя и такива не
са поискани, поради което и по правилата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН не са присъдени в
негова полза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №21-4332-009623 от 19.05.2021г.
на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5